№ 36287
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110121235 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.23, ал.2 ГПК .
С писмено „искане” , вх. № 243483/26.07.2024г. до съда пълномощникът на ищeца Б.
Х. Б. – адвокат К. Г. е предявил процесуална молба председателят на 68-ми състав при
СРС „да се отведе от разглеждането на настоящото дело”.
Молбата за отвод е обоснована с изразените от адвоката на ищеца в т.нар. искане,
вх. № 243483/26.07.2024г. твърдения за „категоричен уклон на съдебния състав в полза
на издателя на заповедта , а именно Министърът на младежта и спорта (който
според първоинстанционният съд е „легитимният” ответник по спора)”, поради което у
ищеца и у неговия адвокат се „поражда основателно съмнение , че Съдът ще отсъди в
полза на ответника-работодател, представляван от особен представител по настоящото
дело (по искане на самия ищец и по нареждане на СГС, а не по усмотрение на СРС-б.с.) ...
понеже издателят на заповедта няма да бъде част от процеса и Съдът един вид е
възможно да „подсили” и без това по–силната страна в ТПО” (правописа и словореда
на автора на цитатите са запазени и цитирани точно, подчертаванията са на съда- б.с.).
В разглежданото т.нар. искане, вх. № 243483/26.07.2024г. на адвокат Гоьшев изрично
е обяснено следното : „Тъй като това становище на Съда (за недопустимост на предявения
иск против процесното училище – б.с.) няма да се сбъдне , с оглед задължителността на
определението на СГС, както се каза – ние имаме съмнение, че Съдът не е
безпристрастен и ще отсъди в полза на ответника-работодател, за да „защити”
Министерството на младежта и спорта , макар и неучастващо в процеса , но чийто
министър е издател на процесната заповед” (правописа и словореда на автора на цитатите
са запазени и цитирани точно , подчертаванията са на съда- б.с.).
Становището на лицето Гоьшев за „обективна липса на безпристрастност на съдебния
1
състав” по гр.д. № 21235/24г. по описа на СРС, 68 състав в т.нар. искане, вх. №
243483/26.07.2024г. е обосновано и с твърдения за :
1) „писането с главни букви от съдебния състав в знак вероятно на акцентиране и
натъртване на МИНИСТЪРА/МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА” и
„насочване вниманието с главни букви към правилната според състава ПРОЦЕСУАЛНА
ЛЕГИТИМАЦИЯ” (правописа и словореда на автора на цитатите са запазени и цитирани
точно, подчертаванията са на съда - б.с.)
2) несъобразяване със „специалната разпоредба на чл.359 от КТ” , според която по
трудово-правни искове не се внася държавна такса;
3)нанесена „обида за адвокатурата” поради „наричането” на „особен представител”
(като процесуална фигура, регламентирана в чл.29,ал.4 ГПК , а не както конкретно лице-
адвокат- б.с.) „произволно избран адвокат” и „подлагане на предварително съмнение
неговата защита за работодателя , тъй щото бил назначен от други субекти, а не от
Министъра” (правописа и словореда на автора на цитатите са запазени и цитирани точно,
подчертаванията са на съда- б.с.)
В по-голямата част от съдържанието на т.нар. искане, вх. № 243483/ 26.07.2024г. на
лицето Г. е цитирана практика на СЕС и ЕСПЧ , според която : „личната
безпристрастност (на съдията – б.с.) се предполага до доказване на противното”, но
„когато има съмнения за предубеденост на даден съдия, той трябва да си даде отвод”,
както и , че „правосъдието трябва не само да бъде раздадено , но и да се види,че е
извършено” , защото „залогът е доверието , които съдилищата в едно демократично
общество трябва да вдъхват на обществото”.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ като прецени фактите , посочени като
основания на искането за отвод, съпоставени с удостоверените по делото обстоятелства и с
процесуалните предпоставки , предвидени в чл.22,ал.1,т.6 ГПК, както и процесуалните
действия , осъществени по настоящото гр.д. № 21235/2024г., НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО
СЛЕДНОТО :
І. ОТНОСНО КОМПЕТЕТНИЯ СЪД ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ОТВОД :
Според разпоредбата на чл.23,ал.2 ГПК съдът решава въпроса за отстраняването при
участието на съдията, за когото е направено искането. Следователно в конкретния случай
компетентен да се произнесе по предявения отвод е Председателят на 68-ми състав при
СРС..
ІІ. ОТНОСНО ОБЕКТИВНИТЕ ФАКТИ ПО ГР.Д. № 21235/ 2024г.:
Настоящото гр.д. № 21235/2024г. по описа на СРС , 68 състав е образувано по
конститутивен иск по чл.358, ал.1, т.1, предл.2 КТ , предявен от ищеца Б. Х. Б.,
представляван от пълномощника му адвокат К. Г., против ответника С.У.” – ГРАД СОФИЯ
за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено на ищеца в качеството му
2
на изпълняващ длъжността „директор” на посоченото училище със заповед № РД-09-
171/11.03.2024г. на МИНИСТЪРА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА.
В исковата молба се съдържа изрично искане да бъде назначен особен представител по
чл.29,ал.4 ГПК на посочения от ищеца ответник С.У.” – ГРАД СОФИЯ , въпреки че издател
на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” е М.М.С.
Допълнително с писмена молба , вх. № 123908/15.04.2024г. пълномощникът на ищеца –
адвокат Г. е представил на съда копия от съдебни актове на Старозагорския районен съд и
на Пловдивския окръжен съд , от които се установява, че практиката да се посочват като
ответници ръководени от ищците ведомства , които не са издали оспорваните
дисциплинарни заповеди, като им се назнават служебно особени представители по
чл.29,ал.4 ГПК, е прилагана от адвокат Г. и по други съдебни дела , които са идентични с
настоящото гр.д. № 21235/2024г. по описа на СРС , 68 състав.
СРС, 68 състав с разпореждане № 64201/30.04.2024г. по настоящото гр.д. №
21235/2024г. е ВЪРНАЛ ИСКОВАТА МОЛБА.
Според подробно обоснованото теоретично становище на СРС, 68 състав в мотивите на
разпореждането № 64201/30.04.2024г. (за връщане на исковата молба-б.с.)
конститутивният иск за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка” следва да се предяви срещу органа на дисциплинарна власт по чл.192 КТ ,
който е издал оспорваната заповед, чиято отмяна се иска , тъй като дисцплинарното
правоотношение е възникнало между наказания служител (ищецът) и дискциплинарно
наказващия орган , а не с работодателя по чл.61,ал.2 КТ на ищеца. По този начин обвързан
от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по иска по чл.358, ал.1, т.1, предл.2 КТ
ще бъде дисциплинарно наказващия орган, който е издал оспорваната дисциплинарна
заповед (а не работодателят по чл.61,ал.2 КТ , който не е страна по дисциплинарното
правоотношение и няма правамощия спрямо ангажирането на дисцплинарната отговорност
на ищеца чрез издаване на съответната заповед), както и няма да се стигне до очевидно
спорната и неубедителна съдебна практика да се назначава служебно особен
представител по чл.29,ал.4 ГПК , който да осъществява процесуална защита на акт
(дисциплинарна заповед) на орган , който не го е упълномощил за това и дори не и упражнил
правото си да избере процесуалния си представител пред съда , което е основно право на
всеки правен субект. Поради това юридически мотивирано становище на СРС, 68 състав
предявеният по настоящото гр.д. № 21235/2024. иск по чл.358, ал.1, т.1, предл.2 КТ е
НЕДОПУСТИМ, доколкото е предявен не срещу органа , който е издал оспорената
дисциплинарна заповед , а срещу работодателя по чл.61,ал.2 КТ , който няма никаво
отношение към дисциплинарната власт спрямо ищеца , съответно няма и процесуална
легимация да отговаря по такъв иск, а процесуалната легимация е абсолютна
положителна предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск , т.е. за
допустимостта на иска.
СГС ,ЧЖ-ІV-А състав с въззивно определение № 11673/25.07.2024г. по ч.гр.д. №
6554/2024г. е ОТМЕНИЛ разпореждането за връщане на исковата молба и е ВЪРНАЛ
3
делото в СРС за продължаване на процесуалните действия по разглеждането му с
НАЗНАЧАВАНЕ НА ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ПО ЧЛ.29,АЛ.4 ГПК на ответника
С.У.” – ГРАД СОФИЯ.
Видно от мотивите на въззивното определение № 11673/25.07.2024г. по ч.гр.д. №
6554/2024г. на СГС ,ЧЖ-ІV-А състав, за да отмени разпореждането за връщането на
исковата молба и да върне делото в СРС за служебно назначаване на особен представител по
чл.29,ал.4 ГПК на посочения от ищеца ответник , въззивният състав на СГС е възприел
становището на пълномощника на ищеца – адвокат Г., изразено в исковата молба и в
частната жалба, вх. № 149827/08.05.2024г., като е преценил , че в казуси като разглеждания
следва да се приложи „ТР № 1/30.03.2012г. по т.д. № 1/2020г. на ВКС, ОСГК” ,цитирано
двукратно , въпреки че не е ясно кое е това решение , долкото не може да бъде постановено
тълкувателно решение през 2012г. по тълкувателно дело от 2020г. , т.е. осем години по-рано
от образуването на тълкувателно дело.
В мотивите на въззивното определение № 11673/25.07.2024г. по ч.гр.д. № 6554/2024г. на
СГС ,ЧЖ-ІV-А състав не са обсъдени основните юридически доводи на СРС, 68 състав ,
изразени в мотивите на обжалваното разпореждане № 64201/ 30.04.2024г., поради което не
се установява в какво се състои тяхната неправилност според въззивния съдебен състав.
Преди делото да бъде върнато в СРС с писмено искане, вх. № 243483/26.07.2024г.
пълномощникът на ищeца Б. Х. Б. – адвокат К. Г. е предявил процесуална молба
председателят на 68-ми състав при СРС „да се отведе от разглеждането на
настоящото дело”.
Съдържанието на искане, вх. № 243483/26.07.2024г. е подробно представено в
началната част от мотивите на настоящото определение.
След връщането на гр.д. № 21235/2024г. в СРС 68 състав следва да се произнесе по
предявеното искане, вх. № 243483/26.07.2024г. от пълномощника на ищеца.
ІІІ.ОТНОСНО ИСТИННОСТТА НА ТВЪРДЕНИЯТА В Т.НАР. ИСКАНЕ, ВХ. № 243483/ 26.07.2024г. :
Твърденията на лицето Г. в т.нар. искане, вх. № 243483/26.07.2024г. за „категоричен
уклон” на председателя на 68 състав при СРС „в полза” на М.М.С. (издател на оспорваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” на ищеца) при разглеждането
на настоящото гр.д. № 21235/2024г. , са :
1) НЕМОТИВИРАНИ, доколкото не са подкрепени с никакви конкретни факти;
2)НЕОСНОВАТЕЛНИ, защото не отговарят на никакви реални обстоятелства , и
3)НЕДОКАЗАНИ поради липсата на каквито и да са доказателства , което е
логично.
Не са налице никакви факти и обстоятелства , обосноваващи каквато и да е
фактическа или правна връзка между председателя на 68 състав при СРС и МИНИСТЪРА
/МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА /ММС/ (особено като се има предвид ,
4
че през периода , когато се е развивало правоотношението, предмет на настоящото гр.д. №
21235/2024г. е имало няколко министри на младежта и спорта). Такива факти и
обстоятелства не се и твърдят от лицето Г. в т.нар. искане,вх. № 243483/26.07.2024г.,
нито се представят някакви доказателства в такава връзка.
„Изводът” на лицето Г. за „пристрастност”(!??) на председателя на 68 състав при СРС
към М.М.С. (които при това не са страни по насотящото грр.д. № 21235/2024г.) се основава
единствено на подробно юридически обоснованото от председателя на 68 състав при
СРС в мотивите на разпореждането № 64201/30.04.2024г. по настоящото дело теоретично
становище за принципна недопустимост на конститутивен иск по чл.358, ал.1, т.1,предл.2
КТ срещу работодател по чл.61,ал.2 КТ ( в конкретния случай- училище) , представляван
при това от служебно назначен по предложение на адвокатски орган особен представител
по чл.29,ал.4 ГПК , а не срещу органа на дисциплинарната власт по чл.192 КТ, издал
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „забележка” , чиято отмяна се
претендира (в конкретния случай – министър , съответно министерство).
В тази връзка следва да се отбележи следното :
На първо място: Формирането , изразяването и юридическото обосноваване на
теоретично становище свързано с допустимостта на предявен иск и осъществяването на
процесуални действия във връзка с това становище по конкретно съдебно производство , са
ПРАВОМОЩИЯ НА СЪДИЯТА, които той упражнява съобразно вътрешното си
убежение по чл.12 ГПК и юридическа компетентност , и които са включени в
ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА ВЛАСТ, осъществявана от съда.
От съдържанието на мотивите на разпореждането № 64201/30.04.2024г. по
настоящото дело (за връщане на исковата молба – б.с.) се установява , че в него от съдията–
докладчик не е коментиран никакъв факт , свързан с конкретния спор или с
конкретните страни по делото , а са посочени САМО теоретични юридически
аргументи и правни изводи , касаещи принципната недопустимост на иск по чл.358,
ал.1, т.1,предл.2 КТ срещу работодател по чл.61,ал.2 КТ ( в конкретния случай- училище) ,
представляван при това от служебно назначен по предложение на адвокатски орган особен
представител по чл.29,ал.4 ГПК , а не срещу органа на дисциплинарната власт по чл.192
КТ, издал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „забележка” , чиято отмяна
се претендира (в конкретния случай – министър , съответно министерство).
В конкретния случай в мотивите на разпореждането №64201/30.04.2024г. по
настоящото дело е изразено единствено ОБОБЩЕНО ТЕОРЕТИЧНО СТАНОВИЩЕ
по ПРИНЦИПЕН ПРАВЕН КАЗУС , а НЕ КОМЕНТАР НА КОНКРЕТНИ ФАКТИ ,
свързани с предмета на делото и със страните по него.
Поради посочените причини постановеното разпореждане №64201/ 30.04.2024г. по
настоящото гр.д. № 21235/2024г. (за връщане на исковата молба – б.с.) и подробно
5
обоснованото от СРС,68 състав в мотивите на това разпореждане теоретично
становище по процесуалната допустимост на предявения иск по чл.358, ал.1, т.1,предл.2
КТ НЕ Е ПРИСТРАСТНОСТ към конкретна страна (ищец или ответник), нито към друг
неучастващ по делото правен субект (министрество или друг държавен орган), а
осъществяване на ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ. Твъденията в обратния смисъл на
лицето Г. в т.нар. искане, вх. № 243483/26.07.2024г. са неоснователни, немотивирани,
недоказани и очевидно измислени от него, целящи единствено да обоосноват искането му за
отвод на председателя на 68 състав при СРС от разглеждането на делото.
Отмяната на разпореждането №64201/30.04.2024г. на СРС , 68 състав,
осъществена по реда на въззивното обжалване пред СГС, не обосновава обективна
неправилност на теоретичното становище , изразено в мотивите на отмененото
разпореждане, нито извод за пристрастност на първоинстанционния съд спрямо
конкретен правен субект, по-конкретно спрямо определено министерство или друг
държавен орган, а само доказва наличието на различни юридически разрешения на
сходни правни казуси и възприемането от въззивния съдебен състав на друго
теоретично становище по същия принципен правен спор.
На второ място : Изписването с главни букви на наименованията на юридически лица
(както това е направено в мотивите на разпореждането №64201/30.04.2024г. по настоящото
дело за наименованията на министерство и на училище – б.с.) не е проява на
пристрастност (каквото е куриозното твърдение на лицето Г. в т.нар. искане, вх. №
243483/ 26.07.2024г.) , а е израз на личния стил на писане на председателя на 68 състав
при СРС , който е упражняване на правото му на свободно изразяване и писмено ползване
на българския език по чл.39,ал.1 от Конституцията на Република България.
По същия начин (с главни букви) са изписани наименованията на юридически лица и в
другите съдебни актове на СРС, 68 състав по другите съдебни производства ,
разглеждани от този съдебен състав , което може да се устанави при елементарна проверка ,
и което само по себе си доказва , че това изписване на наименования няма нищо общо с
отношението на съдията към съответното юридическо лице (министерство , агенция
, училище , търговко дружество и други).
Независимо от гореизложеното следва да се отбележи , че твърдението за
пристрастност , изразена от съда чрез изписване с главни букви на наименование на
министерство в мотивите на съдебен акт , е ВПЕЧАТЛЯВАЩО както от юридическа ,
така и от ЕЗИКОВЕДСКА гледни точки , и несъмнено е ПРИНОС на посочения адвокат в
правната наука и по-конкретно в доктрината за съдебните отводи. Свързването на
начина на изписването на наименованието на министерство и по-конкретно големината на
използваните букви от автора на съответния текст (в конкретния случай от съдия в съдебен
акт) с подсъзнателните психически нагласи и „скрито” (установено само от посочения
адвокат) отношение на съдията към определено министерство, е ТВОРЧЕСКО
ДОРАЗВИТИЕ от страна на посочения адвокат не само на правната наука (на
6
процесуалното право), но и на литературната критика , на психологията , дори на
психоанализата , и е израз на изключителните знания и умения на посочения адвокат в
тези сложни правни, литературни и медицински области , така както са доказателство за
перфектния му езиков стил, деликатен изказ и отлично владеене на книжовния български
език изполваните от него изрази и тавталогии в т. нар искане , вх. № 243483/ 26.07.2024г.,
като :
- „...Съдът един вид е възможно да „подсили” и без това по-силната страна в ТПО”;
- „... в нас се поражда основателно съмнение , че Съдът ще отсъди...”;
-„...писането с главни букви от съдебния състав в знак вероятно на акцентиране и
натъртване”;
- „както се каза – ние имаме съмнение , че Съдът не е безпристрастен и ще отсъди в
полза на ответника – работодател , за да „защити” Министерството на младежта и
спорта , макар и неучастващо в процеса...”
- „....подлагане на предварително съмнение неговата защита за работодателя, тъй
щото бил назначен от други субекти, а не от Министъра”.
Изполването на думи и словосъчетания като : „подсилване” , „натъртване”, „тъй
щото”, „в нас”, „писане” , „подлагане” и други подобни, е илюстрация на предпочитания
от лицето Г. изискан литературен стил , характеризиращ се с употребата на книжовни
изрази , виртуозна семантика и сложен синтаксис, което обяснява защо посоченият
адвокат си е позволил въпреки липсата на процесуални законови права , да изопачава
умишлено начина на юридическото и езиково изразяване на съдията –докладчик на 68 състав
при СРС в мотивите на разпореждането №64201/ 30.04.2024г. по настоящото дело.
На трето място : НЕВЯРНО е твърдението в т.нар. искане, вх. № 243483/
26.07.2024г. на лицето Г., че в мотивите на разпореждането №64201/ 30.04.2024г. по
настоящото дело се съдържа изявление на председателя на СРС, 68 състав, според което
„било недопустимо да се предядяват трудови искове без внасяне на държавна такса”,
което е квалифицирано от посочения адвокат като „несъобразяване със специалната
разпоредба на чл.359 от КТ”.
Абзацът , съдържащ се в мотивите на разпореждането №64201/ 30.04.2024г., цитиран
от лицето Г. в т.нар. искане,вх. № 243483/ 26.07.2024г., гласи ДОСЛОВНО СЛЕДНОТО:
„Недопустимо е да се предявяват трудови искове (без внасяне на държавна такса)
срещу правни субекти без обосноваване на тяхната легитимация , както е в конкретния
случай. Процесуалното средство за предотвратяването на подобно необосновано
предявяване на искове против ответници , за които от твърденията в исковата молба е видно
, че не са легитимирани да отговорят по тях , е процесуалният институт на т.нар.
7
процесуална легитимация”.
При цитирането на този абзац от мотивите на разпореждането №64201/ 30.04.2024г.
адвокат Г. си е позволил подчертавания и акцентирания , каквито няма в оригиналния
текст , целящи да внушат смисъла, който посочения адвокат цели да припише на този текст.
Така например изразите „трудови искове” и „(без внасяне на държавна такса)” в
оригиналния текст не са подчертани и не са акцентирани по никакъв начин. Това е така ,
тъй като основният смисъл на твърдението в посочения абзац е , че е недопустимо е да се
предявяват трудови искове срещу правни субекти без обосноваване на тяхната
легитимация, както е в конкретния случай. Това не е субективно становище на
председателя на СРС, 68 състав , а е основен процесуален принцип , приложим към всички
граждански искове (каквито са трудовите искове) , който следва от процесуалния институт
на т.нар. процесуална легитимация , който се изучава в юридическите факултети и би
следвало да е известен на всеки юрист , включително и на адвокат Г.. Видно е, че изразът :
„(без внасяне на държавна такса)” е поставен в скоби, което означава , че не е част от
основния смисъл на изречението , а е допълнение, уточнение към израза „трудови искове” в
смисъл , че по трудовите искове не се внася държавна такса , както по другите искове
(което е факт , потвърден и от лицето Г. в т.нар. искане, вх. № 243483/ 26.07.2024г. ) , т.е. ,
че при трудовите искове не съществува възпиращата функция на дължимостта от
ищците на държавната такса, ограничаваща предявяването на очевидно неоснователни
искове, доколкото за ищците по трудови искове няма риск от загуба на платена държавна
такса за предявяването на очевидно неоснователен иск.
На четвърто място : Не изразява никакво пристрастие към никакъв правен субект
(страна или не по делото) отбелязването в мотивите на разпореждането №64201/
30.04.2024г. , че адвокатът , който се назначава за особен представител по чл.29, ал.4 ГПК на
ответник, винаги е избран произволно, т.е. чрез т.нар. принцип на случаен подбор (по който
се избират /определят/ и съдите-доклачици по съдебните дела съгласно изричната
разпоредба на чл.9,ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт), от други субекти (от
съответния адвокатски съвет и от съдията-докладчик), а не от представлявания по реда на
чл.29,ал.4 ГПК ответник. Квалифицирането на това отбелязване от лицето Г. като „обида за
адвокатурата” (!!??) представлява ФРАПАНТНО ИЗОПАЧАВАНЕ на същинските
твърдения на съдията-докладчик в мотивите на разпореждането №64201/ 30.04.2024г. и по
правното си естество представлява КЛЕВЕТА по смисъла на чл.147 НК.
Никъде в мотивите на разпореждането №64201/ 30.04.2024г. не са отправяни
никакви обидни твърдения и изрази нито към конкретен правен субект – физическо или
юридическо лице, включително конкретен адвокат, нито към неперсонифицирано
образувание , включително и към адвокатски органи или към адвокатурата като цяло.
Очевидно е за всеки непредубеден , че изразът „произволно избран адвокат, назначен
за особен представител по чл.29,ал.4 ГПК от други субекти , а не от ответника” (на който
неточно се позовава лицето Г.) , както сам по себе си, така и с оглед на контекста , в който е
8
използван, не съдържа никакви оценъчни категории и квалификации , още по-малко
обиди за когото и да е, а представлява само КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ на изискванията,
реда и органите за назначаването на т.нар. особен представител по чл.29,ал.4 ГПК
като процесуална фигура, който според законодателя следва да бъде адвокат , определен
(избран) на случаен (произволен) принцип (като т.нар. „принцип на случаен подбор” по
чл.9,ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт при определянето на съдиите –докладчици по
съдебните дела).
Определянето (избирането) на случаен (произволен ) принцип от съответния
адвокатски орган (адвокатски съвет) на адвокат , който да бъде назначен за особен
представител по чл.29,ал.4 ГПК на ответник по съдебно производство, е НОРМАТИВНА
РЕГЛАМЕНТАЦИЯ. Единственото , което е направено от съда в мотивите на
разпореждането №64201/ 30.04.2024г. , е да посочи тази правна уредба.
Причините , поради които лицето Г. въприема като „обида за адвокатурата”(!?)
нормативната регламентация на реда за определянето на адвокат-особен
представител по чл.29,ал.4 ГПК от адвокатските органи и процесуалните правомощия
на такъв представител, са СУБЕКТИВНИ , НЕ СЪОТВЕТСТВАТ НА ОБЕКТИВНИТЕ
ФАКТИ, поради което са НЕОТНОСИМИ към въпроса за пристрастността на съда ,
която се определя от реални обстоятелства, а не от емоционални изживявания на
конкретно лице, включително адвокат- пълномощник на страна по делото.
Следва отново да се отбележи , че в мотивите на разпореждането №64201/
30.04.2024г. не се съдържат никакви обидни твърдения и изрази на съдията-докладчик , но
в т.нар. искане, вх. № 243483/ 26.07.2024г. на адвокат Г. се съдържат изявления и оценки ,
умишлено демонстриращи неуважение както към конкретния съдия , така и към съдебната
институция като цяло , нарочно изопачаване на теретичните доводи на съда , както и
обиди към председателя на 68 състав при СРС , вменявайки му „пристрастия” , каквито
очевидно няма, обосновавайки ги с очевидно измислени и куриозни доводи (като
твърдението за изразена пристрастност поради изписване наименованието на
министерството с главни букви) , както и с умишлени изопачавания на основния смисъл на
изразеното от съдията , приписвайки му твърдения, каквито той не е формулирал (като
очевидно неверните твърдения , че в мотивите на разпореждането №64201/ 30.04.2024г.
съдът е посочил , че по трудови искове следва да се внася държавна такса, както и , че се
съдържала някаква неопределена „обида към адвокатурата” като общо понятие, долкото не
се твърди да е „обиден” конкретен адвокат или конкретен адвокатски орган).
Нежната душевност, ранимата чувствителност и крехката емоционалност ,
обусловили „обидчивостта” на адвокат Г., поради които той е приел особено драматично
теоретичното (но не персонализирано) становище на съдията , изразено в мотивите на
разпореждането № 64201/30.04.024г. , са трогателни и умилителни , обаче доколкото те
само субективни преживявания на посочения адвокат – физическо лице, част от
психическите му възприятия и не са провокирани от реални факти , не могат да бъдат
основания за отвод на съдията от разглеждането на делото.
9
На пето място : Обосноваването на пристрастност на съдия по конкретно съдебно
производство чрез приписването му на заинтересованост спрямо субект (в конкретния
случай министерство) , който НЕ Е СТРАНА ПО ДЕЛОТО (каквото изрично твърдение се
съдържа в т.нар. искане, вх. № 243483/26.07.2024г.) е поредният ТАЛАНТЛИВ ПРИНОС на
адвокат Г. за възходящото развитие на съдебната практика и на процесуално-правната
наука, доказващ неговата неповторима самобитна юридическа компетентост и
възхитителна правна грамотност, съчетани с изящни езикови умения (като използването на
следните думи и изрази: „тъй щото”, „натъртване” , „подсилване” , „подлагане” и други
подобни), които посоченият адвокат със завидното (но неоснователно) убеждение за
наличие на такова право демонстрира пред съдията– председател на 68 състав при СРС , в
чиито юридически познания и умения очевидно адвокат Г. много се съмнява, видно от
цялостния стил на изложението му в т.нар. искане, вх. № 243483/26.07.2024г. , чиято
основна цел е не толкова да обоснове искането за отвод, колкото да демонстрира
ОТКРИТО НЕУВАЖЕНИЕ към съдията, председателстващ 68 състав при СРС , както и
презрение и неодобрение към личността и професионалната му дейност, каквито
правомощия един адвокат няма .
Във връзка с гореизложеното следва да се ОБОБЩИ следното :
1)Съдията има законови правомощия да преценява допустимостта на
предявения иск и да оценява процесуалните действия на страните по делото, както и
на всички останали участници в конкретното съдебно производство. Упражняването
на тези правомощия е част от ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА ВЛАСТ на съдията като
държавен орган с властнически функции и е осъществяване на
ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА МУ ДЕЙНОСТ , която НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОЦЕНКИ И
КВАЛИФИКАЦИИ нито от отделен адвокат , нито от адвокатски органи , нито от
други несъдебни и съдебни органи, извън конкретната съдебна инстанция по реда на
обжалването на съответните съдебни актове.
2)Адвокатите не притежават правомощия да отправят квалификации,
субективни оценки и произволни „тълкувания” на съдебни актове , целящи да изразят
открито неуважение към съдия и към съдебната институция чрез обидни и
клеветнически твърдения , включително чрез умишлено изопачаване до степен на лъжи
на изразени от съдията теоретични становища при изпълнение на
правораздавателните му функции.
3)Отмяната на съдебен акт не дава право на адвокат да демонстрира неуважение
към съдията , чийто съдебен акт е отменен , особено когато това е станало поради
спорни юрдически доводи на въззивната инстанция, подлежащи на дебат, по чисто
10
теоретични въпроси , по които в съдебната практика няма единни разрешения, и които
нямат нищо общо със страните по конкретните дела , нито с техните фактически или
други връзки със съдии, адвокати или други лица.
4)Самото отправяне на необосновани субективни оценки и квалификации, както и
демострирането на неуважение към съдебната институция като цяло и към
конкретния съдия , ОЧЕВИДНО ЦЕЛЯЩИ ОКАЗВАНЕ НА ОТКРИТ
НЕРЕГЛАМЕНТИРАН НАТИСК ВЪРХУ КОНКРЕТНИЯ МАГИСТРАТ (СЪДИЯ) ЗА
ПРИНУЖДАВАНЕТО МУ ДА ИЗВЪРШИ ЖЕЛАНОТО ОТ ПЪЛНОМОЩНИКА НА
СТРАНАТА ПРОЦЕСУАЛНО ДЕЙСТВИЕ (В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ ОТВОД НА
СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ОТ РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЛОТО), каквито умишлено си е
позволил адвокат Г. в т.нар. искане, вх. № 243483/26.07.2024г., представляват
ПРАВОНАРУШЕНИЯ, които осъществяват дисциплинарни и престъпни състави,
уредени в Закона за адвокатурата и в Наказателния кодекс, което подробно ще бъде
обосновано при необходимост пред компетенните органи. Затова при продължаване
на описаното процесуално поведение на адвокат Г. спрямо съдията–председател на 68
състав при СРС (въпреки настоящото определение за отвод) чрез подаване от
посочения адвокат на бъдещи жалби, сигнали, публикации , медийни изяви и прочие,
ЩЕ БЪДАТ ПРЕДПРИЕТИ от председателя на 68 състав при СРС необходимите
действия за ангажирането на отговорността на посочения адвокат по ЗА и по
Наказателния кодекс чрез сезирането на съответния адвокатски съвет и на ГЛАВНА
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
5) Въпросът в конкретния случай не е дали е налице „обида на
адвокатурата”(!??), каквато странно се „привижда” на лицето Г., а дали е налице
„обида на съда” и „обида на магистратурата”, включваща като общност всички
съдии, прокурори и следователи, чрез умишлено изопачаване, цинична фамилиарна
интерпретация и нарочно невярно некомпететно „тълкуване” от адвокат на
юридически становища на магистрат(съдия), изразени в съдебен акт , постановен в
рамките на законовите му правомощия при осъществяване на правораздавателна
дейност като ОРГАН НА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ С РЕПРЕСИВНИ ФУНКЦИИ И
КОНСТИТУЦИОННО УСТАНОВЕН СТАТУТ, каквито НЕ ПРИТЕЖАВАТ нито
адвокатските органи , нито отделните адвокати, нито адвокатурата като
неперсонифицирана общност, за предовратяване на обидите срещу която адвокат Г.
така зорко следи.
ІV. ОТНОСНО НАЛИЧИЕТО НА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ПО ЧЛ.,22, АЛ.1, Т.6 ГПК ПО ГР.Д. №
21235/2024г. :
Въпреки изложеното в раздел ІІ от мотивите на настоящото определение относно
неоснователността на посочените от пълномощника на ищеца основания за отвод на
председателя на 68 състав при СРС от разглеждането на гр.д. № 21235/2024г. , настоящият
съдебен състав счита , че все пак по настоящото дело са налице предпоставките по
11
чл.22,ал.1,т.6 ГПК за отвод на съдията-докладчик, НО по причини , съвсем различни от
посочените от адвоката на ищеца – Г. в т.нар. искане , вх. № 243483/26.07.2024г. Тези
причини са СЛЕДНИТЕ :
В мотивите на отмененото разпореждане №64201/ 30.04.2024г. (за връщане на
исковата молба по настоящото дело – б.с.) съдията-докладчик на 68 състав подробно е
обосновал теоретичното юридическо становище за НЕДОПУСТИМОСТ на предявения
конститутивен иск по чл.358, ал.1, т.1 предл.2 КТ , както и на искането за назначаване на
особен представител по чл.29 ,ал.4 ГПК на посочения от ищеца ответник – процесното
учелище , доколкото издател на оспорваната дисциплинарна заповед е министър , което
обосновава пасивна легитимация на съответното министерство по иска за отмяната й.
В исковата молба, вх. № 123152/12.04.2024г. до СРС и в частната жалба, вх. №
149827/08.05.2024г. до СГС пълномощникът на ищеца е обосновал противоположно
становище на това на съдията-докладчик на 68 състав при СРС, изложено в обжалваното
разпореждане №64201/ 30.04.2024г. , което е възприето от въззивния състав.
Следва да се отчете наличието на съществени различия между становищата на
председателя на 68 състав при СРС и на ищцовата страна относно допустимостта и
основателността на предявения конститутивен иск по чл.358, ал.1, т.1 предл.2 КТ и
относно предявеното искане за назначаване на особен представител по чл.29 ,ал.4 ГПК на
посочения от ищеца ответник – процесното училище. Както бе подчертано, становището
на председателя на 68 състав при СРС за недопустимост на предявения конститутивен иск
по чл.358, ал.1, т.1 предл.2 КТ и на предявеното искане за назначаване на особен
представител по чл.29 ,ал.4 ГПК на посочения от ищеца ответник – процесното училище е
ПРИНЦИПНО ТЕРЕТИЧНО и е подробно обосновано с ЮРИДИЧЕСКИ АРГУМЕНТИ в
мотивите на разпореждането №64201/ 30.04.2024г. за връщане на исковата молба.
Според вътрешното убеждение по чл.12 ГПК на председателя на 68 състав при
СРС предявеният конститутивен иск по чл.358, ал.1, т.1 предл.2 КТ и предявеното
искане за назначаване на особен представител по чл.29 ,ал.4 ГПК на посочения от
ищеца ответник – процесното учелище са НЕДОПУСТИМИ, което е подробно
обосновано в мотивите на разпореждането №64201/ 30.04.2024г. за връщане на
исковата молба, отменено от СГС след възприемане на дводите на ищцовата страна.
Поради тази причина, а и като се има предвид, че становището на председателя на 68
състав относно недопустимостта на гр.д. № 21235/ 2024г. вече е изразено с
разпореждането №64201/ 30.04.2024г. за връщане на исковата молба, а по делото няма
нови обстоятелства за промяна на това становище, за да се изключат всякакви
съмнения относно предубеденост на съдебния състав от прекратяване на делото или от
отхвърляне на предявения иск , следва на основание чл.22,ал.1,т.6 ГПК председателят на 68
състав при СРС да се отведе от разглеждането на гр.д. № 21 235/2024г.
12
КАЗАНО ОБОБЩЕНО И НАКРАТКО :
1/Основанието за отвод на председателя на 68 състав при СРС от разглеждането
на гр.д. № 21235/2024г. не е пристрастие по отношение на министерства или министри ,
неучастващи по делото, нито спрямо училища или спрямо каквито и да са други
правни субекти– физически или юридически лица , каквито са произволните
неоснователни твърдения на пълномощника на ищеца , които единствено могат да
бъдат причина за ангажиране на неговата наказателна , дисциплинарна и
имуществена отговорност по причините, посочени в раздел III от мотивите на
настоящото определение, но не и основание за отвод на съдията-докладчик.
2/Основанието за отвод по чл.22,ал.1, т.6 ГПК на председателя на 68 състав при
СРС от разглеждането на гр.д. № 21235/2024г. е неговото принципно теоретично
становище , формирано съобразно вътрешното му убеждение по чл.12 ГПК и изразено в
отмененото разпореждане №64201/ 30.04.2024г. за връщане на исковата молба , че
предявеният иск е НЕДОПУСТИМ и НЕОСНОВАТЕЛЕН срещу посочения от ищеца
ответник поради липсата на пасивна легитимация , както и , че е НЕДОПУСТИМО
искането за назначаване на особен представител по чл.29 ,ал.4 ГПК на ответник-
училище по иск за отмяна на издадена от министър заповед за дисциплинарно
наказание „забележка“ на директор на същото училище. Това се налага, както бе
посочено, за да се изключат всякакви съмнения относно предубеденост на съдебния
състав от прекратяване на делото или от отхвърляне на предявения иск.
V. ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.23,АЛ.2 ГПК :
Определението , с което съдът се произнася по искане за отвод на съдебния състав, не
подлежи на обжалване. Това е така , тъй като с това определение , нито се прегражда
развитието на съдебното производство (чл.274,ал.1,т.1 ГПК) , нито пък това е изрично
предвидено в закона (чл.274,ал.1,т.2 ГПК). Законноста на това определение подлежи на
контрол при оспорване на самото съдебно решение.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА председателят на 68-ми състав при СРС – А.А. от разглеждането на гр.д.
№ 21235/2024г.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на ІІ ГК при СРС за определяне на
съдия-докладчик с оглед принципа за случайното разпределение на делата (чл.9,ал.1 и ал.2
ЗСВ) за продължаване на процесуалните действия по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
14