Решение по дело №390/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 227
Дата: 3 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Милена Алексиева
Дело: 20224110200390
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. *********, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА КР. ПАНЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно
наказателно дело № 20224110200390 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на Р. ПЛ. П. от с. *****, Община *********
срещу Електронен фиш, серия Г № 0008944 на ОД на МВР – *********, с който за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 4,
вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
250,00 лева. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на процесния
електронен фиш, обективиращи неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника адв. Д.К. от ВТАК, поддържа
депозираната жалба по изложени в нея подробни съображения.
Въззиваемата страна - ОД на МВР – *********, редовно призована страна, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Процесният електронен фиш е съставен за това, че на 19.10.2019 г., в 09,33 часа, в гр.
*********, ул. „Беляковско шосе“ до № 1, в посока с. *****, с автоматизирано техническо
средство САИРН m *SPEEDET 2 D с № SD2D0028, е било установено и заснето управление
на лек автомобил „**********”, рег. № *************, собственост на Р. ПЛ. П., за който
1
собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” - квалифицирано от административнонаказващия орган като
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал.
4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250,00 лева.
От приложената справка за собственост на МПС се установява, че лек
автомобил „**********”, рег. № ************* е собственост на Р. ПЛ. П. от с. *****,
Община *********.
По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 18.02.5133/20.02.2018 г. на БИМ с приложение на техническо описание и
инструкция за експлоатация на средството за измерване.
От справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 19.10.2019 г. за МПС с
рег. № ************* няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
На първо място, в обжалвания електронен фиш е посочено, че жалбоподателят е
санкциониран за „извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ”, като за „установеното и заснето управление на МПС,
за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка
„ГО” на посочените дата и място, на Р. ПЛ. П. е наложена глоба в размер на 250,00 лева.
Законодателят обаче прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в Р България на МПС или от изтичането
валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно
значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение
на задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.
638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На следващо място, ангажирането на административнонаказателната отговорност
при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение, респективно наказателно постановление
/чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ/. В конкретния случай обаче става въпрос за съвсем друга
диференцирана процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която не е
упомената в обжалвания електронен фиш. Очевидно, законодателят е въвел особен ред за
2
установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на
съответното административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба
или съответно имуществена санкция.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за
нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на
административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е
осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя
нарушение, посочено като „нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ” води до невъзможност
същият да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения в
електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Описаните
съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние
материален закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
изразяващо се в невъзможността да разбере естеството на вмененото му нарушение, коя
конкретна разпоредба е нарушил, за която е бил санкциониран, за да прецени срещу какво
нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем. Във всички случаи
нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и води до порочност на издадения електронен фиш, което е основание за неговата
отмяна. По изложените съображения, без да бъде коментирана доказателствената стойност
на представения от наказващия орган снимков материал /лист 13 и 14 от делото - снимки, от
които не може да се установи от кого са изготвени, кога и къде, като дори и да се обвържат с
представената справка по критерии от mOffice, от последната справка не може да се
установи с кое АТСС е извършено заснемането/, процесният електронен фиш, серия Г
№ 0008944 на ОД на МВР – *********, като незаконосъобразно издаден, подлежи на
отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът
следва да постанови ОД на МВР – ********* да заплати на жалбоподателя сумата от 300,00
лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0008944 на ОД на МВР – *********, с който
3
на Р. ПЛ. П., ЕГН **********, с адрес: с. *****, Община гр. *********, ул. „**********, за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена „Глоба” в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – ********* да заплати на Р. ПЛ. П., ЕГН **********, с
адрес: с. *****, Община гр. *********, ул. „**********, сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
********* в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.


Съдия при Районен съд – *********: _______________________
4