Решение по дело №382/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.01.2022г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

01.12.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

382

по описа за

2021

година.

Производството е по чл. 124 , ал.1 от ГПК.

 

Ищецът сочи, че с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 55, т. II, рег. № 2750, дело № 345/2003г. на Нотариус К.Д. *** действие КРС, придобил от Е.А.Е. (по Разписен лист на с. Пепелище - Е.А.Е.) собствеността върху ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали, с площ от 600 кв.м., ведно с построената в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 84,64 кв.м., състояща се от три стаи и салон, при граници на поземления имот: изток- улица; запад- ПИ с пл.сн. № 64; север- ПИ с пл.сн. № 66 и ПИ с пл.сн. № 86; юг- ПИ с пл.сн. № 108. Закупеният имот бил с материализирани на място имотни граници още преди покупката му от праводателя Е.А.Е., който е придобил същия с НА за продажба на недвижим имот чрез СОНС - с. Глухар, Кърджалийски окръг № 51, т. I, дело № 163/76г. на Кърджалийски районен съдия Г.И. от Ф.М.Я.. Установявало се от скица КР-СС-112/04.03.20г, и от скица № 457/10.03.04г. и двете издадени от Община Кърджали, че закупеният недвижим имот, представляващ ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали, включва по Скица № 457/10.03.04г. парцел № 1-65 и парцел № II-65, а по Скица КР-СС-112/04.03.20г. УПИ № I- 65 и УПИ № II-65, които са част от него и същите са се владеели и ползвали, както от праводателите на ищеца, така и от тях до настоящият момент. Още при закупуването на имота в частта обозначена на скицата като парцел 1-65 се намирала къщата, а в частта обозначена на скицата като парцел II-65 се ползвала и ползва като овощна градина, като същата се обработвала от праводателя му, а след извършената покупко – продажба  само от него, като той я поддържал, владял и своил.От момента на установяване на фактическа власт върху ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали от праводателя Е.А.Е. през 1976г. до настоящият момент, владението на имота се осъществявало спокойно, несъмнено и несмущавано, като през всички тези години владението осъществявано от всеки един от собствениците е било с намерение да се свои имота за себе си. Ищецът твърди, че праводателя Е.А.Е. е придобил процесния ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл.Кърджали през м.05.1986г., когато в негова полза изтекъл предвидения в закона 10-годишен давностен срок, през който той установил фактическа власт над имота, упражнявал я е явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого и с намерение да придобие собствеността върху имота. На 04.09.2020г. ищецът бил уведомен, че от Кмета на Община Кърджали била издадена заповед за продажба на част от притежаваният от него имот, посочена като УПИ 11-65 в заповедта. Ищецът проверил в сайта на Община Кърджали и установил, че с т.2 от Заповед № 857/03.09.2020г. на Кмета на Община Кърджали се изнася на публичен търг с тайно наддаване, който следва да се проведе на 02.10.2020г., част от притежаваният от него недвижим имот, посочена като УПИ с пл.сн. № II-65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл.Кърджали с площ от 548 кв.м. Ищецът веднага атакувал пред КАС заповедта в частта, в която е заповядано да се проведе публичен търг, като с оглед на това търга по отношение на този имот бил прекратен. При извършена справка ищецът установил, че в Разписен лист на с. Пепелище ПИ с пл.сн. № 65 бил записан на Е.А.Е. с ЕГН **********, а след това на самия него, като изведнъж в него бил извършен запис на 05.03.20г. и е вписано УПИ 548 кв.м. и АОЧС № 6327/19.02.20г., като не става ясно на какво основание част от имота му е актуван като частна общинска собственост и съответно изнесен на търг. Видно от извършените отбелязвания за ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали в Скица № 457/10.03.04г. парцел 1-65 и парцел 11-65 са с неуредени регулационни сметки, а съгласно Скица КР-СС-112/04.03.20г. за УПИ (парцел) 1-65 няма данни за уредени регулационни сметки, а за УПИ (парцел) II-65 има АДС № 6153 от 11.08.86г. От тези записвания безспорно се установявало, че дворищната регулация по плана на с. Пепелище не е приложена, като ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали де факто и де юре понастоящем съществувал в първоначалните си имотни граници, както и че предвидения за него УПИ 1-65 и УПИ И-65 не е възникнал. Твърди, че след като се снабдил със Скица КР-СС-112/04.03.20г. видял, че в същата е записано, че има издаден АДС № 6153 от 11.08.86г., който акт до този момент никъде не фигурирал, включително и в Разписния лист на селото. При посещението им в Община Кърджали, за да поискат да се запознаят с този акт от служителите на общината им било отказано и им било заявено, че вече е издаден и АОЧС № 6327/19.02.20г., като отказали да ги запознаят и с него. Дори да се приемело, че е бил издаден АДС № 6153 от 11.08.86г., тъй като никъде нямало такива данни, то както той, така и АОЧС № 6327/19.02.20г. били издадени без да са налице основанията за издаването им, с оглед на което същите не можелит да породят действието си и да легитимират Община Кърджали като собственик на част от имота. Сочи, че към момента на издаване на АДС № 6153 от 11.08.86г. вече е бил изтекъл придобивния давностен срок по отношение на праводателя Е.А.Е.. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Кърджали правото на собственост на ищеца Ш.В.Х. ***, върху следният недвижим имот: ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали, с площ от 600 кв.м., за който е отреден УПИ 1-65 и УПИ II-65 по ПУП на с. Пепелище, като частта отредена за УПИ II-65 е с площ от 548 кв.м., при граници на поземления имот: изток- улица; запад- ПИ с пл.сн. № 64; север- ПИ с пл.сн. Ха 66 и ПИ с пл.сн. № 86; юг- ПИ с пл.сн. № 108. Моли при условията на евентуалност, при отхвърляне на положителния установителен иск за собственост, съдът да се произнесе по следния отрицателен установителен иск за собственост, а именно: да се постанови решение, с което да се признае за установено на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Ш.В.Х. *** не е собственик на ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали, с площ от 600 кв.м., за който е отреден УПИ 1-65 и УПИ 11-65 по ПУП на с. Пепелище, като частта отредена за УПИ II-65 е с площ от 548 кв.м., при граници на поземления имот: изток- улица; запад- ПИ с пл.сн. № 64; север- ПИ с пл.сн. № 66 и ПИ с пл.сн. № 86; юг- ПИ с пл.сн. № 108. Претендира разноски.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител , както и в представена писмена защита развива подробни съображения.

Ответникът Община Кърджали в представения отговор и чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба.

Съдът, след като обсъди поотделно и в цялост събраните по делото доказателства , намира следното:

Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, т. II, per. № 2750, дело № 345/2003г. на Нотариус К.Д. *** действие КРС ищецът е  придобил от Е.А.Е. (по Разписен лист на с. Пепелище Е.А.Е.) собствеността върху ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали, с площ от 600 кв.м., ведно с построената в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 84,64 кв.м., състояща се от три стаи и салон, при граници на поземления имот: изток- улица; запад- ПИ с пл.сн. № 64; север- ПИ с пл.сн. № 66 и ПИ с пл.сн. № 86; юг- ПИ с пл.сн. № 108.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. и М. се установи , че закупеният от ищеца имот е с материализирани на място имотни граници още преди покупката му от праводателя  Е.А.Е. (по Разписен лист на с. Пепелище Е.А.Е.), който е придобил същия с Нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез СОНС- с. Глухар, Кърджалийски окръг № 51, т. I, дело № 163/76г. на Кърджалийски районен съдия Г.И. от Ф.М.Я.. Тези свидетели бяха категорични, че ограждането на имота в този му вид е било осъществено още от бащата на Ф.М.Я., който е построил и къщата в него, обитавана понастоящем от ищеца, както и е притежавал имота в много по-голяма част- около 2,5 дка.

От  Скица КР-СС-112/04.03.20г. и от Скица № 457/10.03.04г. и двете издадени от Община Кърджали се установи , че закупеният от ищеца недвижим имот, представляващ ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали включва по Скица № 457/10.03.04г. парцел № I-65 и парцел № II-65, а по Скица КР-СС-112/04.03.20г. УПИ № I-65 и УПИ № II-65, които са част от него и същите са се владеели и ползвали както от праводателите на ищеца, така и от него до настоящият момент. По сведение на разпитаните по делото свидетели още при закупуването на имота в часттаq обозначена на скицата като парцел I-65 се намирала къщата, а в частта обозначена на скицата като парцел II-65 се ползвала и ползва като овощна градина и там е построена и тоалетната, като овощната градина се е обработвала от праводателя на ищеца, а след извършената покупко-продажба вече само от него, като той я е поддържал, владял и своил. Всичко това се установява и от заключението на вещото лице, което в направената от него комбинирана скица е посочило владяната от ищеца част.

От момента на установяване на фактическа власт върху ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали от бащата на Ф.М.Я., а в последствие и от праводателя на ищеца Е.А.Е. (по Разписен лист на с. Пепелище Е.А.Е.) през 1976г. до настоящият момент владението на имота се е осъществявало спокойно, несъмнено и несмущавано, като през всички тези години владението осъществявано от всеки един от собствениците е било с намерение да  свои имота за себе си. Това владение през годините е било явно, като същото е било демонстрирано както от страна на праводателите на ищеца, така и от него самия, включително и пред общинските и държавни власти. В тази насока бяха показанията както на св. А., така и на св. М., които посочиха, че на всички е известно през годините, че имота в сегашните му граничи е владян и ползван от бащата на Ф.М.Я., който е поставил оградата в сегашните й граници, след това от нея, в последствие от Е.А.Е. (по Разписен лист на с. Пепелище Е.А.Е.) и след закупуването му от ищеца от самия него, като през всичките тези години това владение е било явно и никой не е предявявал претенции към този имот т.е. установява се, че от момента на установяване на фактическа власт върху процесния поземлен имот от бащата на Ф.М.Я. до завеждане на иска, имотът е бил владян спокойно, несъмнено, несмущавано и необезпокоявано както от праводателите на ищеца, така и от него до предявяване на настоящия иск. Тези факти и обстоятелства се установяват и от заключението на вещото лице по назначената от съда СТЕ, от което е видно, че процесният имот е с материализирани на място граници. Същият бил ограден отвсякъде с ограда към момента на извършения оглед от вещото лице. На база изложеното безспорно се установява, че праводателите на ищеца, а и лично той са обработвали процесният недвижим имот, като същият не е бил обобществяван и включван в поземления фонд на ТКЗС, ДЗС или в селскостопански организации, образувани впоследствие въз основа на тях /АПК, ПАК. КЗС и др./, видно и от приложените по делото писмени доказателства и по-конкретно Разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. Пепелище. Процесният  имот е запазил характера си на селищен имот и като такъв може да бъде обект на придобивна давност и при старата редакция на чл. 86 от ЗС. Същият не е бил внасян в ТКЗС, не е бил включван в блок на същото или по някакъв начин да е отнеман от собствениците му, поради което и собствеността върху него е била запазена в реалните му граници, поради което и не съществувала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90г., доколкото върху имота не е било установено право на кооперативно земеползване и не е бил одържавен. Забрана за придобиването му по давност, ако е бил в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.) - чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната давност.

С оглед гореизложеното по несъмнен начин се установява, че праводателя на ищеца  е придобил по давност процесния ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали в очертаните от вещото лице граници още през месец май 1986г., когато в негова полза е изтекъл предвидения в закона 10- годишен давностен срок, през който той е установил фактическа власт над имота, упражнявал я е явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого и с намерение да придобие собствеността върху имота. По същия начин е владял имота и ищеца от момента на придобиването му. Следователно, при тази фактическа обстановка, следва да се заключи, че ищецът е придобил процесната земя въз основа на надлежно правно основание - договор на покупко-продажба, като както той, така и праводателите му са владяли и своили необезпокоявано този имот, което фактическо положение продължава и до настоящия момент /видно от показанията на разпитаните свидетели/, а от друга страна община Кърджали не е придобила имота на никакво законово основание и в този смисъл не доказа да е собственик на процесната земя. Ето защо следва да се постанови решение, с което изцяло да се уважи предявения по реда на чл. 124 , ал.1 от ГПК иск за признаване спрямо ответника Община Кърджали, че ищецът  е собственик на процесния имот.

От представения  АОЧС № 6327/19.02.20г. не става ясно на какво основание частта от имота на ищеца е актуван като частна общинска собственост и съответно изнесен на търг. Нещо повече, видно от приложения по делото Разписен лист, касаещ процесния имот и съседните нему имоти, се вижда, че всеки един от имотите, които са актувани с Акт за държавна собственост изрично е отбелязано това обстоятелство в разписния лист, като по отношение на процесния имот липсва такова записване. Единствено на него е вписан акта за общинска собственост, без преди това да е посочен какъвто и да било акт за държавна собственост, въз основа на който да е издаден акт за общинска собственост, каквито са твърденията на Община Кърджали.

Видно от извършените отбелязвания за ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали в Скица № 457/10.03.04г. парцел 1-65 и парцел П-65 са с неуредени регулационни сметки, а съгласно Скица КР-СС-112/04.03.20г. за УПИ (парцел) I-65 няма данни за уредени регулационни сметки, а за УПИ (парцел) II-65 има АДС № 6153 от 1986г. От тези записвания безспорно се установява, че дворищната регулация по плана на с. Пепелище не е приложена, като ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали де факто и де юре понастоящем съществува в първоначалните си имотни граници, както и че предвидения за него УПИ I-65 и УПИ II-65 не е възникнал. В тази насока е и Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, в което е посочено, че уличната и дворищната регулация съгласно ПУП на с. Пепелище не са приложени, както и няма наличие на уредени регулационни сметки.

Не без значение по  делото е обстоятелството, че видно от АДС № 6153 от 11.08.86г. в същия не е отбелязано на какво основание посоченият парцел е актуван като държавен. Известно е, а и такава е практиката на съдилищата, че при актуването в акта за държавна или общинска собственост следва изрично да бъде посочено основанието на което се актува имота, за да може да бъде осъществен контрол при оспорването му дали са налице обстоятелствата пораждащи транслативния му ефект. При липса на записване на основанието се приема, че липсва и основание за актуването на имота. След като е липсвало основание имота да бъде актуван като държавен, то той не е придобил и такъв статут, поради което няма как след това същият да бъде актуван като общински на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. По отношение на представения АОЧС № 6327/19.02.20г. на Община Кърджали следва да се има предвид, че той не поражда вещно право на собственост върху актувания имот в полза на Общината, а само удостоверява съществуването му, т. е., има констативно, а не конститутивно действие. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, поради което Общината следва да установи на кое законово основание спорният имот е придобил статут на общинска собственост. Ето защо, при възникнал спор за собственост в нейна тежест е да докаже наличието на посоченото в него правно основание за придобиване на собствеността върху имота, каквото не е сторено по делото, тъй като ответникът не установи правнозначими факти, които да обосноват съдържанието на този акт, който, както се посочи, не поражда права сам по себе си в негова полза. Както бе казано по-горе видно от АДС № 6153 от 11.08.86г. в същия  не е отбелязано на какво основание посоченият парцел е актуван като държавен, поради което и същият не е станал собственост на държавата. Нещо повече, към момента на актуването му като държавен вече са били изтекли сроковете за придобиването му по давност от страна на праводателя на ищеца. В тази насока е и задължителната практика по реда на чл. 290 ГПК с редица решения /напр. Решение № 310/03.01. 12г. постановено по гр.д. № 456/11г. по описа на ВКС, II г.о., Решение № 321/14.10.11г. постановено по гр.д. № 1167/10 г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 269/03.08.12г. постановено по гр.д. № 643/11г. по описа на ВКС, I г.о./, с които приема, че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивпо действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива. С оглед горното, следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, следователно положителният установителен иск следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на делото , следва ответникът да заплати на ищеца сторените по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса,  600.00 лева – адвокатско възнаграждение и 351.00 лева – възнаграждение за вещо лице.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ, гр.Кърджали, бул.“България“ №41 правото на собственост на ищеца Ш.В.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** върху следният недвижим имот: ПИ с пл.сн. № 65 в кв. 19 по плана на с. Пепелище, обл. Кърджали, с площ от 600 кв.м., за който е отреден УПИ I-65 и УПИ  II-65 по ПУП на с. Пепелище, като частта отредена за УПИ II-65 е с площ от 548 кв.м., при граници на поземления имот: изток- улица; запад- ПИ с пл.сн. № 64; север- ПИ с пл.сн. № 66 и ПИ с пл.сн. № 86; юг- ПИ с пл.сн. № 108.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ, гр.Кърджали, бул.“България“ №41, ЕИК  ********* да  ЗАПЛАТИ  на Ш.В.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** направените  по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса,  600.00 лева – адвокатско възнаграждение и 351.00 лева – възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                           Районен съдия: