Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 14367 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
20219559/07.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2590/2020 г. по описа на СРС, 78
състав, е уважен предявеният от Р.С. К.– Д.иск
с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, като е отменена заповед №
РД-708/16.01.2020 г. на директора на Софийска професионална гимназия по
туризъм, БУЛСТАТ: *****, с която на ищцата е било наложено наказание
„забележка“.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника Софийска професионална
гимназия по туризъм, чрез адв. М. Стайков, с която са наведени оплавания, че
съдебният акт е неправилен, като постановен при съществени нарушения на
процесуалните правила, а също е и необоснован. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно съдът е уважил иска. Обръща се внимание, че в съдебното заседание,
проведено на 09.07.2020 г., ищцата е направила признание, че се е обаждала по
телефона на колегата си О.Г., като ѝ е казала, че колегите ѝ са
корумпирани, което обстоятелство съдът отделил като безспорен факт. Това
признание на ищцата не е било обсъдено и взето под внимание при постановяване
на съдебното решение. Поддържа се, че при издаване на процесната заповед
работодателят е спазил всички изисквания на закона /чл. 195 КТ/. Ищцата е била
запозната с длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност, с
правилника за вътрешния трудов ред и с етичния кодекс. Според въззивника,
преценени в съвкупност, извършените от ищцата дисциплинарни нарушения, са
обусловили налагането на наказание „забележка“ с процесната заповед, като само
по себе си всяко от тях било достатъчно за това. Навежда се, че по отношение на
ищцата константно са били подавани жалби от учители, ученици и родители. Обръща
се внимание, че се касае за учебно заведение, в което ищцата преподава и следва
да възпитава учащите се в него. Заявеното искане е за отмяна на решението и за
отхвърляне на предявения иск.
С
отговора, подаден от въззиваемата, жалбата се оспорва, като са изложени
съображения за нейната неоснователност. От въззивния съд се иска да потъврди обжалваното
решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че
страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на сключен между им трудов
договор за длъжността „старши учител общообразователен предмет“, заемана от
ищцата.
Не
е спорно също така, че с процесната заповед № РД-708/16.01.2020 г. на директора
на ответното училище на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1, вр. чл.
187, ал. 1, т. 10 КТ на ищцата е било наложено наказание „забележка“, както и
че препис от заповедта е бил връчен ищцата на 17.01.2020 г.
Видно
е от съдържанието на процесната заповед, че наказанието е било наложено, затова
че на 13.12.2019 г., присъствайки на разговор в учителската стая между колеги К.е
отправила обиди, твърдейки, че това е най-корумпираното училище и е отправила
заплахи за иницииране на проверки от страна на следователи, РУО и МОН. В
съдържанието на заповедта е вписано още, че на 14 и 15.12.2019 г. К.е наложила
телефонен тормоз по отношение на колега – О.З.Г., като по време на разговора е
набедила колеги като най-корумпираните учители в училището. Следва да се
посочи, че заповедта съдържа и други твърдения относно поведението на ищцата,
като същите обаче са лишени от всякаква конкретика, с оглед което и не следва
да бъдат обсъждани в производството. Заповедта съдържа извод, че с тези
действия ищцата е създала условия за уронване престижа не само на отделни
учители, а и на училището като цяло. Последното е довело до създаване на
конфликтна среда и е засегнало психологическия и работен климат в училището.
Работодателят е заключил, че са били нарушени вменените на К.задължения по
спазване на разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред /чл. 12, ал. 1,
т. 12 и т. 16, чл. 13, ал. 1, т. 10) и Етичния кодекс (т. 2 от раздел III) с оглед което съставлява нарушение
по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, с оглед което е наложено наказание.
От
ищцата на 20.12.2019 г. на основание чл. 193, ал. 1 КТ са били поискани писмени
обяснения.
По
делото е представена жалба, вх. № 839/20.12.2019 г., от преподавателите в СПГТ,
без поименно да са посочени подателите на жалбата. Към жалбата е приложен
„списък с подписи на колеги, с които Р. К.е влизала в груб конфликт“.
Като
писмено доказателство е приет Правилника за вътрешния трудов ред, като съгласно
чл. 12, ал. 1, т. 12 от същия задължение на работника и служителя е да бъде
лоялен към работодателя, да не злоупотребява с неговото доверие и да пази
доброто име на училището, а съгласно т. 16 да има коректно и колегиално
отношение спрямо другите работещи в училището. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 10 от
същия вътрешнонормативен акт учителите са длъжни да изпълняват своите функции,
спазвайки Етичния кодекс на работещите с деца (...) да уважават колегите и да
ги насърчават в изпълнение на етичните правила, да поддържат висок стандарт на
професионално поведение, като постоянно обогатяват знанията и уменията си.
Съгласно
т. 2 от раздел Трети от Етичния кодекс за поведение на служителите
преподавателите следва да се отнасят с колегите си по начин, който не накърнява
достойнството им, не създава конфликти и не нарушава правата им, предоставени с
основния закон на държавата.
По
делото са представени и други неотносими към предмета на спора писмени
доказателства относно здравословното състояние на ищцата, жалби и сигнали,
както и разпечатки на електронни съобщения от социални мрежи, които не касаят
налагането на конкретното дисциплинарно наказание и описаните в процесната
заповед нарушения, с оглед което съдът не дължи обсъждане на същите.
В
съдебното заседание, проведено на 09.07.2020 г., ищцата е заявила, че не
оспорва факта, че на 14 и 15.12.2019 г. се е обаждала на колегата си О.Г., като
е казала, че колегите са корумпирани.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ц.Р.заместник-директор
по учебната дейност в ответното училище. Същата е заявила, че на 13.12.2019 г.
не е присъствала в учителската стая. Не е чувала също така ищцата да казва
описаните в заповедта за налагане на наказание твърдения, че училището е
корумпирано.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
като с него съдът правилно е уважил предявения иск. Във връзка с оплакванията
на въззивника, съдържащи се в подадената срещу решението въззивна жалба, и
възраженията на въззиваемата страна, релевирани с отговора, съдът следва да
изложи свои мотиви по съществото на правния спор, като добави и следното:
Дисциплинарната
отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника
или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя.
Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя
или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг
орган, оправомощен със закон. Според чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не съдържа правила за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на
работодателя до работника, както и за посочване в поканата, че тя следва да се
счита за начало на дисциплинарно производство, каквото уведомяване впрочем в
настоящия случай е налице. Необходимо и достатъчно условие за спазване на
нормата на чл. 193, ал. 2 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да е
поискал по разбираем за работника или служителя начин обяснения за действията
или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му задължения (така
Решение № 198/02.10.2019 по гр. дело № 1480/2019 на IV ГО на ВКС), като
преценката на работодателя на дадените от работника или служителя обяснения не
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва
нарушението и кога е извършено.
В
конкретния случай във въззивната жалба не са наведени доводи, а и от събраните
доказателства се установява, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193,
ал. 1 КТ, като са взети обяснения на служителя преди налагане на наказанието,
както и че наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194,
ал. 1 КТ. По тази причина оспорената заповед, с която на ищцата е наложено
дисциплинарното наказание "забележка" е издадена при спазване на
императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ. С оглед на това са налице
предпоставките за разглеждане на спора по същество.
По
предявения иск в тежест на работодателя е да ангажира по делото доказателства
за извършеното от работника нарушение на трудовата дисциплина, станало
основание за налагане на дисциплинарното наказание "забележка", което
според настоящият състав на съда не е сторено. В конкретния случай видно от
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "забележка",
основанието, обосновало издаването на същата, е извършването от страна на
служителя на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. Съгласно чл. 187, т.
10 КТ нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
В
конкретния случай по отношение на първото описано в заповедта за наказание нарушение
следва да се посочи, че в настоящото производство от страна на работодателя,
чиято е тежестта за това, не са ангажирани никакви доказателства за
осъществяване на нарушение на трудовата дисциплина от ищцата. В самата заповед
са псочени дата и място на нарушението, но не и присъстващите лица, които са
чули изявленията на ищцата, нито лицата, за които се твърди, че са се отнасяли
твърденията ѝ. Нещо повече, само по себе си изявлението, че ще бъде
подаден сигнал за иниициране на проверка от компетентните органи, не следва да
се третира като „заплаха“, още по-малко като неправомерно поведение, което да
бъде наказано. Сезирането на компетентните органи да извършват проверка съобразно
правомощията им по закон е признато от нормативния ред субективно право, което
всеки гражданин може да упражнява свободно. Последното не може да съставлява
основание за налагане на дисциплинарно наказание. Относно вписаното в заповедта
нарушение, че ищцата е изложила твърдения пред колеги в учителската стая, че
училището е корумпирано, по делото също не са събрани годни доказателства,
които да установяват това нарушение. Представената по делото жалба и нейното
съдържание не съставляват доказателство, което пълно и главно да установява
извършено нарушение. Същата принципно може да послужи на работодателя за
иницииране на дисциплинарно производство, но в конкретния случай дори не е ясно
кой е подателят на жалбата. Същата, вместо подпис, е придружена от списък на
лица, с които ищцата е влизала в груб конфликт, което обстоятелство е извън
предмета на конкретния правен спор. Ето защо и в производството не е установено
ищцата да е извършила това нарушение, за което ѝ е наложено наказание.
Що
се отнася до второто описано в заповедта нарушение, а именно, че на 14 и
15.12.2019 г. ищцата е упражнила телефонен тормоз по отношение на колегата си О.Г.
и по време на разговорите е набедила колеги, че са най-корумпираните учители в
училището, въззивният съд приема следното:
В
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е описано в какво
се е изразил т.нар. „телефонен тормоз“ – брой разговори, време и
продължителност на провеждането им и т.н. Липсва също така конкретика кои
учители са били набедени като корумпирани от ищцата – в заповедта не е посочено
нито едно име. От страна на ответника в производството не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че ищцата е изказала такива твърдения
в телефонен разговор с О.Г.. В отговор на доводите на въззивника и позоваването
на направеното в хода на производството пред първия съд признание от страна на
ищцата, следва да се посочи, че същото не освобождава ответника от носената от
последния доказателствена тежест пълно и главно да установи по делото
изършеното нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно
чл. 175 ГПК направеното от страната или от неин представител признание на факт
се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. С Решение № 70
от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 579/2012 г., II г. о., ГК е прието, че
признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не
освобождава противната страна от тежестта на доказване. В случая ищцата не е
признала, че е осъществила тормоз по телефона по отношение на колега, а че
ѝ се е обадила. С оглед липсата на конкретика в какво се е изразявал
тормозът в заповедта за налагане на наказание, не може да се приеме за
установено по делото, че тормоз е бил осъществен от страна на ищцата. Относно другата
част от признанието ѝ, че в телефонен разговор е казала, че колегите
ѝ са корумпирани, според състава на въззивния съд само по себе си това не
е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен, с оглед процесуалното
поведение на ответника, който не е ангажирал в производството доказателства за
това нарушение, в съвкупност с които да бъде ценено признанието, направено от
ищцата.
По
изложените съображения се налага извода, че в процесния случай дисциплинарното
наказание е наложено, без наказаният служител да е извършил вменената му от
работодателя дисциплинарна простъпка, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 1 КТ е основателен. Правилно с
обжалваното решение наложеното на ищцата с процесната заповед на директора на Софийска
професионална гимназия по туризъм дисциплинарно наказание "забележка"
е отменено.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, с оглед което решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има
право да ѝ бъдат присъдени разноски за въззивното производство. Такова
искане не е било заявено, с оглед което разноски с настоящото решение не следва
да бъдат присъждани.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
20219559/07.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2590/2020 г. по описа на СРС, II Гражданско отделение, 78 състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.