РЕШЕНИЕ
№ 10.02.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На десети януари, две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1499 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. , против В.К.Д., ЕГН-**********
***, с цена на иска – 263.48 лева.
В исковата си молба срещу В.К.Д.,
ЕГН-********** ***, ищецът „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* твърди, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу ответника , въз основа на което е образувано ч.гр.д.№51/2019г.
по описа на РС-Пазарджик, по което е била издадена заповед за изпълнение.
Твърди се в исковата молба, че на
25.05.2016г. между В.К.Д. и „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е
сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* за срок 24 месеца по план НонСтоп 29,99 с неограничени национални
минути, със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв.
при 40% Промо отстъпка от съшия за 24 месеца. Д. не изпълнява задълженията си
по договора в общ размер на 82,31 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 05.08.2016г. - 04.11.2016г.
Твърди се, че на 28.05.2016 г.
между В.К.Д. и „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + 359********* за срок от 24 месеца. На
29.08.2016г. между същите страни е сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок от 24
месеца по план НонСтоп 29,99
промо 24,99 с промоционален месечен абонамент в размер на 24,98 лв. Д.
не изпълнява задълженията си по споразумението в обш размер на 105,50 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.08.2016г. - 04.11.2016г.
Сочи се, че на същата дата -
29.08.2016г. и по повод горепосоченото споразумение, мобилният оператор, като
лизингодател, сключил с В.К.Д. – лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно
и възмездно ползване устройство марка ALCATEL POP 4 White с обща лизингова цена в размер на 140.67
лв., чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 3,29 лв. при
първоначално платена лизингова вноска от 65.00 лв. По договора за лизинг Д.
дължи заплащане на сума в общ размер на
75,67 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 05.08.2016г. - 04.01.2017г„ а именно: 3,29
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.08.2016г. -
04.09.2016г., начислена във фактура № ********** /05.09.2016г.; 3,29 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.09.2016г. - 04.10.2016г.,
начислена във фактура № **********/05.10.2016г.; 3,29 лв. - лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 05.10.2016г. - 04.11.2016г., начислена във
фактура № **********/05.11.2016г.; 65,80 лв. - сбор от 20 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период 05.12.2016г. -
04.01.2017г., начислени във фактура № **********/05.01.2017г.
Сочи се, че посочените задължения
са индивидуализирани в описаните в исковата молба 4 броя фактури.
Сочи се, че на 04.01.2019г.
„Теленор България" БАД подава Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Пазарджик срещу В.К.Д., в
което се претендират: главница в размер на 263,48 лв. (двеста шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки)
и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Образувано е ч.гр.д. № 51/2019г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.
Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Предвид това. на основание чл. 415. ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор
България" ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу него.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК
********* има следните вземания срещу В.К.Д.,
а именно: суми в общ размер на
263,48 лв. (двеста шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки),
представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********: неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* и неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер + 359*********; законна лихва,
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №51/2019 г.
и по настоящото производство.
Посочена е банкова сметка ***. Сочат
се доказателства. Прави се доказателствено искане.
В срока по чл. 131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответника, с който се счита, че подадения иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва се изцяло съдържанието на представените фактури с исковата молба.
Оспорва се и представената с исковата молба Запис на заповед за сумата от 75.67
лв.
Не възразява да се приемат представените с
исковата молба доказателства, както и да се изиска и приложи ч.гр.д.№51/2019г.
по описа на PC Пазарджик.
Възразява се срещу адвокатския хонорар на
процесуалния представител, който следва да е в размер на 100 лв. по Наредбата
за правната помощ.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. От същото е подадено писмено становище, с
което се поддържа предявения иск като са развити подробни съображения по
съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът,
чрез особения си представител, поддържа направеното с писмения отговор
оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания и представената писмена защита.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като
съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в
съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от
приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№51/2019г. по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 07.01.2019г. ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №48/09.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.К.Д., ЕГН-**********/ ответника по делото/ да заплати на „Теленор България“ЕАД сума в
размер на 263.48лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението 07.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане от 08.03.2019г. заповедният съд
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Разпореждането е връчено на заявителя на 26.03.2019г. В едномесечния срок
заявителят е предявил настоящия
положителен установителен иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна/ заявителя
в заповедното производство/ поради
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по правилата на чл.47,
ал.5 от ГПК . Предявяването е станало в законовоустановения срок по чл.415,
ал.4 от ГПК . Предметът на настоящото исково производство е тъждествен с
предмета на заповедното производство. Неоснователни са възраженията на
ответника за липса на тъждество в предмета на заповедното и исковото
производство.
Като допустим настоящият иск следва да бъде
разгледан по същество.
По същество съдът намира следното :
От
представените от ищеца писмени
доказателства, вкл. договор за мобилни услуги от 25.05.2016г., договор за мобилни
услуги от 28.05.2016г.;
подписаното Допълнително споразумение към договора от
29.08.2016г., Договор за лизинг от 29.08.2016г. и Общите условия, се
установява, че ответникът Д. е абонат на дружеството доставчик на мобилна
услуги.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, на 25.05.2016г.
между В.К.Д. и „Теленор България" ЕАД с ЕИК *********, е бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* за срок 24 месеца по план „Нон Стоп 29,99“ с неограничени национални минути, със
стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. при 40% Промо отстъпка от
съшия за 24 месеца.
На 28.05.2016г. между В.К.Д. и
„Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е подписан Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + 359********* за срок от 24 месеца /приложен по
делото/. На 29.08.2016г. между същите страни е сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок or 24
месеца по план НонСтоп 29,99
промо 24,99 с промоционален месечен абонамент в размер на 24,98 лв.
На същата дата - 29.08.2016г. и по
повод горепосоченото споразумение, мобилният оператор, като лизингодател,
сключил с В.К.Д. /лизингополучател/,
Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и
възмездно ползване устройство, марка „ALCATEL POP 4 White“ с обща лизингова цена в размер на 140.67
лв., чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 3,29 лв. при
първоначално платена лизингова вноска от 65.00 лв. видно от условията при които
е сключен договора, ответникът е следвало да заплати сума в
общ размер на 75,67 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.08.2016г. - 04.01.2017г„ а
именно: 3,29 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.08.2016г. - 04.09.2016г., начислена във фактура № ********** /05.09.2016г.; 3,29
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.09.2016г. -
04.10.2016г., начислена във фактура № **********/05.10.2016г.; 3,29 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.10.2016г. - 04.11.2016г.,
начислена във фактура № **********/05.11.2016г.; 65,80 лв. - сбор от 20
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период
05.12.2016г. - 04.01.2017г., начислени във фактура № **********/05.01.2017г.
Към подадената от ищцовото дружество искова
молба, са били представени и приети от съда следните фактури:
1.Фактура
№ **********/05.09.2016г. за отчетен период 05.08.2016г. - 04.09.2016г. и срок за плащане - 20.09.2016г., издадена за
сумата от 78.73 лв. с ДДС, представляваща неплатени абонаментни такси,
използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва: 54,30
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359*********; 3,29
лв. - лизингова вноска за предпочетен номер +359*********; 21,14 лв. абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер +359*********. Фактурата се претендира от
ищеца в размер от 67,69 лв., поради извършено частично плащане в размер на
11,04 лв., което погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги
за предпочетен номер +359********* до размера на 43,26 лв.;
2. Фактура
№**********/05.10.2016г. за отчетен период 05.09.2016г. - 04.10.2016г., срок за
плащане - 20.10.2016г„ издадена за сумата от 83,73 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така
дължимите суми са както следва: 37,26 лв. абонаментна такса и използвани услуги
за предпочетен номер +359*********; 3.29 лв. лизингова вноска за предпочетен
номер +359*********; 43,18 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +359*********;
3. Фактура
№ **********/05.11.2016г. за отчетен период 05.10.2016г. - 04.11.2016г„ срок за
плащане - 20.11.2016г„ издадена за сумата от 46,26 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси и лизингова вноска. Така дължимите суми са както
следва: 24,98 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359*********;
3,29 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +359*********; 17,99 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359*********;
4. Фактура
№ **********/05.01.2017г. за отчетен период 05.12.2016г. - 04.01.201 7г„ срок
за плащане - 20.01.2017г„ издадена за сумата от 1055.27 лв., представляваща
неплатени неустойки и начислени накуп лизингови вноски. Така дължимите суми са
както следва: 989,47 лв. неустойки за предпочетени номера +359********* и +359*********;
65,80 лв. лизингови вноски за предпочетен номер +359*********.
Фактурата
се претендира от ищцовата страна единствено за сумата от 65,80 лв.,
представляваща начислени накуп лизингови вноски за предпочетен номер +359*********.
Ответникът
в качеството на потребител на далекосъобщителните услуги се е задължил да
заплаща цената на тези услуги , определени като месечна абонаментна такса съгласно
избран от потребителя абонаментен план по договорите. Установява се от данните
по делото, че процесните договори са
сключени при общи условия, приети от ответника. Съгласно чл.26 от Общите
условия на мобилния оператор, при ползването на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура , която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител- страна по
договора, се уведомява за датата от
месеца, на която ще му бъде издаване фактура. Неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимите суми.
В хода на
производството по делото не е била извършвана съдебна експертиза, както и не са
били разпитвани свидетели.
Не са били
ангажирани каквито и да е доказателства от страна на ответника, че
претендираните от ищцовата страна суми са били заплатени на ищеца.
Въз основа на така очертаната по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявените искове са основателни
и доказани.
За уважаването на предявеният
установителен иск, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника, изправността си по договорите, наличие
на задължения на ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се
установи , че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдените
по-горе договори за мобилни услуги като по силата на договореното между
страните, операторът предоставял далекосъобщителни
услуги на ответника при съответните месечни абонаментни такси.
Същите са били надлежно фактурирани в
приложените към исковата молба фактури - Фактура № **********/05.09.2016г.; Фактура
№**********/05.10.2016г.; Фактура № **********/05.11.2016г. и Фактура №
**********/05.01.2017г.
Ответникът е поел насрещното
задължение да заплати стойността на предоставените
и ползвани услуги по горните фактури в съответните срокове от издаването им. Следва
да се отбележи, че неполучаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението за плащане на дължимите суми.
Ответникът, носещ
доказателствената тежест, не ангажира доказателства, установяващи плащане на
дължимите суми за доставени
далекосъобщителни услуги.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ищцовото дружество, като страна по договорните
отношения между страните, е изпълнило задълженията си, като е предоставило
достъп до мобилната си мрежа. В представените по делото фактури надлежно са
остойностени дължимите суми за абонаментни такси съгласно уговорените в договоар и
допълнителните споразумения абонаментни планове. Фактурирани са и дължимите
суми за лизингови вноски, съгласно уговорените в договора за лизинг размери.
Неоснователни са възраженията на
ответната страна, съгласно което описаните суми в обстоятелствената част на
исковата молба не кореспондират със сумите, посочени във фактурите. Налице е
пълна тъждественост между тези суми, като разликата се дължи на това, че по
фактура № **********/05.01.2017г.
ищцовото дружество претендира
единствено сумата от 65,80лв.,
представляваща начислени накуп лизингови вноски за предпочетен номер +359*********,
а не цялата сума по фактурата. Отчетено е и извършеното от ответницата Д.
частично плащане в размер на 11.04 лв. по
Фактура № **********/05.09.2016г. Тъй като не са били представени по
делото каквито и да е доказателства за извършени други плащания от страна на
ответницата, твърденията за извършването на такива останаха недоказани в хода
на производството. Съдът намира,че ищцовото дружество е установило вземанията
си на претандираното основание и размер, като възраженията на назначения особен
представител на ответника са неоснователни.
Ето защо следва да бъде установено
по отношение на ответника, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от О. Б. Ш. , в размер на 263,48 лв. (двеста шестдесет и три
лева и четиридесет и осем стотинки), представляващи неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********: неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер + 359*********.
По
отношение на разноските- При този изход
на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски. Ищецът претендира
присъждането на разноски, както следва : 25.00 лв. държавна такса по ч. гр.дело №51/2019г. по
описа на РС-Пазарджик; 25.00 лв.
държавна такса по гр.дело №1499/2019г.
по описа на РС-Пазарджик, 360.00лв.
изплатено адвокатско възнаграждение по по ч. гр.дело №51/2019г. по описа на
РС-Пазарджик; 300.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство;
както и депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер на
200.00лв. Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на ищцовото дружество, съдът приема за частично
неоснователно, касателно заплатеното възнаграждение по ч. гр.дело №51/2019г. по
описа на РС-Пазарджик, което следва да бъде намалено до размера от 300.00лв.,
предвид чл.7,ал.7 от Наредба №1 от 2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения,и с оглед на обстоятелството, че делото не е отличава с особена
фактическа и правна сложност, като се има предвид обемът на извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия, доказателствата,
събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените
от ответната страна възражения.
Претендираното от ищеца възнаграждение
по исковото производство в размер на 300.00лв. е в законоустановеният минимум, поради което
няма как да бъде намален от съда
Ответната
стана не претендира присъждането на разноски.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. , против В.К.Д., ЕГН-********** ***, с цена на иска –
263.48 лева
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ответника В.К.Д., ЕГН-********** ***, че дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор О. Б. Ш. , сумата в общ
размер на 263,48 лв.
(двеста шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки), представляващи
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 25.05.2016г.: неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 28.05.2016г. и неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер + 359********* от
29.08.2016г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда /07.01.2019г./ до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
№48/09.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№51/2018г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН-********** ***, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от изпълнителния директор О. Б. Ш. , сумата в общ размер на 850.00лв. /осемстотин и петдесет лева/-
сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №51/2019г. по описа на РС-Пазарджик и по
гр.дело №1499/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: