№ 330
гр. К., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100415
по описа за 2022 година
В исковата молба председателят на ищцовото дружество В.Н. заявява,
че ответницата Р. Т. Ч. работела в кооперацията по трудово правоотношение
на длъжността „продавач-консултант“ в магазин за хранителни стоки,
находящ се в центъра на с.Т., Община П.. Сочи, че естеството на работата й,
така, както била очертана в длъжностната й характеристика и фактически
изпълняваната работа, била свързана със събиране, съхраняване, разходване и
отчитане на парични и стоково-материални ценности т.е. същата имала
качеството на „отчетник“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 от КТ.
Твърди, че през месец ноември 2021 г. била извършена ревизия на
магазина, в който работела единствено ответницата, на основание заповед №
*** г. за провеждане на инвентаризация, която установила липси в размер на
1954,13 лв. за периода от 25.01.2021 г. - 22.11.2021 г. Липсите били отразени в
Акт за резултатите от проверката на СМЦ № *** г., в Акт за наличност от
същата дата и въпросен лист. Ответницата била надлежно уведомена за
установените липси, по които нямало направени възражения. На 07.01.2022 г.
тя внесла сумата от 711,30 лв., при което останали неизплатени 1242,83
лв.
Сочи, че междувременно ответницата подала молба за прекратяване на
трудовия й договор. Същият бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1 от КТ
със заповед № *** г.
Предаване на стоките в магазина на новото материалноотговорно лице
на 29.11.2021 г. било извършено въз основа на издадената от ищцовото
дружество заповед № *** г. за провеждане на инвентаризация, при което била
констатирана отново липса в размер на 774,16 лв. За целта бил съставен Акт
за резултатите от проверката на СМЦ № *** г., Акт за наличност и въпросен
1
лист, също подписани от ответницата.
Твърди, че общата сума на липсите била в размер на 2016,99 лв. С
писмо изх. № *** г. поканили ответницата да заплати доброволно в 14-дневен
срок, дължимите от нея суми за липси в размер на 2016,99 лв. В срока на
поканата и до настоящият момент превод не бил извършен.
Сочи, че съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда КТ/,
работникът или служителят отговаря пред работодателят за липсата в пълен
размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата, а ако
това не може да се установи, от деня на откриване на липсата. Тъй като в
случая не можел да се определи този ден, претендира ответницата да заплати
законната лихва върху размера на липсата от датата на съставянето на
Актовете за резултатите от проверката. Върху главницата от 1242,83 лв. се
дължала мораторна лихва – 30,00 лв. и върху главницата от 714,16 лв. се
дължала мораторна лихва в размер на 16,00 лв.
Предвид изложеното, молят да бъдат призовани на съд и след като
съдът се убеди в основателността на претенциите да постанови решение, с
което да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 2
062,99 лв. /две хиляди и шестдесет и два лева и 99 стотинки/, представляваща
установени липси към дата 22.11.2021 г. - 1242,83 лв. и към дата 29.11.2021 г.
- 774,16 лв., причинени от нея, в качеството й на „продавач-консултант“ в
магазин в с.Т., община П., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане;
- Да заплати сумата от 46,00 лв. /четиридесет и шест лева/,
представляваща мораторна лихва върху главниците, както следва: сумата от
30,00 лв. върху главницата от 1242,83 лв. за периода 21.11.2021 г. - 21.02.2022
г. и сумата 16,00 лв. /шестнадесет лева/, мораторна лихва върху главницата от
774,16 лв. за периода от 29.11.2021 г. - 21.02.2021 г. Претендира разноски в
производството.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и признава предявения
иск.
В съдебно заседание на 27.06.2022 г. пълномощникът на ищцовото
дружество адв. А. заявява, че ответницата е направила две плащания в общ
размер на 600 лева и към настоящия момент сумата, която се дължи е 1 416,99
лева за главница; мораторна лихва в размер на 46,00 лева от 21.11.2021 г. до
21.02.2022 г. и разноски по делото – държавна такса в размер на 83 лева и
адвокатско възнаграждение 370,00 лева.
Предвид изложеното от страна на ответницата пълномощникът на
ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание на
иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е пристъпил към
постановяване на решение, съобразно признанието.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение
при признание на иска по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи и добрите нрави и е признато правото, с което ответниците
могат да се разпореждат.
С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде
2
постановено решение, с което предявеният иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ от
П. „Р.“ – П., представлявана от управителя В.Н. против Р. Т. Ч. да бъде
уважен изцяло, като бъде осъдена ответницата Р.Т. Ч. да заплати на П. „Р.“ –
П. сумата от 1 416,99 лева за главница, представляваща установени липси,
причинени от нея, в качеството й на „продавач-консултант“ в магазин в село
Т., община П. и 46,00 лева мораторна лихва върху главницата, за периода
22.11.2021 г. до 21.02.2022 г., ведно със законната лихва главницата, считано
от датата на предявяване на иска 21.02.2022 г. до окончателното й плащане.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Предвид гореизложеното съдът счита, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 452.52 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение за
един адвокат.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски представя на съда списък на разноските най - късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция, като в настоящия случай
ищецът не е представил списък на разноските.
На основание наличие на предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 207 от КТ Р. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес:
село Т. община П. да заплати на П. „Р.“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: град П., булевард ***, представлявано от управителя В.Х.Н.,
съдебен адрес: град К. улица ***, чрез адв. А. А. сумата от 1 416,99 лева за
главница, представляваща установени липси в резултат на извършени ревизии
на 22.11.2021 г. и 29.11.2021 г. в хранителен магазин, находящ се в село Т.,
община П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска 21.02.2022 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Р. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: село Т. община П. да
заплати на П. „Р.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град П.,
булевард ***, представлявано от управителя В.Х.Н., съдебен адрес: град К.
улица ***, чрез адв. А. А. 46,00 лева представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата, за периода 22.11.2021 г. до 21.02.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: село Т. община П. да
заплати П. „Р.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град П., булевард
***, представлявано от управителя В.Х.Н., съдебен адрес: град К. улица ***,
чрез адв. А. А. сумата от 452,52 лева представляваща направени по делото
3
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4