№ 22579
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110104708 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. А. Х., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 45902/10.02.2025 г., подадена чрез процесуалния й
представител – адв. Д. М., против ,,ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, в
качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 15.10.2024 г. между цедента А.Н.И. и ищцата, сумата от
5 лева – частичен иск от сумата от общо 120 лева , която сума била платена
от А.Н.И. на ответника без правно основание, като неустойка съгласно чл. 11
по договор за потребителски кредит № ***/10.04.2023г. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 27.01.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се инаправените по
делото съдебни и деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2024 г. ищецът, в качеството си
на цесионер, е сключил с А.Н.И., ЕГН: **********, договор за прехвърляне на
вземания (цесия). По силата на този договор А.Н.И., в качеството си на
кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***/10.04.2023 г.,
сключен с „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, е прехвърлила на В. А. Х. вземането
си срещу „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, представляващо сума в размер на 120
лева представляваща . платена сума без основание
В тази връзка се уточнява, че на 10.04.2023 г. А.Н.И., като
кредитополучател сключила с ответното дружество като кредитополучател
процесния договор за потребителски кредит № ***/10.04.2023 г.
По силата на същия на А.Н.И. била отпусната в заем сумата от 600 лева.
Съгласно клаузите на договора (чл.5) същата следвало да върне на
дружеството сумата от общо 714 лева -пет от които, включващи само
възнаградителна лихва по 19 лева месечно и последната шест –
възнаградителна лихва за един месец и цялата главница. На
1
кредитополучателя обаче била начислена и неустойка от общо 606 лева /чл. 11
от договора/ – платима на шест вноски по 101 лева. Така първите пет вноски
от кредита възлизали на по 120 лева всяка и включвали договорна лихва и
неустойка, а последната шеста вноска възлизала на 720 лева – и включвала
пълния размер на главницата /600 лева/, договорна лихва /19 лева/ и неустойка
/101 лева/. ГЛП по договора бил в размер на 38 %, а ГПР 45,55%
Излагат се твърдения, че в тежест на кредитополучателя било уговорено
задължение да обезпечи договора чрез поръчител или застраховка в 7-дневен
срок от сключването му. Доколкото заемополучателят не изпълнил това
задължение, то се твърди, че по договора му била начислена и неустойка от
606 лева.
В подкрепа на исковата си претенции ищецът излага подробни
твърдения, че клаузата за неустойка поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, била нищожна като противна на добрите нрави,
както и на редица разпоредби на ЗПК и ЗЗП, цитирана е съдебна практика,
включително с оглед приложението на правото на ЕС. С тези аргументи се
иска претенцията да бъде уважена – неравноправна клауза в договор за кредит
Към исковата молба са приложени: договор за потребителски кредит №
***, погасителен план към договор за потребителски кредит и платежни
нареждания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявения иск се оспорва като
неоснователен. В тази връзка не се оспорва, че на 10.04.2023г. между А.Н.И.
като заемополучател и „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД като заемодател е
сключен договор за потребителски кредит № ***/10.04.2023г.
Не се оспорва и, че ищцата е заплащала суми по договора – като към
момента била заплатила общо 720 лева. Оспорва се твърдението на ищецът,
че към момента на сключване на договор за потребителски кредит №
***/10.04.2023г. е начислена неустойка по чл.11 на процесния договор. В тази
връзка се обръща внимание, че неустойката подлежала на начисляване ако в 7-
дневен срок от сключване на договора заемополучателят не представел
съответно обезпечение. В процесния случай обаче кредитът бил усвоен на
10.04.2023 г., а на 13.04.2023 г. заемополучателят възстановил сумата от 720
лева – без да прави никакви уточнения съответно да посочва дали се отказва
от договора. Доколкото сумата била възстановена по-малко от 7 дни след
сключване на договора – то и неустойка не била въобще начислена.
Твърди се на следващо място, че процесният договор отговаря на всички
материалноправни изисквания за неговата действителност. По същество
ответното дружество излага доводи, че оспорваните клаузи в договора за
кредит били валидни като не било налице основанието за нищожност на
същите поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че клаузите не
нарушавали нито принципа за справедливост, нито за добросъвестност, нито
правила за поведение, установени в обществото.
Възразява се срещу изискването на информация от БНБ.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
2
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Следва да бъдат приети приложените към исковата молба и отговора
писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да уточни 1/
дали сумата от 5 лева – частичен иск от 120 лева се претендира като част от
недължимо платена договорна лихва или като част от недължимо платена
неустойка – съответно ако се претендира и за двете – то да уточни каква част
от сумата от 5 лева /съответно от 120 лева/ представлява недължимо платена
сума на основание договорна лихва по процесния договор за кредит и каква
част недължимо платена неустойка по договора за кредит.; 2/ дали е отправил
изявление за отказ от сключения договор
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да уточни:
1/ дали има неплатени вземания по договора за кредит и в какъв размер и 2/ да
представи справка от счетоводството си относно това кога е постъпила сумата
от 720 лева от страна на заемополучателя съответно какви пера/задължения по
процесния договор за кредит са погасени с нея – като в противен случай съдът
ще допусне съдебно счетоводна експертиза, което може да доведе до
допълнителни разноски
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът твърди, че претендираната от него сума от 5 лева
/частичен иск/ е получена от ответното дружество в изпълнение на договор за
потребителски кредит № ***/10.04.2023г., без правно основание, тъй като
била налице нищожност на клаузата за неустойка, въз основа на която е
начислена и платена сумата.
- правна квалификация – предявеният иск е осъдителен иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от 5.10.2009 г.
на ВКС по т. д. № 479/2009 г., 2-ро т.о./.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на
нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и
3
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже
основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение
№189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не
сочи доказателства за наличие на основание за получаването или за задържане
на полученото.
Ищецът не сочи доказателства за липса на основание за извършване на
плащането, както и за извършване на самото плащане/плащания.
-факти, които са безспорни и не се нуждаят от доказване – страните
не спорят, че на 13.04.2023 г. от заемополучателя Александра Иванова на
ответника в изпълнение на договора за кредит е възстановена сумата от 720
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на този етап искането за експертиза и за
снабдяване с информация от БНБ. НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 30.09.2025 г. от 10.20 часа за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, на ищеца и
препис от отговора, а на ответника препис от допълнителната молба.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник –
тел. 076/647528 (с координатор – г-жа Д.П.) като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5