РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. В. 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20231300500238 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 333 от 10.04.2023 г., постановено по гр. д. №
20221320100415, III състав,по описа на Районен съд – В. е признато за
установено по отношение на Р. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., че
дължи на „Б. П. П. Ф. С.А., П.” чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК.,със
седалище и адрес на управление: гр. С. Б. П. С. сгр. 14 следните суми: 1140.85
лева - главница по Договор за потребителски кредит с номер СRЕХ-17217671
от 05.08.2019 г., 57.39 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020
г. до 20.07.2020 г., 115.50 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2020 г.
до 16.05.2021 г. и законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 26.05.2021 г. до изплащане на
вземането.
1
Осъден е ответникът Р. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. да
заплати на „Б. П. П. Ф. С .А., П.” чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б. ЕИК .,със
седалище и адрес на управление: гр. С.”, Б. П. С. направените разноски в пред
районния съд в общ размер от 570.00 лв. /50.00 лв. внесена държавна такса,
100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 320.00 лева - депозит за особен
представител и 100.00 лева - възнаграждение на вещо лице/.
Осъден е Р. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. да заплати на „Б. П.
П. Ф. С .А., П.” чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК ..със седалище и адрес
на управление: гр. С. Б. П. С., разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1076/2021 г. по описа на Районен съд - В. в общ размер от 76.27 лв. /26.27
лв. - заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от Д. Б., АК-В.- адв. пълномощник на ответника Р. Ц. П. .
Поддържа се ,че постановеното от първоинстанционният съд решение е
неправилно и незаконосъобразно поради следното:
От ищеца се твърдяло, че с ответника е сключен Договор за кредит от
страна на трето дружество, впоследствие вляло се в ответното
дружество.Съдът разпредели доказателствената тежест за доказване на
договорното правоотношение върху ищеца. В тази връзка ищецът не
ангажирал никакви доказателства.Ищецът не доказал твърдяното в исковата
молба обстоятелство, че с ответника е сключен валиден договор за заем.
Решаващият съд не бил съобразил разпределената с доклада по делото
по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, според която тежестта за
установяване сключването на договора в писмен вид с размер на шрифта не
по-малко от 12 /съобразно повелителната норма на чл. 10, ал.1 от ЗПК/ е
възложена на ищцовата страна /заемодател/. Освен че на ищеца не били
давани указания да установи соченото обстоятелството, съдът не бил
съобразил и факта, че още с отговора на исковата молба било поискано да
бъде задължен ищецът да представи по делото оригинала на договора. Това
искане съда оставил без уважение, като прие същото за неотносимо.Това
искане било продиктувано от обстоятелството, че без оригинала на договора е
невъзможно да бъде извършена проверка за установяване шрифта и
големината на текстовете от елементите на сключения договор за
потребителски кредит.Пропускът на решаващия съд да даде възможност на
2
страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно
разпределението на тежестта на доказване, което той възприел за правилно,
представлявало съществено процесуално нарушение, което в случая
предпоставяло отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за
събиране на доказателства за установяване по надлежен ред, а именно чрез
техническа експертиза, на шрифта на всички елементи на процесния договор
за кредит.В този смисъл била и съдебната практика - Решение № 50162 от
10.01.2023 г. по т. д. № 550 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро ТО.
Въззиваемата страна е представила писмен отговор ,в който поддържа
,че въззивната жалба е неоснователна.
С определение от с.з.на 20.09.2023 г. е конституиран като ответник "Ю.
Б."АД ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С .
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Производството пред Районен съд-В. е образувано по исковата молба на
„Б. П. П. Ф. С.А., П.” чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК..,със седалище и
адрес на управление: гр. С. Б. П. С. с която против Р. Ц. П. с ЕГН **********
с адрес: гр. В. са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че вземането му се основава на договор за кредит
№ СRЕХ-17217671, сключен на 05.08.2019 г. между „БНП П. П. Ф.“ като
кредитор и ответникът Р. Ц. П. като кредитополучател. Договорът бил
сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12
месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.07.2020 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Сочи се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки
била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане
3
на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 258.35 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент
на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.
Излага се, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на
кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно
приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен
като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна
основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното
оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се
добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е
общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от
сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се
включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с
отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока
на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него.
Поддържа се, че на основание чл. 2, във връзка с чл. 3 от договора за
ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски,
всяка по 258.35 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Твърди се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска.
Сочи се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
4
текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година,
а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер
за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
Излага се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 20.03.2020 година, към която дата са били заплатени
7 броя погасителни вноски.
Поддържа се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на „Б. П. П.
Ф. С.А., клон .Б. става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2020 г.,
от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.
Твърди се, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - В. за
следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит №
СКЕХ-17217671 както следва:
• 1140.85 лева - главница;
• 57.39 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до
20.07.2020 година;
• 115.50 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2020 г. до 16.05.2021
г.
• законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на
Районен съд - В. по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1140.85 лева -
главница по договора за кредит, 57.39 лева възнаградителна лихва за периода
от 20.03.2020 г. до 20.07.2020 г., 115.50 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 20.04.2020 до 16.05.2021, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
5
изплащане на вземането.
При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ за исковите суми е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва
се активната процесуална легитимация на ищеца. Оспорва се облигационната
връзка между страните, оспорва се факта на сключване на договора за кредит.
Сочи се, че не са налице доказателства, че именно ответникът е сключил
договора за кредит. Наведени са възражения за изтекла погасителна давност
на исковите претенции.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
1076/2021 г. по описа на Районен съд - В., назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От фактическа страна се установява ,че в резултат на подадено от
страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 1076/2021 г.
по описа на Районен съд - В., по което на 09.06.2021 г., срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
110/09.06.2021 г. за сумите от: 1140.85 лева - главница, представляваща
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит с номер СRЕХ-
17217671 от 05.08.2019 г., сключен между страните, 57.39 лева -
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.07.2020 г., 115.50
лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2020 г. до 16.05.2021 г. и
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда
26.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумите 26.27 лева за платена
държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на
Районен съд - В., по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
6
установителен иск.
От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит
СRЕХ-17217671, е видно, че на 05.08.2019 год. е сключен процесния договор
между „Б. П. П. Ф.” ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател за
закупуване на един брой компакт диск система SONY за 2199.00 лева и един
брой климатик за 569.00 лева. Усвояването на отпуснатия паричен кредит е
станало със закупената от ответника стока на стойност с ДДС в размер на
2768.00 лева по издадена фактура № **********/05.08.2019 г. Фактурата е
подписана от клиент: Р. Ц. П., сумата е преведена по банкова сметка от „БНП
П.“ на търговец „Зора М.М.С.“ ООД по лизингов договор 17217671. Съгласно
чл. 1 и чл. 2 от условията по сключения договор, ответникът е следвало да
погасява в срок като прави „задължителна месечна вноска“, която се формира
от сбора на дължимата за месеца главница по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на паричния
кредит и определена добавка съставляваща печалба на кредитора. Годишният
процент на разходите е фиксиран на 26.00 %, а лихвеният процент е фиксиран
за срока на договора на 23.33 %. Общият размер на кредита е 3100.20 лева.
Дължими са общо 12 броя вноски, фиксирани по дати, всяка от които по
258.35 лева, което е равно общо на 3100.20 лева. Съгласно погасителния план
към договора така определената сума се разпределя за: главница в размер на
2768.00 лева за периода от 20.08.2019 г. до 20.07.2020 г. и договорна лихва в
размер на 332.20 лева за периода от 20.08.2019 г. до 20.07.2020 г. Първата
погасителна вноска в размер на 258.35 лева е с падеж 20.08.2019 г., а
последната в размер на 258.35 лева е с падеж на 20.07.2020 г.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза е изложило в заключението си, че кредитът е усвоен със
закупената стока по фактура на 05.08.2019 г. за 2768.00 лева. След
представената му информация от масивите на ищеца по партидата на
ответника вещото лице установило, че ответникът е направил общо 7 броя
погасителни вноски в размер на 1901.96 лева на следните дати: на 07.08.2019
г. са внесени 155.84 лева; на 07.08.2019 г. са внесени 109.80 лева; на
05.09.2019 г. са внесени 262.98 лева; на 15.10.2019 г. са внесени 262.98 лева;
на 11.12.2019 г. са внесени 97.40 лева; на 22.01.2020 г. са внесени 97.40 лева;
на 04.02.2020 г. са внесени 389.60 лева; на 27.02.2020 г. са внесени 262.98 лева
и на 06.03.2020 г. са внесени последно 262.98 лева. Общо са платени 7 броя
7
вноски в размер на 1901.96 лева.
От заключението на вещото лице се установява също, че дължимите се
главница, възнаградителна и мораторна лихва, са в претендираните от ищеца
размери в исковата молба. В заключението на вещото лице е посочено, че на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 09.11.2020 г., с
което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 20.04.2020 г.на
вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно,
компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в
производството, не е оспорено от страните по делото, поради което е прието
от съда.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
8
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
По същество единствените доводи на въззивника се състоят в това ,че
шрифтът на договора не е по-малко от 12 /съобразно повелителната норма на
чл. 10, ал.1 от ЗПК/ и че съдът не бил съобразил разпределената с доклада по
делото по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, според която тежестта за
установяване сключването на договора в писмен вид с размер на шрифта не
по-малко от 12 /съобразно повелителната норма на чл. 10, ал.1 от ЗПК/ е
възложена на ищцовата страна /заемодател/.
Съдът намира доводите за неоснователни поради следното :
В отговора на исковата молба (л.35 от гр.д.415 от 2022 г. по описа на
Районен съд-В. ) не е направено възражение за размера на шрифта ,поради
което в своя проект на доклад (л.36-37 от гр.д.415 от 2022 г. по описа на
Районен съд-В. ) съдът не е отделил като спорен факт размера на шрифта и е
указал на ищеца,че следва да докаже само основанието и размера на
претендираните суми и наличието на уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост .
Проектът за доклад е връчен на страните и същите не са направили
възражения по доклада нито след връчването му,нито в единственото
проведено след това съдебно заседание на 06.04.2023 г.
9
С оглед на диспозитивното начало –Чл.6 ГПК Съдът е длъжен да се
произнесе само единствено относно наведените от страните твърдения .При
неоспорване на размера на шрифта в отговора на исковата молба размерът
на шрифта не е предмет на делото и не може да въвеждан като такъв
съгласно императивната разпоредба на Чл.133 ГПК .Решението спрямо
незаявен от страните спорен предмет е недопустимо и подлежи на обжалване
(275-69-II,Сб.117;3233-76-II,Сб.166).
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422
от ГПК, в което производство ищецът следва да докаже и установи
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответникът
дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната
заповед за изпълнение.
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало
облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за потребителски
кредит СRЕХ - 17217671 от 05.08.2019 г. Договорът е подписан от ответника.
Съгласно погасителния план, за кредитополучателя възниква задължението
да заплаща 12 месечни погасителни вноски, в размер на 258.35 лева, като при
данните по делото /заключението на вещото лице/ е безспорно, че ответникът
е преустановил редовното обслужване на кредита на 06.03.2020 г.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал
възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението
на задълженията си по него.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че ищецът не е доказал наличието на сключен с ответника договор –
изложените в тази насока доводи са голословни и непотвърдени от събраните
по делото доказателства .
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява по несъмнен начин ,че , че ищецът е изправна страна по договора
за кредит и че е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер
на заема на ответника. Договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК,
в частност чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, поради което надлежно обвързва страните и
не е недействителен.Договорът отговаря и на изискванията за форма и
съдържание по ЗЗП, като клаузите от същия са предмет на индивидуална
10
договорка между страните /обективиран е индивидуален погасителен план с
посочени размер, брой, периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./,
поради което чл. 146 от ЗЗП е неприложим. Видно от заключението на
вещото лице ответникът е заплатил по кредита 7 броя погасителни вноски на
обща стойност 1901.96 лева до 06.03.2020 г., което води до извода, че същият
е изтеглил и усвоил сумата, посочена в договора, поради което възраженията
във въззивната жалба на особения представител в тази връзка се явяват
неоснователни-изпълнението на договора от страна на длъжника се явява
доказателство за наличието на договор между страните .
Районният съд е изложил подробни доводи и относно това ,че
уговорената лихва в размер на 23.33 % и ГПР - 26.00 %, не противоречи на
добрите нрави и не е неравноправна клауза. За пълнота на изложението
въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи,че изцяло споделя
доводите на районния съд въпреки че във въззивната жалба не са изложени
доводи за неправилност на решението в тази му част .
Районният съд е изложил подробни доводи относно направеното от
особения представител на ответника възражение за погасяване по давност на
иска за главницата ,които изцяло се споделят от въззивната инстанция,която
не дължи произнасяне по същество поради липса на доводи в тази насока
пред въззивната инстанция.
Поради гореизложеното районният съд е достигнал до законосъобразен
извод,че предявените установителни искове се явяват основателни и
доказани и че като такива ще следва да бъдат уважени, като се признае за
установено, че БНП П. П. Ф.” С.А., П. рег. № *********, чрез „БНП П. П. Ф.”
С.А, клон Б. притежава право на вземане към Р. Ц. П. от гр. В.за следните
суми: 1140.85 лева - главница по договора за кредит, 57.39 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.07.2020 г., 115.50
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2020
до 16.05.2021, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. - датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.С
оглед на горното Решение № 333 от 10.04.2023 г., постановено по гр. д. №
20221320100415, III състав, по описа на Районен съд – В. следва да бъде
11
потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ответникът Р. Ц. П. с ЕГН ********** с
адрес: гр. В. следва да бъде осъден да заплати на „БНП П. П. Ф. С .А., П” чрез
„БНП П. П. Ф. С.А.”, клон Б. ЕИК .със седалище и адрес на управление: гр.
С., Б. П. С., направените разноски пред Окръжен съд-В. в размер на 320.00
лева - депозит за особен представител.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 333 от 10.04.2023 г., постановено по гр. д.
№ 20221320100415, III състав, НО, по описа на Районен съд – В.
Осъжда Р. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. да заплати на "Ю.
Б."АД ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С. направените разноски
пред Окръжен съд-В. в размер от 320.00 лева - депозит за особен
представител.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12