Решение по дело №45768/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2226
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20211110145768
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2226
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110145768 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
15.02.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА

при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 45768/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу СО, в която се твърди, че ответникът
бил наследник на Л. Д. М., като бил потребител на топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
...................., аб. № 36141. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1276,66
лева за периода от м.15.2017 г. до м.04.2019 г., но ответникът не я бил заплатил, поради
което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 212,52 лева за периода от 30.01.2018 г. до 29.12.2020 г. Излага съображения, че
била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответникът дължал и
сумата от 28,03 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2017 г. до м.04.2019 г., както и сумата от 5,96 лева –
1
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.01.2018 г. –
29.12.2020 г. Прави доказателствени искания за приемане на представени към исковата
молба писмени доказателства, допускане изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят
на задачите, поставени в исковата молба, конституиране на трето лице-помагач, което да
бъде задължено на основание чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства.
Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който е направен
отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не било посочено кога е починала Л. М.,
както и неправилно бил посочен абонатният номер, като не можело да се претендират суми
за период след смъртта на лицето. Също така не били посочени всички обстоятелства на
които ищецът основавал претенцията си. Твърди, че ищецът не бил доказал материални
предпоставки на претенцията си, за които носел доказателствената тежест. Поддържа, че
претенцията е погасена по давност, като обосновава подробно приложението на кратката
тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Навежда доводи, че за да е надлежен
наследник трябвало да се приеме наследството по опис, което аргументира. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и да
бъдат допуснати задачи към заключението на СТЕ. Иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
С Протоколно определение от 05.12.2022 г., съдът на основание чл. 229, ал. 3 ГПК е
допуснал субективно изменение на исковете чрез замяна на страна, като производството е
прекратено по отношение на първоначалния ответник „СО“, като ответник е конституиран
по делото Л. Н. В..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. е заявила, че признава претенциите, като
сочи, че не е знаела за производството, тъй като се явява наследник по завещание. В открито
съдебно заседание от 13.02.2023 г. е заявила, че признава претенцията, съответно иска
постановяване на решение при признание на иска.
В открито съдебно заседание от 13.02.2023 г., ищецът е заявил, че иска да се
постанови решение по делото, съобразно признанието на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответникът да е
наследник на починалото лице, като е приел надлежно наследството.
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск,
тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право
юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез
изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ. Процесуални предпоставки за
постановяване на решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал
иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с
2
решение съобразно признанието. В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на
чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, като признанието на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със
съответното право – в материалноправен и процесуалноправен аспект.
Ищецът в откритото съдебно заседание от 13.02.2023 г. е поискал да се постанови
решение при признание на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки, за
да постанови решение при признание на иска по отношение на иска за главницата и иска за
мораторна лихва, като същите следва да бъдат уважени в цялост.
При този изход на правния спор, принципно с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищеца. Въпреки това с оглед данните по делото – първоначално
предявяване на иска срещу СО, а така и факта, че ответницата е станала страна по делото
след множество процесуални действия и представено завещание, което е късно открито, то
следва да се направи извод, че ответницата не е станала причина за настоящото
производство, поради което е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като деловодните
разноски и юрисконсултското възнаграждение следва да останат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Н. В., ЛНЧ: ....................., с адрес: гр. ..................... да заплати на „ТС“
ЕАД, ЕИК: ......................., със седалище и адрес на управление: гр. ................, на основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1276,66 лева, представляващи незаплатена цена на топлинна енергия, която е доставена по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за недвижим имот находящ се в гр. ...................., аб. № 36141,
ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от
212,52 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за незаплатената топлинна
енергия за периода от 30.01.2018 г. до 29.12.2019 г., както и сумата от 28,03 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 5,96 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение за периода от 30.01.2018 г. до 29.12.2020 г.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3