Решение по дело №282/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          №

 

 

……..........................., гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 282 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

 

Образувано е по жалба на Ю.Й.Й., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.З. от *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-000073/27.01.2022 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на Й. е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. ******за срок от шест месеца.

С жалбата се твърди незаконосъобразност на ПАМ, както и че неправомерно е наложена същата, тъй като превозното средство е собственост на друго лице, като според жалбоподателя се изисква съвпадане на собственика и на лицето, на което е наложена ПАМ и моли за нейната отмяна. Към жалбата не са представени и не са приложени доказателства и няма направени искания за такива.

Ответникът, чрез процесуалния представител оспорва жалбата. Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с данните – лицето, управлявало автомобила не притежава свидетелство за управление на МПС, такова не му е издавано, видно от приложената в преписката справка. Иска от съда отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на жалбоподателя, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-000073/27.01.2022 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания на Ю.Й.Й. е наложена принудителна административна мярка по  чл. 171 т. 2а б. "а" от прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за това че на 26.01.2022г. около 13.30ч. в ---------в посока на ул. "Кракра", лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******, собственост на Й., се управлява от неправоспособния В.М.Д., като Й. е допуснал автомобилът му да се управлява от неправоспособния Д..

Така издадената заповед е връчена на адресата й на 28.01.2022 г., видно от удостоверяване на това обстоятелство в разписката на акта.

Недоволен от така издадената заповед Ю.Й. е обжалвал същата, депозирайки в законоустановения срок жалбата, въз основа на която е образувано настоящето дело.

По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя. От страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, включително доказателства за компетентността на издателя на оспорвания акт да издава такива заповеди за налагане на принудителни административни мерки.  

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168, ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна област прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт заповед се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Впрочем, от страна на жалбоподателят не се твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради издаването й от некомпетентен орган т. е. няма спор досежно компетентността на органа, издал оспорвания индивидуален административен акт.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по  чл. 171 т. 2 б. " а" от ЗДвП. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 ат АПК.

Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 171 т. 2а б.“а“ от ЗДвП предвижда, че мярката може да бъде наложена и на собственик, но следвало да има съвпадение на адресата на АУАН и ЗППАМ. Към момента на проверката е установено обстоятелството, че автомобилът е управляван от В.М.Д., който е установено, че е неправоспособен и не е собственик превозното средство,  като това е надлежно описано в съставения АУАН и в самата ЗППАМ. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за да е приложен правилно материалния закон и да е законосъобразна приложена принудителната административна мярка необходимо и достатъчно е да бъде установено, че автомобилът се управлява от лице, което е неправоспособно. От компетентния орган по безспорен начин са установени юридическите факти, които обосновават прилагането на чл. 171 т. 2а б. "а" от ЗДвП и представляват правно основание за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. За законосъобразното налагане на ПАМ на основание  чл. 171 т. 2а б. "а" от ЗДвП по отношение на собственика на МПС е установяването по безспорен начин, че автомобилът се управлява от неправоспособен водач. Наличието на тези обстоятелства, осъществяващи състава на визираната правна норма, е доказано по несъмнен начин, поради което и процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Несъмнено при упражняване на своите правомощия административните органи трябва да действат добросъвестно по разумен начини справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди явно несъразмерни на преследваната цел. Няма спор и че спазване на принципите на добросъвестност и съразмерност в административните производство гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга гарантира прилагането на ограничителните мерки следва да засяга до толкова правата и интересите на правния субект по отношение на които те се прилагат, че да не надхвърлят най- необходимото за постигане не легитимна законово цел. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя обаче, че в конкретния случай прилагането на принудителна административна мярка не е обосновано и чрез налагането й няма да бъде постигната предвидената в закона цел. Целта, която се преследва при налагане на така принудителна административна мярка, каквато е наложена с оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Законодателят е приел, че при осъществяване на конкретно посочената в нормата на чл. 171 т. 2а б. "а" от ЗДвП хипотеза следва да бъде приложена конкретната принудителна административна мярка, за да бъде защитен един важен обществен интерес, какъвто несъмнено представлява безопасността на движението, запазването на живота и здравето на гражданите и преустановяване извършване на административно нарушение-управление на МПС от неправоспособен водач.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалвания административен акт са спазени разпоредбите и на процесуалния, и на материалния закон. Предвид така изложеното, заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде оставена без уважение.

В тази връзка основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски, което е направено своевременно. В полза на страната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на стойност 80. 00 лв.

 

Съдът, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Й.Й. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-000073/27.01.2022 г.

 

ОСЪЖДА Ю.Й.Й. ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172 ал. 5 изр. второ от ЗДвП.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: