№ 741
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500704 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260105 от 16.01.2020 г. по гр. д. № 209/2020 г. на
Пернишки окръжен съд ЗАД “Армеец” АД e осъдено да заплати на И. А. Г. на
основание чл. 408, ал.1 от КЗ сумата 25500 лева - застрахователно
обезщетение за събитие, настъпило на 20.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.11.2019 г.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника. Поддържа
неправилност на решението поради наличие на основание за отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение деклариране на неверни данни от
застрахования. Искането е за отмяна на решението в осъдителната част и
отхвърляне на иска за застрахователно обезщетение.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба с довод, че
обстоятелството, на което въззивникът се позовава, не представлява
основание, при което застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение.
1
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен
от И. А. Г. против ЗАД “Армеец” АД иск с правно основание чл. 405, ал.1 от
КЗ за заплащане на 25500 лева - застрахователно обезщетение за събитие,
настъпило на 20-21.08.2019 г. по застрахователна полица “Каско” за лек
автомобил “БМВ” с рег. № ***. Твърди се в исковата молба, че на 20-
21.08.2019 г. по време на действие на договора застрахованият лек автомобил
бил откраднат и въпреки заведената щета ответникът не заплатил дължимото
застрахователно обезщетение.
Ответната страна оспорва иска с възражение, че е налице основание да
откаже плащането на застрахователно обезщетение, тъй като съгласно т.14.8
от Общите условия, при които е сключен договорът, не дължал обезщетение
за щети, причинени вследствие заблуда на застрахователя чрез предоставяне
на неверни данни за застрахователното събитие. Твърди, че последните
записани технически данни от използвания ключ на автомобила не съвпадат с
посочените от застрахования дата и час на управлението му преди кражбата.
Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди, че
исковата сума навишава действителната стойност на автомобила към датата
на ПТП. Прави възражение за прихващане със заплатени застрахователни
обезщетения по договора.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите
основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Фактическата обстановка на спора е изяснена от
първоинстанционния съд въз основа на подрабен анализ на приетите
доказателства. В жалбата не се съдържат оплаквания от направените от съда
2
фактически констатации, а се оспорват направените въз основа на тях правни
изводи. Следователно липсва основание за ревизия на установените в
решението факти.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателите /чл.269, изр. второ от
ГПК/, след преценка на доказателствата Софийски апелативен съд намира
въззивната жалба на застрахователя за неоснователна поради следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Не се спори по делото, че автомобилът на ищцата е бил
застрахован по договор “Застраховка Каско на МПС” със застрахователна
сума 27000 лева. Не се спори и че в срока на договора е настъпило
застрахователно събитие - кражба, автомобилът е обявен за издирване, но към
17.10.2019 г. не е бил открит, няма данни да е намерен и към момента.
В случая спорът между страните по делото е относно наличието на
основания за отказ от плащане на застрахователно обезщетение като
направените в срока по чл.131 от ГПК възражения в тази насока са свързани
със заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за
застрахователното събитие.
Възражението на ответника за наличие на основание за отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение е неоснователно. Съгласно
трайната практика на ВКС (решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г.,
І т. о., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. , І т. о., решение № 4
от 21.03.2012 г., II т.о., решение № 15 от 12.06.2012 г. по т.д. № 454/2011 г., II
т.о., решение № 185 от 05.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г., I т.о., решение №
32 от 11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013г., II т.о.), правото на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на
задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор е
обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на
конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по
повод на което се претендира обезщетение; за да се приложи чл.408, ал.1 от
КЗ, застрахователят следва да докаже пряка причинно следствена връзка
между неизпълнението на съответното задължение на застрахования,
визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед на
3
неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Приложението на
чл.408, ал.1 от КЗ предпоставя застрахованият да не е изпълнил виновно свое
задължение, предвидено в закона или в застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се
намира в причинна връзка с реализирането на застрахователния риск.
Тежестта за доказване, че виновното неизпълнение на задължението на
застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, се носи
от застрахователя. Причинната връзка не може да бъде презумирана по
договорен път, а следва да се докаже в процеса от застрахователя. В случая не
се установи причинна връзка на действията на застрахования с настъпването
на застрахователното събитие. По изложените съображения настоящият
състав намира, че с оглед настъпилото в срока на действие на
застрахователния договор застрахователно събитие и при липса на основание
за отказ за изплащане на обезщетение, предявеният иск е доказан по
основание.
Пред въззивната инстанция не се спори по размера на дължимото
обезщетение. Предвид изложените мотиви за неоснователност възраженията
на ответника, предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат П.В. възнаграждение от 1295 лева за оказана правна помощ и
представителство пред въззивната инстация. Възражението за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като е в
минималния размер по Наредба № 1.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260105 от 16.01.2020 г. по гр. д. №
209/2020 г. на Пернишки окръжен съд.
4
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец” АД да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА
на адвокат П.В. от САК възнаграждение от 1295 (хиляда двеста деветдесет и
пет) лева за оказана правна помощ и представителство пред въззивната
инстация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5