№ 82
гр. Разград , 04.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500054 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК202517341, гр.София против Разпореждане №95/12.I.2021г., с което в образуваното по реда на
чл.410 ГПК производство по чгрд №63 по описа му за 2021г състав на РРС е отказал да издаде срещу длъжника
Ф. Т. С., ЕГН**********, от гр. Цар Калоян, Разградска обл., заповед за изпълнение на парично вземане в размер
на 77,55лв., дължимо в обезщетение за забава на главница от 1500,00лв. по договор за заем №5500326/18.I.2018
за времето от 1.II.2019г.- 22.XII.2020г.
Жалбоподателят твърди, че отказът на първоинстанционният съд да издаде заповед за изпълнение на
претендираното до такова обезщетение за забава е незаконосъобразен, неправилен и неследващ се от
приложените към заявлението му доказателства, удостоверяващи настъпила по силата на самия кредитен договор
изискуемост на вземанията му. Счита, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е тълкувал института на
договорената като възнаграждение лихва и следващата се такава в обезщетение за забава.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима.
При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното
разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Отказът на РРС да издаде заповед за изпълнение на
претендираното до такова обезщетение за забава е незаконосъобразен.
Необосновано от доказателствата, в мотив на отказа си първоинстанционният съд е приел, че заявителят
недопустимо е петендирал издаване на заповед за изпълнение, както на договореното и неизплатено на падеж
задължение за възнаградителна лихва, така и за изпълнение на дължимата в обезщетение за забава на главицата
мораторна лихва. Такава „недопустимост“ законодателят е предвидил единствено за случаите, в които се
конкурират претенции за вземания с характер на обезщетение за забава- съответно, договорените по реда на
1
чл.9 ЗЗД в обезпечение на дължимото по договора изпълнение неустойки и произтичащите такива от закона,
съгл. чл.86 ЗЗД. В тези случаи на кредитора е предоставена възможност за преценка, на кое от основанията ще
претендира обезвредата си за забавата на длъжника. Като за разлика от претендираното на осн. чл.86 ЗЗД
обезщетение, при неустойката се освобождава от доказването на вредите.
От представените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за заем
№5500326 от 18.I.2018 г., по силата, на който жалбоподателят е предоставил на длъжника кредит в размер 1
500. 00 лв., срещу поетото от последния задължение за връщане на кредита в срок до 13.III.2020г. на вноски,
всяка в размер на 94,36лв., дължими на указани в погасителния план дати ведно с възнаградителна лихва при
фиксирани годишен лихвен процент от 40,32%, и годишен процент на разходите от 49,37%, формиращи
задължението по договора в общ размер на 2 830,80 лева. Като в това число са включени и 943,50лв.,
договорени в противоречие със ЗПК като цена на доп. пакет услуги. Въпросната ума от 943,50 не е въведен в
предмет на заявеното по реда на чл.417 ГПК производство.
В случая, в реквизит на подаденото от него заявление, въззивникът е индивидуализирал в предмет на
претенцията си по чл.410 ГПК, както следва: вземане в размер на 1 500,00лв., дължими, ведно със законна лихва в
изпълнение на главница по договор за кредит №5500326/18.I.2018 , сключен с конституирания в
производството длъжнник- Ф. Т. С., ЕГН********** .
На следващи позиции, в предмет на заповедното производство са заявени:
- вземане за договорена възнаградителна лихва в размер на 387,30лв. лв. за времето от 1.II.2019 до
13.III.2020г. и
- вземане за 77,55 дължими в обезщетение за забава на главницата за периода от 2.II.2019 до
22.ХII.2020г.
Всяко от отделните вземания на кредитора, породено от сключения договор за заем, е индивидуализирано
със съществените му белези - главница, възнаградителна лихва, дължимо по закон обезщетение за забава и
други, включени в общия размер на претендираната в заявлението сума.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК урежда правото на кредитора при забава на потребителя да
претендира лихва за забава за времето на забавата върху неплатената в срок сума. Тази разпоредба обаче не
забранява освен обезщетението за забава кредиторът да претендира и договорна (възнаградителна) лихва.
Възнаградителна е лихвата, която представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата
на закона или на уговорка между страните. Размерът на възнаградителната лихва, както по договора за заем по
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, така и по договора за банков кредит по чл. 430, ал. 2 от ТЗ, е определен писмено в договора и
предназначението й е да възмезди заемодателя/банката за ползването на паричната сума от заемополучателя за
времето на действие на договора. Договорът за потребителски кредит също допуска страните да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва, която уговорка е част от съдържанието му по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В
случай, че бъде споделено разбирането на първоинстанционния съд, би се стигнало до избягване възмездния
характер на договора за потребителски кредит, т. е до това длъжникът да ползва за срока на договора
предоставената му в заем сума, без да заплаща уговореното възнаграждение–цената за предоставяне на
финансовия ресурс. Доколко в случая размерът на възнаградителната лихва е бил договорен в съответствие със
закона и добрите нрави, е въпрос извън компетентността на настоящия съдебен състав, тъй като по същия
заповедният съд е обективирал позитивно произнасяне, което не е въведено в предмет на жалбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №95/12.I.2021г. по чгрд №63/2021г по описа на РРС, в частта с която срещу
2
длъжника Ф. Т. С., ЕГН**********, от гр. Цар Калоян, Разградска обл е отказано издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 77,55лв., дължимо в обезщетение за забава на главница по
договор за заем №5500326/18.I.2018 за времето от 1.II.2019г.- 22.XII.2020г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК202517341,
гр.София Заповед ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ срещу Ф. Т. С., ЕГН**********, от гр. Цар Калоян, Разградска обл за
вземане в размер на 77,55лв.,дължимо в обезщетение за забава на главница от 1 500,00лв. по договор за
заем №5500326/18.I.2018 за времето от 1.II.2019г.- 22.XII.2020г.
ВРЪЩА делото на РРС за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, съобразно дадените указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3