Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………./19.10.2015г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ СЪСТАВ, гражданско отделение, на 02 октомври 2015г., в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при участието на секретар Ж.П. разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова гражданско дело № 4275 по описа за 2015г.
Предявени са обективно
и субективно съединени искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД от И.С.В. ЕГН **********,*** срещу Н.Р.Б. ЕГН **********,***,
„Б.1" ООД ***, П.Ж.Я. ЕГН **********,***, Г.П.Б. ЕГН
********** и В.И.Б. ЕГН **********,***» Х.М.М., ЕГН **********,***, И.С.А., ЕГН **********
***, К.Й.А. ЕГН **********,***, О.Л.Н. ЕГН ********** и М.Г.Г.,
ЕГН **********,***, И.Л.В., ЕГН ********** и Д.С.В., ЕГН **********,***, И.Н.,***,
«М******** ****»ООД, ЕИК *********, както
следва:
1. За солидарно осъждане
на ответниците да заплатят на
ищцата сума в размер
на 12 000 лева, дължима за причинените й през периода 03.12.2010 година до 30.06.2012 година имуществени вреди поради незаконно
извършено от ответниците строителство
в общите части - автомобилен подход на сградата
с адм. адрес
гр. Варна, ул. »**********»№
28, което е препятствало ползването
на притежаваното
от ищцата Б. в същата сграда.
2. За
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 5 000 лева неимуществени вреди поради преживените от нея през този
период повишена тревожност и дълбоко
безпокойство, дължащи се на невъзможността да ползва притежаваното от нея Б. по
предназначение и съответно да погасява кредитните си задължения.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик
на Б. със застроена площ от 217,73 кв.м., находящо се
в сутеренния етаж в сградата на ул. „**********“ № 28, а ответниците са собственици на самостоятелни
обекти в същата сграда. Твърди се в исковата молба, че през 2011г. ответниците са взели решение за преграждане с трайна
преграда на аварийния подход към сградата, находяща
се в гр. Варна, ул. »**********»№
28 и съответно са монтирали стабилни заключващи се
врати в двата края на автомобилния подход към сградата. По този начин бил преграден аварийния изход на притежаваното от ищцата Б.,
вследствие на което наемателите развалили сключения договор за наем на
05.01.2012г. Въз основа на подадена от
ищцата жалба до РДСНК била издадена заповед №2229/11.06.2012г. за премахване на
незаконното строителство. През периода от 18
месеца до премахване на монтираните прегради Б.то е било неизползваемо, поради
което ищцата твърди, че е понесла имуществени вреди поради невъзможността за
отдаването му под наем в размер на договорената наемна цена по договора за
наем, развален поради действията на ответниците, а
именно 2000 лева на месец. Твърди се, че ищцата е понесла и неимуществени вреди
поради изпитваните тревожност и безпокойство, свързани с опасенията, че ще
загуби Б.то поради невъзможността да погасява кредитите си.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор
на исковата молба, с който оспорват изцяло претенциите по основание и размер. Твърди се, че процесните
врати на автомобилния подход са били монтирани от строителя на сградата и са
съществували при приемане на сградата и въвеждането й в експлоатация. Сочи се,
че представените към исковата молби писмени доказателства не доказват взето от ответниците решение през 2011г., както и извършени действия
по монтиране на описаните врати.. Оспорва се представения към ИМ договор за
наем, както и твърденията за неговото прекратяване. Излага се, че през 2013г.
за монтиране на такива врати е издадено разрешение за строеж, с оглед на което
е извършена проверка за спазване на всички законови изисквания. Оспорва се
настъпването на вреди, имуществени и неимуществени, като следствие от действия
на ответниците, както и твърденията за тяхната противоправност.
Съдът,
като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представени са по делото нот. акт
за учредяване в полза на “Т***” ЕООД право на строеж върху УПИ с площ от 370
кв.м. с админ. адрес гр.Варна, ул.”**********” №28, както и нотариални актове,
видно от които ответниците са придобили самостоятелни обекти в жилищната
сграда, находяща се в гр.Варна, ул.”**********” №28.
От представеното по делото
постановление от 11.01.2010г. на ЧСИ Л.Т., рег.№713 с район на действие ВОС, е
видно, че процесният недвижим имот – Б. – бар, находящ се на сутеренен етаж от
жилищна сграда в гр.варна, ул.”**********” №28 е възложен на И.С.В..
Приети са като доказателство по
делото удостоверение №27/13.02.2006г. за
въвеждане в експлоатация на строеж, представляващ жилищна сграда на пет етажа с
подпокривно пространство, находяща се в гр.Варна, ул.”**********” №28; удостоверение
от 13.07.2006г. за промяна предназначение от ателие в “Б.” по време на
строителството, находящо се н сутеренния етаж на жилищна сграда, находяща се в
гр.Варна, ул.”**********” №28 и удостоверение от 01.09.2006г. за въвеждане в
експлоатация на строеж – Б. II етап с обща площ 217,73 кв.м.
Представени са по делото протокол
от 01.02.2013г. от проведено Общо събрание на жилища и обекти в жилищна сграда
с адрес гр.Варна,
ул.”**********” №28, видно от който са избрани управител, членове на УС и
контрольор на етажната собственост, протокол от ОС на ЕС от 05.02.2013г., видно
от което е взето решение за затваряне на входен проход към жилищната сграда.
Видно от представените заявления
до район “Приморски” – Община Варна по искане на управителя на ЕС е проведена
процедура по издаване разрешение за строеж за следните СМР – затваряне на
входен проход към жилищната сграда и е издадено съответно разрешение за строеж от
21.03.2013г. Представено е също и конструктивно становище за остъкляване на
проход, находящ се в жилищна сграда на ул.”**********” №28 с възложител П.Ж.Я..
Приети са като доказателства по
делото жалби от живущите на адрес гр.Варна,
ул.”**********” №28 до Община Варна, РДНСК, РИОКОЗ – гр.Варна и съответни
отговори, видно от които живущите на адреса постоянно са отправяли оплаквания
до съответните органи за нарушения при дейността на функциониращото на адреса Б.,
изразяващи се в силна музика, неспазване на работното време, нарушения на
обществения ред.
Представена е по делото заповед
№2229 от 11.06.2012г. на Кмета на Община Варна за премахване на двете преградни
врати от двете страни на проход в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.”**********”
№28.
Представен е по делото също и
договор от 03.12.2010г., сключен между И.С.В. и „*** **** **“, ЕИК *********,
представлявано от Н.Ч.Д. за наем на бар – Б., находящ се на сутеренен
етаж от жилищна сграда в гр.Варна, ул.“**********“ №28 за период от 5 години,
от 03.12.2010г. до 03.12.2015г., както и приемо-предавателен
протокол за връщане на наетия имот от 03.12.2010г.
Представена е по делото и годишна
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, подадена от И.С.В. за
2011г.
Назначена и приета в хода на
производството е съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се
установява, че експлоатацията на Б.то в завареното фактическо положение е
възможна без използването на допълнителен изход през задния двор на сградата
при ограничен достъп до 15 бр. посетители и до 300 кв.м. площ на заведението,
зависещ от един фактически евакуационен изход; от допълнителните пояснения на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че допълнителният изход през вътрешния
двор на сградата не отговаря на нормативите за евакуационен изход не поради
наличните врати, а поради недостатъчния размер и високия праг на задната врата
на заведението, водеща към вътрешния двор.
В хода на производството са
ангажирани и гласни доказателства
по искане на
ищцовата страна посредством
разпит на свидетелите И.С.И. /майка на ищцата/ и К.С.К.
/без дела и родство със страните/. От показанията на св. И.И.
се установява, че дъщеря й получила хронично главоболие вследствие на
проблемите с наемателите на Б.то, приемала лекарства за нерви, получила
напрежение в очните дъна, през 2011г. се принудила да замине за чужбина да
работи, за да изплаща кредитите си; проблемите с етажната собственост
започнали, когато заведението започнало да работи, живущите подавали жалби до
полицията, че заведението им пречи, вдига се шум и съответно наемателите се
оплаквали от непрестанните жалби и проверки, имало предписания за това колко
входа и изхода трябва да има заведението. От показанията на св. К.К. се установява, че се е срещал с ищцата по повод
желанието му да наеме Б.то, но се отказал, когато научил, че има проблеми с
живущите, които се оплаквали в полицията от клиентите, освен това
предварителното му проучване показало, че щели да възникнат проблеми с
получаване на разрешение от пожарна безопасност и ХЕИ поради липсата на
автомобилен достъп през задния двор.
В хода на производството са
ангажирани и гласни доказателства по искане на ответната страна посредством
разпит на свидетелите М. И. Г. /без родство и дела със страните/ и А. Д. А. /съпруг
на отв.К.А./. От показанията на св. М.Г. се
установява, че работи във фирма „М********“ на процесния адрес от 2006г. и към
момента, когато са се преместили в този офис, процесните
врати били вече поставени, отвън се отваряли с код, а отвътре можело свободно да
се излиза; собствениците на Б.то се сменяли и самото Б. работело с прекъсвания;
докато работело Б.то, живущите в блока се оплаквали от нарушения на обществения
ред – шум, непрекъснато движение през прохода, замърсяване на вътрешния двор,
вкл. и спринцовки, процесните врати били премахнати
през 2013г. От показанията на св. А.А. се установява,
че процесните врати били монтирани от изпълнителя на
сградата преди нанасянето на живущите през 2006г., собствениците на Б.то се
сменяли и самото Б. работело с прекъсвания, през периодите, когато работело,
живущите отправяли многобройни оплаквания срещу нарушения на обществения ред от
посетители на заведението, което работело до 04.00 – 05.00ч. сутринта
Предвид така
установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се
предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може
да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност.
Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да
се докаже от увредения.
Правото на собственост на ищеца
върху процесния самостоятелен обект, представляващ Б., находящо
се на адрес гр. Варна, ул.
»**********»№ 28 се установява от представените по делото писмени
доказателства и не се оспорва от ответните страни, както и правото на
собственост на ответниците върху самостоятелни
обекти, находящи се в етажната собственост на същия
адрес.
Причинените на ищеца вреди съгласно
твърденията в исковата молба
представляват пропуснати ползи вследствие невъзможността да отдава под
наем притежаваното от нея Б. през период от 18 месеца. Прекратяването на
сключения договор за наем от 03.12.2010г. се установява от приетия по делото приемо-предавателен протокол от 05.01.2012г., видно от
който отдаденият под наем недвижим имот се връща на наемодателя. Факта на
отдаване по д наем на обекта през този период, както и изнасянето на наемателя,
се установяват и от показанията на всички разпитани свидетели.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Следователно на обезщетяване подлежат не само претърпените
загуби, но и пропуснатите ползи. В настоящия случай се претендира обезщетяване
на вреди, произтекли от невъзможността на ищеца да ползва имота, като го отдава
под наем съобразно неговото предназначение. Съгласно задължителната практика на
ВКС пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради
което предположението за положителна промяна в имуществото на ищеца трябва
винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото
ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие
на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи
достатъчно обоснован извод, че в патримониума на
ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. В настоящия случай
съдът приема, че ангажираните доказателства, а именно сключен договор за наем за срок от 5 години, които обхващат исковия
период, както и приемо-предавателен протокол за
връщане на имота, от който се установява момента на прекратяване на договора, обосновават
извода за сигурно реализиране на приходи въз основа на сключения договор за
наем.
Твърденията за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата поради преживените от нея през този период повишена
тревожност и дълбоко безпокойство се установяват частично от ангажираните по
делото доказателства. От показанията на св.И. се установява, че ищцата е получила
хронично главоболие и нарушен сън
вследствие на проблемите с Б.то и затрудненията при изплащане на взетия кредит,
поради което се наложило да приема успокоителни. Показанията се кредитират при
условията на чл.172 от ГПК предвид на близката й родствена връзка с ищцата, но с
оглед липсата на успешно проведено оборване от ответната страна тези факти
следва да се приемат за доказани.
Противоправното деяние, което съобразно твърденията
на ищцовата страна е извършено от ответниците и
съответно е довело до вредоносния резултат се изразява във вземане на решение
за затваряне на автомобилния проход, което от своя страна довело до
невъзможността да се ползва заведението по предназначение.
Не са ангажирани по делото
доказателства, от които да се установява взето решение на ОС в този смисъл,
като се има предвид, че представеният протокол от ОС е с дата 05.02.2013г.,
тоест касае решение за поставяне на нови врати в последващ
момент, след премахването им през 2012г. Не се установява от приетите по делото
доказателства както извършена процедура по вземане на решение от етажните
собственици, така и поставяне на вратите през твърдяния
в исковата молба период. От показанията на разпитаните по искане на ответната
страна св. Г. и А. се установява по непротиворечив начин, че вратите са били
налични още при въвеждане в експлоатация. Наблюденията на свидетелите са
непосредствени и следва показанията им да бъдат кредитирани изцяло, като се има
предвид и че същите не са опровергани от показанията на свидетелите на ищцовата
страна. Св.И. не е сигурна в наблюденията си върху сградата и по въпроса кога е
поставена вратата, а свидетелят К. изобщо няма впечатления от сградата преди 2011г.
Представената по делото заповед
№2229 от 11.06.2012г. на Кмета на Община Варна /към която не е представен
констативен протокол/ за премахване на двете преградни врати от двете страни на
проход в жилищна сграда, находяща се на ул.“**********“
№28 в гр.Варна не е основание да се приеме за доказан факта на извършване на
незаконното строителство именно от ответниците. Адресати
на заповедта са ответниците по настоящото
производство като притежатели на самостоятелни обекти в етажната собственост,
но в производството по издаване на индивидуален административен акт, какъвто е
цитираната заповед, административният орган констатира само наличието на
незаконно строителство въз основа на констативния протокол, съставен при
проверка от контролните органи и в тази част документът се характеризира като
свидетелстващ. Административният орган не притежава компетентност и съответно
не провежда дейност по установяване на отговорното лице, поради което документът
не представлява официален свидетелстващ документ в частта, с която адресатите
на заповедта са посочени като нарушители. Липсата на свидетелстващ характер на
официалния документ в частта относно извършителя на незаконното строителство,
както и на момента на извършването му, обуславя неприложимост на забраната на
чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, поради което свидетелските показания следва да бъдат
ценени за установяване на периода, през който са поставени процесните
врати, а именно още при въвеждане в експлоатация на сградата, преди придобиване
на самостоятелните обекти от ответниците. Въз основа
на горното следва да се приеме, че ищцата не установи при условията на главно и
пълно доказване твърдяното в исковата молба противоправно
действие от страна на ответниците, изразяващо се във
вземане на решение за поставяне на процесните врати.
По силата на чл. 45 и сл. ЗЗД на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Това следва и от изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Между деянието и настъпилата вреда следва да има причинно-следствена връзка,
която е елемент от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД. С оглед на това не подлежат на обезщетяване вреди, които
макар и да имат връзка с поведението на ответника по иск за обезвреда
по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и
непосредствена последица на извършения от него деликт.
В случая от ангажираните по
делото свидетелски показания се установява, че непосредствена причина за прекратяване
на наемния договор са постоянните жалби на живущите до полицията и
административните органи във връзка с нарушения на обществения ред от клиентите
на заведението. От показанията на св. Г. и А. е видно, че живущите многократно
са се обръщали към полицията и административните органи поради силна музика от
заведението до сутринта, поведение на клиентите след злоупотреба с алкохол,
замърсяване на двора, вкл. със счупени бутилки и спринцовки. Извършвани са
постоянни проверки по тези сигнали и от показанията на св. И. и К. се
установява, че наемателите се оплаквали от постоянните жалби и проверки.
Същевременно не са представени доказателства
за извършени проверки и издадени предписания на съответните органи за затваряне
на заведението или за налагани глоби поради липса на допълнителен евакуационен
изход. В показанията си св.К. заявява, че е извършил проверка дали заведението
отговаря на съответните изисквания на пожарна безопасност и ХЕИ, но този факт е
относим само към промяната на неговото предварително
намерение да сключи договор за наем, а не към прекратяване на действащия към
момента договор.
Освен това от заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че що се
отнася до противопожарните изисквания, процесните
врати не представляват пречка за експлоатацията на заведението, тъй като
въпреки че за заведение с повече от 15 души посетители е необходим втори
евакуационен изход, няма изискване той да извежда до улицата, достатъчно за
целите на евакуацията е да се стигне до сигурна точка, която в случая се явява
вътрешния двор, и всъщност пречка за използването на този изход е само задната
врата на самото заведение, която не е с нужните размери и има висок праг. В
хода на устните състезания са наведени твърдения, че Б.то не може да се
използва също и поради неспазване изискванията на ХЕИ, които не са релевирани в исковата молба и съответно не са ангажирани
доказателства за тяхното установяване.
Въз основа на горното следва да
се приеме, че прекратяването на договора за наем не се явява пряка и
непосредствена последица от поставяне на процесните
врати на прохода в сградата, находяща се на ул.“**********“
№28
Предвид
всичко изложено се налага извода, че не е установено от ангажираните в хода на
производството извършено от ответниците действие по
вземане на решение за поставяне на процесните врати,
което да е довело до причиняване на имуществени и неимуществени вреди на
ищцата. Поради липсата на елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД -
деяние от страна на ответниците, както и причинна
връзка с настъпилите за ищцата вреди предявените искове се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода от спора и
съгласно направеното искане и представени писмени
доказателства ищцата следва
да бъде осъдена да заплати разноски по делото, вкл. заплатено адвокатско
възнаграждение в размер 1000 лв. съобразно представения по делото списък по
чл.80 от ГПК и писмени доказателства. Сумата следва да бъде присъдена в полза на
ответницата П.Ж.Я.,
извършила плащането, видно от договора за правна помощ. Направено е
възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно с оглед съответствието му с минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2 от Наредба
№1/2004г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени от И.С.В.
ЕГН **********,*** срещу Н.Р.Б. ЕГН **********,***, „Б.1" ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, П.Ж.Я. ЕГН
**********,***, Г.П.Б. ЕГН ********** и В.И.Б. ЕГН **********,***,
Х.М.М., ЕГН **********,***,
И.С.А., ЕГН ********** ***, К.Й.А. ЕГН **********,***, О.Л.Н. ЕГН ********** и М.Г.Г., ЕГН **********,***, И.Л.В., ЕГН ********** и Д.С.В.,
ЕГН **********,***, И.Н.,***, «М******** ****»ООД, ЕИК ********* за солидарно осъждане
на ответниците да заплатят на
ищцата сума в размер
12 000 лева, дължима за причинените
й през периода
03.12.2010г. до 30.06.2012г. имуществени вреди поради незаконно
извършено от ответниците строителство
в общите части - автомобилен подход на сградата
с адм. адрес
гр. Варна, ул. »**********»№ 28, което е препятствало ползването
на притежаваното от ищцата Б. в същата сграда, както и сума в размер 5 000
лева неимуществени вреди поради преживените
от нея през този
период повишена тревожност и дълбоко
безпокойство, дължащи се на невъзможността да ползва притежаваното от нея Б. по
предназначение и съответно да погасява кредитните си задължения.
ОСЪЖДА И.С.В. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на П.Ж.Я. ЕГН **********,*** сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева) разноски
по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: