Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1527 10.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-тиадминистративен състав,
на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря В. С.
с
участието на прокурора Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен
характер дело № 1685 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите РД Бургас, против
решение № 171/26.06.2020г., постановено по АНД № 184/2020г. по описа на Районен
съд – Несебър, с което е отменено наказателно
постановление № 45153 от 06.01.2020 г., издадено от директора на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при КЗП, с което на „Интер травел“ ООД, за нарушение на чл.114, т.2 от
Закона за туризма, наоснование чл.208 от същия закон е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1000 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, според които оспореното решение
е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съда, че посочената като
нарушена разпоредба на чл.114, т.2 от ЗТ по своята същност е бланкетна и
изисква наказващият орган да се позове на конкретна разпоредба от Наредбата
по чл.121, ал.5 от ЗТ, която счита, че е нарушена. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на твърдението за извършено и доказано
нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не
изпраща представител.
Ответникът
– „Интер травел“ ООД се представлява от адвокат А.. Представя писмено
становище, в което оспорва жалбата. Намира, че районният съд правилно е отменил
наказателното постановление и иска решението да бъде оставено в сила. В съдебно
заседание поддържа искането и претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа становище за неоснователност на
жалбата.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение на Районен съд – Несебър еотменено
наказателно постановление №
45153 от 06.01.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
КЗП, с което на „Интер травел“ ООД, за нарушение на чл.114, т.2 от Закона за
туризма, на основание чл.208 от същия закон е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1000 лв. За да постанови решението съдътприел, че по същество са налице доказателства за извършено нарушение, но в
хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.114, т.2 от ЗТ по своята същност ебланкетна и
изисква наказващият орган да се позове на конкретна разпоредба от Наредбата
по чл.121, ал.5 от ЗТ, която счита, че е нарушена, а в
конкретния случай такова позоваване липсвало в АУАН и в НП.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
В обстоятелствената част на спорното наказателно посатновление е посочено,
чена 22.07.2019 г., служители на КЗП
извършили проверка в хотел „Вила маре”, находящ се в КК „Слънчев бряг”, източна
част, стопанисван от „Интер травел“ ООД. Било констатирано, че обектът е
категоризиран с удостоверение за категоризация четири звезди, но към момента на
проверката е нямало изграден и оборудван бръснаро-фризьорски салон и не се
предлага услугата, нямало бюро за обмяна на валута, в санитарните възли нямало
озвучаване и телефонен дериват, както и увеличително огледало. Проверяващите
приели, че не била спазена разпоредбата на чл.114, т.2 от Закона за туризма.
Бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено НП за нарушение на 114,
т.2 от ЗТ.
Решението на първоинстанционния съд е правилно.
Съгласно
чл.114, т.2 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗТ, са
длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря
на изискванията за определената му категория съгласно Наредбата по чл.121,
ал.5.
Туристическите
обекти по чл.3, ал.2, т.1(в редакцията ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) от ЗТ са
местата за настаняване:
а) клас А – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни
селища, туристически селища и вили;
б) клас Б – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи
загости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.
Туристическите
обекти по чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ са заведенията
за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) –
ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници
и барове.
Туристическите
обекти по чл.3, ал.2, т.3 от ЗТ са туристическите
хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални и прилежащите към
тях заведения за хранене – туристически столови, туристически бюфети и
туристически столови със сервитьорско обслужване.
На основание чл.121, ал.5 от ЗТ,
Министерски съвет е издал Наредба за изискванията към категоризираните места за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения, редът за определяне на
категория, както и условията и редът за регистриране на стаи за гости и
апартаменти за гости. С тази наредба са определени минималните задължителни изисквания, на които трябва да отговарят местата за настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне на категорията им, както
следва за: а) изграждане;б) обзавеждане и оборудване;в)
обслужване;г) предлагани услуги в туристическия обект;д) образование или
професионална квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя
на туристическия обект. В гл. четвърта на посочената Наредба са уредени
обществените отношения във връзка с категоризация на местата за настаняване
клас „а“ и клас „б“ и на заведенията за хранене и развлечение
Анализът на посочените разпоредби сочи извод, че чл.114, т.2 от ЗТ е
препращаща правна норма, тъй като единствено указва подзаконовия нормативен
акт, където са уредени изискванията за определяне на категория, на които следва
да отговарят туристическите обекти, в които се предлагат туристически услуги.
Обратно –лицата,
извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3,
ал.2, т.1, 2 и 3, нямат право да предоставят туристически услуги в туристически
обект, който не отговаря на изискванията за определената му категория съгласно
Наредбата.
В конкретния случай и с оглед изложението в обстоятелствената част на
наказателното постановление, за да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Интер травел“ ООД, АНО следва да установи дали същият е лице,
което предоставя туристически услуги в обект, който е туристически по смисъла
на чл.3 от ЗТ и дали този обект отговаря на изискванията за съответната
категория по Наредбата по чл.121, ал.5 от ЗТ на Министерски
съвет. Изисквания за съответната категория не са конкретно изброени в чл.114,
т.2 от ЗТ, поради което административно-наказващият орган е задължен да посочи
точната разпоредба от специалния подзаконов нормативен акт, която вменява
задължение на търговеца да приведе и поддържа туристическия си обект в
съответствие с конкретните изисквания за определената му категоризация.
По делото не се спори, че „Интер травел“ ООД е лице, което извършва
хотелиерство и предоставя туристическа услуга в туристически обект по чл.3, ал.2, т.1, б „а“ от Наредбата (в редакцията ДВ,
бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.)
– хотел. Не се
спори още, че обектът е с категория „четири звезди“. Изискванията към
изграждането, обзавеждането и оборудването, обслужването, предоставяните услуги
и професионална и езикова квалификация на персонала на хотели категория „четири
звезди“ са изчерпателно посочени в Раздел IV от Приложение 1 от Наредбата
по чл.121, ал.5 от ЗТ на Министерски съвет. Т.е., за да е налице несъответствие
между определената категория и предлаганата услуга, следва да е налице
неизпълнение на някое от тези императивно посочени изисквания.Посочване на конкретното, нарушено изискване от
Наредбата липсва в АУАН и НП. Като нарушена разпоредба АНО е посочил единствено
препращащата норма на чл.114, т.2 от ЗТ, която обаче не установява правило за
поведение, а указва в кой нормативен акт са уредени задължителните изисквания,
на които трябва да отговаря съответното категоризирано заведение,
неизпълнението на които е констатирано.Така АНО е допуснал съществено нарушение
на производството по издаване на наказателното постановление, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното дружество, поради което
наказателното постановление е незаконосъобразно. В този смисъл
първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.
Възраженията на касационния
жалбоподател са неоснователни. Същите са организирани около тезата, че нормата
на чл.114, т.2 от ЗТ не е бланкетна и препращаща, а конкретните нарушени
изисквания били словесно описани. Следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл.57, т.5 от ЗАНН, императивно указва, че НП следва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а с т.6 се вменява
задължение за позоваване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
В случая не е изпълнено императивно изискване за съдържание на НП, за което
съдът следи служебно. Формалната проверка за законосъобразност изисква на първо
място да се провери изпълнението на изискванията на чл.57
от ЗАНН, спазването на правилата за
образуване и провеждане на административно наказателно производство, след което
и да се извърши преценка на събраните от АНО и в хода на съдебното дирене
доказателства, на които се основава обвинението и защитната теза.
С оглед
изхода от настоящия спор и на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, право на разноски в настоящото производство има жалбоподателя, който е
направил своевременно искане, поради което наказващият орган следва да бъде
осъден да заплати 600лв.
Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Бургас.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171/26.06.2020г. постановено по АНД
№184/2020г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА
Комисията за защита на потребителите да
заплати на „Интер травел“ ООД, ЕИК ********* разноски в размер на 600 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.