РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Б., 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500385 по описа за 2024 година
съобрази следното:
„Банка ДСК“ АД обжалва решение № 891 от 18.12.2023 г., постановено по
гражданско дело № 850 от 2023 г. на Районен съд Б.. В жалбата се твърди, че
атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Районният съд достигнал до
необосновани и неправилни правни изводи. Той неправилно възприел, че
вземането на банката по процесния договор за кредит не е предсрочно
изискуемо. Първоинстанционният съд неправилно счел, че не е налице
субективният елемент за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането по процесния кредит. Съдът неправилно отхвърлил исковете на
банката с аргумента, че волеизявлението на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост не е породило действие, тъй като е обявено на
длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му
представител. Той изразил становище, че не възприема казуалната практика на
ВКС. Върховните съдии приемали, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
1
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Въпросната практика била напълно относима към настоящия правен спор. На
основание т. 18.1, б. „а“ от общите условия и във връзка с чл. 432 от ТЗ, с
осъдителния иск на банката било направено изявление за обявяване на
остатъка от кредита за предсрочно изискуем, тъй като били налице повече от 3
неплатени падежирали погасителни вноски. Копие от исковата молба било
редовно връчено на ответника чрез особения му представител, назначен на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Тълкуванията в казуалната практика на ВКС
следвало да служат на първоинстанционните и второинстанционните
съдилища за постановяване на предвидими актове и за издигане на нивото на
мотивите им, съобразявайки ги с достиженията на юриспруденцията на
върховния съд. Несъобразяването с тълкуванията в казуалната практика
създавало правна несигурност за страните в процеса, както и непредвидимост
за правораздаването. Първоинстанционният съд неправилно отказал да
възприеме тълкуването на върховния съд. Основният му извод бил в
противоречие с практиката на ВКС. Същият противоречал и на константната
практика на Окръжен съд Б.. Решението било неправилно и поради това, че
съдът не присъдил падежиралите вноски. То противоречало и на
задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията
съдията Емилия Василева. С последното било дадено задължително тълкуване
по въпроса, че е допустимо искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Тълкувателното решение безспорно намирало
приложение и в хипотезата на осъдителен иск. Положението на кредитора не
следвало да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно
производство, отколкото ако той направо е бил предявил осъдителен иск за
вземането си по общия ред. При развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1,
т. 1-3 от ГПК исково производство, пред банката, като кредитор с вземане по
чл. 417, т. 2 от ГПК, не следвало да съществуват пречки да получи по всяка от
въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви,
лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и
2
изискуемост били доказани в исковото производство, стига тези суми да са в
рамките на посочените в заявлението размери. Районният съд достигнал до
неправилни правни изводи и неправилно отказал да възприеме тълкуването в
казуалната практика на ВКС. Моли се за отмяна на неговото решение и
уважаване на предявените искове.
Подаден е отговор от особения представител на ответника. В него се изтъква,
че жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд установил правилно
фактическата обстановка, извършил цялостен анализ на доказателствата по
делото и достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи.
Вземанията на банката не били предсрочно изискуеми. Волеизявлението но
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост не породило действие,
тъй като било обявено на длъжника с връчването на копие от исковата молба
на особения му представител. Моли се за потвърждаване на обжалваното
съдебно решение.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият съдебен състав констатира, че решението на Районен съд Б. е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се
явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
След като се запозна с доказателствените материали, приобщени от районния
съд, и ги анализира, окръжната инстанция достигна до различни от неговите
правни изводи.
По делото е несъмнено, че е сключен целеви договор за кредитиране на
студент, който се урежда от правилата на ЗКСД. Този закон е специален
спрямо общите правила за кредитиране. С него се гарантира правото на
достъп до образование, като форма на държавна политика в тази сфера,
3
продължение на което е дадената държавна гаранция по всеки договор -
гарантират се главницата и лихвите, като при неплащане на кредита той се
погасява от държавния бюджет чрез плащане от министерството на
образованието в определените хипотези. Правилата относно начина на
сключване, предмета и изпълнението на договора защитават студентите и са
императивни. Изрично е предвидено, че за договора за такъв кредит се
прилагат и чл. 143-148 от ЗЗП. В чл. 17 от ЗКСД е предвидена форма на
договора - писмена, като договорът трябва да е изготвен на ясен и разбираем
език. Съгласно чл. 17, ал. 4, кредитополучателят не е длъжен да извършва
плащания, които не са включени в условията на сключения договор. При
нарушения на формата на договора, при невключени условия в договора,
както и когато кредитополучателят не е уведомен за всички условия на
договора преди сключването му, което правило е уредено в чл. 18, ал. 3, както
и не са спазени задължителните реквизити на типовите условия по чл. 7,
договорът се счита за недействителен, съгласно ал. 6. В този случай и по
силата на ал. 7, кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност
на кредита и не дължи лихви, такси или други разходи. Съгласно чл. 20 от
ЗКСД, лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да
надхвърля 7 % и уговорка за по-висока лихва е нищожна. Според чл. 21,
максималният размер на кредита за плащане на такси за обучение се формира
въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение
на кредитополучателя съгласно учебния план, и всеки превод е в размер на
дължимата такса за обучение. Съгласно чл. 23, кредитополучателят не дължи
плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период,
обхващащ времето от сключване на договора до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломната работа съгласно учебния план за съответната специалност.
Общият размер на задълженията на кредитополучателя се формира след
изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за
срока на договора, като изплащането започва един месец след изтичане на
гратисния период, съгласно погасителния план, уговорен между страните, при
което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни
вноски става в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период.
По делото се установява, че с договора е отпуснат кредит за заплащане на
4
семестриални такси и е уговорена фиксирана лихва за предоставения кредит,
която не може да надхвърля 7 % на годишна база, но без да има конкретно
фиксиран размер на лихвата. В същото време в общите условия е предвидено,
че за предоставения кредит се заплаща фиксирана лихва, посочена в самия
договор за кредит, и начисляването й става върху усвоената част от кредита,
включително и по време на гратисния период, като в последния случай се
прави годишна капитализация - чл. 10.2. Това е сторено в процесния случай,
като към усвоената сума е прибавена капитализираната лихва в максималния
й размер и сборът от двете суми съставлява претендираната главница по
кредита /остатъчната главница/. Допълнително, след изтичане на гратисния
период, се претендира договорна лихва върху остатъчната главница, както и
наказателна лихва /неустойка/. Достигнало се е до прибавяне на изтеклите
възнаградителни лихви за гратисния период към главницата, като по този
начин размерът на главницата се е увеличил /остатъчна главница/, а после има
и начисляване на договорна лихва върху увеличената главница, включително и
върху включените възнаградителни лихви за гратисния период.
Противно на твърденията на банката, липсва погасителен план, който е
следвало да се изготви след изтичането на гратисния период. В самия договор
също не е определен размерът на всяка една от дължимите 120 месечни
вноски, които кредитополучателят дължи след изтичане на гратисния период,
съответно няма данни с всяка от месечните вноски каква част от задължението
за главница и възнаградителна лихва се погасява. Нарушени са изискванията
на чл. 6.9 от типовия договор, на чл. 17, ал. 4 и чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, както и на
чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Размерът на погасителната вноска е съществен елемент
от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето й води до
извод за недействителност на договора за кредит. В случая е нарушено
изискването на чл. 18, ал. 3 от закона, задължаващо банката преди сключване
на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.
Липсата на подписан от кредитополучателя погасителен план като неразделна
част от договора, обуславя извода, че не е спазено изискването в договора да
са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя.
Погасителният план не е инкорпориран и в самия договор. Нарушена е и
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, съгласно която изплащането на кредита
започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния
план, уговорен между страните. Нормата е императивна и в самия закон
5
съществува изискване за наличие на погасителен план, уговорен между
страните, което предполага да е подписан и от двете страни по договора, а не
да е изготвен едностранно от банката-кредитор. Липсата на погасителен план,
с който да е определен размер на месечната вноска след изтичане на гратисния
период, без този размер да е предварително съобщен на кредитополучателя-
потребител, и липсата на яснота относно начина, по който ще се заплаща
начислената възнаградителна лихва, отложена по време на гратисния период,
обуславят извода, че процесният договор за студентски кредит е сключен в
нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 11, 12 и 19 от ЗЗП, поради което се явява
нищожен съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като позволява на банката-
кредитор едностранно да променя условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, както и едностранно да променя
характеристиките на предоставената на потребителя финансова услуга, което
не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Липсата на погасителен план не може да се вмени във вина на
кредитополучателя, доколкото никъде в процесния договор за студентски
кредит не е предвидено негово задължение след изтичане на гратисния период
да се яви в офис на банката, за да подпише погасителен план.
Не се установява страните да са договорили фиксиран размер на договорната
лихва съгласно чл. 7 от договора и капитализиране на лихвата съгласно чл.
10.2 от общите условия, а оттук и не са налице условията по чл. 17, ал. 3 и 4,
както и по чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, а именно - посочените клаузи да са съобщени
на кредитополучателя на ясен и разбираем за него език. На практика за
кредитополучателя са останали неясни икономическите последици от
сключването на договора. В договора липсва клауза за капитализация на
лихвата към главницата, а и подобна клауза не съответства на чл. 21 и чл. 24,
ал. 1, т. 1 от ЗКСД, определящи обхвата на главницата - отпуснатите средства
за такси.
Върху капитализираната /добавената към дълга/ лихва за гратисния период не
е следвало да се начислява възнаградителна лихва. Прибавянето на
просрочени задължения за лихви към размера на редовната главница, върху
които после да се начислява възнаградителна лихва, без съмнение
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗДог, а той е
допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ
/Определение № 1456 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1877/2023 г., I т. о.,
6
ТК, докладчик съдията Елена Арнаучкова/. Въпросът e правен и касае
тълкуването и прилагането на нормите от ЗКСД, отнасящи се до режима на
лихвите по банковите заеми, отпускани на студенти и докторанти с държавна
финансова подкрепа. Специализацията на този вид целево кредитиране се
отличава с държавната финансова гаранция, предоставяна на банките-
кредитодатели. В този контекст понятието „лихва“, въведено в чл. 20, ал. 1 от
ЗКСД, следва да се тълкува по начин, съответстващ на целта на закона,
определена в чл. 2. Ето защо приложимите банкови правила за
„капитализиране на лихвите“ и „анатоцизма на лихвите“ не намират
приложение към тази група банкови заеми. Предоставяната от държавата
финансова подкрепа за стимулиране на банковото кредитиране за обучение на
студентите и докторантите следва да отговаря на принципите за
предварителна оповестеност, правна сигурност и запазване на
конкурентността, като се избягва тълкуване, което води до предоставяне на
неоправдано икономическо предимство в отклонение от целите, преследвани
от държавната подкрепа. Ако бъде позволено на банките да прилагат
правилата за капитализация на лихвите и анатоцизъм, това несъмнено ще
повлече нарастване на държавния дълг в полза на банките, поставяйки
последните в по-благоприятно положение в сравнение с определеното от чл.
20 от ЗКСД, което не кореспондира на преследваните от този специален закон
цели и на чл. 107, § 1 от ДФЕС, която общностна разпоредба забранява под
каквато и да е форма и причина предоставянето на „нерегламентирана
държавна подкрепа“. Разпоредбите на чл. 20-24 от ЗКСД са своеобразна
гаранция за това, че натоварването на държавните ресурси няма да бъде в
повече от допустимото и да надхвърли сбора от „отпуснатите средства“ и
„дължимата лихва за срока на кредита“. Понятието „сбор“ не допуска банките
да добавят начислените от тях лихви към главницата, което по подразбиране
води до прогресия на дълга и до нарушаване на законовоустановения предел
на лихвата, а това изправя пред несигурност както държавата, така и
студентите и докторантите. Принципът за правна сигурност, подкрепен с
разпоредбите на чл. 12, 17 и 20 от ЗКСД, определя за недействително всяко
изместване на определения в този закон режим на задълженията в посока на
тяхното нарастване. В този ред на мисли, понятието за „сбора от отпуснатите
средства и лихвата за срока на кредита“ /чл. 24 от ЗКСД/, не допуска
приложение на правилата за „капитализация на лихвата към размера на
7
отпуснатия кредит“, нито на правилата за „анатоцизъм на лихвата“. С други
думи - всяко разместване на стойности в полза на банката, кредитираща
студенти и докторанти, за сметка на последните и на държавната гаранция
противоречи на особените повелителни правила, въведени в обществен
интерес със ЗКСД и следва да бъде отказано като неоснователно /Решение №
338 от 20.03.2023 г. на САС по в. гр. д. № 2699/2022 г., ГО, 14 състав,
докладчик председателят Ася Събева/.
Претендираната лихвена надбавка за забава /мораторна неустойка/ също не е
уговорена в договора, а е предвидена в чл. 17.2 от общите условия, съгласно
който при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавката за забава в
размер на 10 процентни пункта, или общо 17 %. Тази лихва не е посочена в
договора и за нея няма разписани ясни правила, приети от кредитополучателя.
Възможно е да се уговори между страните обезщетение при забавено
изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид съгласно изискването за
писмена форма на договора, ясно и разбираемо, да има постигнато съгласие,
материализирано в документ, който е подписан двустранно, при отчитане и
тълкуване на законово определената максимална лихва от 7 % по договора, в
която разпоредба не е индивидуализиран видът на лихвата - дали се отнася
само за възнаградителна, или и за лихва за забава. Следователно и чл. 17.2 от
общите условия противоречи на правилата на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3 и чл.
24, ал. 1 от ЗКСД, които са императивни и имат за цел защита на
кредитополучателя.
Съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, с оглед на коментираните нарушения на
изискванията на чл. 17, ал. 3 и 4, както и на чл. 18, ал. 3 от същия закон, целият
договор за кредит се явява недействителен, като на основание чл. 17, ал. 7
следва да се дължи само чистата стойност на кредита. Възнаградителната
лихва и неустойката се явяват недължими. Претенциите за тях действително
са неоснователни.
Главницата е дължима, но не изцяло. На първо място, както вече се изтъкна,
релевантна е усвоената част от същата - 2836 лева, а не капитализираната
такава - 3448,97 лв. На второ място, особеният представител на ответника е
направил възражение за изтекла погасителна давност, касаещо периода
8
26.07.2016 - 26.03.2018 г., което е редовно, допустимо и основателно.
Падежиралите вноски от главницата през този времеви отрязък възлизат на
общо 443,79 лв., съобразно неоспореното от страните заключение на вещото
лице А.Ч.. Тези 443,79 лв. трябва да бъдат извадени от 2836 лева и на банката,
в крайна сметка, следва да се присъди остатъкът от главницата, възлизащ на
2392,21 лв., заедно със законната лихва, считано от подаването на исковата
молба.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на ищеца, че давностният срок
за главницата започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотезата на предсрочна изискуемост. По този въпрос има
образувано тълкувателно дело пред ВКС, по което обаче още не е прието
тълкувателно решение. Въззивният съдебен състав застъпва становището, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска. Не е налице периодичен характер на
плащанията по договора за кредит, поради което е приложима общата 5-
годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски. Началният
момент на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна
вноска, която настъпва в различни моменти от крайния срок за погасяване на
кредита, по силата на постигнатото между страните съгласие. За съответната
част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за
плащането й, като това е моментьт, от който кредиторът може да търси
изпълнение /доброволно или принудително/, поради което бездействието му
се санкционира със започване на давностния срок по отношение на тази част
от вземането. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от
страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение
на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие при
сключването на договора, поради което не може ла се приеме, че кредиторът
има право да търси изпълнение от изискуемостта на съответната част от
вземането, а същевременно бездействието му не води до стартиране на
давностния срок за тази част. В такава насока е и преобладаващата практика
на ВКС, обективирана в Решение № 50076 от 14.11.2022 г. на ВКС по т. д. №
1730/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева, Решение № 45 от
17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова, Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
9
6629/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, и др.
Настоящият състав на Окръжен съд Б. не споделя и мнението на първата
инстанция досежно съобщаването на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост. В случая същото е направено надлежно и валидно. В хипотезата
на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата
молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник /Определение № 1789 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. №
1830/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Иво Димитров, Определение №
1456 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1877/2023 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Елена Арнаучкова, Определение № 1101 от 29.04.2024 г. на ВКС по т.
д. № 2153/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мирослава Кацарска,
Решение № 50068 от 05.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 718/2022 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Боян Балевски, Решение № 86 от 27.10.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина
Христова, Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, и мн. др./.
На банката трябва да се присъдят съответни разноски пред двете инстанции за
държавни такси, възнаграждение на вещо лице, възнаграждения на особени
представители и юрисконсултски възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК и тъй като цената на всеки от
трите иска е под 5000 лева, актът на окръжния съд няма да подлежи на
касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, разсъждения и аргументи, настоящият въззивен
съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 891 от 18.12.2023 г., постановено по гражданско дело
№ 850 от 2023 г. на Районен съд Б., в частта му, с която са отхвърлени
претенциите на „Банка ДСК“ АД спрямо Е. Т. за главница - за сумата до
2392,21 лв., законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата
10
молба, и разноските.
ОСЪЖДА Е. Т., роден на 14.03.1992 г., гражданин на Република Л., ЛНЧ
*********, адрес гр. С., бул. „С.С.“ № 57, ет. 6, ап. 17, ЛКЧ № ********,
издадена на 29.05.2013 г. от МВР С., да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
***********, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „О.“, ул. „М.“ № 19,
представлявано от С.Л.С. и Д.Н.Н.И., сумата от 2392,21 лв. /две хиляди триста
деветдесет и два лева и двадесет и една стотинки/, представляваща дължима
главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти, сключен на 06.08.2013 г. в гр. С., заедно със законната лихва,
считано от подаването на исковата молба - 24.04.2023 г., до окончателното
изплащане на въпросната главница, сумата от 988,53 лв. /деветстотин
осемдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направени
разноски пред първата инстанция за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, и сумата от 478,22 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева
и двадесет и две стотинки/, представляваща направени разноски пред втората
инстанция за държавна такса, възнаграждение на особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, като парите се внесат по следната банкова
сметка - .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 891 от 18.12.2023 г., постановено по
гражданско дело № 850 от 2023 г. на Районен съд Б., в останалата му част.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11