№ 36
гр. Шумен , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20203630101995 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове,
с правно основание чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът Д. И. Й., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, съдебен адрес: г***, излага, че бил в трудови
правоотношения с ответника „ФЕНИКС НЮ ЛАЙФ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н.А.В.
като изпълнявала длъжността „Салонен управител“. Твърди, че реално е
работила при ответното дружество до средата на месец януари, като същото
дружество е останало да дължи суми за трудово възнаграждение за
месеците ноември, декември 2019 г., както и за реално отработените за месец
януари 2020 г. дни. Ответникът дължал и обезщетение за неизползвания от
нея платен годишен отпуск в размер на седем работни дни. Предвид
изложеното, моли да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да заплати следните суми: 1 415.00 лева, представляваща сбор
от незаплатени трудови възнаграждения за месеците ноември и декември
2019 г., и за месец януари 2020 г.; 185.00 лева- обезщетение за неизползвания
от нея платен годишен отпуск за седем работни дни; 100, 95 лева-общ размер
на мораторно обезщетение за забава на трудовите възнаграждения /43, 87
1
лева за трудовото възнаграждение за месец ноември 2019 г., изчислено за
периода от 10.12.2019 г. до 16.09.2020 г.; 39, 05 лева за трудовото
възнаграждение за месец декември 2019 г., изчислено за периода от
10.01.2020 г. до 16.09.2020 г.; 18, 03 лева за трудовото възнаграждение за
месец януари 2020 г., изчислено за периода от 10.02.2020 г. до 16.09.2020 г.;
11, 31 лева за обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, изчислено за периода от
10.02.2020 г. до 16.09.2020 г. Ищецът претендира и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задълженията. Претендира и разноски.
В хода на делото е допуснато изменение размерите на исковете,
като искът по чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ се счита предявен за сума в
общ размер на 1 298, 18 лева, представляваща трудови възнаграждения за
процесния период, а акцесорният към него иск по чл.86 от ЗЗД се счита
предявен за сума от 72, 79 лева, представляваща сбор от обезщетения за
забава на всяко едно трудово възнаграждение. Искът по чл. 224, ал.1 от КТ, се
счита предявен за сума от 185, 69 лева, а акцесорният към него иск по чл.86
от ЗЗД се счита предявен за сума от 11, 35 лева.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, депозира
отговор, в който заявява, че счита исковете за частично основателни, за което
излага аргументи. Оспорва размерите на претенциите, като заявява, че ищцата
е работила на четиричасов работен ден. Претендира и разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното: Не се спори между страните, а се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, че между тях, през процесния
период е съществувало валидно трудово правоотношение. Видно от
представения по делото частно заверен препис от Трудов договор
№22/16.09.2019 г., се установи, че на 16.09.2019 г. между страните е
възникнало трудово правоотношение, като работникът се е задължил да
постъпи на работа на 12.08.2019 г., т.е. преди датата на сключване на
договора. Страните са уговорили предмет, срок и място на работа. Ищцата е
заемала длъжността “Салонен управител“ с месторабота „The Joyful bar &
2
dinner“, при осемчасово работно време. Трудовият договор е сключен със
срок на изпитване от шест месеца в полза на работодателя. Страните са
уговорили основно месечно възнаграждение в размер на 560.00 лева, което е
следвало да се заплаща до десето число на следващия месец и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0, 6 % за
всяка година трудов стаж при настоящия работодател или за сходна или със
същия характер работа. Няма спор, като ответникът признава, че за
процесния период не е изплащал трудови възнаграждения на ищцата, като не
е изплатено и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. От
изготвеното заключение по допуснатата ССЕ, по отношение на което съдът
няма основания да се съмнява в неговата обективност и правилност, се
установи, че ищцата е работила при ответното дружество през периода от
16.09.2019 г. до 12.01.2020 г. с основно месечно възнаграждение в размер на
560.00 лева. ВЛ сочи, че след направени справки в НАП и счетоводството на
дружеството, констатирал, че за процесния период ищцата е водена на работа
при четиричасов работен ден, но на него не са му представени документи, от
които да е видно на какво основание е променено работното време. Липсват
ангажирани и от ответника допълнителни доказателства, установяващи, че
след сключване на трудовия договор, между страните е постигнато съгласие
за изменение на трудовото правоотношение в частта относно работното
време. На следващо място, няма представени доказателства, че поради
някаква причина и по законоустановения ред при работодателя е установено
непълно работно време /арг. от чл.138 от КТ/. Ето защо приема, че ищцата, за
процесния период се дължи заплащане на трудово възнаграждение за пълно
работно време, т.е. за осем часа. В заключението на ВЛ е посочено, че за
месеците ноември и декември 2019 г. нетният размер на трудовото
възнаграждение, което следва да получи ищцата, за всеки един месец се
равнява на сума от 434, 55 лева, като се приспаднат дължимите към
държавата удръжки /ДОО, ДОД/, в размер на 125, 45 лева. Възнаграждението
за месец януари 2020 г. е 138, 27 лева, като се приспаднат дължимите към
държавата удръжки /ДОО, ДОД/, а брутният размер на обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за неизползваните седем работни дни платен годишен
отпуск се равнява на сума от 206, 32 лева. Имайки предвид изложеното, както
и признанието на ответника, че дължи трудови възнаграждения на ищеца за
посочените месеци, заключава, че искът по чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2
3
от КТ е частично основателен и следва да се уважи за сума от 1007, 37 лева,
като за остатъка, до пълния претендиран размер, следва да се отхвърли. За да
стигне до този извод, съдът се съобрази, че съобразно законовите изисквания,
работникът не може да получи частта от брутното си възнаграждение,
представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни
вноски, тъй като тези начисления са публични държавни вземания /чл.162,
ал.2, т.1 от ДОПК/, като задължение за удържане от възнаграждението на
работника и заплащане, в полза на държавата, на тези публични вземания
възниква за работодателя, независимо от факта на прекратяване на трудовите
правоотношения. Съдът не споделя доводите, изложени от ищцовата страна
относно искането му за присъждане на брутния размер на трудовото
възнаграждение. От една страна, както съдът посочи по- горе, вземанията за
данъци и осигуровки не са вземания на работника, а на държавата, т.е.
кредитор по тях е лице, различно от работника. На следващо място, като
публични вземания, редът, по който се събират същите е различен, дори
когато тези вземания са възложени да се събират от съдебни изпълнители по
реда ГПК. В случай, че вземането се пристъпи към осъществяване по
принудителен път, чрез съдействието на съдебен изпълнител, то последният
има законово изискване да се съобразява както със сумите, обективирани в
изпълнителния лист, така и с лицата, посочени като кредитор на вземането и
длъжник, т.е. съдебният изпълнител няма право да излиза извън рамките на
изпълнителния лист. Ако се присъди брутният размер на възнаграждението,
то съдебният изпълнител, следвайки обективните и субективните предели на
изпълнителния лист, би изплатил на ищеца и сумата, дължима на държавата
за данъци и осигуровки, т.е. ищецът, като взискател в изпълнителното
производство, би се обогатил неоснователно за сметка обедняването на
държавата и/или работодателя. Действително държавата е присъединен по
право кредитор, но в уведомлението, изпращано от нея до изпълнителния
орган се съдържат всички изискуеми към длъжника в изпълнителното
производство суми, включително, ако са неплатени и дължимите спрямо
ищеца данъци и осигуровки, т.е. не е необходимо съдебният изпълнител
допълнително да прави изчисления, да се извършват допълнителни разноски
в изпълнителното производство, за да се изплати на ищеца, в крайна сметка,
нетният размер на трудовото му възнаграждение.
4
Касателно искът по чл.224, ал.1 от КТ, безспорно се установи, че
ответникът дължи на ищцата обезщетение по смисъла на цитираната
разпоредба за неизползвания от нея платен годишен отпуск в размер на седем
работни дни, чийто размер според заключението се равнява на сума от 185, 69
лева /нетен размер/, който се претендира в настоящото производство. Ето
защо заключава, този иск следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на акцесорните претенции за присъждане на
дължимото мораторно обезщетение върху задълженията за трудови
възнаграждения -доколкото се установи дължимостта на главните вземания,
безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно
обезщетение, считано от деня на забавата. Задължение за лихва е предвидено
и в разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ. Няма спор, че дължимото на ищеца
трудово възнаграждение се изплаща до десето число на следващия месец, за
който се отнася, т.е. че падежът на задълженията е точно определен, като след
настъпването му, безспорно работодателят изпада в забава. Имайки предвид
изложеното и съобразявайки се с приетото заключение по изготвената ССЕ,
заключава, че акцесорният спрямо трудовите възнаграждения иск е
основателен и следва да се уважи за сума от 72, 79 лева, а акцесорният,
спрямо иска по чл.224, ал.1 от КТ следва да се уважи за сума от 11,35 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и
извършените по делото разноски за изплатено възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 686, 24 лева. При определяне размера
на разноските, дължими на ищеца, съдът не взема предвид претендираното, с
допълнителен договор между ищеца и неговия процесуален представител,
възнаграждение за представителство в изпълнително производство. Тези
разноски са предмет на изпълнителното производство, образувано след
представена обезпечителна заповед и се вземат предвид, респ. събират се от
изпълнителния орган, след представяне на изпълнителния лист, издаден по
настоящото дело.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 88, 93 лева.
5
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът
дължи заплащане на Шуменски районен съд сумата от 250.00 лева, от която
150.00 лева държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете,
100. 00 лева – разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатите
ССЕ.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФЕНИКС НЮ ЛАЙФ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя Н.А.В. да заплати на Д. И.
Й., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес: г***, сумата от
1007, 37 лева /хиляда и седем лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща общ сбор от дължими и неизплатени нетни трудови
възнаграждения за месеците ноември, декември 2019 г. и за месец януари
2020 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 72, 79 лева
/седемдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки, считано от падежа
на всяко едно трудово възнаграждение, до датата на предявяване на иска-
16.09.2020 г.; 185, 69 лева /сто осемдесет и пет лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползвания от ищцата платен годишен отпуск, в размер на седем работни
дни, ведно с обезщетение за забава, в размер на 11, 35 лева /единадесет лева
и тридесет и пет стотинки/, считано за периода от 10.02.2020 г. до
16.09.2020 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главниците, считано от 16.09.2020 г. до окончателно изплащане на
задълженията, както и сума от 686, 24 лева /шестстотин осемдесет и шест
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща извършените по
делото разноски за изплатено възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове, с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и акцесорния към него
иск по чл.86 от ЗЗД, в останалата им част, до пълния предявен размер като
6
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ФЕНИКС НЮ ЛАЙФ“ ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя Н.А.В. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 250.00 лева
/двеста и петдесет лева/, от която 150.00 лева- държавна такса, изчислена
съобразно уважената част от исковете, 100. 00 лева – разноски за
възнаграждение на вещото лице по допуснатите ССЕ.
ОСЪЖДА Д. И. Й., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен
адрес: г***, да заплати на „ФЕНИКС НЮ ЛАЙФ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н.А.В.
сумата от 88, 93 лева /осемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/ ,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7