РЕШЕНИЕ
№ 1670
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110204586 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Д.
Д. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Христо Попович“, № 32, ет.5, ап.15
против Наказателно постановление № 21 - 6252 - 000905/08.10.2022г. на Началник
група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“-Варна, с което му е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е постановено в нарушение на закона. Твърди се, че
АНО е издал немотивирано НП и не е положил усилия в изпълнение на задълженията
си по чл.57 от ЗАНН да събере доказателства, да се позове на тях и да конкретизира
кой е допуснал нарушение и какво е то, да го опише точно и на база събраните факти
да издаде НП. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание възз. не се явява и не се представлява. Депозира писмено
становище, с което се поддържа жалбата. Сочи, че в процеса на
административнонаказателното производство, са допуснати съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление не е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Сочи се, че за прекратяване на регистрацията на автомобила се уведомява
собственика . Твърди се, че няма доказателства собственикът на автомобила да е бил
уведомяван за прекратяване на регистрацията. В наказателното постановление
1
липсвали каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора,
наблюдавал преписката по същия казус, който установява, че липсва състав на
престъпление. Отказът на прокуратурата да образува ДП бил изпратен в Сектор ПП
единствено за сведение, но не и с указание за санкциониране по административен ред,
или пък за преценка в този смисъл.
В заключение се сочи, че липсват доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1
от ЗДвП и се моли за отмяната на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Към 2021г. лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег.№РА5414ВС бил
собственост на И.А.Б. от гр.Пазарджик. Последният го придобил с договор за покупко-
продажба от 21.09.2017г., но не го регистрирал в съответната служба на МВР.
Впоследствие на 05.01.21г. договорът бил –регистриран в Сектор ПП-Пазарджик, но
на 04.02.2021г. регистрацията му била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП.
На 28.06.2021г., около 18:30ч. горепосоченият лек автомобил се управлявал от
възз. Г. Д. в гр.Варна. При движение по ул.“Втора“, посока бул. „Княз Борис І“, той
бил спрян за проверка от органите на полицията, сред които и К. Б. И., работещ на
длъжност полицай в сектор „СПС“-Варна. В хода на проверката органите на реда
установили, че управляваният от възз. автомобил е с поставени регистрационни
табели, но е с прекратена регистрация, считано от 04.02.2022г. на основание чл.143,
ал.15от ЗДвП.
За констатираното И. съставил АУАН с бл. № 191517, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, който го подписал с отбелязване, че има особено мнение и получил препис
от него. В законоустановения срок възз. не депозирал възражения.
По случая била извършена и проверка ЗМ №207/2021г. по описа на Пето РУ при ОД
на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В хода на проверката била приобщена информация, че автомобилът е собственост
на И.А.Б. от гр.Пазарджик и регистрацията му е била служебно прекратена на
04.02.2021г.
В хода на проверката, на 28.06.2021г. от възз. били снети писмени сведения. В тях
2
той посочил, че не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на автомобила,
като нямал договор със собственика нито за ползване, нито за продажба.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП за образуване на ДП срещу въззивника, с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
По така постъпилата преписка във ВРП била образувана пр.пр.№10663/2021г., която
приключила с постановление от 04.10.2022г. за отказ от образуване на ДП за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна
страна. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Сектор ПП при ОД на
МВР –Варна за сведение и за издаване на НП.
След постъпване на прокурорския акт, на 08.10.2021г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно :
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно
от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№10663/2021г. на ВРП и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът напълно кредитира показанията на св.К. И., тъй като същите са логични,
последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група
при ОД на МВР, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед №
3
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
НП е съставено в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно - наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на
АНО за сведение е евентуална преценка реализирането на административната
отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. -
ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
При цялостната проверка на атакуваното НП относно нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.
42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена,
адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от
настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран
кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените
4
конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява автомобил,
който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на
водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил, марка
„Фолксваген голф“ с рег.№РА5414ВС е моторно превозно средство по смисъла на § 6,
т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път,
отворен за обществено ползване /в гр.Варна / на датата посочена в административното
обвинение.
Жалбоподателят не оспорва и фактът, че МПС е собственост на И.А.Б.. Видно от
доказателстмата по делото приложени в служебно изисканите от съда материали по
пр.пр.№10663/21г. на ВРП, Б. е придобил собствеността върху автомобила в
предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП /писмен договор с нотариална
заверка на подписите/, както и че в едномесечен срок от придобиването в собственост
на регистрирано пътно превозно средство собственикът не е изпълнил задължението
си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да
регистрира превозното средство на свое име в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния си адрес или адрес на регистрация. Същото е
придобито с договор за покупко-продажба от 21.09.21г., но е регистрирано на негово
име едва на 05.01.21г.
С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
5
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45 от
24.03.2000 година) се определят условията и реда за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно
предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни
превозни средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един месец
от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за собственика,
посочени в свидетелството за регистрация, арг. чл. 14 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
година.
Регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, арг.
чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 година, като администрацията не уведомява собственика на
пътното превозно средство, рer argumentum a contrario / по аргумент на противното/ от
чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП /в сила от
27.12.2017г./, съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва ex lege /по
силата на закона /, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират собственика на лек автомобил,
„Фолксваген голф“ с рег.№РА5414ВС – Иван Бадев, за прекратяването на
регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/. Всеки е длъжен да
познава закона, поради което и собственикът на автомобил- Б. е била длъжен да заяви
промяната в собствеността, като законът не вменява в задължение на
административните полицейски органи да го уведомят, че автомобилът е
деригистриран и че регистрацията на автомобила ще бъде прекратена, в следствие на
нейното бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила не е
бил спазен от новия собственик, поради което регистрацията му е била служебно
прекратена, но това е станало след като последният е заявил промяна в регистрацията
на 05.01.21г. На доста по-късен етап , един месец по-късно на 04.02.21г. е прекратена
регистрацията на автомобила.
6
От приетите по делото гласни и писмени доказателства е безспорно доказано и че
възз. е управлявал процесният автомобил в гр.Варна на датата посочена в НП-
28.06.21г., т.е. след прекратяване на регистрацията му.
Така, че по делото е безспорно доказано, че на тази дата автомобилът с прекратена
регистрация се е управлявал от въззивника.
В случая, въпреки събраните гласни и писмени доказателства липсват такива възз.
да е знаел, че собственикът, в случая И.Б. не е изпълнил административното си
задължение, след като придобие в собственост автомобила да го регистрира в
законоустановения срок за това в Сектор ПП . Необорени по никакъв начин са
твърденията в жалбата, че възз.не е бил уведомен от собственика, че автомобилът не е
бил регистриран по надлежния ред, т.е, че е бил дерегистриран. Табелите са били
поставени на автомобила, видно от писмените и гласни доказателства, автомобилът е
бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства
това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя или да му е било
станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е
управлявал МПС.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое
ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. В
случая такива не са налични и не са ангажирани от АНО, не са събрани и от съда
въпреки приобщените множество доказателства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците
както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези
признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че
няма доказателства въззивникът виновно да е управлявал служебно дерегистрирано
МПС, напротив, събраха се такива, че той изобщо не е знаел, а и предполагал, че
автомобилът е бил служебно дерегистриран.
Съдът намира, че в случая не се касае за форма на вината непредпазливост под
формата на небрежност, при която не е изключена административнонаказателната
отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо.
Съждението относно извършването на неправомерно деяние от възз.. в условията на
непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретния казус
7
обаче по делото не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи
подобно задължение. В случая е установено, че собствеността върху процесното ППС
е придобило друго лице, а не възз. и именно това друго лице, като собственик е било
длъжно да предприеме действия по пререгистрация на автомобила. При липсата на
доказателства за възложено задължение на възз, да регистрира автомобила, няма как
същият да установи или предполага, че собственикът не си е изпълнил задължението
по закон. Не може да се изисква от ползвателя на автомобила преди да започне
управление да се увери, че автомобилът е регистриран, като извърши например справка
в сектор ПП, тъй като при наличие на поставени табели на него, няма друга
възможност за установяване.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП
не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна
страна. В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност
НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН, постановлението на
ВРП за отказ от образуване ДП и справка от масивите на МВР, удостоверяваща
прекратената регистрация на МПС, което наложи материалите от горепосочената
прокурорска преписка, съдържаща материали по ЗМ №207/2021г. по описа на Пето РУ
при ОД на МВР-Варна да бъдат изискани служебно от съда. Нещо повече, от
посоченото в прокурорския акт е видно, че се отказва образуването на ДП поради
липса на умисъл за извършване на деянието. В такъв случай буди недоумение
процесуалната позиция на ВРП да изпрати материалите по преписката в Сектор СПС-
Варна с указания за издаване на НП. Няма как да се приеме, че за престъплението няма
вина, т.е. деянието не е осъществено от субективна страна, а същото деяние да
съставлява нарушение, което да е осъществено от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
8
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 - 6252 - 000905/08.10.2022г. на
Началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“-Варна, с което
на Г. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Христо Попович“, № 32, ет.5,
ап.15 е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
9
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10