О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260147/6.4.2021 г.
06.04.2021г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение
На 06.04.2021 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Гр.дело №106
по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е след изпращане на делото от Апелативен съд - гр.Бургас, който е констатирал, че в т.6 от подадената от Н.С.Н. въззивна жалба е направено искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по което искане компетентен да се произнесе е ЯОС, който е постановил обжалваното решение.
Искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е обосновано с нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, според която ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и внесената от ищеца ДТ, като осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, в който насрещната страна Прокуратурата на РБ е следвало да подаде отговор на въззивната жалба на Н.Н., не е постъпил отговор и не е изразено становище и по искането за изменение на решението в частта за разноските.
За да се произнесе по молбата, ЯОС намира следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за този извод са следните:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.С.Н. ***, с която е предявил против Прокуратурата на Република България четири обективно съединени иска - иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 2 000лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди от нарушаване на правата му при задържане на 07.06.2012г., които права са гарантирани с чл.5, §2 и чл.8, §1 от ЕКЗПЧ; иск по чл.2, ал.1, т.3, вр. с т.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от задържане под стража и незаконни обвинения в извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда в размер на сумата 60 000лв.; иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконни обвинения в извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда в размер на сумата 59 940,02лв. и иск по чл.2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на сумата 25 000лв. за неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца да се разгледа и реши в разумен срок наказателното дело, образувано по повдигнатите му обвинения. Общата цена на предявените от ищеца искове е в размер на 146 940,02лв.
С постановеното по делото решение ЯОС е уважил изцяло единият от предявените искове, два от исковете е уважил частично и е отхвърлил изцяло един от исковете, като присъдените на ищеца суми са в размер на общо 71 656,06лв. При този изход на делото, съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ЯОС е присъдил на ищеца разноски в размер на 1 302,23лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обаче съдържа специална на правилото на чл.78, ал.1 ГПК регламентация относно разноските в производството. Съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ ищецът дължи разноски, само ако искът бъде отхвърлен изцяло, както и при оттегляне или отказ от иска изцяло. На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, когато искът е уважен изцяло или частично (както е в настоящия случай), съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Или при уважен изцяло или частично иск по ЗОДОВ, на ищеца се дължи възстановяване изцяло на внесената държавна такса и на другите заплатени от него съдебно-деловодни разноски, а възнаграждението за един адвокат се присъжда съразмерно на уважената част от иска. Следователно, само за адвокатското възнаграждение разрешението, възприето в чл.10, ал.3 ЗОДОВ е аналогично на това в чл.78, ал.1 ГПК. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - Определение №1248/29.12.2015г. на по гр. д. №5518/2015г., III г. о., Определение №457/02.10.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 2870/2017 г., IV г. о., ГК и др.
С оглед горното, в случая на ищеца се дължат изцяло внесените ДТ по делото в размер на 12,70лв., както и изцяло разноските за вещо лице в размер на 152,70лв., или общо ДТ и разноски за вещо лице в размер на 165,40лв. Изплатеното от ищеца адв.възнаграждение на един адвокат е в размер на 2 500лв. и съразмерно с уважената част от исковете ищецът има право на разноски за адв.възнаграждение в размер на 1219,14лв. Или на ищеца се дължи присъждане на ДТ, разноски по делото и адв.възнаграждение в размер на общо 1384,54лв. При това положение, след като с решението на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 1 302,23лв., на същия се дължи присъждане още и на сумата 82,31лв.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е
Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение №23/18.11.2020г., постановено по гр.д. №106/2020г. на ЯОС, като :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул.”Витоша” №2, представлявана от Главния прокурор И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н. ***, ЕГН **********, със съдебен адресат адв.А.К. с адрес ***, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ допълнително разноски по делото пред първата инстанция в размер на сумата 82,31 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :