№………................/………….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 205 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба на „Пасифлора“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, КК. „Св.Св. Константин и Елена“, м. „Манастирски рид“,
вила 559, представлявано от Л. В.Ф., р. 04.07.1948г., гражданин на Руска
федерация, чрез адв. Г.Я., против решение № 4046/04.10.2019г. по гр.д. №
4825/2018г. на ХХIV
състав на ВРС, в частта, в която
е прието за установено по предявения от Н.П.П., ЕГН **********,*** срещу дружеството, че е
собственик на сигнално
– охранителна система PARADOX, произведена през 2008г., включваща следните
елементи: предавател TX2, клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS модел APR3 – ZX8,
ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя, сирена SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I
16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD
- 9, клавиатура LCD EVO641 3A D, централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I
16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, чип за трансмитер /12, придобит на
основание договор № 218_5736/28.01.2008г. за проектиране, монтаж и поддръжка и е осъдено да предаде на Н.П.П., ЕГН **********,*** владението
върху сигнално – охранителна система PARADOX, произведена през
2008г., включваща следните елементи: предавател TX2, клавиатура LCD EVO641 3A
D, BUS модел APR3 – ZX8, ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя, сирена
SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, датчик комб.
SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9, клавиатура LCD EVO641 3A D, централа DIGIPLEX
EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, чип за
трансмитер /12, на осн. чл. 108 ЗС, и
в частта, в която Пасифлора“,
ЕИК ********* е осъдено да заплати
на Н.П.П., ЕГН **********,*** сумата
от 1 380 лв. /хиляда
триста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на сигнално – охранителна система PARADOX, произведена през 2008г.,
включваща следните елементи: предавател TX2, клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS
модел APR3 – ZX8, ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя, сирена SR 120,
ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, датчик комб. SWAN
1000 - 7, датчик QUAD - 9, клавиатура LCD EVO641 3A D, централа DIGIPLEX EVO48,
ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, чип за трансмитер
/12 за периода от 31.03.2013г. до деня предхождащ исковата молба – 01.04.2018г.
/вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
02.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД.
Считайки
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния закон и грубо нарушение на процесуалните правила, по подробно
изложените в жалбата доводи за това, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковите
претенции бъдат отхвърлени. Моли и за присъждане на сторените разноски за двете
инстанции.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Н.П.П., ЕГН **********,*** оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение, т.к. не са налице сочените от въззивницата пороци.
ВОС констатира следното:
В исковата си молба Н.П.П. твърди, че
е собственик на сигнално – охранителна система PARADOX, произведена през
2008г., въз основа на сключения от него договор № 218_5736/28.01.2008г. със „СОД – Варна“ АД за проектиране,
монтаж и поддръжка на посочената система за обезопасяване и охрана на „Вила Н.П.“,
находяща се в гр. Варна, м. „Манастирски рид“, № 1675. Системата била монтирана
в обекта, но той бил принуден от управителката на дружеството Л. В.Ф., да
напусне вилата. Управителят на „СОД Варна“ нарушил договора едностранно и той
прекратил договора. Сигнално-охранителната система, негова собственост, но монтирана
във вилата останала да се ползва там. На 31.03.2013г. между „Пасифрора“ ООД и
„СОД Варна“ ООД бил сключен договор № 1029-5736 за охрана, като дружеството
продължило да ползва закупеното от него оборудване, а той се оказал лишен от
това. Поискал е от съда, като установи, че е собственик на вещта, да осъди
ответното дружество да му предаде владението. Затова, че е бил лишен от
ползването на вещта за периода от 31.03.2013г. до предявяване на иска,
претендира обезщетение в размер на 1500.00лв. или по 25.00лв. месечно, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявявяне на иска, до окончателното
изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Пасифлора“
ООД, представлявано от Л. В.Ф., чрез адв. Г.Я. оспорва исковите претенции, като
неоснователни. Твърди, че на 27.04.1999г. с Н.П.П. сключила граждански брак в
Санкт Петербург, Русия. На 23.07.2003г. регистрирала ЕООД по ф.д. № 1963/2003г.
на ВОС, като едноличен собственик на капитала. На 24.07.2003г. упълномощила
съпруга си Н.П.П. да представлява „Пасифлора“ ЕООД във връзка с търговската
дейност на дружеството, като извърши необходимите фактически и правни действия по управление и
разпореждане, от името и за сметка на дружеството, подписвайки пълномощно рег.
№ 2638 на нотариус Орл.Стефанов. На 23.09.2003г. „Пасифлора“ ЕООД, чрез
пълномощника си Н.П.П. е закупило с договор за покупка-продажБа, обективиран в
НА № 106, т. 1, рег. № 871, дело № 67 на нотариус К.Паунова недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, м. „Манастирски рид“, имот № 1675, в кв. 53 по плана на
местността. На 20.12.2007г. Н.П.П. прехвърлил, чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 102, т. 6, рег. № 12375, дело №
1014//2007г. на нотариус П.Симеонова
имота на ЕТ „П.-Н.П.“, легитимирайки се отново с пълномощно рег. № 2638
на нотариус Орл.Стефанов. Прехвърлянето на собствеността П. ***, нито в
Дирекция „Местни данъци и такси“, АК, „Енерго Про“ АД, „В и К“, СОТ.
Пристигайки от Русия, чак на 23.03.2013г. разбрала, че съпругът й Н.П. е
прехвърлил на себе си, в качестмвото му на ЕТ, собствения на „Пасифлора“ ЕООД
недвижим имот. С решение № 3105/13.07.2015г. по гр.д. № 10913/2013г. С решение
№ 909/10.10.2013г. по гр.д. № 4642/2012г. на ВТРС е прлекратен сключения между Н.П.П.
и Л. В.Ф. брак, с развод.
На 24.08.2007г. със съпруга й тогава Н.П.П.
посетили „СОД Варна“ АД с цел сключване на договор за изграждане на
сигнално-охранителна система и охрана на закупения недвижим имот, тъй като
часто пътували и оставали в Русия през зимните месеци. На нея й била изготвена
оферта, чийто избор бил изцяло неин. На същата дата 24.07.2007г. тя заплатила
авансово сумата от 500.00лв., за което й е била издадена фактура №
12213/24.08.2007г.. На 23.01.2008г. била издадена гаранционнна карта за
техниката, нейна собственост, подписана от нея.
На 28.01.2008г. между „СОД Варна“ АД и нея е бил сключен договор. Този
договор е бил подписан от Н.П., като пълномощник на „Пасифлора“ ЕООД,
собственик на имота. На същата дата е била доплатена сумата за техниката в
размер на 1404.46лв. На 18.03.2013г. съпругът й Н.П. подал предизвестие за
прекратяване на догонвора със „СОД Варна“ АД, а не 29.03.2013г. тя, действаща
като управител на „Пасифлора“ ООД сключила договор № 1029-5736/29.03.2013г. със
„СОД Варна“ АД.
Охранителната система според
ответницата е нейна собственост, като закупена и платена изцяло от нея. Всички
разходи на дружеството, имота, текуши
разходи, битови разходи са били заплащани изцяло и единствено от нея, като Н.П.
е разполагал само със суми по банковата й сметка. Процесната система е била преодставена във
връзка със сключения договор за охрана, между нея и „СОД Варна“ АД и обезопасява
обекта на „Пасифлора“ АД, чийто едноличен собствник е тя самата. Съпругът й Н.П.
е подписал договора за охрана № 218-5736/28.01.2008г. по силата на даденото му
пълномощно рег. № 2638/24.07.2003г. на нотариус Орл.Стефанов, за да се грижи за
имота, докато тя е в Русия.
С оглед становищата на страните, но събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от оферта изх.№
3701/21.08.2007г., същата е отправена на вниманието на Н.П., но е подписана от Л.Ф.,
нещо за което не се спори между страните и се установява от издадения на
15.05.2019г. препис от „СОД Варна“ АД от съхранявания при тях екземпляр .
Уговорено е окабеляване на 21.08.2007г. и заплащане на 40% от монтажа, а
монтажът на охранителната система е отложен за 23.01.2008г. Отбелязано е
заплащането на аванс от 500.00лв. по ф. № 12213/24.08.2007г.
Съгласно фактура № 12213/24.08.2007г. Л.
В.Ф. е заплатила авансово по оферта за СОТ сумата от 500.00лв. Фактурата е
подписана двустранно от съставителя и Л. В.Ф., от която е получена сумата. За получената от Л. В.Ф. сума за доплащане от
1404.46лв. е издадена фактура № 20462/28.01.2008г., двустранно подписана от
доставчика и получателя /л. 159 от първоинстанционното дело/.
Договор № 218-5736/28.01.2008г. с
приложение № 1 и № 2 е сключен между „СОД Варна“ АД, като изпълнител и Л. В.Ф.,
като възложител за проектиране, монтаж и поддръжка на сигнално-известителна
система за обезопасяване и охрана на
Вила Н.П., като Н.П. е посочен като лице за контакт. Договорът е подписан от
него, но за възложителя.
За предоставената техника за
извършваната от „СОД Варна“ АД сигнално-охранителна дейност е представена
гаранционна карта № 3,818 от 23.01.2008г., издадена на името на Н.П.П.,
подписана и представена от него, както и такава за собственост на Л. В.Ф.
техника за обекта Вила Пеневи.
Видно от влязлото в сила на 07.11.2013г. решение № 909/10.10.2013г. по
гр.д. № 4642/2012г. на ВТРС, прекратен е с развод, сключения на 27.04.1999г. в
Русия брак между Л. В.Ф. и Н.П.П..
С пълномощно рег. № 2638/24.07.2003г. на нотариус Орлин Стефанов Л. В.Ф.,
, като едноличен собственик на капиталра и управинтел на „Пасифлора“ ЕООД е
упълномощила съпруга си Н.П.П. да представлява дружеството, като включително
провежда преговори и подписва договори за покупка на терени и сгради на името и
за сметка на „Пасифлора“ ЕООД.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, т. 1, рег. №
871, дело № 67/23.09.2003г. на нотариус Катя Паунова „Пасифлора“ ЕООД, чрез пълномощника
Н.П.П. е закупило дворно място с площ от 600.00кв.м. в гр. Варна, м.
„Манастирски рид“, съставляващо имот № 1675 в кв. 53 по плана на местността,
ведно с находящата се в същото място постройка с площ от 35.00кв.м., т.е.
имота, в който е била монтирана спорната охранителна система.
С договор, обективиран в НА № 102, т. 6, рег. № 12375, дело №
1014/20.12.2007г. на нотариус Павлина Симеонова „Пасифлора“ ЕООД, чрез
пълномощника си Н.П.П. е продало недвижимия имот, описан непосредствено по-горе
на ЕТ „П.-Н.П.“, чрез представляващия Н.П.П..
С влязло в сила на 13.07.2015г. решение
по гр.д. № 10913/2013г. е признато за установено по отношение на Н.П.П.,
в качеството му на ЕТ „П.-Н.П.“, че „Пасифлора“ ООД е собственик на дворно място с площ от 600.00кв.м. в гр.
Варна, м. „Манастирски рид“, съставляващо имот № 1675 в кв. 53 по плана на
местността, ведно с находящата се в същото място постройка с площ от 35.00кв.м.,
придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, т. 1, рег. №
871, дело № 67/23.09.2003г. ,на осн. чл.
124, ал. 1 от ГПК.
С покана вх. № 181/28.03.2013г. Н.П.П. и с оглед отправеното
предизвестие от 18.03.2013г. поради неизпълнение на договореното с договор №
218-5736/28.01.2008г. е поканил „СОД Варна“ АД доброволно да напусне обекта до
30.03.2013г.
На 29.03.2013г. е сключен договор между „Пасифлора“ ООД и „СОД Варна“
ООД за поддръжка на сигнално-известителната система за обезопасяване и охрана
на Вила Л.Ф..
Пред ВРС са изслушани показанията на св. Т.Е.В., водена от ответната
страна. Свидетелката поддържа ,че фирмата на Л.-„Пасифлора“ е регистрирана на
адрес в гр. Варна, м. „Манастирски рид““, където живеело и семейството. За
поддръжката на този имот абсолютно всички пари са били осигурявани от Л.,
понеже Н.П. никога нищо не е работил. Паричният поток винаги бил еднопосочен-от
Л. към Н., защото той никога не е имал лични средства. Знае, че в имота има
инсталиран СОТ. Л. плащала за поддръжката на тази система. Свидетелката
заявява, че не е запозната с търговската дейност на „Пасифлора“.
Отново пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата съдебно-оценителна
експертиза. Вещото лице е дало заключение, че пазарният наем на
сигнално-охранителната система за периода от 31.03.2013г. до подаване на
исковата молба е в размер на 23.00лв. месечно или 1380.00лв. с ДДС.
С
оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Следва да бъде прието от съда, че предявените от Н.П.П. искове намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
За
да се явява основателен искът с правно основание чл. 108 от ЗС, ищецът следва по пътя на пълното
и главно доказване да установи,
че е собственик на спорната вещ, предмет на исковата
молба на соченото от него правно
основание, но, че тя се
владее без основание от ответното дружество. Последното пък
следва да доказва, че вещта се намира на някакво правно основание в негово държане.
В
настоящия казус ищецът-въззиваем се позовава на сключения от него
договора за покупко-продажба на сигнално-охранителната система. С оглед представените
писмени доказателства-оферта за изграждане на сигнално-охранителна система, договор
№ 218-5736/28.01.2008г., фактура № 12213/24.08.2007г., фактура №
20462/28.01.2008г. и гаранционна карта, настоящият състав намира, че спорната
система е закупена от Л. В.Ф.,*** АД е контактувал с посоченото в договора от
28.01.2008г. лице за контакти-Н.П.П.. Л.Ф. е договаряла, подписвайки офертата,
тя е страна по договора, тя е направила плащанията по двете фактури и нейното
име фигурира в представената от нея гаранционна карта на л. 93 по
първоинстанционното дело, издадена й като заверен на 15.05.2019г. от „СОД
Варна“ АД препис. Няма никакво правно основание, ако офертата е отправена на
вниманието на Л.Ф., тя е сключила като възложител договора със СОД Варна АД от
2008г., тя е направила плащанията по представените 2бр. фактури, гаранционната
карта да е издадена на Н.П.. Видно. Той е лицето за контакти и нему е връчена.
Освен това, не гаранционната карта е доказателството за собствеността. От
всички събрани по делото доказателства се налага извода, че Л. В.Ф. е
договаряла и придобила вещта на свое име.
Не се установява обаче, че тя е действала като собстввеник на капитала и
управител на „Пасифлора“ ЕООД, а Н.П.П. да е действал като пълномощник на
дружеството, по силата на подписаното пълномощно рег. № 2638/24.07.2003г.
на нотариус Орлин Стефанов. Никъде по представените писмени доказателства не е споменато дружеството,
това, че Л.Ф. действа като управител и собственик на ЕООД, или, че Н.П.
представлява „Пасифлора“ ЕООД по силата на издаденото му пълномощно рег. № 2638/24.07.2003г.
на нотариус Орлин Стефанов.
Съгласно чл. 21 от СК, вр. § 4, ал. 1 от ПЗР, вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити.
Съвместният принос се предполага до доказване на противното, като може да се
изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството.
Спорната сигнално-охранителна система е придобита по
време на брака между Л.Ф. и Н.П.. Според цитираната норма, съвместният принос
се предполага. Противното не се установява, доколкото се твърди от Л.Ф. и се
установява от свидетелските показания на Т.Е.В., единствено това, че съвместния
принос на Н.П. определено не се състои във влагане на средства. Това доказване
не е достатъчно, за да се приеме за
установена липсата на принос в придобиването на вещта. Дори и съпрузите да
нямат деца, изобщо не се твърди, че Н.П. не е полагал труд и работа в
домакинството. Вярно, че разпитаната свидетелка сочи, че доколкото знае, Н.П.
нищо не е работил през целия си живот. От една страна следва да се има предвид,
че на доказване подлежат само своевременно наведените от самата страна
твърдения, а такива няма. Наведените в хода на устните състезания по
първоинстанционното дело не следва да бъдат взети предвид и обсъждани от съда, От
друга показанията в тази част относно трудовата ангажираност на П. са колебливи
и неубедителни.
При положение, че системата е придобита по време на брака
на бившите съпрузи и предполагаемия съвместен принос не е опроверган, то тя е
придобита от двамата съпрузи в режим на СИО, а след прекратяване на брака им с
развод, представлява разделна съсобственост при квоти от по 1/2ид.ч.
Не следва, че техниката е собственост единствено на Н.П.П.,
както е приел ВРС, по горните
съображения. Такъв извод не се налага и от обстоятелството, че от 20.12.2007г.
се е легитимирал като собственик на сградата в която се монтира. Съгласно
влязлото в законна сила решение по гр.д. № 10913/2013г. на ВРС, прието е за
установено по отношение на Н.П.П., действащ като ЕТ „П.-Н.П.“, че „Пасифлора“
ЕООД е собственик на дворното място в гр. Варна, м. „Манастирски рид“, ПИ №
1675, в кв. 53 по плана на местността и сградата в него. Договорът от НА №
102/2007г. на нотариус Павлина Симеонова не е прехвърлил вещни права.
Доколкото искът с правно основание чл. 108 от ЗС касае
движима вещ, то тя безпроблемно следва да може да бъде демонтирана от сградата,
собственост на „Пасифлора“ ООД. Тя не се явява принадлежност на недвижимостта и
не следва правния режим на собственост на сградата.
Налице е първата предпоставка за уважаване на иска,
доколкото ищецът се легитимира като собственик на 1/2ид.ч. от спорната вещ.
Няма спор, че вещта е в държане/се владее от „Пасифлора“
ЕООД, доколкото е монтирана върху сградата и се ползва от дружеството, като е
сключен и договор № 1029-5736/29.03.2013г.
Налице е втората предпоставка за уважаване на иска.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта за предаване на владението
на цялата вещ, доколкото всеки съсобственик може да иска съсобствената вещ от
трето лице, което я държи без основание. Друг въпрос би бил ако вещта се
владееше от съсобственика, но не такъв е настоящия казус.
Не се установява правно основание, поради което
системата, собственост на Л.Ф. и Н.П. се държи/владее от „Пасифлора“ ООД.
Изпълнено, следователно е и третото условие за уважаване на иска
Обжалваното решение, в частта в която е прието, че Н.П.П.
е собственик на вещта, следва да бъде
потвърдено до размера на 1/2ид.ч. и отменено за разликата над тази 1/2ид.ч. до
размера на цялата вещ. Следва да бъде потвърдено и в частта, в която
„Пасифлора“ ООД е осъдена да предаде владението на движимата вещ на Н.П..
Основателен според настоящия състав е и вторият предявен
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, но до размера на 1/2ид.ч. от сумата от
1380лв., представляваща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва
съсобствената вещ за периода от 31.03.2013г. до 01.04.2018г. или до размера на
690.00лв. за периода, като в тази част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено и отменено за разликата над 690.00лв. до присъдените
1380.00лв., в която част исковата претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото
П. се явява собственик на вещта само до размера на 1/2ид.ч.
Предвид изхода от спора първоинстанционното
решение следва да бъде отменено за разликата над 197.50лв., представляваща заплатена държавна такса по двата
иска и депозити за вещо лице, според уважената част на исковете, до присъдените в полза на Н.П. 375.80лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Последният следва да бъде осъден да заплати освен присъдените в полза на Л.Ф.
разноски в размер на 20.00лв., допълнително още 240.00лв., представляващи адвокатско възнаграждение за първата
инстанция по двата иска, с оглед отхвърлената част от исковете., на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
И двете страни са поискали присъждане на
сторените във въззивното производство разноски. Н.П. не е представел
доказателства за сторени разноски във въззивното производство и не му се следва
присъждане на такива, на осн. чл. 768, ал. 1 от ГПК. Той следва да бъде осъден
да заплати за въззивната инстанция сумата от
26.30лв., представляваща част от заплатената държавна такса по подадената
въззивна жалба, според уважената част, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Няма
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което не ще бъде
обсъждано направеното от насрещната страна възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4046/04.10.2019г.
по гр.д. № 4825/2018г. на ХХIV
състав на ВРС, в частта, в която
е прието за установено по предявения от Н.П.П., ЕГН **********,*** срещу „Пасифлора“, ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, КК. „Св.Св. Константин и Елена“, м.
„Манастирски рид“, вила 559, представлявано от Л. В.Ф., р. 04.07.1948г.,
гражданин на Руска федерация иск, че Н.П.П. е собственик на 1/2ид.ч. от следната вещ, а именно: сигнално – охранителна система
PARADOX, произведена през 2008г., включваща следните елементи: предавател TX2,
клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS модел APR3 – ZX8, ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ
FO301 – 9 броя, сирена SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за
TX, кутия, датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9, клавиатура LCD EVO641
3A D, централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за
TX, кутия, чип за трансмитер /12, придобит на основание договор № 218_5736/28.01.2008г.
за проектиране, монтаж и поддръжка и
„Пасифлора“, ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК. „Св.Св. Константин
и Елена“, м. „Манастирски рид“, вила 559, представлявано от Л. В.Ф., р.
04.07.1948г., гражданин на Руска федерация, е осъдено да предаде на Н.П.П., ЕГН
**********,*** владението върху следната
вещ, а именно: сигнално – охранителна система PARADOX, произведена
през 2008г., включваща следните елементи: предавател TX2, клавиатура LCD EVO641
3A D, BUS модел APR3 – ZX8, ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя,
сирена SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия,
датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9, клавиатура LCD EVO641 3A D,
централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX,
кутия, чип за трансмитер /12, на осн. чл. 108 ЗС; в частта, в която „Пасифлора“,
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК. „Св.Св. Константин
и Елена“, м. „Манастирски рид“, вила 559, представлявано от Л. В.Ф., р.
04.07.1948г., гражданин на Руска федерация, е осъдено да заплати на Н.П.П., ЕГН **********,*** сумата
от 690.00 лв. /шестстотин и деветдесет лева/,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на сигнално – охранителна
система PARADOX, произведена през 2008г., включваща следните елементи:
предавател TX2, клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS модел APR3 – ZX8, ДМДТ К – Т C
2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя, сирена SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A,
захранваща платка за TX, кутия, датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9,
клавиатура LCD EVO641 3A D, централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A,
захранваща платка за TX, кутия, чип за трансмитер /12 за периода от
31.03.2013г. до 01.04.2018г. включително, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 02.04.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД; в частта, в която на „Пасифлора“,
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК. „Св.Св. Константин
и Елена“, м. „Манастирски рид“, вила 559, представлявано от Л. В.Ф., р.
04.07.1948г., гражданин на Руска федерация е
осъдена да заплати на Н.П.П., ЕГН **********,***
разноски за първата инстанция в размер на 197.50лв.
/сто деветдесет и седем лева и 50ст./, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и в частта, в която Н.П.П., ЕГН
**********,*** е осъден да заплати
на „Пасифлора“,
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК. „Св.Св. Константин
и Елена“, м. „Манастирски рид“, вила 559, представлявано от Л. В.Ф., р.
04.07.1948г., гражданин на Руска федерация, разноски за първата инстанция в
размер на 20.00лв. /двадесет лева/,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. .
ОТМЕНЯ решение № 4046/04.10.2019г. по гр.д. №
4825/2018г. на ХХIV
състав на ВРС, в частта, в която
е прието за установено по предявения от Н.П.П., ЕГН **********,*** срещу „Пасифлора“, ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, КК. „Св.Св. Константин и Елена“, м.
„Манастирски рид“, вила 559, представлявано от Л. В.Ф., р. 04.07.1948г.,
гражданин на Руска федерация иск, че Н.П.П. е собственик на сигнално
– охранителна система PARADOX, произведена през 2008г., включваща следните
елементи: предавател TX2, клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS модел APR3 – ZX8,
ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя, сирена SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I
16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD
- 9, клавиатура LCD EVO641 3A D, централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I
16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, чип за трансмитер /12, придобит на основание договор №
218_5736/28.01.2008г. за проектиране, монтаж и поддръжка и „Пасифлора“, ООД, ЕИК *********, Н.П.П. е №
1429/12.04.2016г. по гр.д. № 10799/2015г. на ХХХІІІ състав на ВРС, за разликата над 1/2ид.ч. от вещта до
размера на цялата вещ, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 4046/04.10.2019г. по гр.д.
№ 4825/2018г. на ХХIV
състав на ВРС, в частта, в
която „Пасифлора“, ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, КК. „Св.Св. Константин и Елена“, м. „Манастирски рид“, вила 559,
представлявано от Л. В.Ф., р. 04.07.1948г., гражданин на Руска федерация е осъдено да заплати на Н.П.П., ЕГН **********,*** разликата над сумата от 690.00 лв. /шестстотин и деветдесет лева/ до
присъдените 1380.00лв. /хиляда триста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на сигнално – охранителна система PARADOX, произведена
през 2008г., включваща следните елементи: предавател TX2, клавиатура LCD EVO641
3A D, BUS модел APR3 – ZX8, ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя,
сирена SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия,
датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9, клавиатура LCD EVO641 3A D,
централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX,
кутия, чип за трансмитер /12 за периода от 31.03.2013г. до 01.04.2018г.
включително, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 02.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в
тази част.
ОТМЕНЯ решение № 4046/04.10.2019г. по гр.д. №
4825/2018г. на ХХIV
състав на ВРС, в частта, в която
„Пасифлора“, ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК.
„Св.Св. Константин и Елена“, м. „Манастирски рид“, вила 559, представлявано от Л.
В.Ф., р. 04.07.1948г., гражданин на Руска федерация е осъдено да заплати на Н.П.П., ЕГН **********,***
разноски за първата инстанция за
разликата над 197.50лв. /сто деветдесет и седем лева и 50ст./ до присъдените
375.80лв. /триста седемдесет и пет лева и 80 ст./, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********,***
да заплати на „Пасифлора“, ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, КК. „Св.Св. Константин и Елена“, м.
„Манастирски рид“, вила 559, представлявано от Л. В.Ф., р. 04.07.1948г.,
гражданин на Руска федерация разноски за първата инстанция допълнително в размер на още
240.00лв. /двеста и четиридесет лева/., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********,*** да
заплати на „Пасифлора“,
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК. „Св.Св. Константин
и Елена“, м. „Манастирски рид“, вила 559, представлявано от Л. В.Ф., р.
04.07.1948г., гражданин на Руска федерация разноски за въззивната инстанция в
размер на 26.30лв /двадесет и шест лева и 30ст./, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: