№ 784
гр. Сливен, 09.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниМилена Ив. Грабчева
заседатели:Пламен Н. Павлов
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Г. Р. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
от общ характер № 20252230200369 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:32 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява мл.прокурор С..
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв.Е. П. от АК-
Сливен, назначена за служебен защитник от досъдебното производство.
Пострадалият, редовно призован, се явява лично.
ПОСТРАДАЛИЯТ: Няма смисъл да го съдя за пари. Каквото реши
прокурора, не искам да казвам за наказанието му. Ако може да си тръгна.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Да се
освободи пострадалия от залата.
Адв.П.: Моля да дадете ход на делото. Нямам възражения да бъде
освободен пострадалия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото. Да се освободи пострадалия от
залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата пострадалия
А..
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
Съдът дава възможност на страните да изразят становището си по
въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на Сливенски районен съд. Не са
налице основания за прекратяване или спиране на производството. Не са
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Не се налага разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Към
момента няма основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила. Няма основания за изменение на мярката за неотклонение. Нямам
искания за събиране на някакви нови доказателства на този етап.
Адв.П.: Считаме, че делото е подсъдно на настоящия съд. Няма
основания за неговото прекратяване или спиране. Считаме, че не са допуснати
в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила. Считам, че са налице основания делото да се разгледа
по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимият се е признал
за виновен, фактите и обстоятелствата във връзка с предявеното
престъпление. Не е възстановил щетата и не можем да сключим
споразумение. Считаме, че делото не следва да се разглежда при закрити
врати, нито да бъде привлечен резервен съдия или съдебни заседатели. Към
настоящия момент взетата мярка за процесуална принуда е адекватна и няма
основание за нейното изменение. Нямам искания за събиране на други
доказателства. Искаме делото да се разгледа незабавно след разпоредителното
заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си. Не са ми нарушени
правата на досъдебното производство. Искам делото да се гледа по реда на
съкратеното съдебно следствие незабавно след разпоредителното заседание.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
В залата се явяват прокурорът, подсъдимият и служебният защитник.
Съдът, след съвещание, като взе предвид становището на страните в
процеса, намира че делото е подсъдно на СлРС и няма основания за
2
прекратяване или спиране на наказателното производство. Същевременно
съдът намира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което налага прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради което
не следва да се обсъждат останалите въпроси по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът констатира, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия по чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба
допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните
правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на
обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да
дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в
производството и да има защитник.
Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част
на обвинителния акт задължително трябва да се посочат престъплението,
извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му,
т.е. всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на
престъплението. Като съгласно Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на
ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК, главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване на правото на защита.
В настоящия случай на обвиняемия е повдигнато обвинение за
извършено в периода от 03.11.2024 г. до 05.11.2024 г. престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, пр.първо, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а“ от
НК. Обвинението касае чужди движими вещи на обща стойност 657,00 лева,
включващо 22 броя обувки (гуменки, маратонки и боти, които са
индивидуализирани по вид, марка, модел и размер), 1 брой тонколона на
стойност 120,00 лева и 58 броя чифта обувки с неустановени вид, марка и
модел на стойност 290,00 лева.
На стр.2, абзац 3 в обстоятелствената част на обвинителния акт е
посочено, че пострадалия С. А. поставил в товарния автомобил четири бели на
цвят чували, които били пълни с обувки (гуменки, маратонки, боти и др.)
3
втора употреба, запазени и годни за употреба – общо 80 чифта, които бил
закупил от пазар в гр. Сливен с единична цена за чифт от 5,00 лева.
Посочено е в обстоятелствената част на обвинителния акт, че в хода на
разследването били установени общо 22 бр. различни чифтове обувки и 1 бр.
тонколона, които били оценени по пазарни цени към датата на деянието. По
отношение на останалите 58 чифта обувки било посочено, че са неустановени
като вид, марка и модел, които се намирали в чувалите в автомобила, не били
намерени в хода на разследването, като тези вещи и тяхната стойност се
явявали невъзстановени имуществени вреди на пострадалия.
В тази връзка съдът съобрази Решение № 414/10.06.1997 г. по н.д. №
303/1997 г. на ВКС, II н.о., в което е посочено, че паричната равностойност на
отнетото чрез кражба имущество е съществен елемент на предмета на
доказване, който и в новите икономически условия следва да се установи с
помощта на стоковооценителна експертиза относно средните пазарни цени
към момента на осъществяване на деянието. Посочено е в същото решение, че
прокурорът е допуснал и нарушение на чл. 51, ал. 1 от НПК във връзка с
правото на обвиняемия да научи в какво точно е обвинен, тъй като както в
обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт, изобщо
не са посочени по вид и по брой вещите, предмет на посегателство.
Аналогично и в Решение № 427/06.12.1994 г. по н.д. № 346/1991 г. на ВКС, I
н.о., е посочено, че равностойността на предмета на кражбата се определя не
по доставната цена, а по средната пазарна цена за съответния период по
местоизвършване на престъплението.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в обвинителния акт липсва
индивидуализация на 58 чифта обувки и равностойността на същите е
посочена въз основа на твърдения на пострадалия, а не чрез съдебно –
оценителна експертиза относно средната пазарна стойност. Поради което е
налице противоречие в обвинителния акт доколкото в обстоятелствената част
на същия е посочено, че била изготвена съдебно – оценителна експертиза и
допълнителна такава, от заключенията на които се установявало, че към датата
на деянието пазарната стойност на отнетите 58 бр. чифта обувки с
неустановени вид, марка и модел била на стойност 290,00 лева, т.е. същите са
изчислени въз основа на твърдението на пострадалия, че ги е закупил с
единична цена за чифт от 5,00 лева, а не въз основа на средната пазарна цена
4
към датата на деянието.
За пълнота следва да се отбележи, че видно от приложението към
обвинителния акт, съдебно-оценителните експертизи са възложени на вещото
лице инж. М.Р.И. и същите са били изготвени на дати 19.12.2024 г. и
08.02.2025 г. В Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от
комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за 2024 г. за съдебния район на Окръжен съд
– Сливен, в т.4 Клас „Съдебно-икономически експертизи“ вещо лице М.Р.И. не
е включено. Същото е включено в т.5 – Клас „Съдебни инженерно-технически
експертизи“, като изрично е посочено, че същият може да извършва следните
експертизи: 5.1. Съдебна инженерно-техническа експертиза и 5.8.
Съдебнооценителска-автотехническа експертиза, както и в т.10 – Клас
„Оценителни експертизи“, като е посочено, че може да извършва следните
експертизи: 10.1. Оценка на недвижими имоти и 10.3. Оценка на машини и
съоръжения. И към дата 08.02.2025 г., когато е била изготвена втората
експертиза, М.Р.И. не е бил включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за 2025 г. за съдебния район
на Окръжен съд – Сливен в т.4 Клас „Съдебно-икономически експертизи“.
За пълнота следва да се отбележи, че в настоящото производство беше
направено искане от подсъдимия и неговия защитник делото да се разгледа по
реда на чл.371, т.2 от НПК, а съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009
г. по т.д. № 1/2008 г.на ОСНК на ВКС, основание за отказ по чл.370, ал.1,
вр.чл.371, т.2 от НПК е липсата на визираните в чл.371, т.2 от НПК и чл.372,
ал.4 от НПК предпоставки – признание на фактите по обвинителния акт,
съчетано със съгласието да не се събират доказателства за тези факти, и
обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното
производство доказателства. Посочено е още в това решение, че няма
съмнение, че аналогично на чл.372, ал.3 от НПК съответните действия по
разследването трябва да са извършени при спазване на реда и изискванията,
предвидени в закона. Следователно, тъй като изготвените по досъдебното
производство съдебно – оценителни експертизи не са изготвени по надлежния
ред от вещо лице, включено в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за съдебния район на Окръжен съд –
Сливен, то би следвало съдът да откаже разглеждане на делото по реда на
чл.371, т.2 от НПК, тъй като то е допустимо само при събрани по надлежния
ред доказателства в хода на досъдебното производство, което от своя страна
5
води до нарушаване на правото на подсъдимия за разглеждане на делото по
диференцираната процедура, предвидена в НПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че посочените нарушения,
допуснати на досъдебното производство са съществени и отстраними по
смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК и същите водят до нарушаване правото на
защита на обвиняемия, които не могат да бъдат отстранени в хода на
съдебното производство.
С оглед гореизложеното и на основание чл.249, ал.1 и ал.2, вр.чл.248,
ал.1, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 369/2025 г. по
описа на СлРС.
ВРЪЩА делото на РП-Сливен за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 12,07 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6