№ 248
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000688 по описа за 2021 година
С решение № 21093/13.07.21 г., постановено по т.д. № 99/20 г.
на Окръжен съд К., е осъдена ЗК „Л.И.” АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, да заплати по иск с правно основание чл.226 от КЗ
/отм./, на М. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, сумата в
размер на 16 000 лева, съставляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - болки и страдания, получени в резултат на настъпило
на 28.12.2015г. в гр. М. ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано
от 01.12.2017 г. до окончателното й изплащане, по сметка с IВАN ВG ** ****
**** **** **** ** в „Ю.Б.“ АД, като е отхвърлен иска в останалата му част
до пълния му предявен размер от 26 000 лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от М. С.
Х., който го обжалва в частта му, с която искът е отхвърлен за сумата над
16 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. В жалбата се излагат
съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната му част, като се иска в същата решението да бъде
отменено и се постанови друго, с което се уважи предявения иск до пълния
предявен размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
1
1.12.2007 г. до окончателното й плащане. Претендират се разноски за
въззивното производство, както и адвокатски хонорар за оказана безплатна
правна помощ на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В постъпилия отговор от ЗК „Л.И.” АД въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и се иска същата да бъде отхвърлена. Претендира
се присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Производството пред Окръжен съд Х. е било образувано по
предявен пряк иск от М. С. Х. против ЗК „Л.И.” АД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 28.12.2015г. в гр. М., виновно причинено от Х. Ю. Х. при
управление на лек автомобил „** ** ** *“, с рег.№ * **** **, за който
автомобил е била налице валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество. Прието е, че са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта, както и валидна застраховка
„ГО“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество,
при което са налице всички предпоставки, пораждащи отговорността на
ответника ЗД „Л.И.“ АД за репариране на претърпените от ищеца вреди.
Във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение по
делото са събрани писмени доказателства, прието е заключение на съдебно-
медицинска експертиза, както и са депозирани показания на свид. С. Р.,
внучка на ищеца.
От представените писмени доказателства и заключение на СМЕ
е било установено, че при ПТП на ищеца е било причинено счупване на
малкия пищял на лявата подбедрица, в средната му трета с разместване на
проксималкия фрагмент в посока навън, наложило при приемане на
пострадалия в периода 28.12.-30.12.2015 г. в Травматичното отделение на
МБАЛ „ Д-р А.Д.“, гр.К., извършване под обща анестезия на закрито
наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация. Причинената повреда е
довела до трайно затрудняване на движението на левия крак за около един и
половина - два месеца при обичаен ход на оздравителния процес. В.л. е
2
установило, че в казуса и не са налице данни за забавено зарастване на
счупването.
Свид. С. Р. е дала показания, че е видяла дядо си в деня на
приема му в болница, той се разплакал, когато я видял, кракът му бил подут,
синьо-лилав на цвят, не можел да го движи и изпитвал силни болки. След
изписването му от болницата на 30.12.2015г., грижи за него полагала
съпругата му, нейната баба, с помощта на свидетелката. Приблизително два-
три месеца дядо й имал нужда от обгрижване. След инцидента ритъмът му на
живот се променил, не можел да кара мотопеда и велосипеда си, не можел да
ходи да работи в градинката си. Бил много жизнен човек преди инцидента, и
след него продължавал да иска все нещо да прави, за да е в помощ на
близките си, но състоянието на крака му не позволявало да отиде и да се
грижи за градинката си.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
приел, че се касае до установено счупване, наложило тридневно болнично
пролежаване; една оперативна намеса - закрито наместване на фрактурата, без
вътрешна фиксация; че са налице свързаните с това лечение физически болки
и страдания и негативни емоционални изживявания на ищеца, за когото се
наложило да преустанови управлението на велосипеда си и хобито си да
работи в градинката си. Посочил е, че от друга страна, че възстановяването
на ищеца е протекло в рамките на обичайния ход на оздравителния процес от
около един и половина - два месеца, което е установено както от
заключението на вещото лице, така и от показанията на разпитаната
свидетелка. В тази връзка е направил преценка, че по справедливост за
причинените неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение
до размер на 16 000 лв.
