№ 20955
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ББ В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от ББ В Гражданско дело № 20231110113039 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу Л. П. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 289,16
лв., ведно със законна лихва за период от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в имот, представляващ АП..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х..“, бл. ..., вх. В
ет.6, с аб. № ... както и сумата 43,02 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 12.08.2021 г., сумата от 36,52
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на
вземането, и сума в размер на 6,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.08.2018 г. до 12.08.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 08.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49999/2021г. по описа на СРС, 71-ви
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49999/2021г. по описа на СРС, 151-ви
състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск.
1
Оспорва дължимостта на претендираните суми за услугата дялово разпределение, доколкото
същите суми не следвало да се дължат на ищеца. Оспорва претенцията за лихва, доколкото
била начислена върху главница с включено ДДС. Счита, че искът е построен на произволно
дължими суми, а не на реално въз основа на реалното доставено количество топлинна
енергия. Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания. С
оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приета заповед № РД41-787/10.05.1984 г. на Председателя на ИК на
СНС, с което на основание чл. 100 ЗТСУ на ответника Л. П. К. е предоставено в
обезщетение правото на собственост върху процесния апартамент № 93, находящ се в гр.
София, жк „Х..“, бл. ..., вх. В, ет. 6. С оглед така приетото доказателство съдът намира, че
именно ответникът отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за
процесния имот в качеството на негов собственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
2
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че през процесния период
радиаторите в процесния имот са били демонтирани и няма начислена топлинна енергия за
отопление на имот. Това обстоятелство се установява и от приложените на л. 87 и л. 88
главни отчети, съгласно които няма отчетени количества топлинна енергия за отопление през
двата отоплителни периода, а в главния отчет от 11.06.2020 г. изрично е отбелязано, че
радиаторите са демонтирани. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза за
имота през процесния период няма и начислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Не е била начислена и топлинна енергия за отопление на общи части, тъй
като радиаторите в стълбището са били демонтирани през 1996 г. Били са начислени суми
единствено за топлинна енергия от сградна инсталация, като след съобразяване на резултата
в края на отоплителния сезон сума за връщане, е посочило, че дължимата сума за топлинна
енергия от сградна инсталация се равнява на 289, 16 лв. В заключението е посочено още, че
топлинната енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация, е била изчислена в
съответствие с приложимата нормативно определена формула на база пълната отопляема
кубатура съгласно представения на вещото лице акт за разпределение на кубатурата.
Вещото лице е посочило още, че технологичните разходи са извадени от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото
количество” ТЕ. Общият топломер № ... е бил проверен през интервал от 45 месеца, вместо
24 месеца, като е посочено, че при метрологичните проверки през 2017 г. и през 2021 г. не са
били констатирани отклонения извън допустимите стойности, поради което съдът приема, че
по-големият интервал между проверките не се е отразил върху коректното измерване на
топлинната енергия.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че за процесния период няма извършвани
плащания.
Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
3
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2018 г. – от 15.07.2018 г., за вземането за м. юни 2018 г. – от 15.08.2018 г.
и т.н.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски
стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе разпоредби от
общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 27.08.2021 г. При
изчисляване на периода на погасителната давност следва да бъде отчетена и разпоредбата на
чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно която от датата на обявяване на извънредното положение –
13.03.2020 г., до 13.05.2020 г. не тече погасителна давност, т.е. периодът на погасителната
давност се удължава с 2 месеца, поради което процесните задължения за месеците май 2018
г. и юни 2018 г. не са погасени по давност и възражението за изтекла погасителна давност по
отношение главниците за топлинна енергия се явява неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установен дължим и непогасен
размер на главницата за топлинна енергия за процесния период в размер на 289, 16 лв.,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. ..., ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответницата дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. От представените писмени доказателства и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимият размер на
главницата за дялово разпределение е 36, 52 лв. Доколкото началният период, от който се
претендира сума за дялово разпределение е 01.07.2018 г. и съобразно изложените по-горе
доводи за приложението на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, не са налице погасени по давност
вземания за главница за дялово разпределение.
4
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. С оглед заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за процесния период се равнява на 42, 87 лв., предявеният иск следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата над 42, 87 лв. до пълния предявен
размер от 43, 02 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 75 лева в заповедното производство, от които 25 лв.
за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство
разноски в размер на 1125 лева, от които 25 лв. за държавна такса, 600 лв. депозити за
експертизи, 400 лв. депозит за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед уважената част от иска за заповедното производство следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 73, 63 лв., а за исковото производство разноски в
размер на 1104, 41 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..., установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Л. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. „К..“, жк „Х..“, бл. ..., вх. В, АП.., сумата от 289,16 лв.,
ведно със законна лихва за период от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в имот, представляващ АП..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х..“, бл. ..., вх. В
ет.6, с аб. № ... както и сумата 42, 87 лева, представляваща мораторна лихва върху
5
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 12.08.2021 г., и сумата от 36,52
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
08.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49999/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над 42, 87 лв. до
пълния предявен размер от 43, 02 лв., както и изцяло иска за сума в размер на 6,72 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г.
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „К..“, жк „Х..“, бл. ...,
вх. В, АП.., да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер
на 73, 63 лв. и разноски за исковото производство в размер на 1104, 41 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Д..“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6