№ 1426
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503779 по описа за 2021 година
С решение по делото № 265739/14.07.21 г. съдът е приел, че вредоносният
резултат – тежка черпно-мозъчна травма на дете, получена от него на 2.5 месечна
възраст, с посттравматична епилепсия и като последица от увредата драстично
изоставане в психо-физиологичното развитие (детето прави крачки, задържано за двете
ръце, не контролира тазовите резервоари, не може да се самообслужва), без прогноза за
подобряване, е съпричинен от двама водачи, участници в ПТП, и детето, возещо се в
необезопасено столче – принадлежност на бебешка количка. Първият водач – Д. Д.
(баща на детето, пътуващо на задната седалка) е предприел престрояване преди
маневра ляв завой, без да пропусне движещ се в същата (най-лява) лента автомобил.
Вторият водач – Р. С. пътувал в най-лявата лента със скорост, надвишаваща
разрешената за населено място (произшествието става на Ботевградско шосе, София),
правеща удара непредотвратим. Детето било поставено в столче с двойствена функция
– кош към бебешка количка и столче за автомобил за бебе на нулева възраст, което не
било укрепено към седалката на автомобила.Затова при настъпилия удар между двете
МПС детето получило тежка ЧМТ, последиците от която ще са доживотни.
Ищец е пострадалата Р. Д., действаща чрез баща си и законов представител Д.
Д. Д.. Ответник е застрахователят на втория автомобил – ДЗИ Общо застраховане
ЕАД. Като трето лице помагач на ответника е привлечен застрахователят по риска
Гражданска отговорност на водачите на първия автомобил (управляван от бащата на
детето) – ЗК Лев Инс АД.
СГС е счел, че еквивалент на страданията на детето от неимуществено естество
е сумата от 1 000 000 лв. Приел е, че съотношението в съпричиняването на
вредоносния резултат е 80% от пострадалата и 20 % от двамата водачи, действащи при
независимо съизвършителство, чието съучастие в причинността за вредоносния
резултат не следва да се установява поради наличието на материалноправна солидарна
отговорност. Поради това с решението си е осъдил на основание чл. 226 КЗ отм. и чл.
1
86 ЗЗД ответника ДЗИ Общо застраховане ЕАД да заплати на ищцата сумата от
200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 1228.26 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка главница от 11.05.16 г.
(когато е станало ПТП) и е отхвърлил претенциите до сумата 1 200 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 7 225.34 лв. – обезщетение за имуществени
вреди.
Ищцата обжалва решението в отхвърлителната му част. Счита, че вредите от
неимуществено естество са подценени, доколкото състоянието на пострадалата не се
очаква да се подобри, налице са животозастрашаващи последици (епилепсия),
перспектива за доживотна инвалидизация със зависимост от чужда помощ и техен
еквивалент е сумата от 1 200 000 лв. Неправилно е решението в частта, с която се
приема 80%-тно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Оспорва се
компетентността на първоначлна и допълнителна комплексна автотехническа и
медицинска експертиза в частта, с която категорично се заявява, че дори детето да е
пътувало в столче, последното не е било правилно прикрепено към седалката (с
привързване на детето в позиция с гръб към посоката на движение) и в частта, с която
е утвърдено, че травмата е настъпила при удар в тъп, твърд предмет, част от интериора
на купето, каквато не е страницата на столчето или пътуващата на задната седалка
пътничка (баба на детето). Твърди се, че ответникът не е доказал при пълно и главно
доказване възражението си за съпричиняване и заключението почива на
предположение (доколкото и при обезопасяване на детето като последица от саблен
удар би могла да настъпи смърт). Поради това се иска присъждане на двете заявени
обезщетения (за имуществени и неимуществени вреди) в пълен размер.
Въззивникът ответник ДЗИ Общо застраховане ЕАД с насрещна въззивна жалба,
като обосновава несъответствие между определеното обезщетение за неимуществени
вреди със съдебната практика за вреди към момента на произшествието, обжалва
решението в осъдителната част по претенцията за възмездяване на неимуществени
вреди над сумата от 100 000 лв.
Въззивникът с процесуално качество на трето лице помагач ЗК Лев Инс АД с
въззивна жалба оспорва правилността на решението в осъдителната част по иска за
неимуществени вреди над сумата от 100 000 лв. Оспорва се правилността на извода на
СГС за трайна и тежка инвалидизация с твърдението, че детето може да движи
крайниците си, поради което двигателните функции не са засегнати в непоправима
степен, епилепсията е контролирана и ЕЕГ установява подобряване на състоянието, не
е установена нуждата от бъдещи оперативни интервенции, според твърдение на д-р К.
поради умствено изоставане ищцата няма да осъзнае, че е различна от другите,
бъдещото състояние на пострадалата зависи от качествената и редовна рехабилитация -
обстоятелство, неподлежащо на доказване в конкретния процес. Счита се, че е
нарушен дефинираният от чл. 52 ЗЗД критерий за справедливо възмездяване на
неимуществените вреди, като се сочат примери за присъдени по-ниски обезщетения за
можещи да се съизмерят вреди. Сумата от 1 000 000 лв. не съответства на
икономическия стандарт към момента на ПТП (м. май 2016 г.). Навежда се и довод за
по-висок принос на водача на другия автомобил (застрахован при ответника).
След констатацията, че е сезиран с допустими жалби, насочени срещу валидно и
допустимо съдебно решение, с определение от 10.01.22 г. състав на САС е оставел без
уважение искането на въззивничката ищца за допускане на нова комплексна тройна
експертиза. За да не допусне искането, САС е приел, че не са налице предпоставките на
чл. 266, ал. 3 ГПК.
Поради горното на изследване подлежи правилността на първоинстанционното
решение с оглед доводите за неправилност, наведени с подадените въззивни жалби и
според доказателствата приобщени в първоинстанционния процес.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания предмет на
проверка, според доказателствата, приобщени към първоинстанционното дело,
2
САС приема следното:
Виновността на всеки от водачите на МПС, участвал в катастрофата и в
съпричняването на вредоносния резултат, е доказана с приети по делото присъди на
наказателен съд по дела, водени за транспортно престъпление срещу всеки един от тях.
Поради обстоятелството, че като ответник е конституиран единият от двамата
застрахователи, от когото се претендира пълната, подлежаща на присъждане сума, и
няма предявен обратен иск срещу третото лице помагач, СГС, като не е изследвал
съотношението на съучастие при независимото съизвършителство, не е постановил
неправилен съдебен акт.
По силата на чл. 300 ГПК гражданският състав е длъжен да се съобрази с
изводите на наказателния съд относно дееца, изпълнителното деяние,
противоправността и вината. Изводът, че и двамата водачи са съпричинили
вредоносния резултат предпоставя възникване на функционалната отговорност,
регламентирана от КЗ при валидна застраховка по риска Гражданска отговорност
(относно това обстоятелство страните не спорят).
Моментът на съставяне на застрахователната полица обосновава правилния
извод на СГС относно квалифицирането на предявените искове.
Установените увреждания на пътничката в управляваната от Д. кола са
фрактура на теменната париетална кост вляво (която бивайки по-скоро хрущял, не е
образувала фрактурна линия), с контузия на главния мозък, с малък хематом и
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Лечението е било оперативно
(за отстраняване на хематома). Впоследствие по оперативен път бил поставен дренаж.
Поради повишено вътречерепно налягане трикратно е извършена корекция на
вентрикулоперитонеалната анастомоза (след първото поставяне на клапа, същата се
инфектирала и това наложило последващите корекции). Наличието на клапа
предпоставя нови инфекции. Още непосредствено след катастрофата са установени
признаци на посттравматична епилепсия.
Лекарски преглед по възложената от съда медицинска експертиза ,установява,
че детето ходи (с провлачване на дясното краче), ако бъде държано за двете ръце,
хваща поотделно с всяка ръчичка и прехвърля предмети от ръка в ръка. Има
хипотоничен гръбнак и може да остане седнало, без опора, за кратко време. Има
спонтанна речева продукция от нечленоразделни звуци, като може да каже само
„мама“, „тати“, „кака“. Диагностицира се централен квадрисиндром с невъзможна
самостоятелна походка (моторен дефицит поради засегнати координационни пътища),
локомоторна атаксия, дълбоко изоставане в нервно-психическото развитие. Не се
предвижда наваксване на умствената изостаналост (когнитивен дефицит). Въпреки
приема на антиконвулсивн медикаменти прогнозата за развитие на болестта е
неблагоприятна при висок вероятностен леталитет. През 6 месеца се налага
хоспитализация, а при зачестяване на епилептичните пристъпи – по-често. Не е
възможен пълен контрол на пристъпите. На семейството е препоръчано да има
местоживеене в близост със здравно заведение, в което да се окаже помощ на детето
(при припадък може да се блокира дихателната дейност). В обобщение експертите,
дали заключение по делото, определят състоянието на ищцата като тежко,
инвалидизиращо и необратимо. Към момента на освидетелстването пациентката е
била на 4 г. 3 м., но е покривала критериите за развитие на дете на възраст 1 г. Детето
не може да се самообслужва и да контролира тазовите резервоари. Храни се с пасирана
храна, подпомогнато от лице, полагащо грижи за него. И при порастване
пациентката би се нуждаела от постоянни грижи.
Описаното опровергава тезата на третото лице помагач, че възможността да
движи крайниците предпоставя липса на двигателен дефицит. Квадрипаретичният
синдром представлява невъзможност за нервномозъчна координация на движенията. С
оглед на това въпреки физиологичната възможност на детето да движи крайниците си,
то не може да ходи самостоятелно и устойчиво. Визираната от същия жалбоподател
3
ЕЕГ е моментна регистрация на състоянието на пациента при медикаментозен контрол.
В същото време има степенно влошаване на епилепсията към по-тежък синдром
(комплекс от симптоми). Медицинската документация установява нормално протекла
родова дейност и раждане на здраво, с нормални метрични параметри дете. С оглед на
това, без значение на обстоятелството, как в процеса на растежа си Р. Д. ще осъзнава
състоянието си, същото ще е такова на инвалид, нуждаещ се от чужда помощ.
Обективното състояние обосновава тежка вреда за ищцата от неимуществено естество.
Обстоятелството, че детето разпознава близките си, не предпоставя пълноценно
човешко общуване и социална реализация на пострадалата след навършване на
възраст, определяна като психо-физическа зрелост.
Настоящият състав приема, че с оглед дълбокото и необратимо засягане на
психиката и физиката на пострадалата определеният от СГС паричен еквивалент на
страданията не е завишен. Същият отговаря на състоянието на детето към момента на
освидетелстването му с констатация за невъзможност за медицински прогрес.
Икономическата конюнктура към момента на получаване на травмата не предпоставя
завишаване на обезщетението над сумата от 1 000 000 лв., което обосновава
неоснователност на жалбата на ищцата за присъждане на обезщетение в размер на
1 200 000 лв.
Неотносими към водения процес са представените в прозводството пред САС
доказателства (приложени към делото за сведение) за заведена претенция от ищцата за
присъждане на обезщетение за заплащане на болногледач. Последното е имуществена
вреда, непртендирана във воденото производство.
Заявените имуществени вреди са разходи за лечение и вещите лица приемат, че
за сумата от 6 141.30 лв. доказаните разходи са в пряка причинност с лечението на
ищцата.
При анализ на съпричиняването на вредоносния резултат настоящият състав
приема, че е доказано такова от страна на пострадалата поради пътуване без надлежно
обезопасяване в допълнително съоръжение за сигурност при пътуване на деца от
нулева възраст. Без значение на изходния пункт за извода (материали от досъдебното
производство, на които се позовават вещите лица), мястото на травмиране – теменна
област на счупването (което поради хрущялния строеж на черепа на тази възраст е
довело до директно нараняване на мозъка) изключва предизвикването му от
инерционно движение на тялото встрани или нараняване от другата пътничка на
задната седалка. Няма доказателства за преобръщане на колата и за навлизане на
ламарини или детайли от интериора навътре, което би обосновало нараняване в
съответната област при стациониране на тялото в детско предпазно съоръжение.
Същевременно е недоказана вероятността при правилно обезопасяване на детето то да
би претърпяло камшичен удар в степен, водеща до летален изход или тежка
нвалидицазия. Вещите лица разглеждат възможни увреждания, но същевременно
обосновават, че при правилно поставяне на триточков колан при прикрепено към
седалката столче и с оглед сборната скорост на двете МПС, участвали в катастрофата,
такива последици не са били вероятни. Поради горното настоящият състав се
солидаризира с виждането на СГС, че е доказано наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат поради неправилно обезопасяване на пътничката.
Процентното участие, обаче, на вредоносните действия, намиращи се в пряка
причинност с вредоносния резултат, според настоящия състав, е неправилно
определено от първостепенния съд. Ако всеки от водачите не беше допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, не биха настъпили вреди за
пътничката Р. Д., дори тя да би пътувала без обезопасително детско съоражение.
Поради това САС приема, че водачите на участвалите в катастрофата МПС и
противоправното бездействие за обезопасяване на дете на нулева възраст са причинили
равностойно вредоносния резултат. С оглед на това в полза на ищцата следва да се
присъди допълнително обезщетение от 300 000 лв. или цялата сума да възлезе на
4
500 000 лв.
За имуществените вреди ответникът следва да доплати разликата до сумата
3070.65 лв. или да се заплати допълнителна сума от 1842.39 лв.
На основание чл. 78 ГПК вр. чл. 38 ЗА в полза на адв. Р. М. следва да се
присъди хонорар в размер на 23 598.62 лв. за двете съдебни инстанции (с начислен
ДДС).
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265739/14.07.21 г., постановено по гр.д. 9301/18 по описа на СГС
в отвърлителната му част по искове за присъждане на основание чл. 226 КЗ отм. и 86
ЗЗД в полза на Р. Д. Д., действаща чрез баща си и неин законов представител Д. Д. Д.
на обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 500 000 лв., ведно със законната
лихва от 11.05.16 г. и за имуществени такива – с естество на разноски за лечението, до
сумата от 3070.65 лв., ведно със законната лихва от 11.05.16 г. и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 226 КЗ отм. и 86 ЗЗД ДЗИ Общо застраховане
ЕАД да заплати на Р. Д. Д., действаща чрез баща си и неин законов представител Д. Д.
Д., допълнително обезщетение за неимуществени вреди, предизвикани от катастрофа,
станала на 11.05.16 г., в размер на още 300 000 лв., ведно със законната лихва от
11.05.16 г. и за имуществени такива – с естество на разноски за лечението, в размер на
още 1842.39 лв., ведно със законната лихва от 11.05.16 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК, вр. чл. 38 ЗА ДЗИ Общо застраховане
ЕАД да заплати на адв. Р. М. хонорар според увеличеното обезщетение за защита в
двете съдебни инстанции в размер на 23 598.62 лв. (двадесет и три, петстотин
деветдесет и осем, 0.62 лв.).
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част за разликата между
присъдените суми до 1 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 7 225.34 лв.
– обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане АД да заплати по сметката на САС държавна
такса в размер на 18 110.54 лв. (осемнадесет хиляди, сто и десет, 0.54 лв.), а на
основание чл. 78 ГПК
Решението е произнесено при участие в процеса на трето лице помагач ЗК Лев
Инс АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5