Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение №...от 28.10.2008 г постановено по гр. д. №.../08 г,Великотърновския районен съд е отхвърлил предявените от Д. С. Н. с ЕГН-* от гр. В. Т.,ул."П. " №9 В.А А.23 против О. В. Т. искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата в размера на 10 000 лева неимуществени вреди и 98.84 лева имуществени вреди причинени от издаването на незаконната заповед №8 /24.01.2000 г на Директора на Дом за стари хора гр. В. Т.,както и законната лихва върху тези суми за периода от увреждането до окончателното им изплащане като неоснователен и недоказан. Срещу решението е постъпила жалба от Д. С. Н.. С жалбата се атакува решението изцяло.Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение.Моли да се отмени решението и вместо него се постанови друго с което се уважат предявените искове. С решение № .../ от 09.03.2009 г. постановено по В.г.д. № .../2009 г. ВТОС е оставил в сила решението на ВТРС. Против това решение е подадена касационна жалба от Д. С. Н.. ВКС на РБ е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и с решение № .../26.5.2010 г. постановено по г.д. № .../2009 г. на трето г. о. на ВКС е отменено решението на великотърновския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по съществото на спора с оглед дадените указания. ВТОС е съобразил дадените указания от ВКС, като във връзка с това жалбаподателката е конкретизирала претендираното обезщетение, като такова за претърпени неимуществени вреди в следствие на противоправни действия на директора на Дом за стари хора „В. Б.” гр.В. Т., който е издал заповедта за незаконното й увалнение. Великотърновският окръжен съд при разглеждане на делото е констатирал, че районният съд е допуснал ЯФГ като е разгледал искове на Д. Н. за заплащане от О. В.Т. на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и изложил мотивите си за неоснователността на предявените искове,а с диспозитива на решението си е приел че същите са неоснователни и недоказани като имуществени такива. С допълнително решение .../10.11.2010 г районния съд е допуснал да се извърши поправка на ЯФГ в решението си от 28.10.208 г като в диспозитива на същото сумата от 10 000 лева имуществени вреди е постановил да се чете неимуществени такива. Жалбоподателката в съдебно заседание пред настоящата инстанция,чрез адвокатСпасова подържа жалбата и оплакванията в нея. Ответник жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Владимирова оспорва основателността на жалбата.Моли да се потвърди решението. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК възивния съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Въз основа на доказателствата и закона съдът приема за установено следното: Със Заповед №8/24.01.200г. на директора на Дом за стари хора"В. Б." гр. В. Т." е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, поради съкращение в щата. С влязло в сила решение от 12.04.2001г.на ВТРС, постановено по гр.д.№...по описа за 2000г.уволнението е признато за незаконно и заповедтта за уволнение е отменена.С това решение съдът е приел със силата на присъдено нещо,че не е установено с доказателствата по делото ,че работодателя/ директора на дома/ да е знаел,за заболяването на ищцата, което е включено в списъка на заболяванията по Наредба №5 на МНЗ, за особена закрила при уволнение на лицата с такива заболявания.В решението си съдът е пропуснал да се произнесе по иска на ищцата по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа. С Решение №.../17.12.2001 г.,постановено по В гр.д.№ .../2001г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решението от 12.04.2001г. на ВТРС, постановено по гр.д.№ .../2000г.В ЧАСТТА с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа и с решението въззивния съд е възстановил същата на заеманата преди уволнението длъжност. С решение № №.../ 01.06.2004г.,постановено по к.д.№.../2004г. Върховния касационен съд -ІІІ-то Г.О. е отменил въззивното Решение №504/17.12.2001 г.,постановено по В гр.д.№ .../2001г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решението от 12.04.2001г. на ВТРС, постановено по гр.д.№ .../2000г.В ЧАСТТА с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ и е постановено възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност,поради липса на предмет, а именно липса на произнасяне от районния съд по иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ. С решение от 12.10.2004г., постановено по гр.д.№.../2000г.след връщането на делото от ВКС,Великотърновския районен съд е уважил предявеният иск на ищцата по чл.344 ал.1 т.2 от КТ ,като е възстановил същата на заеманата преди уволнението длъжност. С Решение №47 от 24.02.2005г. ,постанвовено по В.гр.д.№...по описа за 2004г. Великотърновския окръжен съд е оставил решението на ВТРС 12.10.2004г., постановено по гр.д.№.../2000г. в сила. С Решение №1382 от 07.12.2007г. на ВКС- І-во Г.О.,постановено по гр.д.№1047, по описа на ВКС за 2005г. е оставил в сила Решение №47 от 24.02.2005г. ,постанвовено по В.гр.д.№...по описа за 2004г. Великотърновския окръжен съд. След уволнението ищцата постъпила на работа в Областна управа гр. В. Т. и работила там до 28.12.2006г., когато със Заповед № 226/28.12.2006г. трудовия и договор бил прекратен, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на така установените обстоятелства съдът намира предявения иск с правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за неоснователен и недоказан. Установено е със силата на присъдено нещо въз основа на влязлото в сила решение от 12.04.2001г.на ВТРС, постановено по гр.д.№..по описа за 2000г.уволнението, с което е признато за незаконно и заповедтта за уволнение е отменена,че работодателя не е знаел за заболяването на ищцата, което е включено в списъка на заболяванията по Наредба №5 на МНЗ, за особена закрила при уволнение на лицата с такива заболявания и затова не е поискал съгласие за уволнението и поради липсата на такова съгласие уволнението е признато за незаконно .Съгласно чл.297 от ГПК решението е задължително за съда ,който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в страната, а съгласно чл.298 ал.4 от ГПК същото влиза в сила по отношение на всички разрешени с него искания и възражения. Освен това и в настоящия процес ищцата не е установила,че прекия причинител на претендираните от нея вреди- директора на дома е знаел за заболяването и което, според чл.333 ал.1 т.3 от КТ е обуславяло изискването на предварително разрешение за уволнение от Инспекцията по труда. Отговорността на общината за вреди по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди действия и може да се ангажира, само тогава когато прекия причинител на вредите за действията и бездействията на който тя отговаря, недобросъвестно е използувал служебните си задължения ,за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно ,че липсват основания за уволнение на работника и служителя/ Виж. т.1 от Пост.№4 на ПЛна ВС от 1975г./ На второ място не е доказано твърдението на ищцата ,че в резултат на уволнението са и причинени неимуществени вреди, изразяващи се в различни заболявания развили се след уволнението през периода 2000 до 2007г.като: пневмония, оперативно лечение на щитовидната жлеза и други неконкретизирани в исковата молба заболявания,в резултат на чувството за обида и недооцененост от работодателя при издаване на заповедта за уволнение.Не е установено от събраните по делото доказателства,че тези заболявания са в причинно следствена връзка от негативните изживявания на ищцата, като обида и недооцененост- последица от уволнението, и са резултат от такива преживявания.При това положение искът се явява и недоказан. Самите негативни емоции за което ищцата е споделяла със свидетелката по делото, като неприятни изживявания са неимуществени вреди, но както вече се посочи по-горе не са резултат на недобросъвестно използуване на служебното положение от работодателя ,за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно ,че липсват основания за уволнение на работника и служителя, и не може да ангажира личната отговорност по чл.45 от ЗЗД на същия, а щом това е така то не е налице и отговорност на общината по чл.49 от същия закон ,защото отговорността на прекия причинител обуславя отговорността на възложителя на работата. Ето защо въз основа на гореизложеното искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Първоинстанционния съд е направил макар и твърде пестеливо обосновани изводи по фактите, а изводите му по приложението на закона с оглед крайния изход на делото се явават правилни.Ето защо обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №...от 28.10.2008 г. на Великотърновския районен сдъд, постановено по гр. д. №...по описа на съда за 2008г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |