№ 7855
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110174722 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ............. против СП. ИСТ. ХР.,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. ..........., като ответникът му
дължи следните суми: 2 940, 89 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението до окончателното изплащане; 694, 84 лв. мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 02.08.2021 г.; 31, 40 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението до окончателното изплащане; 8,00 лв. мораторна лихва за периода
31.08.2018 г. – 02.08.2021 г. Моли съда да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на процесните вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 47688/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника СП.
ИСТ. ХР.. Позовава се на погасителна давност по отношение на вземането за
стойността на доставената топлина енергия за периода м.05.2017 г. – м.07.2018 г. За
остатъка от периода м.08.2018 г. – м.04.2019 г. и за сумата от 1 133, 86 лв. главница
ответникът признава съществуването на вземанията. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление от 17.08.2021 г. ............. е сезирала съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу СП. ИСТ. ХР. за сумата от 2 940, 89 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
1
м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. до
окончателното изплащане; 694, 84 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. –
02.08.2021 г.; 31, 40 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
до окончателното изплащане; 8,00 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. –
02.08.2021 г.
С разпореждане от 20.08.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като
в полза на заявителя е присъдена и сумата от 73, 50 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си по исков ред.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има качеството
собственик на процесния имот и съответно – качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди, както и че процесният имот е топлоснабден.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ............ от 24.07.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ............., което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 317/2002 г., сключен между ............. и етажната
собственост с адрес: гр. ............ от 24.07.2002 г., по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия
в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ............. за показанията на
топломера за отчетния период.
Видно от удостоверение, изд. от Столична община, Район ..............,
наименованието на ж.к. .............. не е променяно с решение на СОС в популярното сред
населението ж.к. ...............
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ............. – възложител и .............
– изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Безспорно е между страните, че за исковия период до имота е доставяна
топлинна енергия в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните и че в имота е извършвана услугата дялово
разпределение на цена, възлизаща на исковата сума, както и че в полза на ищеца е
възникнало вземане за цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.
2
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая между страните е безспорно обстоятелството, че през исковия период
ответникът има качеството собственик на процесния имот, от което произтича и
качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
3
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В имота е осъществяване услугата дялово разпределение за исковия период,
което обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая
между страните е безспорно, че стойността на доставената топлинна енергия е в размер
на исковата сума.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна
давност на вземането за стойността на топлинната енергия, по отношение на което
съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск се счита предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.08.2021 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземания, станали изискуеми преди 17.08.2018 г., каквито в случая се явяват
вземанията за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г. /вземането за м.06.2018 г. става
изискуемо на 15.08.2018 г./, чийто размер възлиза на сумата 1 634, 05 лв., при
определяне на който съдът съобразява представеното съобщение към обща фактура №
**********/31.07.2018 г. (л.25) и съобщение към обща фактура №
**********/31.07.2019 г. (л.24)
По изложените съображения съдът намира, че непогасени по давност са
вземанията за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г. в размер на сумата 1 306, 84 лв.
4
Върху погасената по давност главница за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г.
лихва не се дължи по арг. от чл.119 ЗЗД.
По отношение на главните вземания за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г.
приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., при съобразяване на които
се налага извод, че в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва,
начислена в периода 15.09.2018 г. – 02.08.2021 г., в размер на 308, 82 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, което не е и
спорно между страните.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.07.2018 г. – м.04.2019 г. е
извършвана услугата дялово разпределение на цена, възлизаща на исковата сума от 31,
40 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 55, 35 лв. разноски за заповедното и сумата от 77, 76 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски в размер на сумата от 600 лв. за адвокатско
възнаграждение, заплащането на което се установява от представения договор за
5
правна защита, който в посочената част има характер на разписка за заплащане на
сумата в брой.
От страна на ищеца своевременно е заявено възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно, като съобрази фактическата и
правна сложност на спора, вида и обема на осъществената правна защита и броя на
проведените открити съдебни заседание пред СРС, както и нормата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която минималното възнаграждение възлиза на сумата 487, 26 лв. При това
положение и с оглед обстоятелството, че за съда не съществува задължение в случай на
уважено възражение за прекомерност да намалява възнаграждението до минимума,
съдът определя последното в размер на 500 лв., от която сума в полза на ответника
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 268, 89 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СП. ИСТ. ХР., ЕГН ********** дължи на
............., ЕИК ........, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 306, 84 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. ..............,
........, за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.08.2021 г.
до окончателното изплащане;
сумата 308, 82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 02.08.2021 г.;
сумата 31, 40 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
17.08.2021 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
47688/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на установено съществуването на:
вземането за главницата, представляваща стойността на топлинната енергия – за
сумата над 1 306, 84 лв. до 2 940, 89 лв. и за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г.;
вземането за мораторна лихва върху нея – за сумата над 308, 82 лв. до 694, 84 лв.;
вземането за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния
заявен размер от 8,00 лв. за периода 31.08.2018 г. – 02.08.2021 г.
ОСЪЖДА СП. ИСТ. ХР., ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 55, 35 лв. разноски за заповедното и сумата от 77,
76 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ............., ЕИК ........ да заплати на СП. ИСТ. ХР., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 268, 89 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
6
ищеца – ..............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7