Р Е Ш Е Н И Е № 2342
06.06.2019 г., гр. Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12699 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235
от ГПК - решение по съществото на исков
спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25
офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
против Р.К.М., ЕГН *********, с правно основание в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр.
чл. 79 от същия закон, чл. 86 и 99 от
Закона за задълженията и договорите, във
връзка с чл. 422 от ГПК., съединени с
евентуално предявени осъдителни такива с основание в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр.
чл. 79 от същия закон, чл. 86 и 99 от
Закона за задълженията и договорите за същото вземане.
В
исковата молба се твърди , че на дата 12.11.2015 година между ответника и
третото на спора лице, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е сключен при
условията на Закона за потребителския кредит договор за потребителски
паричен кредит с № ... Предоставени са на Р. 4700.64 лв. в заем, усвоени от него веднага и по различни начини
– чрез директни плащания на застраховки и такси или чрез превод по банковата
сметка на кредитополучателя. От своя страна ,
последният се е задължил да върне заетата сума , на 41 равни месечни
вноски по 147.90 лв. всяка и една вноска от 148.01 лева , като във вноските е
включена и лихва като възнаграждение на кредитодателя за ползване на заемните
средства, с фиксиран месечен размер и
годишен размер от 16.50 %. Така , общия размер на дължимите за връщане средства
станал 6211.91 лева ,тоест, договорено било възнаграждение на кредитора в общ размер от 1511.27 лева.
Първата вноска била с падеж на дата
01.12.2015г, а последната – 01.05.2019г. , като с настъпването на последната
дата изтичал срока на договора.
Договорена била между страните и лихва като обезщетение при забава в
плащанията .
По
договора , длъжникът платил сума от общо
1785.88 лева , след което преустановил плащанията . Затова кредитът бил обявен да е предсрочно
изискуем в пълния си размер и била и начислена от кредитора лихва като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка една от вноските, от датата на падеж на всяка вноска до датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК в съда, 07.03.2018г
На дата 19.04.2017г било подписано индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания ( цесия) и приложение към същия между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, с която вземането на последното дружество
било прехвърлено на ищеца. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, била упълномощена от цедента да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, и се твърди това да е сторено с писмо изх. № УПЦ- П –
УКФ /2051010 от дата 25.04.2017г ., изпратено препоръчано, с обратна разписка,
която обаче се върнала с клеймо „непотърсена”. Алтернативно, прилага се към
исковата молба уведомление за цесията.
Чрез подадено на дата 02.10.2017г заявление, кредиторът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение , с която са заповядани за плащане следните суми ,
предмет и на настоящия иск: 3797.89 лв. главница; 97.21 лв. договорна (
възнаградителна ) лихва за периода 01.10.2016 до 19.04.2017г., и 294.51 лева
обезщетение за забава за периода от 01.10.2016г. до 07.03.2018г ( датата на подаването на
заявлението в съда), и законна лихва за забава върху главницата от тази дата до
окончателното изплащане на задължението. Евентуално , ако съдът не уважи тази
искове , се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми
възоснова договора - 3797.89 лв.
главница; 577.46 лв. договорна ( възнаградителна) лихва за периода 01.10.2016
до датата преди подаването на исковата
молба - 02.08.2018г., 294.51 лева
обезщетение за забава за периода от 01.10.2016г. до датата преди подаването на исковата молба - 02.08.2018г.,
и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаването -
03.08.2018г до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и
присъждане на сторените по двете производства разноски.
Ответника оспорва иска, възразява да е недоказан , оспорва годността на
представените с исковата молба писмени доказателства. Прави възражение, че не
му е съобщено за прехвърлянето на вземането чрез цесия.
Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава
заключение , че са останали за плащане 3797.89 лева от главницата , 620.72 лева
от договорната лихва , и 798.43 лева от обезщетението за забава, към датата на
експертизата.
Установителните по реда на чл. 422 от ГПК искове са допустими, сроковете
по чл. 411 и 422 от ГПК са спазени.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните
от тях доказателства , съобрази следното :
По
делото, на л. 6 - 15 , е представено заверено от страната копие от
договора за паричен заем № *********, по силата на който на ответника е
отпуснат заем в размер от 4700.61 лева , с договорено възнаграждение на
кредитора в размер на 16.50 % от заетата
сума на годишна база - фиксиран годишен
лихвен процент и при 22.43 % годишен
процент на разходите. Сумата е получена
от ответника , част – чрез плащане в негова полза , друга част - чрез погасяване на множество предходни
задължения по други договори между същите страни или между ответника и трети
лица, като в това отношение не се спори; на л. 16 е представено и копие от
искането на ответника със сумата по кредита да
се рефинансират/ погасят задълженията му по два други договора между
същите страни , №№ …. Договорено е възнаграждение за ползването на заетите
средства, право на кредитора да получи при забава и законната лихва върху
просрочената част от редовните платежи. Заетата сума и кредиторовото
възнаграждение, които подлежат на връщане съобразно договора , са в размер от
общо 6211.91 лева и следва да бъдат
върнати на 41 броя равни месечни вноски от по 147.90 лева и една последна вноска от 148.01 лева. Първата вноска е била
дължима на 01.12.2015 и е платена редовно , като от третата вноска
кредитополучателя изпада в забава с няколко дни , а след десетата преустановява
обслужването на кредита. Кредитът е обявен да е предсрочно изискуем, не се сочи
от ищеца дата , когато това е сторено. Последната вноска по същия е с падежна
дата 01.05.2019г.
Подписа на ответника под договора не е оспорен, следователно следва да
се приеме, че по отношение на ответника има облигационно правоотношение като
източник на задължението му.
На
следващо място , на л. 18 от делото фигурира и копие , заверено от страната
, от рамков договор за цесия от дата
20.12.2016 между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от
приложението към същия , че вземането на цедента против ответника е предмет на
договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора , действителен
носител на материалното право. Цесията е породила действие и в отношенията
между длъжника и цесионера , доколкото
представено е уведомление по смисъла на
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите до М.; това уведомление не
е получено , тъй като обратната разписка , с която е изпратено , е върната с
отбелязване, че адресатът е потърсен двукратно , но не е открит. Независимо от
това , уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник
на цедента , фигурира като приложение към исковата молба ( т. 35 от делото ),
при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение,
съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е
редовно. Тук трябва да се каже , че
възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде
правопогасяващо само в хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента,
след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за
нея. При липса на каквото и да било плащане, а такова не се твърди , е без
значение това, дали цесията е съобщена на длъжника.
Или, ищецът е легимиран като
кредитор по прехвърленото вземане.
Според чл. 13 ал. 3 от общите условия между страните обаче, предсрочната
изискуемост, иначе уговорена при неплащане на две или повече вноски с повече от
две седмици от датата на падеж, не настъпва автоматично. Нужно е
уведомление, каквото по делото не
фигурира. За настъпване на предсрочна изискуемост М. не е бил уведомяван нито
от цедента – първоначален кредитор, нито от цесионера, следователно, вземането
не е било изискуемо към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за плащането; към този
момент длъжникът все още не е загубил
привилегията на дадения му с погасителния план срок. Отчита се обаче това, че
за част от вноските падежът е настъпил в хода на производството , при което
исковете могат да бъдат уважени само за вноските с настъпила до момента на
даването ход на устните състезания изискуемост.
По размера на претенциите:
Съдът кредитира заключението на ВЛ, в частта , с която се твърди , че
непогасеното задължение за главница е в размер от 3797.89 лв., формирано след
плащане на десетата вноска. При липса на предсрочна изискуемост на кредита ,
сумата от 300 лева следва да погаси начислената до момента на това плащане
лихва за забава в плащането на падежиралите вноски ( 3.97 лева ) , независимо от междувременно настъпилата цесия
, а с остатъка се считат погасени вноска № 11
и 12 – в пълен размер , а от
вноска № 13 - 0. 23 лева от договорната лихва
, на основанието по чл. 76 от ЗЗД. Дотук, размера на неплатеното е
следният – 3607.02 лева от главницата и 829.97 лева от възнаграждението на
кредитора.
Устните състезания по делото са проведени на дата 11.03.2019г , като към
тази дата не е настъпил падеж на последните две вноски. Сумата на неплатената
по тях главница е 289.78 лева. Като се приспадне тази сума от общия размер на
неплатената главница , то иска за реално изпълнение на това задължение е
основателен до размер от 3316.90 лева, а
за разликата следва да се отхвърли. По
същата логика , остатъка за плащане от договорната лихва за периода след
01.10.2016г, е 824.07 лева, като се приспадат и 6.13 лева – неплатени по
последните две вноски възнаградителни лихви.
Този размер надвишава търсения такъв, тоест , иска за реално изпълнение
на задължението за плащане на възнаграждение е основателен в пълния си размер.
Дължи се върху всяка вноска и обезщетение за забавата от датата след
датата на падеж до датата на плащането
или – при неплатените вноски – до
датата, предхождаща тази подаване
на заявлението за издаване на заповед за плащане, като за вноски 11 и 12,
крайната дата е тази на плащането на сумата от 300 лева, 14.05.2017г. Изчислена
върху всяка вноска поотделно , след което сумирана , лихвата е в общ размер от
301.18 лева. Този размер надвишава търсения такъв, при което иска да се
установи обезщетение за забавата също е основателен в пълен размер.
По евентуално съединените осъдителни искове съдът няма да се произнася ,
тъй като не се сбъдна условието, при което са предявени – цялостно отхвърляне
на установителните такива.
Предвид изхода на спора, разноските следва да се понесат от ответника,
пропроционално на уважената част от исковете. Общия размер на направените
разноски е 853.54 лева , тоест дължи се сума от 735.17 лева (
853.54/4189.61*3608.62). Ответникът е
бил представляван от назначен особен представител и не е направил разходи за
защитата си.
Воден от изложеното , съдът
Р Е
Ш И:
Признава за установено по отношение на Р.К.М., ЕГН **********, че в
отношенията между страните , ответникът дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис-
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
плащане на следните суми по договор за паричен заем с № ……….12.11.2015г
с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ………..08.03.2018г. по частното дело № 3708 по
описа на ПРС за 2018г. : 3316.90 лв.
главница; 97.21 лв. договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 01.10.2016
до 19.04.2017г., и 294.51 лева обезщетение за забава за периода от
01.10.2016г. до 07.03.2018г ( датата на
подаването на заявлението в съда), и законна лихва за забава върху главницата
от тази дата до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска да се установи вземане за главницата над
размера от 3316.90 лв. до пълния
предявен размер от 3797.89 лева , като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р.К.М., ЕГН
**********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър
Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет.
2 офис 4, разноски по двете производства в размер от 735.17 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП