Р Е Ш Е Н И Е
22.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
10.01. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 806 2017
дело № по описа за г.
Е.В.П., ЕГН **********, е предявил срещу Т.Й.Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 ЗС и иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Искането е: - да бъде признато за установено по отношение на Т.Й.Н., че Е.В.П. е собственик на подробно описани в исковата молба движими вещи, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху тях; да бъде осъден Т.Й.Н. да заплати на Е.В.П. 12 433 лева, представляващи направени разноски във връзка с извършените подобрения в имот на ответника - втория етаж на стопанска сграда - цех в бившата мелница в с. Пиперево.
Е.В.П. сочи, че с Т.Й.Н. /тогава негов зет/ се уговорили П. да ползва втория етаж на стопанска сграда-цех, собственост на Н., в бившата мелница в с. Пиперово, за дърводелска работилница безвъзмездно и безсрочно. П. за времето от края на 2011 г. до края на 2015 г. извършил със свои средства и труд поетапно ремонт и оборудване на посочения етаж:
Общо помещение :
1. Почистване на тавана - 10 дни, на стойност 300 лв.
2. Избиване на отвори в стените за прозорци и врата - стойност 500 лв.
3. Ремонт на покрива - стойност 5200 лв.
4. Мазилка - стойност 1500 лв.
5. Плочки - стойност 20 лв.
6. Полипропилен - стойност 100 лв.
7. Зидария / 27 кв.м./ - стойност 300 лв.
8. Замазка на пода / 90 кв.м./ - стойност 1350 лв.
9. Колони и трегери / 25 кв.м./ - стойност 300 лв.
всичко -9750 лв.
Офис:
1. Замазка под /10 кв.м. / - стойност 100 лв.
2. Мазилка на стени /20 кв.м./ - стойност 250 лв.
3. Изолация на стени /10 кв.м./ - стойност 50 лв.
4. Шпакловка на стени /20 кв.м./ - стойност 100 лв.
5. Гипс-картон /10 кв.м./- стойност250 лв.
6. Вата /10 кв.м./ - стойност 50 лв.
7. Прозорец - стойност 500 лв.
всичко 1300 лв.
Бояджийско отделение :
1. Мазилка на стени - стойност 1500 лв.
-стена /ниска/ 20 кв. м.
-стена в дъното на помещението - 8 кв.м.
-стена висока - 45 кв.м.
-стена - вход — 6 кв.м.
2. Замазка под - 45 кв.м. - 450 лв.
3. Теракота - 18 кв.м. - 180 лв.
4. Теракол - 10 чувала - 100 лв.
5. Аспирация - 300 лв.
всичко-2 550 лв.
Стая за почивка на работниците:
1. Таван - 14 кв.м. - 140 лв.
2. Стени-36 кв.м.-360 лв.
3. Замазка под - 10 кв.м. - 100 лв.
4. Плочки - 10 кв.м. - 150 лв.
всичко -750 лв.
Антре
1. Мазилка на тавана и на стените - 12 кв.м. - 120 лв.
2. Замазка на пода - 3 кв.м. - 30 лв.
3. Плочки на пода - 3 кв.м. -45 лв.
4. Плочки на стените - 2 кв.м. - 30 лв.
всичко-225 лв.
Общата стойност на извършените подобрения в имота на ответника възлизала на 14 575 лв. Ответникът виждал извършеното, не се противопоставял и видимо бил съгласен и доволен от резултата.
В същия период от време П. закупил със свои средства и монтирал и оставил на склад в работилницата различни дървообработващи машини, материали и вещи:
1. Разкройващ циркуляр „Орца" – на стойност 5 000 лв.
2. Абрихт - на стойност 500 лв.
3. Банциг - на стойност 500 лв.
4. Фреза - на стойност 400 лв.
5. Бор апарат – на стойност 200 лв.
6. Лентов шлайф - на стойност 200 лв.
7. Щрайхмус - на стойност 1800 лв.
8. Каросерия - на стойност 200 лв.
9. Литровици / дървен материал/- на стойност 450 лв.
10. Метални ферми - на стойност 480 лв.
11. Дървообработващ струг - на стойност 200 лв.
12. Ръчен бор-апарат - на стойност 200 лв.
13. Агрегат за ток - на стойност 500 лв.
14. Палатка - щабна /5x4 м./ - на стойност 500 лв., всичко на обща стойност 1 130 лв.
През 2016 г. отношенията между П. и Н. се влошили, което довело до недопускане на ищеца в описаната сграда и отказ на ответника да му върне посочените вещи.
В постъпилия писмен отговор се оспорват предявените искове. Твърди се, че първоначално уговорката между страните била за съвместно ползване на посочения етаж от сграда като дърводелска работилница. Впоследствие Е.В.П. предложил да работи сам, като заплаща наем от 100 лв. месечно; ответникът се съгласил.
На следващо място, ответникът твърди, че извършените строителни дейности не били необходими, отчасти представляват незаконно строителство, а тези в стаята за почивка и антрето са извършени от П. срещу заплащане от Н..
Твърди се, че описаните разкройващ циркуляр „Орца", ръчен бор-апарат, агрегат за ток и палатка са собственост на Н.. За покупката на описаните абрихт, банциг и щрайхмус Н. дал на П. общо 1600 лв., от които са върнати само 200 лв.
Не се оспорва собствеността на П. върху описаните бор апарат, фреза, лентов шлайф, каросерия, литровици /дървен материал/, метални ферми, дървообработващ струг.
В срока по чл.131 ГПК са предявени и насрещни искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.59 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД. Т.Й.Н. твърди, че за периода от м.01.2011 г. до м.12.2015 г. П. не му е заплащал уговорения месечен наем, възлизащ общо на 6000 лв.
В края на 2015 г. П. напуснал процесния етаж и оставил в него гореописаните движими вещи. Поради това на 12.04.2016 г. Н. връчил на П. нотариална покана за освобождаване на имота от намиращите се там негови вещи, респ. – за заплащане на обезщетение за ползването на имота. П. не освободил етажа до предявяване на иска, поради което дължи за периода от 12.04.2016 г. до 12.06.2017 г. обезщетение в размер на 7 000 лв.
Твърди се, че Н. е давал на заем различни суми на П.: за покупката на абрихт, банциг и щрайхмус Н. дал на П. общо 1600 лв., от които са върнати само 200 лв. и остават дължими 1400 лв. За покупка на лек автомобил „Форд“ Н. дал на П. 600 лв. За покупка на лек автомобил „Роувър“ Н. дал на П. 1000 лв. За извършваните ремонтни дейности в процесния етаж от сграда Н. дал на П. 2000 лв. за строителни материали и електрически кабели.
Поради това искането е за осъждане на Е.В.П. да заплати на Т.Й.Н.: - 6000 лв. неплатен наем за периода от м.01.2011 г. до м.12.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата; - 7 000 лв. – обезщетение за ползването на процесния етаж от сграда за периода от 12.04.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата; 2950 лв. предоставени в заем.
В отговора по насрещната искова молба се оспорват изцяло исковете за заплащане на наем за процесния етаж и за обезщетение за ползването на процесния етаж. Оспорва се твърдението за предоставен заем за покупка на абрихт, банциг и щрайхмус и за лек автомобил „Форд“.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на
закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна:
С нотариална покана от Е.В.П.
до Т.Й.Н., връчена на 06.04.2016 г., е поискано връщане на описаните в първоначалната
исковата молба вещи, намиращи се в цеха на Н. ***, като се твърди отказан
достъп до помещението. В нотариална
покана от Т.Й.Н. до Е.В.П., връчена на 12.04.2016 г., се сочи, че
движимите вещи са оставени в залог, обезпечаващ дадени от Н. на П. заеми в
размер общо на 5000 лв.; сочи се и незаплащане на уговорен наем за периода от
м.01.2011 г. до м.12.2015 г. в размер на 6 000 лв. Поискано е в едноседмичен
срок: доброволно връщане на заетата сума, заплащане на дължимия наем и вземане
на описаните машини.
От заключението по назначената съдебно-оценителна
експертиза /л.47-50/ се установява, че размерът на месечния наем за процесния етаж
от производствена сграда възлиза на 460 лв.
Свидетелят Куйов твърди, че описаният
разкройващ циркуляр е купен от Е.П., като свидетелят му заел част от
цената. П. предлагал да заплаща наем за ползвания етаж, но Т.Н. отказвал,
предвид родството им по сватовство. Етажът не бил пригоден за дърводелски цех,
ползвал се за склад. Поради това П. направил външно стълбище, ел. инсталация,
ремонт на покрива и поставяне на допълнителни прозорци. Н. знаел за
извършваните подобрения и не се противопоставял, страните били в добри
отношения и си помагали.
Според свидетеля Пешов при
ремонта на покрива той бил изграден наново с поликарбонатни плоскости, за да се
осигури светлина.
Свидетелят Георги Н. /брат на ответника/ твърди, че първоначално уговорката между страните била да работят заедно, но впоследствие П. поискал да работи сам и се уговорили да заплаща минимален наем – 100 лв. месечно. Описаният разкройващ циркуляр е купен от Т.Н.; страните си поделили разходите за купуването на щрайхмус. Т.Н. със свои пари купил лекия автомобил „Форд Фиеста” и дал на П. парите за покупката на лекия автомобил „Роувър”. Стаята за почивка с баня и тоалетна са изградени преди 2011 г. от П. за работещите в сградата, като изработката им била възложена и заплатена от Т.Н. и свидетеля. При ремонта електрическите кабели били платени от Н..
Свидетелят Павлов твърди, че парите за ремонта, извършван от П., били осигурявани от Н.. Лекият автомобил „Форд Фиеста” и лекият автомобил „Роувър” били купени от Н. и впоследствие ползвани от П..
Вещото лице Е.Л. е дало заключение /л.62-66/ за вложените средства при описаните в първоначалната искова молба ремонтни дейности – 12 433 лв., без да отговори на въпроса, увеличена ли е стойността на вещта. Поради това е назначена нова оценителна експертиза /л.130-133/, като в заключението си вещото лице К.С. сочи, че стойността на вещта се е увеличила с 8 750 лв.
В продиктувано и подписано от него обяснение на л.15 от приложеното ДП №294/2016 г. по описа на РУП - Дупница Т.Н.
е заявил, че е предоставил безвъзмездно таванското помещение на тъста си; че не
е карал тъста си да влага излишни средства в ремонта, а той ги влагал на своя
глава; че машините в цеха са собственост на П. и Н. ги задържа, защото П. му
дължи общо 5000 лв., давани в заем по различни поводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
В тежест на ищеца е доказването на правото му на
собственост върху претендираните движими вещи, владението от страна на ответника
върху тях и липсата на правно основание за осъществяването на това владение.
Относно собствеността върху процесните движими вещи са събрани гласни доказателства, които са противоречиви за част от вещите, за които Т.Н. твърди, че са негова собственост. Съдът не кредитира свидетелските показания в тази им част по две причини: свидетелят Георги Н. е брат на ответника, а свидетелят Павлов работи при ответника, т.е. налице е тяхна заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК в полза на ответника. На следващо място, твърденията им противоречат на заявеното от Т.Н. в подписаното от него обяснение по посоченото досъдебно производство. Това обяснение представлява частен свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила, тъй като издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти /в този смисъл - Решение № 28 от 28.02.1999 г. на ВКС по гр. д. №3114/1997 г., IV г. о./: изрично е заявил, че машините в цеха са собственост на П. и ги задържа, защото П. му дължи общо 5000 лв., давани в заем по различни поводи.
По делото е безспорно, че процесните движими вещи се намират във владението на ответника. Не са събрани каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението в нотариалната покана от Т.Й.Н. до Е.В.П., връчена на 12.04.2016 г., че движимите вещи са оставени в залог, обезпечаващ дадените от Н. на П. заеми. Поради това по делото не е установено наличие на сключен между страните договор за залог, респ. – наличие на правно основание за осъществяването на владение върху вещите от ответника. Не са налице предпоставките за упражняване на възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД /налице са две различни правоотношения – твърдян договор за паричен заем, по който се претендира връщане на заета сума, и договор за послужване, по който е предоставено ползването на недвижим имот, в който се намират процесните движими вещи/, нито за право на задържане по чл.91 ЗЗД /претендираното вземане не е във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея/.
Следователно
по делото се установи кумулативното наличие на предпоставките за уважаване на
предявения ревандикационен иск.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
По делото е установено предоставянето от Т.Й.Н.
на притежаваното от него помещение на Е.В.П. за послужване – използване за
дърводелски цех. Поради това упражняващият фактическата власт е държател, а не
владелец на вещта. При направени от държателя подобрения, със стойността на
които собственикът би се обогатил неоснователно, правоотношенията помежду им
следва да се уредят съобразно разпоредбата на чл.59 ЗЗД /Решение № 81 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3445/2008
г., IV г. о., ГК/, т.е. дължи
се по-малката сума между обедняването /направените от подобрителя разноски/ и
обогатяването на собственика /увеличената стойност на имота/.
В тежест на ищеца е установяването на стойността
на направените разноски и на твърдяната увеличена стойност на имота.
По делото е установено, че направените от ищеца разноски за извършените ремонтни дейности възлизат на 12 433 лв., като част от тях /ремонт на покрива, мазилка, плочки, зидария, подова замазка, мазилка колони в общото помещение; всички претендирани дейности в офисното помещение; дейностите в бояджийското отделение с изключение на аспирацията; всички претендирани дейности в стаята за почивка; всички претендирани дейности в антрето/ са с характер на подобрения - увеличили са стойността на имота общо с 8 750 лв.
По инициатива на ответника бяха събрани гласни доказателства относно обстоятелството, че подобренията в стаята за почивка са извършени от ищеца, но в по-ранен период, за ползването й от работещите в сградата, и са заплатени от възложителите - Т.Н. и Георги Н.. Следователно претенцията в тази й част – за сумата 883 лв., е неоснователна.
Предвид изложеното,
предявеният иск следва да бъде уважен частично, посредством осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 7 867 лв. за извършени подобрения на
втория етаж на стопанска сграда - цех в бившата мелница в с. Пиперево /ремонт
на покрива, мазилка, плочки, зидария, подова замазка, мазилка колони в общото
помещение; всички претендирани дейности в офисното помещение; дейностите в
бояджийското отделение с изключение на аспирацията; всички претендирани
дейности в антрето/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Искът за разликата до претендираните
12 433 лв. и за дейностите почистване, избиване на отвори, полипропилен,
зидария в общото помещение, аспирация в бояджийското отделение и всички
претендирани дейности в стаята за почивка следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск с правно основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД:
Ищецът следва да докаже сключването на договор за
наем с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за наем - факта
на предаването на описания обект в състояние, отговарящо на ползването му.
Единствено в показанията на свидетеля Георги Н. се твърди наличие на уговорка между страните за ползване на процесните помещения срещу месечен наем в размер на 100 лв. Съдът не кредитира свидетелските показания предвид посочената по-горе заинтересованост на свидетеля Георги Н. от изхода на делото и предвид посоченото подписано от Т.Н. обяснение по ДП №294/2016 г. по описа на РУП – Дупница, в което е заявил, че е предоставил безвъзмездно таванското помещение на тъста си. Твърдението за уговорено заплащане на наем е житейски недостоверно и предвид близките отношения между страните, в процесния период в родство по сватовство от първа степен. Поради това искът следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск с правно основание чл.59 ЗЗД от ЗЗД:
Ищецът следва да докаже ползването от ответника на
имота и размера на пропуснатата полза.
По делото е безспорно установено, че в исковия период - от 12.04.2016 г. до 12.06.2017 г., П. не е ползвал дърводелския цех и е правил опити /посредством подадена жалба в полицията и връчена нотариална покана/ да получи оборудването на цеха. Твърдението на ищеца, че с бездействието си по изнасяне на оборудването П. му е пречил да получава ползи от помещението, се опровергава от текста на връчената от него на П. на 12.04.2016 г. нотариална покана – в нея той е поискал ответника да вземе машините, но не безусловно, а след връщане на претендирани суми като заем и наем, като изрично е записал, че задържа машините до заплащане на тези суми. Следователно невъзможността ищецът да получава ползи от помещението в исковия период се дължи на неправомерното задържане от него на оборудването, собственост на П., във връзка с други техни правоотношения. При тези обстоятелства искът подлежи на отхвърляне.
По насрещния иск с правно основание чл.240
от ЗЗД:
Ищецът следва да докаже сключването на договорите
за заем, условията по тях, предаването на заемната сума, поемането от заемателя
на задължение да я върне.
Между страните не е спорно, че ищецът е заплатил стойността
- 600 лв. - на лек автомобил «Форд Фиеста», придобит на името на ответника. За
твърденията си, че впоследствие върнал тази сума на Н., П. не ангажира
доказателства.
От показанията на свидетеля Георги Н. се установи, че страните си поделили разходите за купуването на щрайхмус на стойност 1800 лв., т.е. ищецът е дал на ответника сумата 900 лв.
За останалите машини, за които ищецът претендира да е давал суми на заем на ответника, не бяха събрани доказателства; разкройващ циркуляр, който се твърди да е купен от Т.Н., не е описан в насрещната искова молба.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично, посредством осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 500 лв. - предоставени в заем за закупуване на лек автомобил «Форд Фиеста» и на машина „щрайхмус”, а за разликата до претендираните 2950 лв. и за предоставен заем за закупуване на абрихт и банциг следва да се отхвърли, като неоснователен.
При
този изход от спора Т.Н. следва да заплати на Е.П. разноски по делото за държавна такса,
възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от първоначалните искове на стойност 1920 лв., както и адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от насрещните искове в размер на 974
лв.
Е.П. следва да заплати на Т.Н. разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице /включително разходи пред въззивната инстанция/ съразмерно
с уважената част от насрещните искове на стойност 356 лв., както и адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от първоначалните искове в размер
на 286 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.Й.Н., ЕГН
**********, че Е.В.П., ЕГН **********, е собственик на основание покупко-продажба
на: разкройващ циркуляр „Орца"; абрихт; банциг; фреза; бор апарат;
лентов шлайф; щрайхмус; каросерия; литровици /дървен материал/; метални ферми;
дървообработващ струг; ръчен бор-апарат; агрегат за ток; палатка - щабна /5x4
м./, намиращи се в стопанска сграда-цех, собственост на Н. в бившата мелница в
с. Пиперово и ОСЪЖДА ответникът да предаде на ищеца владението върху описаните вещи.
ОСЪЖДА Т.Й.Н., ЕГН **********, да заплати на Е.В.П.,
ЕГН **********, сумата 7 867 лв. за извършени подобрения на втория етаж на стопанска
сграда - цех в бившата мелница в с. Пиперево /ремонт на покрива, мазилка,
плочки, зидария, подова замазка, мазилка колони в общото помещение; всички
претендирани дейности в офисното помещение; дейностите в бояджийското отделение
с изключение на аспирацията; всички претендирани дейности в антрето/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендираните 12 433 лв. и за дейностите почистване, избиване на
отвори, полипропилен, зидария в общото помещение, аспирация в бояджийското
отделение и всички претендирани дейности в стаята за почивка.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД, предявен от Т.Й.Н., ЕГН ********** срещу Е.В.П.,
ЕГН **********, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца 6000 лв. - неплатен наем за втория етаж на стопанска
сграда - цех в бившата мелница в с. Пиперево за периода от м.01.2011 г. до
м.12.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от Т.Й.Н., ЕГН ********** срещу Е.В.П., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца 7 000 лв. – обезщетение за ползването на процесния етаж от сграда за периода от 12.04.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.В.П., ЕГН **********, да заплати на Т.Й.Н., ЕГН **********, общо сумата 1 500 лв. - предоставена в заем за закупуване на лек автомобил «Форд Фиеста» /600 лв./ и на машина „щрайхмус” /900 лв./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, а за разликата до претендираните 2950 лв. и за предоставен заем за закупуване на абрихт и банциг ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Т.Й.Н., ЕГН **********, да заплати на Е.В.П., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с
уважената част от първоначалните искове на стойност 1920 лв., както и
съразмерно с отхвърлената част от насрещните искове в размер на 974 лв.
ОСЪЖДА
Е.В.П., ЕГН **********, да заплати на Т.Й.Н., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с уважената
част от насрещните искове на стойност 356 лв., както и съразмерно с
отхвърлената част от първоначалните искове в размер на 286 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: