Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.02.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен съдия: Христинка Д.а
при секретаря Росица
ХаджиД.а, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 205 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.44
от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно създаването на Митнически кодекс на
Общността, във връзка с чл.220, ал.2 от ЗМ и чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.Б.Д. против Решение №
32-229797/19.06.2023г. към MRN 20BG001007018000R4/15.04.2020г., постановено от
Директор на ТД Митница Бургас. С обжалвания акт административният орган определя за стоката, поставена
под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007018000R4/15.04.2020г. митническа стойност в размер на 8445,66
лева; определя дата на възникване на митническото задължение – датата на
приемане на МД, а именно – 15.04.2020г.; определя вносно митническо задължение
в размер на 844,57 лева; определя данъчна основа при внос на стоката в размер
на 9290,23 лева; определя задължение за ДДС при внос на стоката в размер на
1850,05 лева; определя за стоката вносно мито в размер на 519,45 лева и ДДС в
размер на 1134,78 лева; определя лицето К.Б.Д. като длъжник за доплащане на
вносно мито в размер на 519,45 лева и като длъжник за доплащане на ДДС в размер
на 1134,78 лева.
Оспорващият изразява несъгласие с
постановеното решение като счита, че същото е необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон, издадено в нарушение на административно
производствените правила. Твърди, че не е спазено условието на чл.144, §1 от
Регламента за изпълнение 2015/2447 на ЕК определената нова стойност да се
основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически
стойности, като в тази насока сочи, че ако митническите органи бяха разгледали
вносовете на трети лица на автомобили със същите технически характеристики
(претърпели ПТП) и като отчетат спецификата на повредите, биха намерили сходни
стоки.
Аргументира становище за неяснота
относно това коя точно от хипотезите на чл.74, §3 от МК е приложил митническият
орган. Сочи, че неправилно митницата прилага резервния способ по чл.74, §3 от
МК като реално ползва цена, посочена в износна декларация, която представлява
продажна цена на вътрешния пазар на страната на износа и по своята същност е твърдяна
договорна стойност, т.е. стойност по чл.70 от МК.
Акцентира върху обстоятелството,
че нито канадските власти са проверявали в счетоводството на изпращача, нито
българската митница е извършвала проверка на жалбоподателя за това какво е
договорено или платено за лекия автомобил, предмет на вноса.
Заявява, че вносителят може да
отговаря единствено за верността на данните във вносната декларация, която
кореспондира със стойността на фактурата, приложена към нея и извършените
плащания. Сочи, че износната и вносната декларация в качеството им на
едностранен акт на техния съставител, имат еднаква доказателствената тежест и
митническите органи, макар и да не разполагат с доказателство за договаряне или
плащане на по-висока стойност, само и единствено поради отразената в износната
декларация по-висока цена, твърдят, че стойността е занижена, докато вносната
декларация е придружена с всички търговски документи и плащания, аргументиращи
декларираната митническа стойност. По изложените доводи изразява несъгласие, че
записаното в износната декларация може да служи като аргумент да се отхвърли
декларираната договорна стойност и да се определи нова по реда на чл.74, §3 от
МК, още повече, че новата стойност е реално определена по реда на чл.70 от МК.
Като самостоятелно основание за
незаконосъобразност на решението се сочи неизлагането на мотиви, които да
указват какъв конкретен метод е използван за определяне на митническата
стойност на процесната стока.
По изложените
в жалбата съображения К.Б.Д. моли за
отмяна на Решение №
32-229797/19.06.2023г. на Директор на ТД Митница
Бургас. Претендира присъждане на разноски.
В представени по делото писмени бележки развива подробни аргументи в подкрепа
на заявеното становище за незаконосъобразност на решението, обосноваващи
искането на оспорващия за неговата отмяна. Представя списък на разноски и моли
за тяхното присъждане.
Ответната страна - директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, представляван в съдебното производство от ст.юрисконсулт
М.Л.и ст.юрисконсулт Л. Д., счита оспорването за неоснователно. Излага подробни
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, въз
основа на които настоява жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответната
страна се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност прави възражение за прекомерност на договорения адвокатски
хонорар.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2020г. в МП „Пристанище
Бургас център“, ТД Митница Бургас, е приета митническа декларация MRN 20BG001007018000R4, с която жалбоподателят К.Б.Д.
декларира за режим „допускане за свободно обращение“ стока с описание „употребяван
пътнически автомобил, катастрофирал, марка: Mazda, модел: CX-3, тип: CX-3; първа рег. 01/01/2016; цвят: BLACK; раб. обем: 2000 куб. см., двигател: НЯМА ДАННИ; шаси №JM1DKBD73G0105253. За стоката е посочено в ЕД 5/14
„код на държавата на изпращане / износ“ СА – Канада; в ЕД 4/1 – условия на
доставка CFR – стойност и навло; в 6/14 код
на стоката – 87 03 22 90; ЕД 4/16 - метод на определяне на стойността – „1 –
договорна стойност на внасяните стоки – чл.70 от Кодекса“; ЕД 0 4/14 – цена на
стоката - 2618; в ЕД 4/10 „валута“ – CAD, ЕД 7/10 – идентификационен номер на
контейнера – DFSU7782440.
Към митническата декларация за
допускане за свободно обращение били приложени международна търговска фактура invoice № RA- E20021001/10.02.2020г., издадена
от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 4880 rue Berthiaume Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; опаковачен лист към
фактура, морска товарителница.
Митническата стойност била
определена на база декларираните за нея елементи, както следва: цена на
автомобила съгласно приложена фактура – 2618 CAD; цена на автомобила при условия на доставка CFR, CAD – 2618,00; митническа стойност
при валутен курс – 1.24188 BGN/CAD; определени, взети под отчет и
заплатени вземания в лева – Мито – 325,12 лева и ДДС – 715,27 лева.
Във връзка с получено писмо с
рег.№ 32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ, с което от канадските митнически власти
била предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в
Канада с местоназначение ЕС, постъпило в ТД Митница Бургас с рег. №
32-17346/13.01.2023г., бил осъществен последващ контрол на стоката, декларирана
с МД с MRN 20BG001007018000R4 / 15.04.2020г. При проверката
било установено, че е налице съответствие по отношение на декларираната стока, а
именно – автомобил 2016 Mazda, номер на шаси №JM1DKBD73G0105253 и несъответствие по отношение на
декларираната в МД цена в размер на 2618 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти информация за цена
в размер на 6275 CAD. Митническият орган констатирал,
че към МД не били приложени доказателства за извършени плащания, предвид
декларирания код 1 в ЕД 4/16 – метод за определяне на стойността, както и че
във фактура № RA- E20021001/10.02.2020г. е посочено
условия за плащане – предварително, но не били представени доказателства за
плащане.
Видно от мотивите на обжалваното
решение, с оглед изложеното по-горе възникнали основателни съмнения относно
действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея
при определяне на митническата стойност.
На основание чл.48 от МКС и
чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ с писмо рег. № 32-40080/31.01.2023г. от вносителя К.Б.Д.
са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена, в т.ч. снимки
на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на деклариране, търговско
досие по сключената сделка, документи за извършено плащане към доставчика на
стоката, документи, удостоверяващи разходи, направени от купувача, които не са
включени в действително платената цена и друга информация и документи, относими
към автомобила.
Видно от известие за доставяне
писмото е получено на 20.02.2023г. (л.56).
В отговор рег. №
32-103461/17.03.2023г. жалбоподателят посочил, че поради факта, че автомобилът
е закупен преди около 3 години, същият не пази никакви документи. Сочи, че се е
свързал с продавача на автомобила в Канада с молба да предостави документи
относно покупката, но не получил такива с обяснение, че не могат да бъдат
открити. Към писмото приложил снимки на автомобила при закупуването му.
Ответният орган счел, че от приложения
към отговора снимков материал не ставало ясно дали касае автомобила, деклариран
с посочената по-горе МД. Наред с това отбелязал, че снимките са направени на
дата 07/09/2019, която предхожда датата на издаване на фактурата.
Със съобщение по чл.22, §6, във
връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. №32-140345/11.04.2023г.
жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се
определи нов размер на задължение за декларираната стока по МД с MRN 20BG001007018000R4 / 15.04.2020г. В
обстоятелствената част на акта са изложени мотивите, на които ще се основава
решението на митническия орган. Посочено е, че съгласно предоставена информация
от канадските митнически власти е установено съответствие по отношение на
декларираната стока, а именно – автомобил 2016 Mazda, номер на шаси №JM1DKBD73G0105253, контейнер, с който е превозван
автомобила. Налице е несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в
размер на 2618 CAD, спрямо предоставената от
канадските митнически власти информация за цена в размер на 6275 CAD; че към МД не били приложени доказателства за извършени
плащания, предвид декларирания код 1 в ЕД 4/16 – метод за определяне на
стойността, както и че във фактура № RA- E20021001/10.02.2020г.
е посочено условия за плащане – предварително, но не били представени
доказателства за плащане. Митническият
орган приел, че са налице основателни съмнения, както и предвид липсата на
доказателства относно плащането на стоката, декларираната митническа стойност,
определена на база фактура №
RA- E20021001/10.02.2020г.,
издадена от „9396-9053 QUEBEC
Inc.“, следва да
бъде отхвърлена. Посочено е също, че за да е налице покупко – продажба следва
да са налице следните елементи на сделката: две страни – купувач и продавач, а
в представената фактура не било видно волеизявление между двете страни, тъй
като липсвали подписи върху нея. Не били налице и доказателства къде е
осъществена тази сделка, налице ли е плащане по нея и как е платено. Направено
е заключение за липса на доказателства за действително платената или подлежаща
на плащане цена на стоката при проджабата ѝ за износ с местоназначение
митническата територия на ЕС.
В съобщението са изложени доводи
за неприложимост на вторичните методи по чл.74, §2, б. от а) до г) от Регламент
(ЕС) № 952/2013г., поради което митническата стойност е определена съгласно
чл.73, §3 от Регламента, във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в
преодставена информация от канадските митнически власти, а именно – в
електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозно
средство със същия VIN, представляваща цената на
автомобила до въвеждане на територията на ЕС, като към нея са прибавени
транспортни разходи в размер на 652,86 лева – средноаритметичния размер,
съгласно информация в база данни МИС3А за допуснати за свободно обращение
автомобили с пристанище на натоварване Монреал, в приблизително същото време.
Въз основа на изложеното е
указано, че митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение с
MRN 20BG001007018000R4 / 15.04.2020г. ще бъде определена в размер на 8445,66
лева (6275 CAD х вал.курс 1.241880 BGN/ CAD = 7792,80 лева + 652,86 лева). С
оглед новия размер на митническата стойност на стоката възниква вносно митническо
задължение на датата на приемане на МД, а именно на 15.04.2020г. Определен е
размер на митническото задължение и на ДДС. При сравняване на вземанията, които
са изчислени и платени при вноса, е установено, че последно определеният е
по-висок с общо 1654,23 лева (мито – 519,45 лева и ДДС – 1134,78 лева).
Съобщението е връчено на неговия
адресат чрез пощенски оператор на 19.05.2023г., като няма данни в указания срок
жалбоподателят да е депозирал възражение.
С Докладна записка рег. №
32-228751/19.06.2023г. началникът на МП Пристанище Бургас център, предложил на
Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт
за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN
20BG001007018000R4 / 15.04.2020г., като са описани всички действия на
митническите органи, както и установените в хода на проверките факти и
обстоятелства.
Въз основа на констатациите по Докладна
записка рег. № 32-228751/19.06.2023г. и приложените към нея документи, директорът
на ТД Митница Бургас издал оспореното в настоящото производство решение, с
което на основание чл.74, §3 и чл.71, §1, б. д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД с MРН 20BG001007018000R4/15.04.2020г.
е определена нова митническа стойност в размер 8445,66 лв.; 2. На
основание чл.77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) №952/2013г. за стоката по
процесната МД възниква ново митническо задължение на датата на приемане на МД,
а именно - на 15.04.2020г.; 3. На основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на
декларирания тарифен код, спрямо новата митническа стойност е определено вносно
митническо задължение в размер на 844,57 лв.; 4. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 9290,93 лева; 5. На основание
чл.54, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) №
952/2013г. и с чл.77, §2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки
възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за
заплащане на вносни мита, а именно 15.04.2020г.; 6. Предвид данъчната ставка от
20%, съгласно чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 от същия
закон, е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на внесения автомобил в размер на 1850,05 лв.; 7. На основание
чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.56 от ЗДДС, във връзка с
чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. са определени за вземане под
отчет и досъбиране вносно мито в размер на 519,45 лева и ДДС в размер на 1134,78лв.,
ведно със задължение за лихви.
Решението е връчено на неговия
адресат на 27.06.2023г.
Настоящата жалба е подадена на
10.07.2023г., видно от приложена към делото Справка от електронна деловодна
система АИДА на ТД Митница Бургас (л.68).
По делото е приложена цялата
административна преписка по издаване на оспорения акт, като документите,
изготвени на чужд език, са придружени с превод на български език.
По искане на оспорващия е
назначена и приета съдебно счетоводна експертиза, обективираща заключение на
вещото лице за извършено плащане на 12.02.2020г. на сума, съответстваща по
размер на посочената във фактурата – 2618,00 канадски долара, като плащането е
извършено по банков път чрез международен превод от банкова сметка ***. Въз
основа на приложения по делото банков документ вещото лице установило, че
въпросната сума е преведена по банковата сметка на името на 9396-9053 QUEBEC Inc – продавач по фактурата.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените от страните и приети по делото доказателства.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 32-229797/19.06.2023г. на директора
на ТД Митница Бургас, с което административният орган определя за стоката,
поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007018000R4/15.04.2020г.
нова митническа стойност в размер на 8445,66лева и определя нов размер на
вносното митническо задължение и задължение за ДДС в съответствие с
установената от органа нова митническа стойност. Във връзка с извършената
корекция е установена дължима сума за доплащане в общ размер на 1654,23 лева, в
това число - за мито 519,45 лв. и за ДДС в размер на 1134,78 лв., ведно с лихва
за забава върху размера на държавните вземания.
Жалбата е допустима за
разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат
на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните
съображения:
При
служебно извършената проверка за валидност на решението, съдът констатира, че
същото е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.19,
ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма за целите на прилагане
на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Според чл.29 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл.22, параграфи 4, 5, 6 и 7, чл.23 параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно оспореното
решение на директор на ТД Митница Бургас е издадено от компетентен
административен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.
чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
Оспореният
административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от
фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл.22, §6, ал.1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които
ще се основава решението. Решението е издадено при спазване на административно
производствените правила в рамките на осъществяване на последващ контрол по
смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. Същото съдържа приложимата правна уредба и
изложение на възприетите относими за случая юридически факти.
Предвид горното съдът приема, че
обжалваното решение съставлява валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса
на съществени нарушения на процедурните правила.
При направената преценка за
съответствие на Решение № 32-229797/19.06.2023г. с материалния закон, съдът
намира следното:
По делото липса спор по фактите.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия
регламент, във вр. чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата
стойност по процесния внос.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи
на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса
митнически задължения.
Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на
Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат правила и
мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както
добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
В
разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е установен общият принцип
за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е.
въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
Съгласно чл.140, ал.1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447, когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат
да поискат от декларатора да представи допълнително информация, което е било
сторено в настоящия казус с писмо от 25.11.2022г. В случай, че съмненията им не
отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140,
ал.2 от регламента, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките
не може да се определи по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В тези хипотези остойностяването
на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от регламента при
последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне
до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съгласно чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата
стойност не може да се определи съгласно §1, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на
регламента.
Цитираните
критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност
както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и помежду си, и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в
установената поредност (в този смисъл решение № 3699/18.04.2022г. по адм. д. №
11027/2021г. на ВАС и др.).
Едва
след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът
може да определи митническата стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, т.е. с използване на разумни способи въз основа на
наличните данни на митническата територия на ЕС.
При
всички случаи в тежест
на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да
обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки
и само ако не бъдат опровергани, е налице възможност за определяне на
митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът „основателни
съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за
изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. В този смисъл е и
трайно наложилата се съдебна практика на ВАС, която настоящият състав изцяло
споделя.
В конкретния случай МД с MRN
20BG001007018000R4/15.04.2020г. е била предмет на последващ контрол относно
верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в нея,
релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите
публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл.48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 във
вр. чл.84 от ЗМ. Разпоредбата на чл.48 от Регламента предвижда, че за целите на
митническия контрол, митническите органи могат след вдигане на стоките, да
проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа
декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за
въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
В чл.140 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните
договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни
съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и тези съмнения не са отпаднали
след изискване на допълнителна информация от декларатора.
Възможността на митническите
органи да отхвърлят декларираната митническа стойност на стоките обаче не ги
освобождава от задължението да изложат нарочни мотиви, обосноваващи
основателността на съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е
определена новата митническа стойност. Основателните съмнения по смисъла
на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика
в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията.
В настоящия казус ответникът не
ангажира убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за
нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от приобщените
доказателства, МД се придружава от всички необходими документи, обосноваващи
договорната стойност на процесната стока към ЕАД, в това число фактура, която е
придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл.145 от
Регламента за изпълнение. В хода на административното производство вносителят е
представил снимки на закупения автомобил, като е посочил, че предвид изминалия
период от време не разполага с други документи. Ответният орган, без да оспорва
автентичността на приложената към митническата декларация фактура за
покупко-продажба на превозно средство от 10.02.2020г. приел, че е налице
съмнение за декларираната цена на стоката. Съмнението е обосновано с липсата на
съществени реквизити във фактурата, както и представената от канадските митнически
органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила, в която е
декларирана цена от 6275 САD за изнесения автомобил от доставчика. Въз основа
на това е прието, че декларираната митническа стойност не представлява
действително платената или подлежаща на плащане цена, поради което се отрича
приложимостта на основния метод по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съдът приема, че този извод на
органа е незаконосъобразен. Както се посочи по-горе, според правилото на
чл.140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за отхвърлянето на основния
метод са необходими основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена. Наред с това,
практиката на съда на ЕС по приложението на чл.140, §1 от Регламента за
изпълнение налага виждането, че процедурата следва се прилага с уточнението, че
за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани (Решение от 28.02.2008г., Carboni, С-263/06). Липсата на платежни
документи, придружаващи митническата декларация, не съставлява основание за
поставяне под съмнение на декларираната във фактурата стойност, тъй като
доказателствата за плащане не са част от реквизитите на фактурата при
външнотърговска сделка. В хода на съдебното производство, наред с МД, са
представени всички документи, съпътстващи вноса, в това число и банков документ,
удостоверяващ извършено плащане по банков път на 12.02.2020г. на сумата от 2618,00
САD – л.124. Видно от заключението на вещото лицепосочената сума е преведена по
сметка № 5232714, SWIFT код TDOMCATTTOR при банка Торонто Доминиън Банк ТД Банк и бенефициент –
продавача по международната фактура - 9396-9053 QUEBEC Inc. Документите обективират информация, съответстваща на
фактите, отразени в подадената от лицето митническа декларация. Налице са
безспорни данни за внесения автомобил, неговото техническо състояние, международна
фактура, в която продавач е 9396-9053 QUEBEC Inc и купувач – К.Б.Д., в която е посочена уговорената
цена на процесния автомобил. От приложено банково извлечение и заключението на
вещото лице се установява, че уговорената цена е заплатена по банков път. Въз
основа на събраните писмени доказателства съдът приема, че не са налице
основания, поставящи под съмнение договорената стойност на стоката. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна досежно приемане на
представените в хода на съдебното производство доказателства за плащане на
цената. Налице е процесуална възможност за представяне на доказателства за
факти и обстоятелства, относими към фактическите изводи в обжалвания
административен акт по всяко време, включително и пред съда, който е инстанция
по съществото на спора. Тези доказателства подлежат на обсъждане в съвкупност с
останалите, представени в хода на административната проверка. Обстоятелството,
че пред ответния орган не са представени банкови документи за плащането, не
съставлява законово основание да се приеме, че е налице съмнение относно този
факт. Частните документи, представени пред административния орган, имат същата
доказателствена тежест, както и документите, представени при съдебното
обжалване. Не може да отрича възможността на проверяваното лице да представя
доказателства, както в хода на административната проверка, така и в съдебното
производство, нито да се цени доказателствената сила на тези доказателства само
с оглед етапа на производството, в което са представени. Предвид възложената му
доказателствена тежест и с оглед изводите на административния орган, логично е
жалбоподателят да положи усилия и да се снабди с документи, релевантни за
правния спор. По така изложените съображения съдът кредитира приобщените
доказателства за плащане на стойността, отразена в международната фактура,
придружаваща МД.
Съдът намира, че
административният орган необосновано е поставил под съмнение декларираната цена
на стоката, позовавайки се на представената от канадските митнически органи
Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в частност
митническа декларация за износ, в която е декларирана цена от 6275 САD за
изнесения автомобил от канадския доставчик. Няма данни в атакуваното решение, а
не се установи в хода на съдебното производство, защо органът е приел, че това
е действителната продажна цена на процесния автомобил. В приложените разпечатки
от електронна информация за износ по отношение на процесния автомобил е посочена
стойност в размер на 6275 САD, но не може безусловно да се приеме, че това е
продажната цена. Съдът намира, че изложените от ответния орган обстоятелства не
обосновават наличието на основателни съмнения за достоверността на
декларираната стойност. Тежестта за доказване на наличието на основателни
съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за
неприемането на декларираната митническа стойност. Общото правило на чл.22, §7
от Регламент (ЕС) №952/2013 изисква митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение и вносителят следва да е уведомен за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. В настоящия случай това изискване
не е спазено. От оспорващия са поискани допълнителни документи, обосноваващи
декларираната митническа стойност, но митническият орган не е посочил кои са
тези документи, чиято липса води до основателно съмнение за декларираната цена
на стоката, при наличие на фактура и плащане по банков път на посочената в нея
цена. Горното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) №2015/2447, от което следва, че отказът на органа да приложи метода по
чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран и недоказан, а оспореното
решение е незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон.
По правилото на чл.70, §2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 действително
платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил
или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки и
включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие
за продажба на внесената стока. Не съществуват информационни източници за
определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се
различава от декларираната от жалбоподателя при вноса на процесния автомобил.
Напротив декларираната стойност съответства на цената по договора – фактура,
като са представени доказателства, че тази цена е платена по банков път. Без да
съществуват основания за определяне на нова митническа стойност, не възникват и
различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС. В
тази връзка съдът намира за основателно становището на жалбоподателя, че
митническите органи не са имали основания до отхвърлят декларираната митническа
стойност, тъй като не разполагат с доказателства, сочещи на това, че за
автомобила е платена друга цена от жалбоподателя. Канадските митнически власти
не са извършвали проверка на продавача / износителя и не дават отговор коя стойност
е достоверната – тази, декларирана от износителя, или тази, декларирана от
вносителя. Износната декларация е частен документ и има същата доказателствена
стойност като вносната декларация. Основателно е възражението на оспорващия, че
отговорът на канадските митнически власти, който представлява официален
документ, не съдържа информация относно цена на процесната стока. Такава се
извлича от приложените към писмото разпечатки от електронната информационна
система, които отразяват данни от износната декларация, която както вече се
посочи, е частен документ. С оглед на това необосновано митническият орган, без
да разполага с доказателства за договаряне или плащане на по-висока стойност,
само и единствено поради отразената в електронната информационна система
износна декларация на по-висока цена, приема, че са налице основателни съмнения
в достоверността на декларираната при вноса митническа стойност, независимо, че
МД е придружена с всички търговски документи и плащания, аргументиращи тази
цена.
Независимо от горното, доколкото
органът е формирал изводи във връзка с вторичните методи за определяне на
митническата стойност, съдът намира, че следва да се произнесе и в тази част.
За да се изключат като приложими методите по чл.74, §2, б. „а“ – б. „г“ от
Регламент (ЕС) №952/2013, в решението са изложени мотиви за това, че описанието
на процесната стока в митническата декларация и фактурата е недостатъчно, както
и не са открити данни със сходни характеристики/повреди. Сочи се и
недостатъчната наличност на информация относно приети договорни стойности на
стоки, които са еднакви с внесената стока във всяко отношение, включително
техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат
пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на
стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и стоката,
допусната за свободно обращение в същия момент или в приблизително същия
период. Тези констатации са в противоречие със събраните доказателства. Към МД
са налице придружаващи документи – фактура, товарителница, удостоверение за
автомобила, в които се съдържат конкретни данни за внесения автомобил. В същите
има конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по
чл.1, §2, т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но
информацията е останала извън преценката на издателя на оспореното решение,
поради което формираните изводи за неприложимост на вторичните методи за
остойностяване са незаконосъобразни. Предвид изложеното съдът приема за
незаконосъобразен отказа на органа да приложи методите по чл.74, §2, б. „а“ –
б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с правилата на чл.141 - чл.143 от
Регламента за изпълнение. Вследствие на горното, недоказан и незаконосъобразен
е изводът в оспореното решение за това, че поради изчерпването на предходните
методи, следва приложимост на резервния метод за определяне на митническата
стойност на стоките по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013. Митническата
стойност на декларираната от жалбоподателя стока е определена в размер,
съответстващ на декларираната стойност от канадския продавач в митническата
декларация за износ. Действително хипотезата на чл.74, §3 от Регламент (ЕС)
№952/2013 представлява последна възможност за остойностяване на внесените
стоки, но основната и единствена предпоставка за прилагането на тази хипотеза е
да са изчерпани всички други възможности. Нормата на чл.144 от Регламента за
изпълнение, във вр. с правилото на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013
изискват прилагане на разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на визираните споразумения и въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза. Това правило, доразвито в чл.144, §2 от
Регламента за изпълнение, забранява на органа да използва произволно определени
или фиктивни стойности. Съдът счита, че в случая е нарушена забраната по чл.144,
§2, б. „б“ и „д“ от Регламента за изпълнение,
тъй като органът е определил митническата стойност на стоките по данни от
декларираната стойност в митническата декларация за износ от продавача, като е
използвал система, при която за определяне на митническата стойност се използва
по-високата от две възможни стойности, в разрез с цитираните разпоредби. При
това положение е нарушено изискването на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013
за използване на налични данни на митническата територия на Съюза. Спорна е
достоверността на информацията в тази декларация по отношение на начина на
формиране на декларираната стойност, както и липсва всякаква друга информация
за извършени продажби в процесния период на такъв вид стока/автомобил.
Изложеното навежда на извод за произволно определена стойност на стоката, което
противоречи на изискванията за прилагане на разумни способи и сочи на
незаконосъобразност на метода по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че незаконосъобразно е определена нова
митническа стойност на стоката от страна на митническите органи, поради което,
като е отказал приемането на декларираната договорна стойност на процесната
стока и е определил нова такава, директорът на ТД Митница Бургас е постановил
незаконосъобразен административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне
на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на жалбоподателя за мито и ДДС на
стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихва върху
определените суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
Страните по делото претендират
присъждане на разноски. С оглед изхода на спора основателна се явява единствено
претенцията на жалбоподателя, поради което същата следва да бъде уважена, като
ответната страна бъде осъдена да заплати на К.Б.Д. разноски в размер на 836,00
лева, в това число 10,00 лева платена държавна такса; 250 лева депозит за вещо
лице и 576,00лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението
за прекомерност на договореното възнаграждение е неоснователно, доколкото
адвокатският хонорар е в размер близък до минималния такъв, определен съгласно
чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Шуменският административен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Б.Д., с ЕГН ********** ***,
Решение № 32-229797/19.06.2023г. към MRN 20BG001007018000R4/15.04.2020г.,
постановено от Директор на ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“
да заплати на К.Б.Д., с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 836,00 (осемстотин тридесет и шест) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: