МОТИВИ: Срещу подсъдимия Б.Х.А. *** е предявено
обвинение по чл. 128, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че на 03.03.2020 година около 15:15 часа в
гр. Севлиево, на ул. „***“ до дом № 19, чрез нанасяне на удар с отворена длан
на дясна ръка в областта на лицето на пострадалия М.Ц.Н., с последвало падане
на Н. в резултат на същия на прилежащия терен /пътно платно/, му причинил увреждания, представляващи тежка закрита
черепно – мозъчна травма със счупване на дясна теменна кост на черепа, масивен
кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки в дясно, масивен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, мозъчен оток, контузия на мозъка в дясно, дислокационен синдром,
състояние на продължителна кома и нарушено спонтанно дишане, изискващо
задължително и животоспасяващо включване след интубация
на изкуствена апаратна белодробна вентилация, довели до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота /тежка телесна повреда по смисъла на
чл. 128, ал. 2, предложение последно от НК/.
От пострадалия свидетел М.Ц.Н. *** е предявен
граждански иск срещу подсъдимия Б.А., с който същият претендира А. да му
заплати сумата от 150000 лева лева,
представляваща обезщетение за причинените му от деянието на подсъдимия Б.А.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 03.03.2020 година до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3486,69 лева, представляваща
обезщетение за причинените му от деянието на подсъдимия Б.А. имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
03.03.2020 година до окончателното й изплащане.
Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
В съдебно заседание при провеждане на
разпоредителното заседание прокурорът представи споразумение за решаване на
делото, постигнато между него и защитника на подсъдимия адв. И., което не бе
одобрено от съда, тъй като процесуалният представител на пострадалия Н. не даде
съгласие за това. При обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НК защитникът
на подсъдимия и той самия заявиха, че правят искане делото да бъде разгледано
по реда на съкратеното съдебно следствие - Глава 27 от НПК. Съдът счете, че
искането следва да бъде уважено и след като разясни на подсъдимия разпоредбата
на чл. 372, ал. 1 от НПК, на основание чл. 371, т. 2 пристъпи към
предварителното му изслушване. При изслушването той признава вината си,
признава изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
От направените самопризнания на
подсъдимия Б.А. и от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи
следното:
Подсъдимият Б.Х.А. ***.
На 03.03.2020 година
около 15:00 часа същият бил в двора на начално училище „Св. Св. ***“ в гр.
Севлиево. Бил заедно със свидетелите Х.М. и М.И.. В близост до тях бил и
свидетелят В.Й.. Около 15:15 часа покрай училището минал пострадалия свидетел М.Н..
Същият изчакал свидетелят М. К.да премине с управлявания от него автомобил,
след което започнал да пресича пътното платно. В това време свидетелят Н. бил
възприет от подсъдимия Б.А., който се затичал към него и му извикал да го
изчака, като едновременно с това отправил към него думите: „Кога ще ми върнеш
парите?“, демонстрирайки намерение да се саморазправи с него във връзка
дължимата му от Н. сума.
Достигайки до пострадалия Н., подсъдимият А.
нанесъл в областта на лицето на пострадалия изненадващ удар с отворената длан
на дясната си ръка и го блъснал с ръка.
В резултат на това М.Н. паднал на подлежащия терен /пътно платно/.
В резултат на падането върху терена свидетелят Н.
получил увреждания, изразяващи се в тежка закрита черепно-мозъчна травма със
счупване на дясна теменна кост на черепа. След получаването на уврежданията от страна на
пострадалия, свидетелите Х.М.и М.И. го издърпали
върху тротоара. Същите започнали да се опитват
да осъществят контакт с него, но не
успели. Бил подаден сигнал до ЕЕН 112, след което пристигнал автомобил на Спешна помощ и автопатрулен
екип на РУ на МВР- Севлиево, в състава на който
бил и свидетелят Х.М.. Полицейските служители извършили проверка на подсъдимия Б.А. за употреба на наркотични
вещества с еднократен тест "Drug check 3000stk6“, като
техническото средство отчело наличие на амфетамин и тетрахидронканабинол.
В последствие пострадалият Н. бил откаран с
автомобила на ЦСМП - Севлиево, а по –
късно в МБАЛ“Д-р Тота Венкова“ Габрово, където му било проведено лечение.
Видно от заключението на назначената по
производството съдебно медицинска експертиза, пострадалият от деянието М.Ц.Н. е
получил увреждания, изразяващи се в тежка закрита черепно-мозъчна травма със
счупване на дясна теменна кост на черепа, масивен кръвоизлив под твърдите
мозъчни обвивки в дясно, масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен
отток, контузия на мозъка вдясно, дислокационен синдром, състояние на
продължителна кома и нарушено спонтанно дишане, изискващо задължително и
животоспасяващо включване след интубация на
изкуствена апаратна белодробна вентилация, които увреждания са довели до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128, ал.2 предл.последно от
НК/.
Подсъдимият Б.А. е дал обяснения по повдигнатото
му обвинение в хода на досъдебното производство пред съдия, като е признал
вината си и изразил съжаление за случилото. Пред съдията подсъдимият обяснил,
че е ударил М., тъй като не му бил върнал в срок дадените в заем пари.
В подкрепа
на обвинението са и показанията на всички разпитани по делото свидетели.
Деянието се установява по несъмнен начин и от приетите по делото писмени
доказателства: Писмо – отговор от Дирекция Национална система 112“ – стр. 36 и
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества – стр. 42 от ДП.
Въз основа на описаните по – горе фактически
обстоятелства съдът прави следните правни изводи: По делото безспорно се
установи, че на посочената по – горе дата подсъдимият Б.А. е нанесъл удар с
отворена длан в лицето на пострадалия М.Н. и го блъснал, в следствие на което
същият паднал на пътното платно, като при падането получил описаните по – горе
телесни увреждания, които съгласно заключението на вещото лице са с характер на
тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически
обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи съдът намира за
установено по безспорен начин, че подс. Б.А., след
като на на 03.03.2020
година около 15:15 часа в гр. Севлиево, на ул. „***“
до дом № 19, чрез нанасяне на удар с отворена длан на дясна ръка в областта на
лицето на пострадалия М.Ц.Н., с последвало падане на Н. в резултат на същия на
прилежащия терен /пътно платно/, му причинил
увреждания, представляващи тежка закрита черепно – мозъчна травма със
счупване на дясна теменна кост на черепа, масивен кръвоизлив под твърдите
мозъчни обвивки в дясно, масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен
оток, контузия на мозъка в дясно, дислокационен синдром, състояние на
продължителна кома и нарушено спонтанно дишане, изискващо задължително и
животоспасяващо включване след интубация на
изкуствена апаратна белодробна вентилация, довели до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота /тежка телесна повреда по смисъла на
чл. 128, ал. 2, предложение последно от НК/, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 128, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК. Деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършеното
от него и е предвиждал неговите обществено опасни последици. Той е съзнавал, че засяга
във висока степен правата на неприкосновеност на личността на
пострадалия и във волево отношение е искал настъпването на тези последици.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. А. за това престъпление съдът взема предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Извършеното от подс.
А. деяние е тежко престъпление по смисъла на НК, което се характеризира с
голяма степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления и предвид предмета на посегателство. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът цени липсата на предишни осъждания за подсъдимия,
признаването на вината, съдействието му за разкриване нан
обективната истина по делото както на досъдебното производство, така и на
съдебното такова, младата му възраст и не на последно място трудовата му
ангажираност. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид тежестта
на причинените увреждания на пострадалия и обстоятелството, че при извършената
проверка на подсъдимия с техническо средство веднага след извършване на
деянието, същото отчело наличие на амфетамин и тетрахидроканабинол. Съобразявайки изложените по – горе
обстоятелства съдът намира, че наказанието на подсъдимия А. следва да се
определи съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налице
многобройни смегчаващи вината обстоятелства. Именно
поради това съдът наложи на подсъдимия Б.Х.А. наказание от ДВЕ ГОДИНИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като счете, че през този период
подсъдимият не следва да бъде изолиран от обществото и да бъде прекъсвана
трудовата му ангажираност и предвид обстоятелството, че са налице предпоставките
на чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на така наложеното наказание, като
определи ЧЕТИРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от
влизане на присъдата в сила. Съдът е на становище, че реалното изтърпяване на
наказанието няма да изпълни целите на чл. 36 от НК, които са: 1) да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
За поправяне на подсъдимия съдът счете, че е
целесъобразно да му бъде наложена и пробационна мярка, поради което и на основание чл. 67, ал.
3 от НК му наложи пробационната мярка по чл. 42а, ал.
2, т. 1 от НК през първата година на изпитателния срок, както следва:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност
на явяването и подписването пред пробационния
служител два пъти седмично.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК ОТ ПОСТРАДАЛИЯ М.Н. за неимуществени вреди:
От
пострадалия свидетел М.Н. *** е предявен граждански иск против подсъдимия А., с
който се претендира обезщетение за причинените му от деянието неимуществени
вреди в размер на сумата от 150000,00 /сто и петдесет хиляди/ лева, платима
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
03.03.2020 година до окончателното й изплащане.
По делото безспорно
се установи, че в следствие на нанесения удар в лицето, блъскането и
последвалото падане на земята от страна на подсъдимия Б.А. на пострадалия М.Н.
са причинени множество телесни увреждания. Видно от заключението на вещото лице
д – р Я.К., което не бе оспорено от страните и съдът прие като правилно и
мотивирано, както и от приетите по делото медицински документи, удостоверяващи
извършените интервенции, се установява, че Н. е получил следните увреждания:
тежка закрита черепно – мозъчна травма със счупване на дясна теменна кост на
черепа, масивен кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки в дясно, масивен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, контузия на мозъка в
дясно, дислокационен синдром, състояние на продължителна кома и нарушено
спонтанно дишане, изискващо задължително и животоспасяващо включване след интубация на изкуствена апаратна белодробна вентилация.
Вещото лице сочи в заключението си и че Н. има и двигателни затруднения, които
постепенно се подобряват.
От данните по делото
става ясно, че след удара Н. е изпаднал в безсъзнание и тъй като се касаело за
тежко състояние с опасност за живота, е бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ гр. Габрово, където било установено счупване на черепа с травматичен субдурален кръвоизлив, както и мозъчно сътресение. Веднага
е извършена спешна операция за отстраняване на хематома чрез трепанация
/отваряне на черепа/. Девет дни същият е бил в кома. Наложило се интубация и поставяне на изкуствено дишане. Лечението в
болницата продължило до 26.03.2020 година, след което Н. бил изписан в
подобрено общо състояние, но невъзстановен и излекуван напълно.
От показанията на
свидетеля Ц.Г.– баща на пострадалия, се установява, че М. е трудно подвижен и
че за него полагат непрекъснати грижи майка му и приятелката му. Към датата на
показанията е на рехабилитационно легло и с памперси.
Крайниците му са трудно подвижни. Прави частични движения с ръцете и краката
си. При същия ежедневно идва рехабилитатор, който го раздвижва.
Тъй като при
операцията е премахнато счупено парче от черепа на Н., на 08.06.2020 година същият
бил приет в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, където му
била направена пластика за възстановяване на липсващата част от черепа с титаниева сплав, която била на стойност 2400 лева и заплатена от родителите му.
Според заключението
на вещото лице има вероятност у Н. да останат тежки усложнения, свързани д
подвижността, говора и адекватността.
Съобразявайки
изложеното по – горе, съдът счита, че М.Ц.Н. следва да бъде обезщетен за
претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието на подс. А. по чл. 128, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК със сумната от 90000,00
/деветдесет хиляди/ лева. Тя следва да се плати от него ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от 03.03.2020
година до окончателното й изплащане,
Предявеният
граждански иск до размер на 150000,00 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК от М.Н.
за причинени имуществени вреди:
От
пострадалия М.Н. е предявен граждански иск против подсъдимия Б.А., с който се
претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на
престъплението, извършено от А., в размер на сумата от 3486,69 лева, платима
ведно със законната лихва върху нея, начиная от
датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Съдът
намира, че искът, с който се претендират имуществени вреди в размер на
горепосочената сума, е основателен и доказан в пълен размер, тъй като по делото
безспорно се установи, че в резултат на престъпното деяние на подсъдимия Б.А.
във връзка с продължителното лечение на пострадалия Н. са причинени имуществени
вреди на стойност 3486,69 лева, представляващи направени разходи за медицински
консумативи, хирургични интервенции и др., удостоверени от пострадалия с
множество платежни документи. Видно от материалите по делото до настоящия
момент подсъдимият не е възстановил тези разходи, поради което същият бе осъден
да заплати на Н. сумата от сумата от 3486,69 лева, ведно със законната лихва
върху нея, начиная от 03.03.2020
година до окончателното й изплащане, както и направените от него разноски по
делото за адвокатски хонорар в размер на 600,00 лева.
По отношение на ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Полиетиленов плик, съдържащ еднократен тест „Drug check 3000stk6“; СД с аудиозаписи
от ЕЕН 112 и СД с видеозаписи, съдът постанови, след влизане на присъдата в
сила същите да се унищожат.
Подсъдимият Б.Х.А. следва да заплати по сметка на
Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху гражданския иск за причинени
неимуществени вреди в размер на сумата от 3600,00лв. /три хиляди шестстотин/
лева, както и държавна такса върху гражданския иск за причинени имуществени
вреди в размер на сумата от 139,47лв. /сто тридесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки/.
Подсъдимият Б.Х.А. следва да заплати по сметка на
ОД на МВР гр. Габрово и направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 267,90лв. /двеста шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки/.
В
този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: