РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Враца, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420102907 по описа за 2021 година
Производството е по предявен конститутивен иск за обявяване на
относителна недействителност на сделка по отношение на кредитор с правно
основание чл. 135 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Банка ДСК” АД, гр.София твърди, че по силата и при
условията на Договор за овърдрафт Партньор № ***** от 07.12.2007 г. „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК” АД, в
качеството си на кредитор, е предоставила на „Хермес ЕР 04” ЕООД, ЕИК *********
/кредитополучател/, кредит в размер 180 000,00 лв., а съгласно Договор за встъпване в
дълг от 17.12.2008 г., първият ответник В. Й. А., ЕГН ********** е встъпил като
съдлъжник на кредитополучателя „Хермес ЕР 04” ЕООД, по Договор за овърдрафт
Партньор № **** от 07.12.2007 г. Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията
на кредитополучателя, произтичащи от по-горе описания договор за кредит, „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1472 от 21.05.2012 г. и
Изпълнителен лист от 21.05.2012 г., издадени по ЧГД № 1958/2012 г. по описа на PC
Враца, по силата на които „Хермес ЕР 04” ЕООД и В. Й. А. са осъдени солидарно да
заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД следните суми: 132266,00 лв. -
главница, 20031,71 лв. - лихва за периода от 01.07.2011 г. до 16.05.2012 г., 4,07 лв. -
такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2012 г., както и
3046,04 лв. - деловодни разноски. Въз основа на тях е образувано Изпълнително дело
№ 464/2012 г. при ДСИ при PC Враца срещу солидарно отговорните длъжници.
Посочва, че на 17.11.2017 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ****, том ***, peг. № ***, дело *** от 2017 г. на С. П. - Нотариус с район на
действие PC Враца, № 006 в НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Враца, вх.р. №
***/17.11.2017 г., акт № ***, том ***, дело ***, първият ответник В. Й. А. заедно със
съпругата си Й. П. А.а, ЕГН **********, са продали на сина си Д. В. А., ЕГН
1
********** – вторият ответник, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор № *****.****.***.**.** /*******************/, находящ
се в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителен директор
на АК, с последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на имота: гр. *****, ПК ****, ж.к. „****”, бл. *** /*******/, вх. **, ет.
*** /***/, ап. *** /******/. Самостоятелният обект се намира в сграда №*** /***,
разположена в поземлен имот с идентификатор № ****.***.*** /****************/, с
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на
обекта: 1 /едно/, с площ по документ 76,49 кв.м. /седемдесет и шест цяло и четиридесет
и девет стотни квадратни метра/, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения
с прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 /едно/, с площ от 2,68 кв.м. /две цяло
и шестдесет и осем стотни квадратни метра/, 1,11 % /едно цяло и единадесет стотни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Ниво 1
/едно/. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №
********.******.*****.****.*****; под обекта: няма; над обекта: №
*******.*****.*****.*****. Изтъква, че с извършената покупко-продажба на
недвижимия имот, длъжникът В. Й. А. е намалил сериозно имуществото си и Банката
като кредитор сериозно е затруднена да удовлетвори вземането си от длъжниковото
имущество. Твърди, че вземането му като кредитор е възникнало преди извършената
покупко-продажба от длъжника. Моли съда, след като се увери в основателността и
доказаността на гореизложеното, на основание чл. 135 от ЗЗД, да постанови решение, с
което да обяви за недействителна по отношение на „Банка ДСК” АД - кредитор,
извършената между В. Й. А., ЕГН ********** /продавач/ и Д. В. А., ЕГН **********
/купувач/, продажба на 1/2 идеална част от недвижимия имот, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****5, том ***, peг. №
***, дело *** от 2017 г. на С.П. - Нотариус с район на действие PC Враца, № 006 в НК,
вписан в Служба по вписванията - гр. Враца, вх.р. № ***/17.11.2017 г., акт № ***, том
***, дело *****, както и да му присъди направените в настоящето производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът В. Й. А. от гр.Враца, в писмения отговор по делото в срока по чл.131
от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че по силата на
Договор за овърдрафт Партньор № ***** от 07.12.2007г. „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД е предоставила на „Хермес ЕР 04“ ЕООД гр.Враца банков кредит в
размер 180 000 лева, че е встъпил като съдлъжник на дружеството-кредитополучател
по договора за овърдрафт, че ищецът е универсален правоприемник на „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД, гр. Варна, както и че е баща на втория ответник Д. В. А..
Твърди, че за обезпечаване възвращаемостта на предоставения банков кредит е
учредена договорна ипотека с нотариален акт № ***, том ** рег. № ***, дело № *** от
14.12.2007 година, в която са предоставени за обезпечение от него негови собствени
недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент № 3 с
идентификатор ****. ***.**.**.**, находящ се в град Враца, на улица „*****“ № ***и
два броя мазета, както и Самостоятелен обект в сграда - Гараж № 1 с идентификатор
****. ***.***.***.**, находящ се в град Враца, на улица „***“ № **, ет. **, заедно с
отстъпеното право на строеж върху земята. Освен това е учредена и договорна ипотека
върху недвижим имот от трети лица: Самостоятелен обект в сграда - жилище,
апартамент №*** с идентификатор ****.**.**.**.** в град ***, ул. “***“ № **, Вх.**,
ет.**, ап. № ***. Поддържа, че с договор за учредяване на залог върху
въздухоплавателно средство по реда на закова за гражданското въздухоплаване в
България от 07.12.2007 година е вписан залог на три броя въздухоплавателни средства,
подробно описани в него с обща балансова стойност 162 150 лева. Посочва, че по
2
образуваното от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД изпълнително дело № 464/2012
година при ДСИ при PC Враца, с постановление за възлагане от 26.11.2015 2 година,
влязло в сила на 09.12.2015 година, е възложен на лицето П. П. И. Самостоятелен
обект в сграда - жилище, апартамент №*** с идентификатор ***.***.**.**.**в град
***, ул. “****“ № **, Вх.**, ет.**,**ап. № ** за сумата 17 562 лева, а на 30.09.2021г.
ДСИ при PC Враца е насрочил втора публична продажба на двата ипотекирани и
описани по-горе недвижими имоти. Счита, че към момента на предявяване на исковата
претенция задължението на кредитополучателя не съществува в баланса на банката-
ищец, тъй като задължението е провизирано /от 2007 година/ - ищецът по делото, като
универсален правоприемник на кредитора няма как да е приел в баланса си
задължението по кредита, което изключва отговорността на ответниците. Счита също,
че искова претенция е предявена предварително, тъй като все още има много
нереализирани по принудителен ред обезпечения - недвижими имоти /обявена
публична продажба от ДСИ, както и на заложени движими вещи/. Изтъква, че до
предявяването на иска върху придобитото чрез покупко-продажба жилище не е имало
наложена възбрана от кредитора. Твърди, че отношенията между двамата ответници са
лоши, като купувачът му е заплатил реалната цена на половината от прехвърления
недвижим имот реално по банков път чрез банков превод.
Ответникът Д. В. А. от гр.******, в писмения отговор по делото в срока по чл.131
от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да му присъди
разноските по делото. Оспорва съществуването на вземане на ищеца по договор за
кредит със солидарен длъжник първия ответник В. Й. А.. Твърди, че върху жилището,
което е придобил чрез покупко-продажба, не е имало наложена възбрана от кредитора
в рамките на изпълнителното производство по изп.д. № ***/2012 год., което е
образувал срещу солидарните длъжници още през 2012 год. Посочва, че е пълнолетно
лице и от много години не живее и не контактува с баща си, че същия е във фактическа
раздяла с майка му от много години, че доколкото помни, някъде през 1998 год. баща
му се изнесъл от дома им и не поддържа с него никакви взаимоотношения от сватбата
си през 2009 год., когато било последното им общо семейно събиране. Изтъква, че и на
въпросната сделка баща му не е действал лично, а чрез пълномощник, че са имали
случайни срещи, на които не са разменяли информация за неговото финансово
състояние, че баща му не бил поканен дори на кръщенетата на внуците си - неговите
деца и тези на брат му. Твърди, че няма как да знае, не само защото не са едно
домакинство, а защото за него не са едно семейство, за задълженията, които баща му
има към различни кредитори, че бащинството на другия ответник приема само като
юридически факт, но не и като реални роднински взаимоотношения, че нито той се
интересува от него и неговите деца, нито той се интересува от него. Посочва, че преди
сделката единствено е проверил дали спрямо имота няма вещни тежести и след като
установил, че няма такива, приел да го закупи, тъй като искал да живее именно в него,
че е разведен и за него е важно да има къде да посреща децата си, когато идват при
него. Това бил и мотивът му да закупи жилището от родителите си. Изтъква, че е
заплатил реална сума по сделката чрез банков превод. Възразява, че дълга съществува
като вземане в баланса на банката, че с извършената продажба е увреден кредитора и
че за него е налице оборимата презумпция на чл. 135, ал.2 от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оглед заявеното от ответниците в отговорите на исковата молба, на основание
чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът е обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се от
3
доказване фактите, че по силата на Договор за овърдрафт Партньор № *** от
07.12.2007г. „Сосиете Женерал Експресбанк” АД е предоставила на „Хермес ЕР 04“
ЕООД гр.Враца банков кредит в размер 180 000 лева, че първият ответник В. Й. А. е
встъпил като съдлъжник на дружеството-кредитополучател по договора за овърдрафт,
че ищецът е универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, гр.
Варна, както и че първият ответник В. Й. А. е баща на втория ответник Д. В. А..
Не спорно между страните, че „Сосиете Женерал Експресбанк” АД се е снабдила
със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 1472 от 21.05.2012 г. и Изпълнителен лист от 21.05.2012 г., издадени по ЧГД
№ 1958/2012 г. по описа на PC Враца, по силата на които „Хермес ЕР 04” ЕООД и В.
Й. А. са осъдени солидарно да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД
следните суми: 132266,00 лв. - главница, 20031,71 лв. - лихва за периода от 01.07.2011
г. до 16.05.2012 г., 4,07 лв. - такса, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.05.2012 г., както и 3046,04 лв. - деловодни разноски. Въз основа на тях е
образувано Изпълнително дело № 464/2012 г. при ДСИ при PC Враца срещу солидарно
отговорните длъжници.
Установява се от приложеното по делото удостоверение с изх. № 664/17.01.2022
г., че ИД № 464/2012 г. по описа на СИС при РС Враца е прехвърлено по молба на
взискателя за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Ц. Д., рег. № 900,
район на действие Окръжен съд – Враца.
Установява се от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 135, том IV, рег. № 4617, дело 422 от 2017 г. на С. П. - Нотариус с
район на действие PC Враца, № 006 в НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Враца,
вх.р. № 6403/17.11.2017 г., акт № 58, том 16, дело 3016, че на 17.11.2017 г. първият
ответник В. Й. А. заедно със съпругата си Й. П. А.а, ЕГН **********, са продали на
сина си Д. В. А., ЕГН ********** – вторият ответник, следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ****.***.**.**.**
/дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и десет точка четиридесет
точка седем точка три/, находящ се в гр. ***, общ. **, обл. *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
Изпълнителен директор на АК, с последно изменение със Заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. ****, ПК 3000, ж.к. „***”, бл. **
/***/, вх. **, ет. ** /**/, ап. ** /****/.
За установяване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателствени
средства.
Разпитан по искане на първият ответник В. Й. А. е М. И. Б.– живееща на семейни
начала със същия.Пояснява, че познава ответникът В.А. от 2004 г., започнали да работят
заедно с фирмата за авиохимически услуги. Познава и сина на В. Откакто познава и работи с
4
В., не може да се каже, че има някакви отношения между тях. Това са си техни отношения, в
които няма как свидетелката да се бърка. Не й е известно В. и бившата му съпруга да
поддържат някаква връзка. Знае за извършена продажба на идеална част на апартамент,
който бил собственост на В. и бившата му съпруга, но подробности не знае. С В. работят от
2004 г., поне оттогава техните отношения са такива. Не е била свидетел да го поздравяват за
празници, рождени дни.Пред свидетелката В. не е споделял, че иска да продаде апартамента.
Д. го познава от това, че е негов син. Д. и е прехвърлил дружествен дял, но това било много
отдавна - 2008 г. С В. живее на семейни начала от 2006 г. или 2008 г., не си спомня точно.
Разпитан в качеството на свидетел е И. В. А.– брат на Д.и син на В. – ответници по
делото.Свидетелят посочва, че родителите им са разделени много отдавна, може би
1997 г.-1998 г. Брат му и баща му нямат взаимоотношения, както и той, отдавна са
приключили. До 2000 г.- 2005 г. опитвал нещо, но след 2005 г. нямат отношения. Брат
му също се опитвал да поддържа отношения с баща му, може би две-три години след
него, но след това се отказал. На обща среща, в която са се събирали всички заедно,
може би е била към 2003 г. Не се е случвало да се поздравяват на празници, нямат си
телефоните. Не знае дали брат му се обажда на баща им, не му е споменавал да
поддържа контакти с бащата. Брат му има деца. Почти е сигурен, че тези деца не
познават дядо си /баща им/. Родителите им не са се виждали и не са контактували
много от отдавна. Не знае, че баща му има голям кредит. За това разбрал едва сега,
заради делото. С Дилян са в добри отношения, виждали се постоянно, той му споделял,
че има намерение да закупи имота. Той искал го ползва, трябвало да го оправи
документално, за да започне ремонтни дейности, това било начина, за да го прехвърлят
на него, за да си прави ремонт в същия. Не знае Дилян да е водил преговори с баща им.
Разбрали се, че този апартамент ще е за брат му. Знае само, че за това нещо не се
изисквало неговото присъствие, не е в течение за водените преговори. Брат му след
този период, за който казал, и той приключил отношенията. Нито свидетеля, нито брат
му са съдействали съдействал за бизнеса на баща им, става въпрос за след 2004 г.-2005
г.
Разпитан в качеството на свидетел е Н. П. Г. – без дела и родство със
страните.Същият посочва, че Д. познава от казармата – 2000 г. К. е на децата му.
Близки са с него, събират се, правят си рождени дни, събирали се за празници. Виждат
се поне 15-20 пъти в годината, най-малко. Познава семейството на Д., освен неговия
баща. Него го е виждал един единствен път, това било на сватбата на Д. и неговата
съпруга – 2009 г. мисли, че било.Твърди, че Д. и баща му не се разбират и не
поддържат никакви контакти, болна тема му е и не му се говори за това общо взето.
Когато се запознал с Д., не знаел за техните отношения, не знаел дори, че е жив баща
му. След сватбата, баща му не го виждал повече. Не знае къде живее бащата на Д.. Д.
живее в апартамента, в комплекса, там живее с майка си. Апартаментът се намира до
„Рум“. Д. живее на първия етаж, вляво. Познава децата на Д.. За дядото от страна на
5
майката, децата са чували, а за дядото от страната на Д., не знае дали децата го
познават. Познава майката на Д., не си говорят за семейни неща с него. Знае, че Д.
закупил жилище от майка си и баща си. Казал тогава, че баща му дори не се е явил на
сделката, имало е пълномощник от негова страна. Той закупил това жилище, защото
искал да си прави ремонт и да си остане апартаментът за него. Не му е споделял, че
баща му е имал голям кредит, никога не са говорили за баща му. Баща му не е идвал в
казармата да вижда Дилян.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи:
Претенцията се основава на чл. 135 ЗЗД. За да се уважи Павловият иск, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: (1) ищецът да има
качеството на кредитор; (2) правното действие, което се атакува, обективно да уврежда
кредитора- ищец чрез намаляване на имуществото на длъжника или чрез създаване на
затруднения за удовлетворяване на кредитора и (3) длъжникът да е знаел, че уврежда
кредитора си с атакуваното действие; (4) когато действието е възмездно, лицето с
което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането. Знанието по
третата и четвъртата предпоставка се предполага до доказване на противното, ако
третото лице, с което длъжникът е договарял, е съпруг, роднина по права линия, брат
или сестра ( чл. 135, ал. 2 ЗЗД).
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да
обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен
фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или
погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо. Не е
необходимо вземането по отношение на кредитора да е съдебно установено с влязло в
сила съдебно решение или влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение. Не е необходимо да е настъпил падежа на задължението. За
легитимацията на ищеца по последния иск съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти, освен ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Последиците от уважаване на иска
се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка, остава
действителна за страните по нея /прехвърлителя и приобретателя/, но се счита за
недействителна /тоест за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, въпреки че то е преминало в патримониума на приобретателя по
увреждащата го сделка, в който смисъл е Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай от анализа на събраните по делото писмени доказателства
6
съдът приема, че между ищецът в качеството му на кредитор и търговското дружество
„Хермес ЕР 04“ ЕООД гр.Враца, е възникнало валидно облигационно правоотношение
по Договор за овърдрафт Партньор № **** от 07.12.2007г., по който кредиторът е
предоставил сумата от 180 000 лева.От приетия като доказателство по делото договор
за встъпване в дълг от 17.12.2008 г. се установява, че ответника В. Й. А. е встъпил при
условията на чл.101 ЗЗД в дълга на дружеството „Хермес ЕР 04“ ЕООД гр.Враца като
съдлъжник.От представената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК се установява, че ответниците „Хермес ЕР 04“ ЕООД гр.Враца и В. Й.
А., вторият като солидарен длъжник, не са изпълнили задължението си по договора,
при което и след успешно проведено заповедно производство, ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист за вземането си по договора за банков кредит. В качеството му на
солидарен длъжник по договора за кредит от 07.12.2007г., на основание чл. 121 ЗЗД,
отговорността на ответника В.А. е самостоятелна. Солидарният длъжник отговоря за
задължението на кредитополучателя наред с главния длъжник, без задължението му да
е поставено в зависимост на друго валидно възникнало и непогасено задължение.Така
качеството на длъжник на първия ответник В. Й. А. възниква със сключване на
договора за встъпване в дълг от 17.12.2008 г. Няма по делото доказателства, че
вземането по договора за банков кредит е погасено, съответно липсват и доказателства,
че вземането е съдебно отречено, поради което следва да бъде прието, че ищецът в
качеството му на заемодател има качество на кредитор по отношение на ответника ВЛ.
Й. АНТ.. При изложените съображения съдът намира, че първата предпоставка от
хипотезата на чл. 135 ЗЗД е доказана.
На следващо място следва да бъде установено дали с правното действие, което е
осъществено от солидарния длъжник, последният е увредил интересите на кредитора.
Увреждането е налице тогава, когато е осъществена от длъжника прехвърлителна
сделка с вещ, която е негова собственост, доколкото с последната сделка имуществото
на длъжника се намалява. Уреждащо действие за кредитора ще бъде налице не само
когато разпоредителната сделка е безвъзмездна, но и при възмездно отчуждаване на
вещта доколкото до осъществяване на принудителното изпълнение от кредитора, в
имуществото на длъжника могат да настъпят промени, при които получената сума
вследствие възмездното разпореждане с имота да не бъде налична, поради което и със
същата да не може да се удовлетвори кредитора. Хипотезата на чл. 133 ЗЗД
постановява, че цялото имущество на длъжника следва да послужи за общо
обезпечаване на неговите кредитори, при което следва да бъде прието, че
разпореждането – възмездно или безвъзмездно с вещ, която е част от патримониума на
длъжника е действие, което уврежда кредиторовия интерес. В настоящия случай
имота, предмет на разпоредителната сделка, като част от имуществото на длъжника
може да послужи за удовлетворяване на ищеца в качеството му на кредитор, поради
което и с изповядване на процесната прехвърлителна сделка през 2017 г.е нарушен
7
интереса на ищеца. Удовлетворяването на неговото вземане, за което е образувано
изпълнително производство, въз основа на вече издадения изпълнителни лист в
следствие реализираното заповедно производство от 21.05.2012 г., би могло да се
затрудни предвид това, че общото притежавано имущество се намалява в резултат от
тази сделка. При така изложеното и доколкото не е възможно да бъдат изчерпани
конкретните хипотези по отношение развитието на получената от възмездната сделка
парична сума, която представлява продажна цена при прехвърляне на вещта на
длъжника, то настоящият съдебен състав приема, че независимо от възмездния
характер на прехвърлителната сделка, която е обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот , то, peг. , дело от 2017 г. на С. П.- Нотариус с
район на действие PC Враца, то същата е увреждаща интересите на ищеца в качеството
му на кредитора на ответника.
Необходимо е също така да се посочи, че правноирелевантно е дали длъжникът
след разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност,в какъвто
смисъл са възраженията на ответника, тъй като цялото имущество на длъжника служи
за общо обезпечение на кредитора- чл. 133 от ЗЗД, поради което право на кредитора е
да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото
в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не
разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото - той не
разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се
насочи принудителното изпълнение. /Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5981/2014 г., IV г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
На следващо място следва да бъде установено знанието за увреждане. От една
страна длъжникът следва да е знаел, че с атакуваното действие той уврежда кредитора,
а при възмезден характер на разпореждането, знанието следва да бъде установено и у
третото лице /приобретател/, с което длъжникът е договарял. Знанието като субективна
категория отношение на длъжника, съответно на третото лице към интересите на
кредитора следва да бъде установено в хода на процеса. Хипотезата на чл. 135, ал. 2
ЗЗД постановява, че знанието се предполага единствено в случаите ако третото лице, с
което длъжникът е договарял е съпруг, роднина по права линия, брат и сестра. В
настоящия спор първият ответник В.А. и съпругата му са осъществили възмездна
разпоредителна сделка по отношение на втория ответник Д.А., който е техен син.
Първият ответник в качеството му на продавач по договора за покупко – продажба
оформен в нотариален акт № ***, том **, peг. № ****, дело **от 2017 г. на С. П. -
Нотариус с район на действие PC Враца има качество на възходящ по отношение на
купувача по разпоредителната сделка, при което следва и извода, че посочените страни
са роднини по права линия. Така с оглед въведената от закона презумпция тежестта на
доказване е обърната, като ответниците в условията на пълно и главно доказване
следва да установят, че не са знаели за увреждането на кредитора.
8
За да бъде прието, че приобретателя по увреждащата сделка е
недобросъвестен, следва да бъде доказано, че той знае, че продавачът и главен длъжник
има дългове, както и че с продажбата на свой недвижим имот той прави невъзможно
удовлетворяването на кредитора или поне с тази разпоредителна сделка, това го би
затруднило, като е без значение дали на приобретателя са известни личността на
кредитора, съответно съдържанието на неговото вземане, в който смисъл и Решение №
13/19.02.2015 г. по гр. д. 4606/2014 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Решение №
60/20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г., ГК, ІV Г. О. на ВКС.
С оглед законовата презумпция и предвид разпределението на
доказателствената тежест за оборването й, в полза на ответните страни бяха допуснати
гласни доказателства, като в съдебното производство бяха изслушани показанията на
свидетелите М. И. Б.– живееща на семейни начала с първия ответник В.А., И. В. А.–
брат на Д. и син на В. – ответници по делото, както и свидетеля Н. П. Г. – без дела и
родство със страните.
Гласните показания на свидетелите Б. и А. следва да бъдат обсъдени под
ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК, като бъде взето в предвид възможната им
заинтересованост от изхода на спора, предвид родствената връзка на единия свидетел
и обстоятелството, че другия свидетел живее на семейни начала с първия ответник
В.А..
Освен това, съдът констатира и противоречия в показанията на св. Б.. На
първо място посочва, че познава ответникът В.А. от 2004 г., познава и сина на В..
Откакто познава и работи с В., не можело да се каже, че има някакви отношения между
тях.Същевременно обаче признава, че Д. го познава от това, че е негов син, като същия
й е прехвърлил дружествен дял, но това било много отдавна - 2008 г. Житейски и
логически необосновано е твърдението, че ответника Д. не поддържа каквито и да е
взаимоотношения с баща си В., но същевременно поддържа бизнес отношения с
жената, с която последния живее на семейни начала и то през 2008 г., когато ответника
В.А. е встъпил в дълг по процесния договор за кредит.Освен това показанията на св. Б.,
че двамата ответници не поддържат никакви взаимоотношения се опровергават и от
показанията на другите двама свидетели.Така св. И. В. А. посочва, че брат му и баща
му нямат взаимоотношения, както и той, отдавна са приключили. До 2000 г.- 2005 г.
опитвал нещо, но след 2005 г. нямат отношения. Брат му също се опитвал да поддържа
отношения с баща му, може би две-три години след него, но след това се
отказал.Тоест, установява се, че две – три години слез 2005 г., тоест до към 2007 – 2008
г. двамата ответници са поддържали отношения.Това обстоятелство се установява и от
показанията на св. Н.Г..Същият посочва, че познава семейството на Д., освен неговия
баща. Него го е виждал един единствен път, това било на сватбата на Д. и неговата
съпруга – 2009 г. мисли, че било.Тоест нелогично е твърдението, че синът и бащата не
9
поддържат взаимоотношения, но последният присъства на сватбата на първия.
Свидетеля И. В. А. посочва, че брат му и баща му нямат взаимоотношения,
както и той, отдавна са приключили. До 2000 г.- 2005 г. опитвал нещо, но след 2005 г.
нямат отношения. Брат му също се опитвал да поддържа отношения с баща му, може
би две-три години след него, но след това се отказал. На обща среща, в която са се
събирали всички заедно, може би е била към 2003 г. Не се е случвало да се поздравяват
на празници, нямат си телефоните. Не знае дали брат му се обажда на баща им, не му е
споменавал да поддържа контакти с бащата. Брат му има деца. Почти е сигурен, че
тези деца не познават дядо си /баща им/. Родителите им не са се виждали и не са
контактували много от отдавна. Не знае, че баща му има голям кредит. За това разбрал
едва сега, заради делото. С Д. са в добри отношения, виждали се постоянно, той му
споделял, че има намерение да закупи имота. Той искал го ползва, трябвало да го
оправи документално, за да започне ремонтни дейности, това било начина, за да го
прехвърлят на него, за да си прави ремонт в същия. Не знае Д. да е водил преговори с
баща им. Разбрали се, че този апартамент ще е за брат му.
При тези данни от разпита на свидетеля не се установява кога и между кого са
постигнали уговорка този имот да бъде придобит от ответника Д., още по малко това
да е станало в един по – предходен момент, като едва през 2017 г. е осъществена
разпоредителната сделка в предвидената от закона форма. Отделно от това следва да
бъде посочено, че показанията на свидетеля са и вътрешно противоречиви, от една
страна същият сочи, че имало уговорка процесният апартамент да бъде придобит от Д.,
но не знаел последния да е водил преговори с баща си за това.Не е ясно при това
положение с кой друг, освен с един от собствениците на апартамента В., неговият брат
Д. е водил преговори за закупуването му.Същевременно, обаче, В. е прехвърлил на
своя син Д. апартамента, като правно ирелевантно е, че в атакуваната сделка
прехвърлителя е участвал чрез пълномощник. Нелогични са поради тази причина
изложените от свидетеля факти, че В. е прехвърлил апартамента на сина си Д., без
двамата да са поддържали никакви контакти.Необоснована в този смисъл е и тезата, че
бащата е решил да прехвърли собствен имот на сина си, с който не поддържа никакви
взаимоотношения.
При тези съображения съдът не кредитира тези показания на свидетелите Б.и
А., като ги изключва.
Що се касае до показанията на свидетеля Н. П. Г., то съдът намира, че
последните също не са в състояние да оборят презумпцията за знание.Освен това в
показанията си свидетеля посочва, че е виждал бащата на В. на сватбата на Д. през
2009 г., от което може да се направи извод, че двамата ответници са поддържали
взаимоотношения към този момент, тоест след договора с встъпване в дълг през 2008 г.
При тези показания на разпитаните свидетели съдът прави извода, че
10
презумпцията за знание не е оборена.
При изключване на посочените гласни доказателства, съдът приема, че
въведената в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за знание не е оборена. За
приобретателя по сделката – ответника Д.А. следва да бъде прието, че е знаел за
задълженията на баща си към кредитори към момента на осъществяване на сделката
през 2017 г., посредством което разпореждане биват увредени интересите на
кредитора, като съдът отново посочва, че е без значение дали третото лице по
увреждащата сделка е узнало точно личността на кредитора, съответно точно
възприело и съдържанието на неговото вземане по конкретното облигационно
правоотношение. При така изложеното съдът намира, че събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства не са достатъчни за провеждане на успешно
обратно доказване.
С Тълкувателно решение № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г.
на ОСГТК на ВКС си прие, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка
с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за
относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота. Искът
с правно основание чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Увреждащата сделка
остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател). Сделката е
недействителна, тоест счита се за неизвършена само по отношение на кредитора-ищец.
Прие се изрично, че този иск няма вещноправно действие. При уважаването му,
прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, като при
успешното провеждане на иска, кредиторът-ищец по паричното вземане получава
възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето
лице. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е
била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на
разпореждането. Собственик на имота е третото лице - приобретател. С уважаването
на иска сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на
съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява. От
това следва, че ищецът и съпругът-недлъжник не са активно/пасивно
материалноправно легитимирани по отменителния иск по чл. 135 33Д.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен.
Предметът на разпоредителната сделка е имот, по отношение на който няма спор, че е
придобит от първия ответник В.А. и Й. А. в режим на съпружеска имуществена
общност. Няма спор между страните, че поетият дълг от първия ответник спрямо
кредитора – ищец е личен за него, тоест такъв, който не е поет за посрещане нуждите
на семейството. При тези съображения предявеният иск за прогласяване на
относителната недействителност по отношение на 1/2 ид. части от сделката с този имот
11
следва да бъде уважен, като бъде обявена относителната недействителност по
отношение на кредитора "Банка ДСК " АД.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 496.75 лева, от които 296.75 лева
съдебно – деловодни разноски – държавна такса и такси за съдебни удостоверения и
вписване, като и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ДО РАЗМЕРА от
1/2 /една втора/ идеална част, по отношение на „Банка ДСК” АД, гр.София, ЕИК
*********, договор за продажба от 17.11.2017 г., обективиран в нотариален акт № ***,
том **, peг. № **, дело ** от 2017 г. по описа на С. П. - Нотариус с район на действие
Pайонен съд – гр. Враца, с който длъжникът В. Й. А., ЕГН ********** и Й. П.А., ЕГН
********** продават на сина си Д. В. А., ЕГН ********** – вторият ответник, следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
***.****.***.**.** /*************/, находящ се в гр. ****, Община ***, Област ****,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на Изпълнителен директор на АК, с последно изменение със Заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. ****, ПК ***, ж.к.
„***”, бл. *** /****/, вх. ***, ет. *** /***/, ап. ** /******т/, който самостоятелен обект
се намира в сграда № *** /***/, разположена в поземлен имот с идентификатор №
****.***.*** /***************/, с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ 76,49
кв.м. /седемдесет и шест цяло и четиридесет и девет стотни квадратни метра/, състоящ
се от три стаи, кухня и сервизни помещения с прилежащи части: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 1 /едно/, с площ от 2,68 кв.м. /две цяло и шестдесет и осем стотни
квадратни метра/, 1,11 % /едно цяло и единадесет стотни процента/ идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж. Ниво 1 /едно/. Съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № ****.*****.***.**.***; под обекта:
няма; над обекта: № ****.***.**.***., по предявеният иск от „Банка ДСК” АД,
гр.София, ЕИК ********* срещу В. Й. А., ЕГН ********** и Д. В. А., ЕГН
**********, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
12
ОСЪЖДА В. Й. А., ЕГН ********** и Д. В. А., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Банка ДСК” АД, гр.София, ЕИК ********* сумата от 496.75 лева, от
които 296.75 лева съдебно – деловодни разноски и 200.00 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Врачански окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
13