Настоящият състав на Пловдивски апелативен съд споделя като
основателни оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд не е оценил в пълна степен вида и характера на причиненото увреждане,
физическите и психически неудобства, претърпени от ищеца, последиците за
физическото и психическото му здраве, и най-вече отрицателната промяна в
начина на живот след преживяната катастрофа. Тази промяна е установена
като трайна и постоянна, като не се вмества времево само в периода на
зарастване на счупването. На пострадалия се е наложило да преустанови
3
карането на колело, както и да упражнява хобито си – грижи по градината, с
което същият се е чувствал пълноценен и в помощ на близките си; макар и в
напреднала възраст, на 78 години, същият е водил активен начин на живот,
който рязко се е променил след претърпяното произшествие, и не е могъл да
бъде възстановен. Освен това, въпреки зарастването на счупването,
пострадалият продължавал да изпитва болки. Тези обстоятелства се
установяват еднозначно от показанията на разпитаната свидетелка Р., които
са кредитирани и от първоинстанционния съд.
С оглед на така установената фактическа обстановка
определеният размер на обезщетението не съответства изцяло на принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, като не е достатъчно да компенсира
в достатъчна степен причинените вреди на ищеца. Според настоящия съдебен
състав общият размер на дължимото обезщетение следва да бъде определен
на 22 000 лв., при което обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 16 000 до 22 000 лв., като се
присъди още 6 000 лв. обезщетение, а за разликата над 22 000 лв. до пълния
предявен размер решението следва да бъде потвърдено.
За разноските:
От пълномощника на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
В случая е оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38,
ал.1,т.2 от ЗАдв. С оглед уважения размер на жалбата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ф.С. от САК в размер,
изчислен по правилото на чл. 7, ал.2,т.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 630 лв. + 126 лв. ДДС.
От ЗК „Л.И.” АД е направено искане за присъждане на
разноски, като не е представен списък на разноските. Няма доказателства
такива действително да са направени във въззивното производство, при което
се налага извод, че на ЗК „Л.И.” АД не се следва присъждане на разноски.
Съобразно уважената част на въззивната жалба ЗК „Л.И.” АД и
размера на допълнително присъденото обезщетение на основание чл. 78, ал.5
4
от ГПК ЗК „Л.И.” АД следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в
размер на 240 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пловдивски апелативен съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21093/13.07.21 г., постановено по т.д. №
99/20 г. на Окръжен съд К., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът, предявен
от М. С. Х., ЕГН ********** против ЗК „Л.И.” АД ЕИК *********, за
присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки
и страдания, получени в резултат на настъпило на 28.12.2015г. в гр. М. ПТП,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, за разликата над 16 000 лв. до 22 000 лв.,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ****, да заплати по иск с правно основание чл.226 от КЗ
/отм./, на М. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, получени в
резултат на настъпило на 28.12.2015г. в гр. М. ПТП, в размер на 6 000 лв. –
допълнително над определеното с решение № № 21093/13.07.21 г. на ОС
К., /или общо 22 000 лв./,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.12.2017
г. до окончателното й изплащане,
по сметка с IВАN ВG ** **** **** **** **** ** в „Ю.Б.“ АД,
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21093/13.07.21 г., постановено
по т.д. № 99/20 г. на Окръжен съд К., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
искът, предявен от М. С. Х., ЕГН ********** против ЗК „Л.И.” АД ЕИК
*********, за присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - болки и страдания, получени в резултат на настъпило
5
на 28.12.2015г. в гр. М. ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано
от 01.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за разликата над 22 000 лв. до
пълния претендиран размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: **** да заплати на адв. Ф. С. С. – С.А.К. на основание чл. 38,
ал.2 вр. ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 630 лв. и 126 лв. ДДС.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: **** да заплати 240 лв. държавна такса в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Пловдивски апелативен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6