Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.01.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното
от съдия Магделинова гр. дело №4478/2017год. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 207, ал.1, т.2 от КТ и чл.45 от ЗЗД.
Ищецът "Б."ЕООД
излага в исковата молба, че управителят на дружеството А.Т.Б. е съдружник
заедно с ответницата Л.Т.М., като притежават по 1/2 от дяловете в него. На
длъжност "управител търговска дейност", без да е управляващ, с трудов
договор от 2006г. е назначен ответника И.М., син на Л.М.. Като упълномощен да извършва служебни
разплащания от банковите сметки на дружеството от 2008г. до датата на исковата
молба, М. прехвърлил от сметки
в дружеството в свои лични сметки сумата от 1 022 892лева, внесъл
обратно във фирмени сметки 276 640лева, след което се получава разлика от 748
252лева. Част от тази разлика била отчетена като извършени в брой плащания за
задължения на фирмата с редовни и нередовни разходо-оправдателни
документи. Останалата неотчетена сума в размер на 365 000лева при оформяне
счетоводния баланс са отнесени по сметка 501-наличност в каса, каквато не
съществува, като в дружеството реалната касова наличност е нулева. Посоченото
обстоятелство е отразено в протокол №222217161334418-001 от 31.01.2017г. за
извършена проверка от НАП-ТД София. Към посочената неотчетена сума следва да се
прибавят и отчетените суми от И.М. с нередовни разходни документи. Първата
голяма сума от 78 439лева е отчетена като платена в брой на чуждестранните
фирми "М." и "А. Ф." по три споразумения от 19.12.2008г.,
16.12.2010г. и 20.12.2010г., които представляват неистински документи,
съставени от ответника М.. Втората сума от 50 000лева, отчетени през 2016г. с
четири броя разходни ордера като върнати суми на различни физически лица, които
нямат номера и дати, а посочените лица не са доставчици или заемодатели на
дружеството, поради което ги счита за неистински.
През 2011г. и 2012г. М. превел от личните си банкови
сметки на различни физически лица сума в размер на 102 439лева на основание
"добив на дрянови пръчки", без да има договори, споразумения или
други документи в дружеството в тази връзка. Със заповед № 1/04.03.2013г.,
подписана от М., като разход за сметка на фирмата са отнесени неправомерно 44
035лева, част от преведената на посочените лица сума. Останалата сума от 58 404лева
е отнесена в счетоводния баланс на дружеството в сметка 422, като физическите
лица са посочени неправомерно като "подотчетни лица", дължащи тази
сума. Същите не са служители на дружеството и нямат никакви отношения с него.
Поради изложеното сумата от 102 439,00 лева подлежи на връщане от
ответника М.. През тези две години е
извършен от дружеството износ на дрянови пръчки, но те са закупени от други
реални доставчици със съответните фактури.
За периода от 2008г. до датата на исковата молба с
фирмени средства от реализираната печалба от дейността на дружеството и от
оборотни средства, неправомерно прехвърляни в лични сметки на ответника М., е
погасяван личен банков кредит в размер на 90 000евро, по който
кредитополучатели са двамата ответници, а сумата е в
размер на 110 000лева. През същия период М. прехвърлил в личните си сметки
сумата от 70 000лева.
Излага, че в резултат от неправомерните действия на
ответниците дружеството е понесло щета в размер на неотчетени 365 000лева,
водещи се счетоводно в несъществуваща каса, и отчетени с нередовни разходни
документи в размер 230 878 лева, или
общо 613 878лева. Твърди, че причинената
от ответника М. щета не е настъпила при или по повод изпълнение на служебни
задължения, поради което носи пълна имуществена отговорност. Счита, че ответницата М. не отговаря по реда
на чл.145 от ТЗ, тъй като действията й не са свързани с изпълнение на
управленски функции като управител на дружеството. Твърди, че на основание
чл.207, ал.2 от КТ ответниците отговарят
солидарно, тъй като живеят в едно домакинство, състоящо се от двамата, като
голяма част от средствата на дружеството, прехвърляни в лични сметки на
ответника М., са харчени за вноски по банков кредит на двамата ответници за закупуване на битова техника, мебели,
строителни материали и други за нуждите на домакинството, като сумата от 70
000лева е преведена по сметките на ответницата М..
На 01.08.2013г. е връчена на ответниците нотариална
покана с искане да отчетат или възстановят посочените суми, но това не е
направено към датата на исковата молба.
В молба от 05.02.2018г. е уточнено, че общият размер на вредата за периода от
01.01.2008г. до началото на 2016г.-напускането на ответника, като упълномощен
да извършва плащания за получени от фирмата стоки и услуги неправомерно е прехвърлил
значителни суми от служебни банкови сметки в свои лични банкови сметки. Към
датата на исковата молба не е отчел служебен разход от 365 000леева и тази сума
не е осчетоводена като негово задължение към дружеството, а е водена като
фиктивна наличност, несъществуваща реално
в каса. Това наложило ищецът да подпише протоколите от ОС на дружеството за приемане на годишните
финансови отчети със забележка, че сумата "в каса" следва да се
осчетоводи като задължение на М. към дружеството. За същия период И.М. отчел
като служебни разходи общо 230 878лева с нередовни разходо-оправдателни
документи, неистински документи за върнати на чуждестранни партньори 78 439,00лева, ордери за върнати общо 50
000лева на четири физически лица, от които дружеството никога не е получавало
суми, както и 102 439 лева, преведени от лични банкови сметки на ответниците на
физически лица за добив на дрянови пръчки. За 2011г.- 31133лева и за 2012г. - 71
306лева. Твърди, че в дружеството няма документи за получена стока от тези
лица. Без да има право на това М. подписал заповед №1 от 04.03.2013г., с която като разход за сметка на дружеството отнася 44
035лева, а разликата до 102 438лева, която е в размер на 58 404лева, по негово
нареждане е осчетоводена като задължение към 17 физически лица в сметка 422 "подотчетни лица",
което осчетоводяване е неправомерно, тъй като подотчетни лица могат да бъдат
само служители на фирмата, които са получили служебни аванси.
Излага съображения, че ответниците
са сключили договор за ипотечен кредит на 20.05.2008г. за сумата от 90 000евро,
като от справка за превежданите за погасяване на кредита суми за периода от
2008г. до 2013г. , от които е видно, че погасяването на кредита е ставало със
средства на дружеството, неправомерно прехвърляни в личните му банкови сметки.
Излага, че неправомерните действия на И.М. се изразяват в
превеждане без основание на големи суми
от фирмените сметки, съставяне и представяне за осчетоводяване на неистински разходо-оправдателни документи, отчитане на върнати
задължения на дружеството без да съществуват такива, издаване на неправомерна
заповед за отчитане като разход на сума, изплатена от негови и на другия
ответник лични банкови сметки на физически лица за стока без да има документи
за получена такава. Неправомерните действия на Л.М. се изразяват в съзнателно
облагодетелстване с фирмени средства, като с такива е погасяван неин личен
кредит, както и подписване на годишни финансови отчети на дружеството с неправилно осчетоводени липси
на финансови средства като фиктивна наличност "в каса". В молбата се
съдържа твърдение, че за 2008г. са
преведени по лични сметки 214 194лева, 16440щатски долара и 20 785 евро, от
които са върнати обратно 6500лева; за 2009г. са преведени 201 945 лева и са
върнати 58 150лева, за 2010г. са преведени 162 770лева и 960щатски долара, като
са върнати 22 310лева, за 2011г. - 166 652лева и са върнати 30562лева, за 2012г.- 224 186лева, върнати 41 405лева, за
2013г.- 85 187лева и 2620 щатски долара и са върнати 28 041лева. Заявено е, че
през 2017г. ответниците погасили със свои лични средства задължение на дружеството в размер на 97 632лева,
която следва да се приспадне от общия размер на вредата.
Предвид изложеното предявява субективно пасивно съединени искове за
осъждане на ответниците при условията на солидарност да заплатят обезщетение за
имуществени вреди в размер на 26 000лева, част от общо дължимите 600 000лева, представляваща
вреда на дружеството от неправомерните действия на ответниците,
като Л.Т.М. отговаря на основание облагодетелстване от парични суми на
дружеството, а И.В.М. на основание пълна
имуществена отговорност за периода от 01.01.2008г. до началото на 2016г.
Претендира направените по делото разноски.
Ответниците Л.Т.М. и И.В.М. в писмения си отговор излагат
съображения за неоснователност на исковете. Излагат, че има наличност в
търговското дружество и всички парични преводи са оправдани с търговката му
дейност, че не е налице противоправно поведение от
страна на ответниците. Считат, че действията не са извършени виновно поради
наличието на счетоводни документи, както и не е доказано да е нанесена вреда на
дружеството. В тази връзка са изложени съображения, че в периода от 2008г. до
2014г. М. е прехвърлил от банкови сметки на дружеството в свои банкови сметки
парична сума, но всяка година балансът на дружеството се приема от ОС на съдружниците, поради което претенциите относно балансите за
минали години са неоснователни и недопустими, тъй като същите са подписани без
възражения от А.Б.. В балансите е отразена натрупана печалба, която не е
разпределена между съдружниците, което не може да се
вмени във вина на И.М.. Направено е възражение за съпричиняване,
тъй като управителят на дружеството А.Б. е допринесъл за настъпване на вредите,
тъй като всички решения в дружеството са взимани с изричното съгласие на
двамата съдружници и след писменото или устно
одобрение на Антов Б..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С определение от 16.11.2018г. е прието за
безспорно, че ответникът И.М. е назначен на трудов договор през 2006г. на длъжност
"управител търговска дейност" и от 2008г. има право да оперира с
парични средства на дружеството.
Събрани са гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля В.К., който познава страните по делото, тъй като са имали
съвместни сделки. Свидетелят има фирма за експорт на билки, екстракти и
производни на билките-етерични масла, семена и други. Случвало му се е да доставя
билки на ищеца, те също му доставяли. Съвместният им бизнес започнал през
2002г., като 2005г. била най-силната им година, и съвместният им бизнес
продължил до 2011г. Бил потърсен от Б. за започване на тази съвместна дейност,
който го запознал с племенника си И.М., а Л. е
сестра на Б.. Когато го запознал
с племенника си му казал, че той е много добро момче и може да се разчита на
него. Започнали да си сътрудничат. В началото И. работел заедно с вуйчо си и
свидетелят не е знаел, че са се разделили, което разбрал наскоро. Когато работел с тях, обединили сили,
независимо че са от различни фирми, обикаляли заедно и търсели продукция, която
да реализират на международния пазар. Пътували доста и изнасяли кориандър,
шарен слънчоглед, просо. Свидетел е на това, че са изнасяли няколко пъти
въглища за Израел. Свидетел е и как се
плащало на доставчиците на билки. Веднъж придружил И. по молба на вуйчо му, тъй
като носел доста пари. Отишли в Ивайловград, където имало хора от малцинствата
и 4-5 тартори, на които И. платил. Чул, че е дал над 30 000лева. Бил е на два
пъти с И., когато са извършвани по такъв начин плащания. Не знае как са
оформяни тези плащания, тъй като наблюдавал циганите, които били с пръчки и
дървета. От тях не може да се вземе
никакъв счетоводен документ, според свидетеля.
Така се работело с доставчици и берачи на билки-плащане в брой и взимане
на билките. Не е виждал разписки за тези пари. В двата случая, на които е
свидетел за плащане в брой на суми, ставало дума за доставка на дрянови пръчки,
които ползвали за дръжки на тесли и брадви. Тези хора, които получавали пари за
билки, са същите на които платил И. за дрянови пръчки. Знае, че при износ на стока на митницата е
необходимо представяне на фактура и трябва да се посочи производител. Не знае
дали тези хора от гр.Ивайловград са били работници на "Б."ООД. Свидетелят посещавал офисите на фирмата в
гр.София, но там не е виждал хора от малцинствата. Когато пътували с И., той
провеждал с Б. разговори по телефона, при които обсъждали дали свидетелят е с
него, къде отиват и какво правят.
Изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза, по която е направено следното заключение по поставените въпроси:
- От приложения към делото баланс на
"Б."ООД към 31.12.2016г. вещото лице констатира, че в края на тази
година са отчетени от дружеството
налични парични средства в общ размер от
365 000лева, от които 351 000 са касова наличност и 14 000лева левова
равностойност на суми във валута към касовата наличност. След проверка в
счетоводната документация е установено, че сумата от 365 000лева е формирана
документално, но не е налична, като в протокол от ОС на съдружниците
на дружеството е направена забележка, че
няма реална касова наличност и сумата от 351 000лева следва да се отнесе като
задължение на И.М. към дружеството.
- При проверка е установено, че щатният
персонал на дружеството до 2016г. е съставен от А.Б. и И.М., който е на трудов
договор по чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Констатирано е, че съгласно аналитичната
ведомост по сметка 422 от 2012г. за месец 09.2015г. са отчетени предоставени
средства на подотчетни лица, които не са в трудово правоотношение с дружеството,
като за 2012г. неотчетените служебни аванси са в общ размер от 40 173лева, а за
2015г. са 58 404лева.
-Извършените преводи в лични банкови
сметки на ответника И.М. от сметки на "Б." ООД са в общ размер 1 044 834,77лева, от които сумата от 24
936,77лева е за заплата. Сумите са наредени от банкови сметки с титуляр "Б."ООД
в различни банки.
-За погасяване на кредити от ответниците
в Банка ДСК АД са преведени 200
223,20лева;
-извършени преводи в лични банкови сметки
на Л.М. общо 202 340,53лева, от които
вноски по каса 2 750лева;
-Превеждани суми за закупуване на мебели,
битова техника и строителни материали
общо 18 230,16лева, като вещото лице констатира при проследяване
движението по банковите сметки наличие на плащания по банков път или безкасово
към вериги магазини за продажба на стоки за бита, строителство и битова техника;
-Издадена е заповед №1/04.03.2013г. от И.М.,
с която нарежда сумите по РКО в размер на 44 035лева да бъдат отнесени като
текущ разход. Сумата е формирана от твърдяно задължение на дружеството към Д.А.Ч.в
размер на 12 662лева и И.М.М.в размер на 31 737 лева.
Лицата са вписани като подотчетни и задълженията към тях са отразени по сметка
422 -"Подотчетни лица", което е в разрез със счетоводните стандарти,
тъй като по тази сметка предприятията отчитат вземанията си от персонал за предоставени
със заповед на ръководителя или упълномощено лице на авансово предоставени и
получени суми за изпълнение на определени задачи;
-В приложени по делото РКО за сума в общ
размер от 50 000лева, платени на физически лица, основанието за плащане на
сумите е "върната сума", като на самите ордери има счетоводна
котировка -д-т "Доставчици"/к-т 501 "Каса в лева". При
извършена проверка по представената информация за доставчици на "Б."
ООД за периода от 2008г. до 2017г. не са установени посочените доставчици от
вещото лице. Вещото лице констатира, че не са установени документи за упълномощаване
на И.М. да извършва действия като управител, което не позволява издаване
на посочената заповед, свързана с дейността
по счетоводна отчетност на дружеството;
-Установено е, че от личните банкови
сметки на ответниците са преведени по сметки на А.Б. общо 52 418лева, по сметки
на "Б." ООД - 192 688,71лева;
-Към доставчици на "Б."ООД от
личните сметки на ответниците са преведени 464 103,18лева. При анализ
движението на банковите сметки на ответниците са установени редица плащания с
основание "от Б. за физически лица,
за повечето от които не е посочено основанието за извършения превод. Вещото
лице е посочило и доставчиците, които фигурират в извършените преводи;
-Според
българското законодателство, фирмите които са формирали счетоводна печалба след данъци, могат да вземат решение за
разпределение на печалба и плащане на дивидент към своите съдружници.
При разпределяне на печалба се поражда
задължение за удържане и плащане на данък дивидент съгласно чл.194 от ЗКПО и
чл. 38 от ЗДДФЛ. Разминаването на данните от салдото по сметка "Каса"
/501 -"Каса лв."/ и реалната касова наличност в практиката най-често
се дължи на фиксиране на трудовите договори на работниците и служителите
занижена спрямо фактическите плащания или неправилно водена счетоводна
отчетност.
В случая при
констатирания недостиг на парични средства се предполага, че са изразходвани
суми от банковите сметки на дружеството, които не са внесени в неговата каса
или липсват надлежни счетоводни документи за разходването им по предназначение.
В счетоводната практика липсата на действителна касова наличност в разрез със
счетоводната отчетност е възможна единствено при скрито разпределение на
печалба, некоректно или неправилно осчетоводяване или злоумишлено действие на
длъжностно или друго лице. В посочения
смисъл са заключенията на НАП по ревизионен акт №
Р-222217117005209-091-001/29.12.2017г. за извършена ревизия на дружеството за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.
с обхват данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и
чуждестранни физически лица.
От приложения
към исковата молба трудов договор
№01/20.04.2006г. се установява, че между ищеца и И.М. е възникнало
трудово правоотношение, по силата на което е назначен на длъжност
"Управител, търговия на едро/внос -износ/" срещу заплащане на основна
заплата в размер на 430лева, както и премия заплащана от работодателя по негово
усмотрение. В чл.7.1 от договора е предвидено, че служителят има право да представлява
работодателя и да действа от негово име.
От удостоверение
за актуално състояние на ищцовото дружество се установява, че негови управители
са А.Б. и Л.М., заедно и поотделно, както и че същото има за предмет на дейност
вътрешна и външна търговия, реекспорт, търговско представителство, посредничество
и агентство.
С влязло в
сила решение №6089/10.05.2016г. по гр.дело№9125/2014г. на Софийски районен съд
, 124-ти състав, е осъден на основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.203, ал.2 от КТ И.В.М. да заплати на "Б."ООД
сумата от 25 000лева, представляваща частична претенция за нанесена на
дружеството щета от неправомерни действия на ответника по неотчитане на
изтеглени от дружеството средства в периода от 2008г. до 2014г.
От
обстоятелствената част на решението се установява, че претенцията за заплащане
на обезщетение се основава на различни обстоятелства от заявените в настоящото производство и се
претендира връщане на суми до датата на исковата молба, по която е образувано
делото. От обстоятелствената част на решението следва да се направи извод, че
процесното по него вземане се основава на твърдения, че от 2008г. до датата на
исковата молба И.М., като упълномощен да оперира с банковите сметки на
дружеството, прехвърлил в свои лични банкови сметки общо 839 502лева, че в
счетоводния баланс от 2013г. фигурира неразпределена печалба в размер на 370
000лева, която я няма, че изчезнали
няколко дни след изтеглянето им суми от банкови кредити, изтеглени за оборотни
средства в размер на 155 000лева. През 2008г. се увеличили задълженията към
банки, намалели материалните запаси, а средствата от оборотните кредити били
прехвърлени по лична сметка на И.М.. През 2010г. е изтеглен още един кредит за
оборотни средства, който е усвоен по сметката на М..
На
19.12.2008г., 16.12.2010г. и 20.12.2010г. М. отчел разходи общо за сумата от 78 439лева, представяйки
неистински документи в счетоводството на
фирмата. През 2008г. двамата ответници изтеглили
кредит в размер на 90 000евро, за погасяване на който плащат месечна вноска от
1650лева, като до датата на исковата молба заплатили 10 000лева, като ищецът
счита, че част от неотчетените суми отивали за погасяване на този кредит и за
други нужди на домакинството. Счита, че размерът на вредата за този период е от
494 000лева, които се водят счетоводно като касова наличност, без да ги има във
фирмата, тъй като не са отчетени с разходни
документи. Излага , че Л.М. се е възползвала от присвоените средства, че
вредите са настъпили в резултат от поведението на двата ответници.
Съдът приема,
че посоченото съдебно решение няма сила на пресъдено
нещо по отношение на правопораждащите
процесното вземане факти, тъй като в настоящото производство предмет не е
вземането, установено в посоченото
решение, постановено по предявен частичен иск, а се основава на факти, които не са били предмет на
установяване в това производство. Макар и частично да съвпада периода, за който
се претендира обезщетението по двете дела, то правопораждащите
вземането факти са различни.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Фактическият състав на деликтната отговорност включва няколко задължителни
елемента- противоправно действие, причиняване на
вреда, причинно-следствена връзка между незаконното действие и вредата. За уважаване на предявените искове следва да
се установи всяка една от кумулативните предпоставки, посочени по -горе, като доказателствената тежест е на ищеца.
От доказателствата по делото съдът
приема за установено, че управители на ищцовото дружество
са А.Б. и Л.М., като на 20.04.2006г. на работа в него е назначен
ответника И.М., син на Л.М. и племенник на А.Б., на длъжност "Управител,
търговия на едро(внос-износ)". В чл. 7.2 от трудовия му договор е
регламентирано правото му да представлява работодателя и да извършва действия
от негово име.
Не
е спорно, че през процесния период ответникът И.М. не е назначаван за управител
на дружеството по смисъла на
чл.141 от ТЗ и не е имал правомощията на такъв. Поради
това не е разполагал с право да организира и ръководи
дейността на дружеството. Напротив установено е, че управители са А.Б. и ответницата Л.М., които имат
правомощия във връзка с организацията на работа в дружеството и ръководството
на неговата дейност.
На е спорно между страните, че от 2008г. ответникът И.М. е упълномощен да оперира с паричните средства
на дружеството и да извършва служебни разплащания от банковите му сметки. От приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована, се установява, че са извършвани преводи
в лични банкови сметки на ответника
И.М. от сметки на "Б." ООД, които са в
общ размер 1 044 834,77лева, от
които сумата от 24 936,77лева е за заплата. Извършвани са преводи за погасяване на кредити
от ответниците в "Банка ДСК" АД в
размер на 200 223,20лева, както и в лични
банкови сметки на Л.М. общо 202 340,53лева.
От друга страна е установено, че от
личните банкови сметки на ответниците са
преведени по сметки на А.Б. общо 52 418лева, по сметки на "Б." ООД -
192 688,71лева. Към доставчици на "Б."ООД от личните сметки на
ответниците са преведени 464 103,18лева или общо - 709 209,89лева. Според вещото лице по ССЕ при анализ
движението на банковите сметки на ответниците са установени редица плащания с
основание "от Б. за физически
лица", за повечето от които не е
посочено основанието за извършения превод.
При анализ на установените по делото
факти следва да се вземе предвид, че управителите на дружеството ищец са брат и
сестра, а И.М. е син на един от управителите и племенник на другия, което
предполага, че същите са били в близки отношения. Наличието на роднински връзки
обяснява описаното от вещото лице движение на парични средства от сметките на
дружеството към сметки на И.М. в качеството му
на "Управител, търговия на едро(внос-износ)", като са извършвани
разплащания от личната му сметка към доставчици на ищцовото дружество, към
негови сметки и по сметки на другия управител в значителен размер от 709
209,89лева.
От събраните писмени доказателства се
установява, че ответникът И.М. е издал заповед
№1/04.03.2013г., с която нарежда сумите по РКО в размер на 44 035лева да бъдат
отнесени като текущ разход. Според вещото лице посочените суми са формирани от
твърдяно задължение на дружеството към Д.А.Ч.в размер на 12 662лева и И.М.М.в размер на 31 737 лева, които са вписани като подотчетни
и задълженията към тях са отразени по сметка 422 -"Подотчетни лица",
което е в разрез със счетоводните стандарти, тъй като по тази сметка
предприятията отчитат вземанията си от персонал за предоставени със заповед на
ръководителя или упълномощено лице на авансово предоставени и получени суми за
изпълнение на определени задачи. От друга страна е установено, че приложени по
делото РКО за сума в общ размер от 50 000лева са платени на физически лица като
основанието за плащане на сумите е
"върната сума", като на самите ордери има счетоводна котировка -д-т
"Доставчици"/к-т 501 "Каса в лева". При извършена проверка
по представената информация за доставчици на "Б." ООД за периода от
2008г. до 2017г. не са установени посочените доставчици от вещото лице. Вещото
лице констатира, че не са установени документи за упълномощаване на И.М. да извършва действия като управител, което не позволява издаване
на посочената заповед, свързана с дейността
по счетоводна отчетност на дружеството.
Този извод на вещото лице за неправилно
осчетоводяване на суми, които са заплащани на физически лица, отразени като
подотчетни, без да са на трудов договор с дружеството, следва да се преценява
като се вземат предвид показанията на свидетеля В.К.. Същият свидетелства за
дейността на ищцовото дружество по експорт на билки, екстракти и производни на
билките-етерични масла, семена и други, които закупували чрез пряко договаряне
и заплащане в брой на различни суми на физически лица, които доставяли билки
или дрянови пръчки, изкупувани от тях и изнасяни в чужбина от дружеството. Свидетелства
за това, че съвместната им дейност
продължила до 2011г. като А.Б. го запознал с племенника си, който първоначално
работел с вуйчо си. Съвместната им дейност се изразявала в това, че пътували в
цялата страна и се срещали с доставчици, на които се плащало директно, а И.М.
носел пари в брой, за да заплаща получената стока, поради което свидетелят го
придружавал по молба на вуйчо му. Свидетелят е пряк очевидец на случаи, при
които се плащало на доставчиците на билки в брой, но не е виждал да се издават разходо-оправдателни документи за тези плащания. Знае, че
така се работело с доставчици и берачи на билки-плащане в брой и взимане на
билките. Не е виждал разписки за тези
пари.
От показанията на свидетеля, които следва
да се кредитират, тъй като се основават на неговите непосредствени впечатления,
съдът приема за установено, че организацията на работа на ищцовото дружество и
съответно осчетоводяването на сумите, постъпили по банковите му сметки, е
съобразено със специфичната му търговска дейност, изразяваща се в изкупуване
на билки и дрянови клонки от физически
лица. От показанията на свидетеля следва да се направи извод, че ответникът И.М.
е въведен в организацията на работа в дружеството от вуйчо си, който е един от неговите
управители, като свидетелят е очевидец на плащане на големи суми на физически лица
в брой, без издаване на разходо-оправдателни документи.
Следва да се има предвид, че И.М., след сключване на трудовия договор, не е бил
управител на дружеството, а служител в
същото с конкретни правомощия. Същият не е имал правна възможност да влияе на
организацията на работа в дружеството и
да определя начина на осчетоводяване на извършените плащания. От показанията на
свидетеля следва да се направи извод, че плащането на суми на физически лица в
брой е извършвано със съгласието и одобрението на А.Б., който е запознал свидетеля
с племенника си и го е помолил да го придружава, тъй като носел голяма сума
пари в брой.
От трудовия договор на М. е видно, че
същият е имал право да действа от името на дружество, което същият е правел при
плащане на суми в брой на физически лица. Не се установява дали тези суми са
изтеглени от сметка на дружеството или от личната му сметка, тъй като от
заключението на вещото лице по ССЕ следва да се направи извод, че парите за
извършване на търговската дейност на дружеството и за разплащане с негови доставчици не са държани само по банковите сметки на
дружеството. Установява се, че значителни суми от сметката на И.М. са
превеждани по сметки на доставчици на търговското дружество. Съответно са
превеждани и суми от сметката на дружеството към сметката на И.М.. От друга
страна, от неговата лична сметка са превеждани и суми по сметки на двамата
управители на дружеството.
Съдът приема, че ответникът И.М. не е
разполагал с правомощия, като служител на дружеството ищец, да определя
организацията на работа и начинът, по който се осчетоводяват получените и
разходваните от дружеството суми. Факт е обаче, че както са превеждани към
личните му сметки суми от дружеството, така и от същите сметки са превеждани
суми към доставчици, поради което не може да се направи извод, че са преведени
суми по сметка на М. поради злоупотреба със служебно положение или че това са
суми, с които се е обогатил за сметка дружеството без основание, тъй като
движение на средства е имало и в обратна
посока.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че в баланса на "Б."ООД
към 31.12.2016г. е установено наличие на
парични средства в общ размер от 365
000лева към касовата наличност, но след проверка в счетоводната документация е
установено, че сумата е формирана документално, но не е налична. Според вещото
лице обикновено разминаването на данните от салдото по сметка "Каса"
/501 -"Каса лв."/ и реалната касова наличност в практиката се дължи
на фиксиране на трудовите договори на работниците и служителите, занижена
спрямо фактическите плащания или неправилно водена счетоводна отчетност. В
случая при констатирания недостиг на парични средства се предполага, че са
изразходвани суми от банковите сметки на дружеството, които не са внесени в
неговата каса или липсват надлежни счетоводни документи за разходването им по
предназначение. В счетоводната практика липсата на действителна касова
наличност в разрез със счетоводната отчетност е възможна единствено при скрито
разпределение на печалба, некоректно или неправилно осчетоводяване или
злоумишлено действие на длъжностно или друго лице.
С оглед
заявеното от вещото лице относно възможните причини за разликата между
документално отразената касова наличност и действителната, следва да се направи
извод, че не е било в правомощията на И.М.,
като служител на ищцовото дружество, да преценява как да бъдат осчетоводени
различните паричните потоци, свързани с търговската дейност на дружеството, тъй
като посочената разлика е възможно да се дължи на неправомерна търговска практика,
изразяваща се в това, че дружеството ползва услуги на физически лица за
доставка на билки и други, които изкупува без да сключва с тях трудов
договор, като заплаща цената на купените
стоки в брой, без издаване на разходо-оправдателни
документи, на каквато практика е очевидец разпитания свидетел.
Като служител
в ищцовото дружество М. не е имал възможност да влияе
на организацията на работа и счетоводното отчитане, поради което не се установява противоправно
поведение от негова страна като служител на дружеството.
Дори и да се
приеме наличие на противоправно поведение от страна
на М. следва да се направи извод, че
твърдяната вреда е в много по-малки размери от заявените. Този извод се
налага поради факта, че според ССЕ извършените преводи в лични банкови сметки
на ответника И.М. от сметки на "Б." ООД са в общ размер 1 044 834,77лева, от които сумата от 24
936,77лева е за заплата. Следователно сумата, която се твърди да е
неоснователно получена е в размер на 1 019 898,00лева.
От тази сума следва да се приспаднат преведени
по сметки на А.Б. общо 52 418лева, по сметки на "Б." ООД - 192
688,71лева, както и сумата от 464 103,18лева преведена към доставчици на "Б."ООД.
След приспадане на посочените суми остава разлика от 310 478,11лева
От показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира следва да се
приеме за установено въведената в ищцовото дружество практика по заплащане на
суми в брой на физически лица за доставка на билки, дрянови клони и други,
поради което вероятно заплащаните суми в брой са осчетоводени, въз основа на издадената заповед
№1/04.03.2013г. от И.М., с която нарежда сумите по РКО в размер на 44 035лева
да бъдат отнесени като текущ разход, а същите произтичат от задължение на дружеството
към Д.А.Ч.в размер на 12 662лева и И.М.М.в размер на
31 737 лева, които са вписани като подотчетни. Същото се отнася и за сумата от
50 000лева, платена на физически лица, като основанието за плащане на сумите е
"върната сума", като на самите ордери има счетоводна котировка -д-т
"Доставчици"/к-т 501 "Каса в лева". При извършена проверка
по представената информация за доставчици на "Б." ООД за периода от
2008г. до 2017г. не са установени посочените доставчици от вещото лице.
Съдът приема, че вероятно сумите в общ
размер от 94 035лева са осчетоводени на посоченото основание поради наличието
на плащане на суми в брой без издадени разходо-оправдателни
документи. Следва да се има предвид, че по това време управители на дружеството
са били А.Б. и Л.М. и същите са имали право да организират счетодното
отчитане по определен от тях начин. Поради това, дори и да се приеме, че е
издадена заповед №1 от 04.03.2013г. от М. противоправно,
извън предоставените му с трудовия договор права, то не може да се приеме, че
със сумата от 94 035лева е произлязла щета за дружеството, тъй като са осчетоводени
плащания в брой към физически лица, с които дружеството няма документирани
правоотношения.
По отношение сумата преведена за погасяване
на кредити от ответниците в Банка ДСК АД в размер на 200 223,20лева съдът
приема, че липсват основания да се приеме, че е причинена вреда на дружеството
от М. в посочения размер, тъй като длъжник по договора за кредита, който е
плащан със средства преведени от сметка на ищцовото
дружество, е другият управител в същото.
За извършени преводи по лични банкови
сметки на Л.М. не може да се търси отговорност от И.М., тъй като той не е
облагодетелстван от тази сума, освен това М. е един от управителите на
дружеството ищец и отговорността й следва да се ангажира по реда на чл.145 от ТЗ.
Установява се, че са превеждани суми за закупуване
на мебели, битова техника и строителни материали в размер на 18 230,16лева, но
липсват доказателства, от които да се установи, че същите са закупувани за
задоволяване нуждите на И.М., а не за нуждите на дружеството ищец.
На следващо място в молба от 05.02.2018г. ищецът признава, че е
възстановена по сметките на дружеството сума в размер на 97 632лева, които
следва да се приспаднат от установената вреда.
Обстоятелството,
че в процесния период са превеждани значителни средства от сметка на
дружеството към М., които са използвани както за погасяване на кредити, така и
за плащания към управителите на дружеството и доставчици на дружеството, дава
основание да се приеме че управителите на същото не са възразявали срещу тази
практика и не са предприели действия за преустановяването й, включително са
разполагали с възможност да прекратят договора си с И.М. и да преустановят
правото му да представлява дружеството и да
нарежда преводи на суми от банковите сметки на същото, но не са
направили това. Още повече, че от влязлото в сила решение №6089/10.05.2016г. по
гр.дело№9125/2014г. на Софийски районен съд , 124-ти състав, се установява, че
в счетоводния баланс от 2013г. фигурира неразпределена печалба в размер на 370
000лева, която я няма. Следователно още тогава е била известна на управителеите на дружеството практиката за отчитане на налични
парични средства като касова наличност , която се формирана документално, но не
е налична. Въпреки това не са предприели действия за преустановяване на тази
практика на счетоводно отчитане, като в края на 2016г. е бил налице същият
проблем.
Напротив от
показанията на свидетеля следва да се направи извод, че М. е въведен в създадената
организация на работа от управителите на дружеството, същите са допускали
плащане на пари в брой на физически лица и се организирали осчетоводяването на договорите,
съобразно специфичната дейност на дружеството, което е резултат от определения
от тях начин на счетоводно отчитане, в резултат от който се е формирала разлика
между касовата наличност по документи и в действителност. Същата се е получила
в резултат на установената организация на работа в дружеството, на което И.М.
не е назначен за управител по реда на чл.141 от ТЗ и не може да отговаря за
негативните последици от въведената от същите управители организация на работа и счетоводна отчетност.
С оглед
направения извод, че не е доказано извършване на противовоправни
действия от И.М. като служител на ищеца, не следва да се обсъждат останалите
събрани доказателства, включително и приетата съдебно-графологична
експертиза, тъй като е без значение дали
са осчетоводени като фирмен разход суми
по три споразумения, за които се твърди, че са неистински, тъй като М. не е
имал права съобразно трудовия си договор,
да определя реда за осчетоводяване на документите в дружеството. Ако управителите му са бездействали и не са
упражнявали контрол върху осчетоводяването, за това не може да отговаря
служител на дружеството, който не може да влияе върху тези процеси.
В подкрепа на
изложеното е и обстоятелството, че И.М. е назначен на длъжност управител търговия на едро срещу заплащане на
трудово възнаграждение в размер на 430лева, като в договора е предвидена
възможност да получава премия по усмотрение на работодателя, в зависимост от
финансовите резултати на дружеството. Пo счетоводни
данни за целия период, в който е работил при ищеца, не е
получавал премии, тъй като според вещото лице е получил трудово възнаграждение
за целия процесен период в общ размер от 24
936,77лева. Съдът намира, че посоченото трудово възнаграждение е нереално ниско
за заемната длъжност, като в тази връзка следва да се има предвид, заключението
на вещото лице, според което разминаването на данните от салдото по сметка
"Каса" /501 -"Каса лв."/ и реалната касова наличност в
практиката най-често се дължи на фиксиране на трудовите договори на работниците
и служителите занижена спрямо фактическите плащания или неправилно водена
счетоводна отчетност.
Вещото лице
констатира, че в дружеството на трудов договор като подотчетни лица се водят
единствено А.Б. и И.М., като последния е назначен на длъжност управител с месечно
възнаграждение от 430 лева, а за целия процесен период е получил сума в размер на 24 936,77лева -
58 месеца по 430лева. От друга страна,
според свидетеля, дружеството работи с
физически лица, които му доставят билки и дрянови клони и получават плащане в
брой. Посочените обстоятелства могат да дадат обяснение за установената в счетоводния баланс на "Б."ООД към
31.12.2016г. разлика между отчетени от дружеството налични парични
средства в общ размер от 365 000лева, като
сумата е формирана документално, но не е налична.
Предвид
изложеното искът, предявен срещу И.М. следва да се отхвърли поради недоказано противоправно поведение, от което да са произлезли
описаните в исковата молба имуществени вреди.
Неоснователен е и предявения срещу ответницата
Л.М. иск, тъй като същата е съдружник в дружеството ищец и негов управител,
заедно с А.Б., а съгласно чл. 145 от ТЗ управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на
дружеството вреди, но не се установява да е потърсена имуществена отговорност от Л.М. чрез предявяване на такъв
иск. Съдът приема, че отговорността за организацията и управлението на дружеството е на неговите управители. Както е
посочено по горе, не се установява противоправно
поведение във връзка с осчетоводяване на сключените от ищеца търговски сделки,
тъй като е установен ред за счетоводна отчетност, съобразен със специфичната му
търговска дейност, свързана със сключване на договори за закупуване на
билки с физически лице чрез заплащане на
суми в брой.
Не се установява в какво се изразяват противоправните действия на Л. Маслнквова,
които да дадат основания за ангажиране на деликтната
й отговорност, тъй като тя и другият управител А.Б. заедно са отговорни за организацията на
работа в дружеството и за начина по който се отразява търговската му дейност счетоводно.
По изложените съображения предявения
срещу нея иск съдът приема също за неоснователен.
При този изход на спора
и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски ,
съобразно с отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 650лева за възнаграждения за вещи лица, които
следва да се присъдят.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.“ООД с ЕИК ******* срещу Л.Т.М. с ЕГН********** и И.В.М. с ЕГН********** обективно съединени
искове с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 от КТ и чл.45 от ЗЗД за осъждане
на ответниците при условията на солидарност да
заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 000лева, част от общо
дължимите 600 000лева, представляващи вреда на дружеството от неправомерните
действия на ответниците, като Л.Т.М. отговаря на
основание облагодетелстване от парични суми на дружеството, а И.В.М. на основание пълна имуществена отговорност за
периода от 01.01.2008г. до началото на 2016г.
ОСЪЖДА
„Б.“ООД с ЕИК ******* да заплати на Л.Т.М. с ЕГН********** и И.В.М. с ЕГН**********
на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски в размер на 650,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: