№ 4193
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110161141 по описа за 2023 година
С искова молба ищецът Е. Й. А. е предявил отрицателен установителен иск с
правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК против ********* за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 1061.51лева,
представляваща главница по договор за кредит от 31.03.2008г., сключен между ищеца
и ***********, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
11.03.2022г., поради изтекла погасителна давност; както и отрицателен установителен
иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК против ********* за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сума в размер от
7666.02лева, представляваща главница по договор за кредит от 19.10.2008г., сключен
между ищеца и **************, вземанията по който са прехвърлени от
************** на ответника ********* с договор за цесия от 18.02.2015г., сума в
размер от 846.39лева, представляваща лихва върху главицата за периода от
27.02.2012г. до 01.01.2013г. по договора за кредит, сума в размер от 606.48лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 27.02.2012г. до 21.03.2013г. по
договора за кредит, както и сумата от 595.38лева, представляваща разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2013г. по ч.гр.д. № 12773/2013г. по описа
на СРС, 67 състав, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че на 31.03.2008 г. е сключил с *********** договор за банков
кредит, като с договор за цесия от 11.03.2022г. вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на ответника, като задължението е отразено в информационната система
на ответника под № EOSDP000000001601961.
1
Твърди, че на 19.10.2008 г. е сключил с ************** договор за банков кредит,
като с договор за цесия от 14.05.2013г. вземанията по договора за кредит са
прехвърлени в полза на ответника, като задължението е отразено в информационната
система на ответника под № EOSDP000000001256876.
Посочва, че за вземания по договора за кредит в полза на ************** е
издаден изпълнителен лист от 14.05.2013г. по ч.гр.д. № 12773/2013г. по описа на СРС,
67 състав, за следните суми: сума в размер от 7666.02лева, представляваща главница,
сума в размер от 846.39лева, представляваща лихва върху главицата за периода от
27.02.2012г. до 01.01.2023г., сума в размер от 606.48лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 27.02.2012г. до 21.03.2013г., както и сумата от 595.38лева,
представляваща разноски, които са отразени в информационната система на ответника
под № EOSDP000000001256876.
На 22.05.2013г. по искане на ************** е образувано изпълнително дело №
259/2013г. по описа на ЧСИ *********** за събиране на вземанията по издадения в
полза на цедента изпълнителен лист. На 22.07.2015г. ответникът депозирал по
образуваното изпълнително дело искане за конституиране в качеството на кредитор по
силата на сключения с ************** договор за цесия от 18.02.2015г. В хода на
изпълнителното производство на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение,
като ищецът не възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
същата влязла в сила на 06.11.2015г. На 17.12.015г. е насрочен опис, който не е
извършен. На 16.03.2019г. ответникът е уведомен за обстоятелството, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
като съобразно отбелязване на изпълнителния лист, последното изпълнително
действие в хода на изпълнителното производство е извършено на 17.12.2015г., като
сочи, че последващи изпълнителни действия не са предприемани. Твърди, че на
11.10.2023 г. депозирал до ответника молба с вх. № ВЖ-00370/11.10.2023г., с която
отправил писмено искане последният да предприеме действия по отписване на
посочените задължения като погасени по давност. В отговор, получен от ищеца на
17.10.2023г., ответникът посочил, че отказва да отпише задълженията и продължава да
ги претендира, както и отказал да признае вземанията по договорите за кредит за
погасени по давност и продължава да изпраща информация в Централния кредитен
регистър за задължения по посочените договори. На 17.10.2013г. ищецът получил
уведомление за извършените цесии. Поддържа, че процесните вземания са недължими,
като погасени с изтичането на давностен срок. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Релевира възражение
за недопустимост на производството с довод, че за ищеца не е налице правен интерес
за предявяване на исковете, доколкото вписването на задължението в ЦКР е
2
нормативно определено задължение на ответника до погасяване на задължения по
кредитите на клиентите, без значение от това дали същите са погасени по давност,
включително и при съдебно установяване на недължимост на сумите. Поддържа, че в
писмото до ищеца посочил, че приема задълженията за погасени по давност, но това не
е съдебно установено и ответникът продължава да е задължен да изпраща информация
до ЦКР. Намира, че е погасена възможността за принудително събиране на
задължението, а не самото вземане, поради което и ако кредиторът получи плащане,
същото ще е надлежно. Посочва, че не оспорва факта, че към датата на сезиране на
съда е настъпила петгодишна погасителна давност по отношение на процесната сума, с
което намира, че е погасена възможността за принудително събиране на задължението,
а не самото вземане. В случай, че съдът приеме предявения иск за допустим, заявява,
че признава иска. Искането към съда е за уважаване на предявения иск, както и
разноските да се възложат в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е предприемал каквито и да е действия за
принудително събиране на задълженията, както и с оглед признанието на иска.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК и отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
С предявените отрицателни установителни искове се иска съдебно установяване
на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право. Ответникът признава иска, с оглед на което с приетия за
окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните всички факти и обстоятелства (с оглед
признанието на иска на ответника) касателно погасяване на вземането по давност.
Спорът се концентрира по въпроса за разноските.
Съдът приема, че при този изход на спора с право на разноски разполага ищеца,
на който следва да му се присъдят разноски за държавна такса в размер на 439лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 1990лв. с ДДС, който размер по възражението
за прекомерност следва да се редуцира до 1400лв., доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, а размерът от 1400лв. е съобразен с оглед материалния
интерес на делото. Съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК,
доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото с оглед приетите по
делото доказателства (справка ЦКР, покана, в която се отправя искане до ответника да
3
заличи вземането включено в ЦКР, съответно отговор л.30 от 17.10.2023г), т.е. изрично
ищецът преди процеса (образуван 07.11.2023г.) с молба от 10.10.2023г. е поискал
подаваната от ответника информация към ЦКР към БНБ относно процесните
задължения да бъде коригирана, изрично се заявява отказ да се плати доброволно и се
позовава на погасителна давност, съответно в отговора ответникът приема, че „дори да
докажете, че задължението Ви е погасено по давност, което Вие към настоящия
момент не правите, то същото все още е дължимо…“. Съдът приема, че ако
ответникът признава, че вземането е погасено по давност, с което е бил сезиран
изрично преди процеса от ищеца, за него е отпаднал преди процеса и легитимният му
интерес по чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 година да продължава да обработва личните му данни, което
води и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните на
ищеца - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, §
1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от
администратора ************, за което изменение на кредита същият, на основание
чл.10, от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след
което да престане да подава информация за ищеца в ЦКР предвид необходимостта от
изпълнение на изискването на чл. 17, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679.
По изложените мотиви, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.439 ГПК, че Е. Й. А., ЕГН: **********,
***********, не дължи на *********, ЕИК: *************, поради изтекла
погасителна давност сумите: 1061.51лева, представляваща главница по договор за
кредит от 31.03.2008г., сключен между ищеца и ***********, вземанията по който са
прехвърлени на ответника с договор за цесия от 11.03.2022г., поради изтекла
погасителна давност; както и сума в общ размер на 9714.27лв., от която: 7666.02лева,
представляваща главница по договор за кредит от 19.10.2008г., сключен между ищеца
и **************, сума в размер от 846.39лева, представляваща лихва върху
главицата за периода от 27.02.2012г. до 01.01.2013г. по договора за кредит, сума в
размер от 606.48лева, представляваща наказателна лихва за периода от 27.02.2012г. до
21.03.2013г. по договора за кредит, както и сумата от 595.38лева, представляваща
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2013г. по ч.гр.д. №
12773/2013г. по описа на СРС, 67 състав, вземанията по който са прехвърлени от
************** на ответника ********* с договор за цесия от 18.02.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *********, ЕИК: *************, да
заплати на Е. Й. А., ЕГН: **********, ***********, разноски по делото в общ размер
4
на 1839лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5