Решение по КНАХД №952/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба от Б. Д. О. от [населено място], общ. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Р. Е. С. против решение №309/09.07.2025 год., постановено по АНД №245/2025 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №9018/29.11.2024 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при явна несправедливост, касационни основания по чл.348, ал.1 т.1-3 от НПК. Твърди се в жалбата, че неправилно е било отразено, че не бил присъствал в съдебно заседания адвоката му, след като е присъствал на две съдебни заседания и представил писмени бележки. Съдебното следствие било неоснователно възобновено и е проведено съдебно заседание с повторен разпит на свидетелите без неговото участие. Твърди, че съдът се е слял с административният обвинител, като не е имал право за това по негово мнение. Не било ясно нито защо съдът, нито административно-наказващия орган са стигнали до извода, че следва да наложат наказание към максималния размер. Наказателното постановление е изградено на една правна конструкция, която е една безсмислица – именно, че превозва фракция без разрешително. Излага доводи също така, че неправилно било прието, че е осъществен превоз на извънгабаритен и тежък товар. Направено и искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и делото бъде върнато на районния съд, алтернативно да се намали размера на глобата до предвидения минимум в закона за това нарушение. В представената за открито съдебно заседание молба, претендира и сторените разноски пред първата инстанция..

Ответникът по касация Началник отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], редовно и своевременно призован, в представената за съдебно заседание молба, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Заявява, че поддържа подаденият отговор на касационната жалба /какъвто не е депозиран/.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е основателна.

Производството пред Старозагорският районен съд се е развило по жалбата на Б. Д. О. против Наказателно постановление №9018/29.11.2024 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл. второ от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2 500.00 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от същия закон. От фактическа страна от наказващия орган е прието, че на 06.11.2024 год. в 10.31 часа на път I-5, км.231+500 в посока [населено място] – Стара Загора, Б. Д. О. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС четири оси с две управляеми оси [Марка] с рег.№[рег. номер], като в процеса на извършване на проверката е установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка №84723/06.11.2024 год., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от разрешително е доказано от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200008 и ролетка №1301/18/5 м. При измерено разстояние между осите 1.40 м. сумата от натоварването на ос на двойно задвижваща ос на ППС е 28.450 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишението е с 9.450 т.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от Б. О. нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, като основание за налагане на административна санкция по чл.53, ал.1, т.2, предл. второ от Закона за пътищата. По отношение на размера на наложеното наказание, е приел, че същото е правилно определено като се има в предвид, че се касае за първо нарушение и размера на превишението. Приел е, че не може да се приложи чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на Б. Д. О. в качеството му на водач на тежко ППС, на основание чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, за допуснато нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отмяната на обжалваното наказателно постановление. Наложената от наказващия орган санкция на Б. О. се основава на нормата на чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000.00 до 5000.00 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от Закона за пътищата или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Изложеното обуславя заключението, че лицата, задължени да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи. Следователно субекти на нарушението по чл. 53, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват лично ППС от посочения вид.

Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС /какъвто е настоящия случай/, т. е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл.15, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл.14, ал.3 от наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл.53, ал.1, т.2 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за пътищата. Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН, според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ ЗП.

В този смисъл е Тълкувателно постановление №2/08.10.2025 год. на ВКС и ВАС, постановено по тълкувателно дело №582023 год., което е задължително за всички съдилища, включително и за настоящия съдебен състав, съгласно което водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. По отношение на касационните оплаквания:

Съдът намира, че изложеното в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на районния съд се неоснователни. За възобновяването на съдебното следствие, касаторът е бил уведомен, чрез процесуалния си представител редовно за насроченото открито съдебно заседание на 03.07.2025 год. в 09.00 часа, който е депозирал и съответната молба по ССЕВ на 03.07.2025 год. в 08:55 часа. В молбата не се възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. В протокола не е отразено молбата да е докладвана в хода на откритото съдебно заседание, но е приложена по делото.

Що се касае да оплакването, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и всички останали оплаквания относно размера на наложената глоба, налице ли е или не извършено административно нарушение, дали е безсмислица правната конструкция на наказателното постановление, налице ли е маловажен случай или не, то с оглед на постановеното тълкувателно постановление, същите не следва да се обсъждат в настоящето решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото, основателно е оплакването за присъждане на разноски в полза на касатора, както такива са поискани само за първата инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие №60253/08.03.2025 год., съгласно който е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. платено в брой.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №309/09.07.2025 год., постановено по АНД №245/2025 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №9018/29.11.2024 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на Б. Д. О., [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място], общ. Стара Загора, [улица]сумата от 500.00 лв., направени разноски пред Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.