№ 92
гр. гр. Лом, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620100679 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание с чл. чл. 79, ал. 1,
във вр. с чл. 240 от ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Делото е образувано по предявен от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано заедно от двама от изп. директори Г. З., Х. М. и Й. К.,
пълномощник: адв. Д. М., адвокат към САК, срещу Г. П. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: обл. **** и с настоящ адрес: обл. ****.
Ищцовото дружество твърди, че, по силата на Договор за кредит за
заплащане на такси за обучение на студент или докторант № RS 001-
413/15.08.2012 г., е отпуснат на ответника паричен кредит с кредитен лимит в
размер на 9600,00 лв. като от тази сума първоначално са усвоени 2400 лева за
заплащане на първите два семестъра от първата учебна година 2012-2013 г.
Издадено е Уверение от НБУ № 355/09.08.2012 г. за това, че Г. С. е записала
специалност „Туризъм“ с годишна такса от 2400 лева за 4 години по два
семестъра, което предполага, че следването й се оценява на 9600 лева за такси
към университета. Ответникът усвоил поетапно суми от отпуснатия лимит,
които били в общ размер на 2400 лева. Съгласно клаузите на договора
ответникът се задължил да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на
7%, без да дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи,
непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита. Крайният
срок за погасяване на кредита бил 28.02.2028 г.
1
При завършване на образованието, държавните такси на ответницата са
в размер на 9600 лева, като, към тази сума, се добавя и капитализирана
възнагардителна лихва в размер на 7% годишно върху усвоената сума през
гратисния период август 2012 г. - февруари 2018 г., съгласно чл. 5.4 от
общите условия.
Релевира се, че така общият размер на вземането по договора е
12 407,10 лева, което е със срок на изпълнение от 28.02.2018 г. до 28.02.2028
г., като е следвало да бъде погасено с анюитетни месечни погасителни вноски
всяка по 144,06 лева, съгласно връчения на С. примерен погасителен план.
Посочено е от ищеца, че ответницата не е изпълнила своето задължение
да уведоми банката за настъпилите дати по чл. 5.3 от общите условия, с което
да се започне да тече и последната година от гратисния период.
Твърди се, че отвеницата не е открита от служители на банката и това е
довело до факта, че няма подписан погасителен план, конкретизиран в размер
на действително платената договорена такса от 2400,00 лева и изтеклите
възнаградителни лихви върху тази сума нито през 2018 г., нито след това.
Ищецът сочи, че така определената главница и натрупани лихви
автоматично се определят с оглед общия размер на вземането и е изготвен и
окончателният погасителен план, генериран на 01.03.2018 г., съгласно чл. 4.2.
от договора.
В него е изчислено като общо задължение сумата от 3437,40 лева, а не
12 407,10 лева, защото ищецът твърди, че това са реално усвоените суми за
семестриални такси за академичната 2012-2013 г., като е следвало да се
заплатят два семестъра по 1200,00 лева.
Капитализирана е и възнаградителна лихва върху главницата за
отпуснатата сума в размер на 2400 лева за срока на гратисния период, която
възлиза на 1037,40 лева.
Падежът на вноските, съгласно погасителния план, е на 28-мо число на
съответния месец.
Задължението не е погасявано от дата 28.02.2018 г., това е и датата на
изпадане в забава на кредитополучателят.
Поради неизпълнение по Договор за кредит за заплащане на такси за
обучение на студент или докторант № RS 001-413/15.08.2012 г. са останали
да се дължат следните суми, които се претендират с исковата молба:
- сумата в размер на 3437,40 лева, представляваща главница, ведно със
законна лихва върху нея, от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата в размер на 822,06 лева, представляваща дължима
възнаградитлена лихва върху главницата за времето от 29.03.2018 г. до
04.03.2022 г.;
- сумата в размер на 236,85 лева, представляваща наказателна лихва за
просрочена главница за периода от 29.03.2018 г. до 05.04.2022 г.;
- сумата в размер на 25,00 лева, представляваща разходи по връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост и покана.
2
Банката е обявила вземането по кредита за предсрочно изискуемо на
04.03.2022 г., като поканата за това е връчена на ответницата по реда на чл. 47
от ГПК.
С настоящата искова молба се предявяват четири осъдителни иска
срещу ответника, като се моли съдът да постанови Решение, по силата на
което да осъди Г. П. С. да заплати на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
следните суми: сумата в размер на 3437,40 лева, представляваща главница,
ведно със законна лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба,
до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 822,06
лева, представляваща дължима възнаградитлена лихва върху главницата за
времето от 29.03.2018 г. до 04.03.2022 г.; сумата в размер на 236,85 лева,
представляваща наказателна лихва за просрочена главница за периода от
29.03.2018 г. до 05.04.2022 г. и сумата в размер на 25,00 лева, представляваща
разходи по връчване на уведомление за предсрочна изискуемост и покана.
Молят също ответникът да бъде осъден да им заплати и направените разноски
в настоящото производство. В условията на евентуалност правят изявление, в
случай, че съдът приеме, че не е налице валидно обявление на предсрочната
изискуемост на кредита, настоящата искова молба да се счита за покана за
изпълнение и за изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител.
Постъпило в становище от процесуалния представител на ищеца адв. Д. М.
при САК, с което се поддържат предявените искове, като се излагат
конкретни съображения в тази насока.
Ответникът Г. С., чрез особения представител адв. Н. А. при МАК, е
подал отговор в срок, в който оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се истинността
на документа, като се релевира, че подписите, положени на процесния
договор и общите условия не изхождат от ответницата. Оспорва се и
приложимостта на гратисния период за така описания в исковата молба, като
се представят доводи, че вероятно ответницата е прекъснала образованието
си, което, от своя страна, възпрепятства приложението на тези условия,
регламентирани в договора и общите условия след преустановяване на
обученото й в университета. Оспорва се и фактът на обявяване на предсрочна
изискуемост, поради съображенията, че ответницата, в случай на
прекратяване на образованието си, не е имало как да се породят за страните
условията по процесния договор и общите условия към него, заради
неосъществен факт за завършване на университет и получаване на кредит.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява
особен представител – адв. Н. А. при МАК, като, с оглед събраните в хода на
съдебното производство доказателства и направените възражения, заявява, че
счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат
отхвърлени изцяло. В съдебно заседание и в представени по делото писмени
бележки излага конкретни съображения. В съдебно заседание се оттеглят
направените искания за допълнително събиране на доказателства, с оглед
3
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По делото са представени следните писмени доказателства: Договор за
кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант № RS
001-413/15.08.2012 г. и Общи условия към него; Приемен погасителен план
към Договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент или
докторант № RS 001-413/15.08.2012 г.и Погасителен план-окончателен,
изготвен служебно от банката на 01.03.2018 г.; Уверения № 355/09.08.2012 г.
и № 2779/01.02.2013 г. на „Нов български университет“; Документи,
установяващи плащане на първите две семестриални такси от по 1200,00 лева
- квитанция и касов бон от 09.08.2012 г. от „Нов български университет“;
извлечение от сметката на Г. С. за постъпила сума с основание усвояване на
кредит от 1200,00 лева на 15.08.2012 г. и от 1200,00 лева на 08.02.2013 г.,
първата изтеглена от нея в брой на 16.08.2012 г., а втората наредена от нея по
сметка на университета на 08.02.2012 г.с платежно; Документи на ЧСИ Д. за
направен опит за връчване на поканата на адрес на С., посочен в договора за
гр. София, посочен като адрес за кореспонденция; Справка на ЧСИ Д. за
постоянен и настоящ адрес на С.; Документи на ЧСИ А. В. Я. за връчване на
адреси на С. в района на ОС - гр. Монтана; платежен документ за платена
такса от 25,00 лева за това действие; извлечение от счетоводни книги.
По делото е допусната, назначена, изготвена и приета съдебно-
счетоводна експертиза.
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за кредит за заплащане на такси за
обучение на студент или докторант № RS 001-413/15.08.2012 г. и Общите
условия към него, се установява, че, на 15.08.2012 г., между „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Г. П. С., е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което банката е предоставила в заем на
ответника за заплащане на такси и обучение с максимален размер на 9600
лева. От тази сума, като главница по кредита, са усвоени от
кредитополучателя 2400 лева за плащане на първите две семестриални такса
за първата учебна 2012-2013 година. Установява се, че Нов български
университет е издал Уверение № 355/09.08.2012 г. за това, че Г. П. С. е
записала специалност „Туризъм“ с годишна такса от 2400 лв. - четири години
по два семестъра, което предполага общо такси за следването в размер на 9
600 лв. В същото е посочено, че срокът за полагане на последния държавен
изпит е 20.02.2017 г. Именно този срок е взет в предвид при подписване на
процесния договор за кредит, за да се определи кога изтича гратисният срок и
кога е началната дата за започване на погасяване на кредита - 28.02.2018 г.
Договорът е влязъл в сила от деня на подписването му – 15.08.2012 г. и е с
краен срок до 28.02.2028 г. Уговорено е кредитът да бъде погасен на 120
равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 39,91 лева, дължими
4
на 28-мо число от съответния месец, считано от 28.03.2018 г. до 28.02.2028 г.,
съгласно Погасителния план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 3. 1
от договора, за ползвания кредит ответникът се задължил да заплаща на
банката, освен заетата сума, и фиксирана годишна лихва в размер на 7%.
Уговорено е още между страните, че, при забава за плащане на главницата,
заемателят дължи на кредитора законна лихва в размер на 10 процентни
пункта на годишна база върху просрочената сума. Към договора е приложен
примерен погасителен план, подписан от двете страни и погасителен план
подписан само от ищеца, поради неоткриване на ответника.
Установява се, че, към първоначално сключения договор за кредит,
няма определен точен гратисен срок, тъй като, съгласно утвърдения от
Министъра на образованието, младежта и науката типов договор за
кредитиране на студенти и докторанти Д01-148/08.07.2011 г., гратисният
период не може да бъде определен към момента на сключване на договора.
Тези клаузи от типовия договор са залегнали в чл. 5.3 от общите условия към
договора за кредит на С.. Посоченият в чл. 4.1 краен срок за погасяване на
задължението - 28.02.2028 г., е определен съгласно уверенията на
университета и като е взет в предвид изготвеният при сключване на договора
примерен погасителен план. В него се предполага завършване на
образованието на 20.02.2017 г. при използване на целия размер на кредита от
9600 лв., след което, към тази сума, се добавят и капитализираната
възнаградителна лихва от 7% годишно върху усвоената сума през гратисния
период август 2012 г. - февруари 2018 г., съгласно уговореното в чл. 5.4 от
общите условия. Ето защо общият размер на задължението в този примерен
погасителен план е изчислен на 12 407,10 лв. и е определено, че изплащането
на кредита следва да започне на 28.02.2018 г., с анюитетна месечна
погасителна вноска от 144,06 лв., и последна такава на 28.02.2028 г. Така е
определен и посоченият в договора краен срок за изплащане на кредита. Този
примерен погасителен план е връчен на С. и тя се подписала на него. От тези
документи е видно, че С., от 28.02.2018 г., следва да започне погасяване на
кредита в размер на отпуснатите съгласно него суми за заплащане на
семестриални такси, като тази дата е определена съгласно първоначалните
данни, посочени от университета, и примерен размер, тъй като, в изречение
две и три на чл. 4.2 от договора за кредит, е уговорено, че размерът на
погасителните вноски се определя при изготвяне на нов погасителен план,
който се изготвя след изтичане на гратисния период по договора. За да се
конкретизират тези дати, след 20.02.2017 г., С. следва да предостави вече
конкретни данни на банката за датата на последния държавния изпит, защита
на дипломна работа и, от този момент, да изтече една година, за да се приеме,
че е изтекъл гратисният срок, което не е сторила.
Установява се, че С. не е изпълнила задължението си да уведоми
банката за настъпилите дати съгласно чл. 5.3 от общите условия, за да
започне да тече тази последна една година от гратисния срок. Тя не е
намерена от служители в банката при опити да бъде установен контакт с нея -
телефонът й е променен и са събрани доказателства, че е напуснала
настоящия си адрес в с. Дондуково и не пребивава на постоянния си такъв.
5
Поради това няма подписан погасителен план, конкретизиран в размер на
действително платените по договора такси от 2400 лв. и изтеклите
възнаградителни лихви върху тази сума, нито през 2018 г., нито след това.
Макар, че С. не се е явила в банката и не е подписала погасителен план, такъв
автоматично е генериран в софтуерната система на банката, след като е
настъпила датата на падеж на първата вноска за плащане на задължението и
се знае размерът на главницата и капитализираната възнаградителна лихва
към този момент. Размерът на дължимите вноски е определен автоматично, с
оглед общия размер на задължението към този момент – главница и
натрупани лихви и периода и крайната дата за плащане уговорена в договора
- в случая - 28.02.2028 г. От приложения окончателен погасителен план се
установява, че общото задължение като главница по кредита към 28.02.2018 г.
е 3 437,40 лв., поради това, че по договора са платени само две семестриални
такси на Г. С. за учебната 2012-2013 г. - първоначално дължимата от 1200 лв.
при сключването на договора на 15.08.2012 г. и втората семестриална такса за
тази първа учебна година - 1200 лв. на 08.02.2013 г.
Не се спори по делото, че, съгласно издаденото от университета
Уверение № 355/09.08.2012 г., първата вноска е следвало да се внесе до
10.08.2012 г., към който момент се подготвя, но няма сключен договор за
кредит. Затова тя е внесена лично от С. на 09.08.2012 г. в касата на
университета, като, при сключване на процесния договор за кредит, тя е
представила приходен касов ордер и фискален бон за тази вноска от 1200 лв.
на банката, поради което, още в деня на сключване на договора на 15.08.2012
г., сума в този размер е преведена по сметка на С. и тя я е изтеглила на другия
ден - 16.08.2012 г. По този начин е платена първата такса. Втората такса е
преведена по сметка на университета на 08.02.2012 г., след като С. е
представила уверение № 2779/01.02.2013 г., че продължава обучението си.
Капитализираната възнаградителна лихва за отпуснатите 2 400 лв. за срока на
гратисен период е в размер на 1037,40 лева, както следва: 133,70 лева на
29.08.2013 год.; 177,36 лева на 05.09.2014 год; 189,77 лева на 28.08.2015 год.;
203,06 лева на 29.08.2016 г; 217,27 лева на 28.08.2017 год.; 116,24 лева на
28.02.2018 год. Падежна дата на вноска, съгласно погасителен план: 28-мо
число на съответния месец. Няма нищо погасявано след 28.02.2018 г., поради
което кредитополучателката е изпаднала в забава от 29.03.2018 г., ако
приемем, че посочените в първоначален погасителен план дати са точни. На
основание т. 9.1.2. от Общите условия за кредитиране на студенти и
докторанти на „Алианц Банк България" АД към договора, Банката има право
да обяви за изискуемо преди срока, определен в Договора за кредит, цялото
кредитно задължение, когато кредитополучателят не е платил на падежа 3
(три) последователни погасителни вноски. Установява се, че банката
действително е правила опити да се свърже с Г. С., за да бъде уговорен начин
за уреждане на задълженията по кредита, но това не е станало. В този случай
се прилага уговореното в предварителния погасителен план, който предвижда
започване на погасяване на задължението по кредита с равни анюитетни
вноски от 28.02.2018 г., съгласно изготвения актуален погасителен план на
01.03.2018 г., като размерът на месечната анюитетна вноска е 39,91 лв. При
6
това положение общо непогасените месечни вноски до предявяване на
исковата молба по настоящото производство са 48 броя неплатени
падежирали пълни вноски, общо 1469 дни на просрочие и оставащи
непогасени вноски 72 бр. за периода от 28.03.2022 год. до крайния срок на
кредита 28.02.2028 год., всяка с падеж 28-мо число от месеца.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че, от събраните по делото
доказателства, извършените проверки и направените изчисления, Г. П. С.,
като кредитополучател, дължи на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като
кредитор, по договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент
или докторант № RS 001-000413/15.08.2012 г., общо сума в размер на 4
511,57лв., в която сума са включени 3 437,40 лв. капитализирана главница,
възнаградителна лихва в размер на 822,06 лв. и наказателна лихва в съда в
размер на 252,11 лв., като, към общата дължима сума, не са включени
съдебни и деловодни разходи.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1. че е сключил с кредитополучателя /настоящ
ответник/ валиден договор за кредит, по силата на който е поел задължението
да предостави на кредитополучателя определена сума пари, а последният е
поел задължението да издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно
договора; 2. че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и 3.
размера на претендираните вземания за главница и лихви /поотделно/.
С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на
ответника за последното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното
от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
В конкретния случай се установява по категоричен начин, с оглед
приложените по делото доказателства – Договор за кредит за заплащане на
такси за обучение на студент или докторант № RS 001-413/15.08.2012 г.,
ведно с ОУ, от Уверенията издадени от Нов български университет и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че между „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Г. П. С. е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което банката е предоставила заем на
ответника за заплащане на такси и обучение с максимален размер на 9600
лева, като от тази сума като главница по кредита са усвоени от
кредитополучателя 2400 лева, за плащане на първите две семестриални такса
7
за първата учебна 2012-2013 година. От заключението на вещото лице по
изслушаната и приета без възражение съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че Г. П. С., като кредитополучател, не е заплатила на „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД като кредитор, по договор за кредит за заплащане на
такси за обучение на студент или докторант № RS 001-000413/15.08.2012 г.,
общо сума в размер на 4 511,57 лв., в която сума са включени 3 437,40 лв.
капитализирана главница, възнаградителна лихва в размер на 822,06 лв. и
наказателна лихва в съда в размер на 252,11 лв., като, към общата дължима
сума, не са включени съдебни и деловодни разходи.
При анализа на императивна предпоставка от фактическия състав на
предявения иск – настъпила предсрочна изискуемост на задължението на
ответника - следва да се има предвид, че с исковата молба ищецът изрично е
заявил, че с получаването на препис от същата, ще счита кредита за
предсрочно изискуем. Препис от исковата молба и приложенията към нея е
редовно връчен на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител на ответника на 01.06.2023 г. Съдът намира, че отправеното до
особен представител уведомление за обявяване на кредит за предсрочно
изискуем е редовно и прави задължението по кредита изискуемо. За да
обоснове този извод съдът взе предвид, че, с Определение № 274/2018 г. по т.
д. № 93/2018 г., І т. о. на ВКС, е допуснат въпрос: „Допустимо ли е
предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е
била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения
му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК?“, като даденият в
Решение № 198/2019 г. по т. д. № 93/2018 г. І т. о. на ВКС отговор е: „Ако
волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба, може да се
приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на
длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на
предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от
ответника по иска“. В Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т.
о. на ВКС също е прието, че исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в
този случай, с връчването на препис от нея на ответника по иска,
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Освен предходното,
следва да бъде посочено, че особеният представител може да извършва
всички процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и може да прави всички
възражения от името на ответника. След като това е така, той може валидно
да приема и всички изявления и твърдения направени от ищцовата страна и
адресирани до ответника. Следователно връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици (в този смисъл е и Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.
д. № 193/2018 г. на ВКС).
По гореизложените съображения настоящият съд приема, че е налице
8
редовно уведомяване от ищеца за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
По отношение на размера на претенциите и предвид вече посоченото
отсъствие на ангажирани доказателства за плащане от страна на ответника,
следва да се зачетат констатациите на вещото лице изготвило заключението
на съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на главницата по
процесния договор за кредит възлиза на 3437,40 лв., а този в размер на 822,06
лева, представлява дължима възнаградителна лихва върху главницата за
времето от 29.03.2018 г. до 04.03.2022 г. и този в размер на 236,85 лева,
представлява наказателна лихва за просрочена главница за периода от
29.03.2018 г. до 05.04.2022 г.
Тук е мястото да се посочи, че доводите на представителя на ответника
за наличието на недействителни клаузи в договора за кредит и по-конкретно
на т. 10. 2 от ОУ, тъй като същата допуска анатоцизъм чрез капитализиране
на възнаградителни лихви към главницата и последващото им облагане с
договорни лихви и защото влиза в колизия с чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, са
неоснователни.
Капитализацията на лихва и анатоцизъмът не са тъждествени понятия,
като конкретно в случая следва да се има предвид, че лихвата при договора за
банков кредит по своята правна и икономическа природа, съставлява цена
/възнаграждение/, което се заплаща на банката за ползването на
предоставените на кредитополучателя парични средства, което
възнаграждение има различен характер от лихвата за забава, визирана в ЗЗД.
В разглеждания казус, предвид специфичния вид на кредитиране с
продължителен период, през който кредитополучателят не дължи изпълнение,
договорната лихва се явява добавена стойност на капитала, който банката
отчуждава за временно ползване от длъжника. В тази връзка следва да се
отчете, че, според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, общият размер на
задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния
период и включва главница, чийто размер се определя от сумата на
отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от
кредитополучателя за срока на договора за кредит. В случая по силата на
закона дължимата лихва за ползване на средствата по отпуснатия студентски
кредит, е включена в общия размер на дълга за погасяване, което погасяване
започва едва след изтичане на нормативно определен гратисен период. Ето
защо уговорката за начисляване на лихва по време на гратисния период, която
се капитализира годишно, не противоречи на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, тъй като
не предвижда ред на формиране на задължението различен от
законоустановения. Вярно е, че в чл. 10, ал. 3 от ЗЗД е предвидено, че
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ,
респективно, че анатоцизмът е допустим само съобразно наредбите на БНБ. В
случая обаче, както вече се посочи, е създаден специален режим за
капитализиране на лихви за банките отпускащи кредити по ЗКСД.
На следващо място следва да се отчете, че уговорката за капитализация,
за разлика от уговорките за анатоцизъм, има новационен характер, защото с
нея към неизискуема главница се прибавят неизискуеми лихви по време на
9
гратисния период на кредита (в тази връзка Решение № 338/20.03.2023 г. по в.
гр. д. № 2669/2022 на САС, Решение № 1101/28.05.2015 г. по в. гр. д. №
4503/2014 на САС, Решение № 1001/05.07.1999 г. по гр. д. № 357/1999 на
ВКС, IV Г.О., Решение № 30/15.06.2021 г. по в. гр. д. № 173/2021 г. на ОС –
Шумен, Решение № 321/15.07.2016 г. по в. гр. д. № 426/2014 г. на ОС –
Пазарджик и др., както и А. Калайджиев, Облигационно право, обща част,
пето издание, Сиби, 2010, с. 232). На основание чл. 23 от ЗКСД върху
главницата по кредита се начисляват лихви, но не се дължи плащането им /не
настъпва техният падеж/, а същите впоследствие се прибавят към главницата,
с което на практика задължението се новира. В допълнение към горното
следва да се отбележи, че разбирането за допустимост на капитализирането
на лихвите при кредитите, отпуснати по реда на ЗКСД, е широко възприето в
практиката, като същото, освен в правилата на участващите банки в държавно
гарантираната програма за отпускане на този вид специфично кредитиране,
въпросното разбиране фигурира и в общо достъпната на сайта на
Министерството на образуванието и науката Пътна карта, наименувана
„Стъпки за получаване на студентски кредит“, която визира подробно
правилата и условията за студентско кредитиране. В Стъпка седем, чл. 10, ал.
2 от посочените указания на МОН, е отбелязано изрично, че, по време на
гратисния период на кредита, съответната банка начислява лихва върху
усвоената част от кредита, която се капитализира годишно.
В заключение настоящият състав на съда приема, че не е налице
недействителност на клауза от договора за кредит, респективно, че липсва
пречка за капитализиране на акумулираните през гратисния период
възнаградителни лихви към главницата. По отношение на възражението за
изтекла петгодишна погасителна давност на главницата в размер на 3437,40
лева, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, тъй като
давността за първата погасителна вноска започва да тече от 28.03.2018 г., в
резултат от което искът за осъждане на ответника да заплати сумата от
3437,40 лв., съставляваща главница, се явява основателен и следва да бъде
уважен. Във връзка с претендираната от ищеца договорна лихва, настоящият
съдебен състав намира, че не е изтекла предвидената петгодишна давност, с
оглед практика на ВКС, която следва да бъде съобразена, а именно: Решение
№ 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о., ГК , Решение №
28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК и Определение
№ 35 от 15.01.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК на ВКС . В тези
решения се приема, че при договор за банков кредит, който по същество е
договор за заем, е налице неделимо плащане и договореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора
да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по
договора за кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност.
Относно договорната лихва, същата представлява цената на ползваната
10
парична сума, и, понеже е включена в дължимата анюитетна вноска, същата
се погасява заедно с нея, т. е. с общата давност по чл. 110 от ЗЗД. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че тя не е лихва за забавено изпълнение,
поради което е неприложим чл. 111 от ЗЗД. Поради това, настоящият съдебен
състав намира, че искът за сумата в размер на 822,06 лева, представляваща
дължима възнаградитлена лихва върху главницата за времето от 29.03.2018 г.
до 04.03.2022 г., е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед предходното, настоящият съд намира исковата претенция за
главница за основателна и доказана в пълния си предявен размер. Върху
главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.04.2022 г. - до окончателното изплащане.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателни
и претендираните от ищеца вземания за сумата в размер на 822,06 лева,
представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за времето
от 29.03.2018 г. до 04.03.2022 г. и за сумата в размер на 236,85 лева,
представляваща наказателна лихва за просрочена главница за периода от
29.03.2018 г. до 05.04.2022 г.
Основателен е и искът за сумата в размер на 25,00 лева, представляваща
разходи по връчване на уведомление за предсрочна изискуемост и покана.
Видно от представените по делото доказателства, действително са направени
опити от страна на ищеца да се връчи на ответника уведомление за
предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение.
По разноските:
Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
искът е изцяло уважен. Разноските надлежно се претендират. В тях се
включва внесената държавна такса по гражданското дело в размер на 287,85
лева, адвокатско възнаграждение в размер на 545 лева, внесен депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300 лева и внесен депозит за
особен представител в размер на 546,49 лева съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК или общо сумата в размер на 1679,34 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН: ********** , с постоянен адрес: обл. **** и с
настоящ адрес: обл. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано заедно от двама от изп. директори Г. З., Х. М. и Й. К.,
сумата в размер на 3437,40 лева, представляваща главница по Договор за
кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант №
RS 001-413/15.08.2012 г., ведно със законна лихва върху нея от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
11
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН: ********** , с постоянен адрес: обл. **** и с
настоящ адрес: обл. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано заедно от двама от изп. директори Г. З., Х. М. и Й. К.,
сумата в размер на 822,06 лева, представляваща дължима възнаградителна
лихва върху главницата по Договор за кредит за заплащане на такси за
обучение на студент или докторант № RS 001-413/15.08.2012 г., за времето
от 29.03.2018г. до 04.03.2022 г.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН: ********** , с постоянен адрес: обл. **** и с
настоящ адрес: обл. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано заедно от двама от изп. директори Г. З., Х. М. и Й. К.,
сумата в размер на 236,85 лева, представляваща наказателна лихва за
просрочена главница по Договор за кредит за заплащане на такси за
обучение на студент или докторант № RS 001-413/15.08.2012 г., за периода
от 29.03.2018 г. до 05.04.2022 г.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН: ********** , с постоянен адрес: обл. **** и с
настоящ адрес: обл. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано заедно от двама от изп. директори Г. З., Х. М. и Й. К.,
сумата в размер на 25,00 лева, представляваща разходи по връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост и покана.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН: ********** , с постоянен адрес: обл. **** и
с настоящ адрес: обл. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано заедно от двама от изп. директори Г. З., Х. М. и Й. К.,
сумата в размер на 1679,34 лева, представляваща направени разноски по
делото, от които държавна такса по гражданското дело в размер на 287,85
лева, адвокатско възнаграждение в размер на 545 лева, внесен депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300 лева и внесен депозит за
особен представител в размер на 546,49 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
12