Р Е
Ш Е Н
И Е № 198
гр. Видин, 13.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен
съд, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Тодор Попиванов
при участието на
секретаря П. Каменова, като разгледа докладваното от съдията Попиванов
гр. дело № 2093 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК от
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159
против Ц.О.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Ищецът
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД сочи, че е дружество, притежаващо Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г. и Лицензия
за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.201Зг., издадени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране/ДКЕВР/.
Излага,
че се намира в облигационни правоотношения с ответника.
Спорното
право е във връзка с договор за доставка на ел. енергия по открита ПАРТИДА
/БИЗНЕС ПАРТНЬОР/ № 10466175, Договорна сметка: 300256820758 и аб. № **********
- с адрес на потребление: гр. Видин, ул. „Стара планина“ 47. Поддържа се, че на
ответника са издадени фактури, които не са заплатени. Предвид това ищцовото дружеството
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като срещу издадената такава е депозирано възражение от страна на
длъжника. Предвид което е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия
иск.
Ищецът
твърди, че на 15.03.2017 г. служители на отдел „Нетехнически загуби” към „ЧЕЗ
Разпределение България” АД /ЧЕЗРБ/ на основание чл. 58 от Общите условия на
Договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД /ОУ/ са извършили техническа проверка на
горепосочения адрес на ответника.
Ищецът
посочва, че потребителят е потърсен преди проверката, но не е открит, поради което,
Констативен протокол № 3018046 / 15.03.2017 г. бил съставен в присъствието на
двама независими свидетели - представители на федерация на потребителите, които
не са служители на дружеството. Излага се в исковата молба, че преди проверката
е потърсен и контакт с органите на полицията, които се отзовали на сигнала,
подаден на телефон „112“ и изпратили свой представител, който присъствал на
проверката и подписал съставения протокол. Ищецът сочи, че при издърпване на
табло, захранващо къщата на потребителя се установило, че липсва електромер за
същата партида. След отваряне на щита се установило, че е извършена промяна на
схемата за свързване, състояща се в присъединяване на проводник тип ПВА1 - 6 мм2
към един от входящите предпазители. В другия си край проводникът бил
присъединен към изходящата към къщата линия чрез изходящия в таблото клеморед.
Консумираната по този начин електрическа енергия не се измервала от средството
за търговско измерване и съответно не се заплащала. Поради направените
констатации служителите на ищеца възстановили нормалната схема на свързване на
електромера. Предприети били посочените в т. 4 на стр. З от Констативния
протокол действия след проверката.
Поддържа
се, че същият СТИ, който измерва ел. енергията, потребявана от ищеца не би
проверяван за период до 90 дни назад преди процесната проверка - на 15.03.2017
г. Проверяваният електромер не бил запечатван и не бил изпращан за метрологична
проверка от независима лаборатория в Българския институт по метрология, тъй
като се касаело за промяна в схемата на свързване, а не манипулация вътре в
самия електромер съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ - приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, в сила от 16.10.2013 г., които са обявени на страницата на ДКЕВР и
публикувани и в ДВ на 12.11.2013 г.
Поддържа
се, че проверката, обективирана в КП № 3018046 / 15.03.2017 г., установява по
категоричен и безпристрастен начин извършването промяна схемата на свързване на
СТИ и фактът, че същият не е отчитал изцяло потребяваната ел. енергия.
Твърди
се, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, експлоатацията на електроенергийните
системи се осъществяват съгласно норми, предвидени в тях, като регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, който ред се предвижда
в ПИКЕЕ.
Сочи
се, че въз основа на Констативен протокол /КП/ № 3018046/15.03.2017 г. и на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на
количествата електрическа енергия на ответника. Преизчислена е сметката за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по ПАРТИДА /БИЗНЕС
ПАРТНЬОР/ № 10466175, Договорна сметка: 300256820758 и аб. № ********** - с
адрес на потребление: гр. Видин, ул. „Стара планина“ 47, от 16.12.2016 г. до
датата на извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически загуби” на
15.03.2017 г.
Излага
се, че количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл. 48, ал.
1 от ПИКЕЕ /действащ и към момента на извършване на процесната проверка/.
Поддържа се, че извършеното преизчисление е в размер на 4140 kWh и
преизчислената сметка била получена като количество изразходвана, но
незаплатена електрическа енергия за денонощие, умножено по броя на дните за
периода. В резултат било издадено предложение за корекция на сметка, съгласно
което е изчислено потреблението (извършена е корекцията) на база извършеното
измерване. Твърди се, че ответникът бил уведомен по надлежния ред за
извършената проверка, посредством писмо изх. № NTZ65365 / 17.03.2017 г.
Ищецът
посочва, че е издадена фактура № ********** / 21.03.2017 г. на стойност 589.16
лв., определен е и периода на грешното измерване и той попада в хипотезата на
чл. 48, ал.1 от Правилата. Твърди се, че потребителят бил уведомен затова
обстоятелство. Ищецът поддържа, че при ежемесечното отчитане на електромера не
се изпраща специализиран екип за проверка целостта на пломбите. Отчетника не е
оборудван с технически средства да установи проблеми в целостта на устройството
и измерването. Ето защо ежемесечното отчитане на електромера не се счита за
проверка в този смисъл чл. 44, ал.2 от Правилата за измерване на количеството
ел. енергия, приети от ДКЕВР.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 589.16 лева - главница, представляваща задължение по
фактура № ********** / 21.03.2017 г. за периода 16.12.2016 г. - 15.03.2017 г.,
издадена по повод на извършена проверка, обективирана в КП 3018046 / 15.03.2017
г., която сума е начислена като корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ, както и
сума в размер 184.78 лева лихва върху главницата, начислена за периода
04.04.2017 г. - 18.06.2020 г., както и лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските,
направени в заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба, назначеният
особен представител на ответника е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове и моли същите да се отхвърлят. Излага, че по никакъв начин
ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца, като липсата на табло към
къщата на ответника не доказвало по никакъв начин, че на това място се е
ползвала ел. енергия. Сочи, че на електромера на ответника са били правени
замервания за исковия период и изразходваната енергия била правилно записана.
Оспорва твърденията на ищеца, че отчетникът на фирмата бил направил грешно
измерване, тъй като не бил оборудван с технически средства за установяване на
целостта на пломбите, като неоснователни. Сочи, че протоколът е съставен на
15.03.2017 г., а ищецът претендира да му бъдат заплатени суми за предходните 90
дни, т.е. от датата, на която е била направена проверката на СТИ – 15.12.2016
г., без да са налице каквито и да било доказателства, че именно след тази дата
е била извършена някаква промяна на схемата на свързване. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за всички претенции на ищеца.
С оглед данните по делото, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото
дружество е дружество, притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г. и Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.201Зг., издадени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране/ДКЕВР/. Не се спори, че ответникът е битов потребител на ел.
енергия, с място на потребление: гр. Видин, ул. „Стара планина“ № 47.
Измерването
на ползваното от ищеца количество ел. енергия е чрез средства за търговско
измерване /СТИ/, собственост на “Чез Разпределение България” АД /чл. 120, ал. 1
ЗЕ/, което е задължено да ги поддържа в изправност, съгласно изискванията на
доставчика “Чез Електро България” АД и да му предостави данни от отчитането за
целите на разплащането. В чл. 17 ОУ на “Чез Електро България” АД е посочено, че
последното следва да се извърши въз основа на представени от "Чез
Разпределение България” АД констативни протоколи и справки за начислена
ел.енергия, изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя ел. енергия
за изминал период.
От
представения по делото констативен протокол № 3018046/15.03.2017 г. се
установява, че при направена проверка по реда на чл. 58 от Общите условия на
Договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД на 15.03.2017 г, на средството за измерване в къщата
по партидата на ответника служители на отдел „Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ
Разпределение България“, в присъствие на представители на „Федерация на
потребителите“, са констатирали, че при издърпване на табло, захранващо къщата
на потребителя се установило, че липсва електромер за същата партида. След
отваряне на щита се установило, че е извършена промяна на схемата за свързване,
състояща се в присъединяване на проводник тип ПВА1 - 6 мм2 към един от
входящите предпазители. В другия си край проводникът бил присъединен към
изходящата към къщата линия чрез изходящия в таблото клеморед. Консумираната по
този начин електрическа енергия не се измервала от средството за търговско
измерване и съответно не се заплащала. Поради направените констатации
служителите на ищеца възстановили нормалната схема на свързване на електромера.
Протоколът не носи подпис за потребител.
В
следствие на проверката е направено предложение за корекция на сметката на
абоната и въз основа на него е начислена процесната сума. За начислената сума
от 589.16 лева ищецът издал фактура № **********/21.03.2017 г. със срок на
плащане от 21.03.2017 г. до 03.04.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Същият е предявен от и против надлежна страна по
спора.
Съдът счита направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции за
основателно по следните съображения:
С предявяването на иск се прекъсва течението на
давностния срок, давност не тече по време на съдебното производство по делото и
ако искът бъде отхвърлен, се заличават последиците от прекъсването на
давността, като тези последици са регламентирани в чл. 117 от ЗЗД и чл. 116 б. “б“
от ЗЗД. В производството по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, какъвто е
процесният случай, по силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът ще се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както
материално-правните, така и процесуално-правните последици от предявяването му,
т.е., ефектът на прекъсване на давността по чл. 116, б. ”б” от ЗЗД е настъпил
със задна дата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в случая - на 29.06.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като съгласно фактура № **********/21.03.2017 г. срокът
на плащане на главницата по настоящото дело е от 21.03.2017 г. до 03.04.2017 г.
Съдът намира, че в случая се касае
до „периодично плащане”, по смисъла на чл. 111, б. „в“, предл. 3 от ЗЗД, поради
което спрямо задължението на ответника, е приложима кратката тригодишна
давност. Съобразно ТР № 3/2012г по тълк.
д. № 3/2011г на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111,
б."в" от ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията
на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в”
ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задължението на ответника като
битов потребител на ел. енергия, разкрива посочените белези.
Следователно
и доколкото срокът е уговорен в полза на кредитора, в настоящия случай тригодишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е започнал да тече от 03.04.2017 г.
Видно от приложено гр. д. № 1034/2020 г. по описа на ВРС ищецът е предприел
действия за събиране на вземането си на 29.06.2020 г. с предявяване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От тази дата
съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД давностният срок се счита спрял. В конкретния
случай обаче, към датата на предявяване на съдебната претенция по чл. 410 ГПК тригодишният
давностен срок е изтекъл, поради което правилото на чл. 115, б. „ж” ЗЗД не може
да се приложи, тъй като се прилага само по отношение на давност, която не е
изтекла. Веднъж изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната или
спряна. В хода на процеса ищецът не е
ангажирал доказателства, които да установят обстоятелства, довели до спиране
или прекъсване на давността преди образуване на заповедното производство.
Законодателят изрично е посочил в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД обстоятелствата, които
водят до спиране или прекъсване на давността, като доказателства за наличието
им отстрана на ищеца не са представени.
Изложеното налага
извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК е неоснователен като погасен по давност. С погасяване по давност на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания - в
конкретния случай претендираната законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на вземането на ищеца за договорна
лихва и лихва за забава , възрението за недължимост, поради изтекла погасителна давност е основателно.
Вземанията за лихви от неизпълнен договор като самостоятелно задължение
съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД, се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Както бе посочено по-горе следва да се приеме, че исковете
по чл. 422 от ГПК - предмет на делото, са предявени на 29.06.2020 г., в
деня на депозиране на заявлението,
поради което по силата на чл. 111 б. „в” ЗЗД към този момент са били погасени вземанията за лихва
върху главницата в размер на 184.78 лева, за периода от 04.04.2017 г.до 18.06.2020
г.
Предвид гореизложеното исковите претенции следва да
се отхвърлят изцяло като погасени по давност.
С оглед отхвърлянето на иска в цялост, сторените от
ищеца разноски следва да останат в негова тежест.
Воден
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159 за установяване
съществуването на вземане срещу Ц.О.Б., ЕГН **********, с адрес: *** за сума в размер на 589.16
лева - главница, представляваща задължение по фактура № ********** /
21.03.2017 г. за периода 16.12.2016 г. - 15.03.2017 г., издадена по повод на
извършена проверка, обективирана в КП 3018046 / 15.03.2017 г., която сума е
начислена като корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ, както и сума в размер 184.78
лева - лихва върху главницата, начислена за периода 04.04.2017 г. -
18.06.2020 г., както и лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 1055/06.07.2020 г. по ч.г.д. № 1034/2020 г. на Районен
съд - Видин, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: