№ 1458
гр. София, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20241100900145 по описа за 2024 година
Ищецът „Б.-ГБ“ ЕООД твърди, че има установени трайни търговски
отношения с ответника „Б.-****“ ЕООД по договор за продажба, дистрибуция
и логистика на минерална вода № 004 от 31.03.2015 г. Посочва, че в
изпълнение на този договор е извършил доставка на минерална вода, но
ответникът не е изпълнил изцяло насрещното си задължение да плати цената
на доставените му стоки. С договор от 24.02.2021 г. „С.г.“ ЕООД е встъпил в
дълга на купувача до размер от 249490.31 лева, като след извършени от това
лице и ответника плащания, са останали неплатени суми за извършените
доставки по договора от 31.03.2015 г. в размер на 175 000 лева главница и 22
237.38 лева неустойка за забава. Посочва, че има сключено със „С.г." ЕООД
споразумение от 04.03.2022 г. за разсрочено плащане на тези суми, като
съгласно погасителният план сумите е следвало да бъдат платени с краен срок
31.12.2022 г. След извършени частични плащания от встъпилото в дълга лице,
са останали незаплатени задължения за извършените доставки в общ размер
от 107 000 лева, дължими по фактури №№ **********/21.10.2020 г.;
**********/21.10.2020 г.; **********/21.10.2020 г.; **********/23.10.2020 г.;
**********/27.10.2020 г.; **********/27.10.2020 г.; **********/27.10.2020 г.;
**********/27.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.;
**********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.;
1
**********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.;
**********/29.10.2020 г.; **********/29.10.2020 г.; **********/29.10.2020 г.;
**********/29.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.;
**********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.;
**********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.;
**********/31.10.2020 г.; **********/31.10.2020 г.; **********/31.10.2020 г.;
**********/31.10.2020 г.; **********/31.10.2020 г.; **********/10.11.2020 г.;
**********/10.11.2020 г.; **********/13.11.2020 г.; **********/13.11.2020 г.;
**********/16.11.2020 г.; **********/16.11.2020 г.; **********/17.11.2020 г.;
**********/17.11.2020 г.; **********/17.11.2020 г.; **********/18.11.2020 г.;
**********/19.11.2020 г.; **********/19.11.2020 г.; **********/20.11.2020 г.;
**********/23.11.2020 г.; **********/23.11.2020 г.; **********/24.11.2020 г.;
**********/24.11.2020 г.; **********/30.11.2020 г. и **********/30.11.2020 г.,
както и неустойка за забава по чл. 22 от договора за продажба, дистрибуция и
логистика № 004/31.03.2015 г., начислена върху неизплатения остатък по
горепосочените фактури за периода от датата на падежа на съответната
фактура до датата на исковата молба /22.01.2024 г./, в общ размер на 10 700.02
лева.
Поддържа, че направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната неустойка е
неоснователно, като счита, че давностният срок започва да тече от последния
ден, за който се начислява неустойката. Уточнява, че представените от
ответника писма за потвърждение на разчетите от предходните не установяват
погасяване на процесните задължения, тъй като наличието на салдо с 0 по
партидата на ответника се дължи на факта, че след подписване на договора за
встъпване в дълг, считано от 24.02.2021 г. процесното задължение е
прехвърлено по салдото на встъпилото в дълга дружество „С.г.“ ЕООД.
Оспорва и обстоятелството, че потвърдителното писмо, отнасящо се за
периода 01-12.2023 г. е подписано от законния представител на ищцовото
дружество.
Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 107 000 лева, представляваща неизплатения остатък от дължимата
цена за доставената минерална вода по договор за продажба, дистрибуция и
логистика на минерална вода № 004 от 31.03.2015 г., във връзка с което са
издадени горепосочените фактури, ведно със законната лихва върху
2
главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане; както и
сумата от 10 700.02 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 22 от
договора за продажба, дистрибуция и логистика № 004/31.03.2025 г.,
начислена върху неизплатения остатък по горепосочените фактури за периода
от датата на падежа на съответната фактура до датата на исковата молба.
Претендира направените в производството разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение. До приключване на устните състезания
ищецът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение /в проведеното на
25.09.2024 г. открито съдебно заседание е докладвана подадената от ответника
молба, към която са приложени договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските/, съответно заявеното с писмената защита по делото
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява несвоевременно направено и
Съдът не дължи произнасяне по него.
В молба от 19.09.2024 г. е посочена банкова сметка на ищеца,
съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „Б.-****“ ЕООД оспорва предявените искове. Не оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
продажба, дистрибуция и логистика на минерална вода № 004 от 31.03.2015 г.,
но поддържа, че дългът му по този договор към ищеца е изцяло погасен,
поради което в периода от 2021-2023 г. финансовите разчети на дружествата са
нулеви. Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност на
претендираната неустойка за забава. Иска от съда да отхвърли исковете, като
му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за продажба, дистрибуция и логистика от
31.03.2015 г., съгласно който ищецът се задължава да произведе и продаде на
ответника бутилирана минерална и газирана вода, на цени, посочени в ценова
листа, представляваща приложение № 1 към договора. Договорът е сключен
за срок от една година от подписването му, но предвид липсата на писмено
уведомление, подадено в този срок, с което някоя от страните да се е
противопоставила на продължаването на действието на договора, то следва да
3
се счита, е договорът е автоматично продължаван, съгласно постигнатото
съгласие за това в чл. 19 от договора.
В чл. 22 от договора страните уговарят, че купувачът дължи неустойка
в размер на 0.1 процента от цената на заявката за всеки просрочен ден, но не
повече от 10 %, ако не я заплати в следните срокове: за доставки, реализирани
през периода от 01.04.до 30.09 – до 30 календарни дни от датата на издаване на
фактурата, а за доставки, реализирани през периода от 01.10. до 31.03 – до 60
календарни дни от датата на издаване на фактурата.
По делото са представени и издадените в изпълнение на този договор
фактури, кредитни известия и нареждания за експедиция, касаещи процесните
доставки. Страните по делото не спорят, а и от съдържанието на тези
документи се установява, че процесните доставки са надлежно извършени от
ищеца и остойностените с фактурите стоки са получени от ответника.
На 24.02.2021 г. между ищеца и „С.г.“ ЕООД е подписан договор за
встъпване в дълга, с който „С.г.“ ЕООД встъпва като солидарен длъжник в
задълженията на ответника, произтичащи от договора за продажба,
дистрибуция и логистика от 31.03.2015 г., които задължения са описани в
приложение № 1 към договора и са на обща стойност от 249490.31 лева. Нито
една от посочените в това приложение фактури не съвпада с посочените от
ищеца в молба –уточнение от 20.02.2024 г. фактури, за които ищецът
уточнява, че обективират доставките, заплащане на които се търси в
настоящето производство. Затова не може да се приеме, че с представеното
споразумение за разсрочено плащане от 04.03.2022 г., подписано от ищеца,
ответника и „С.г.“ ЕООД страните са се споразумели да разсрочат плащането
на задължения, идентични с процесните такива.
От заключението на вещото лице В. П. по съдебно-счетоводната
експертиза, което като неоспорено от страните Съдът приема за компетентно и
безпристрастно дадено, се установява следното:
Процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на
ответника, като фактурите са включени в дневниците за покупки и по тях е
ползван данъчен кредит. В счетоводството на ищеца е осчетоводено вземане
по процесните фактури в размер на 107 000 лева по сметка 411 „Вземания от
клиенти“, след което е прехвърлено по сметка 444 „Вземане по съдебни
спорове“. При осчетоводяване на вземанията по тези фактури в общ размер от
107 000 лева са отчетени, както издадените по всяка една от процесните
4
фактури кредитни известия, така и извършеното от „С.г.“ ЕООД плащане чрез
прихващане по една от тези фактури - № **********/21.10.2020 г., в размер на
151.11 лева, съответно дължимият остатък за плащане е 1182.36 лева.
Останалите издадени от ищеца фактури, по които вещото лице е констатирало
извършени плащания от страна на „С.г.“ ЕООД не касаят доставките,
заплащане на които търси ищецът в настоящето производство /процесните
доставки /фактури/ и търсената по тях сума е уточнена от ищеца по реда на чл.
129, ал. 2 от ГПК 20.02.2024 г./ Дължимата от ответника неустойка по чл. 22 от
договора от 31.03.2025 г. за забава в плащането на процесните фактури е
посочена в табличен вид от вещото лице, като сборът от начислените
неустойки по тези фактури /по всяка от тях е достигнат максимално
уговореният от страните размер на неустойка 10 %/ е в размер на общо 10700
лева.
Съдът намира, че от така събраните по делото доказателства се
установи наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца
и ответника, с типичното за договор за търговска продажба съдържание.
Страните по делото не спорят, че ищецът е изпълнил поетото с този договор
задължение да достави стоките в количеството, посочено в процесните
фактури /№№ **********/21.10.2020 г.; **********/21.10.2020 г.;
**********/21.10.2020 г.; **********/23.10.2020 г.; **********/27.10.2020 г.;
**********/27.10.2020 г.; **********/27.10.2020 г.; **********/27.10.2020 г.;
**********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.;
**********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.;
**********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.; **********/29.10.2020 г.;
**********/29.10.2020 г.; **********/29.10.2020 г.; **********/29.10.2020 г.;
**********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.;
**********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.;
**********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.; **********/31.10.2020 г.;
**********/31.10.2020 г.; **********/31.10.2020 г.; **********/31.10.2020 г.;
**********/31.10.2020 г.; **********/10.11.2020 г.; **********/10.11.2020 г.;
**********/13.11.2020 г.; **********/13.11.2020 г.; **********/16.11.2020 г.;
**********/16.11.2020 г.; **********/17.11.2020 г.; **********/17.11.2020 г.;
**********/17.11.2020 г.; **********/18.11.2020 г.; **********/19.11.2020 г.;
**********/19.11.2020 г.; **********/20.11.2020 г.; **********/23.11.2020 г.;
**********/23.11.2020 г.; **********/24.11.2020 г.; **********/24.11.2020 г.;
5
**********/30.11.2020 г. и **********/30.11.2020 г./, което обстоятелство се
установява и от представените по делото фактури, подписани от представител
на ответника и от надлежното осчетоводяване на фактурите в счетоводството
на ответника. От заключението на вещото лице се установи, че от дължимите
по тези фактури суми е приспадната начислената на ответника отстъпка,
дължима по договора, съгласно издадените кредитни известия, касаещи
процесните доставки.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не
установи да е платил на ищеца претендираната в настоящето производство
цена на стоките. Не бяха доказани направените с отговора на исковата молба
възражения, че дължимата по процесните фактури сума е платена от трето за
спора лице. От заключението на вещото лице се установи, че претендираните
от ищеца суми по процесните фактури не са платени /отразеното в
счетоводството на ищеца погасяване от трето лице на част от дължимата по
фактура № **********/21.10.2020 г. сума, в размер на 151.11 лева, е
съобразено при подаване на исковата молба, съответно ищецът иска в
настоящето производство ответникът да бъде осъден да му заплати останалата
неплатена част от тази фактури в размер на 1182.36 лева/. Представените от
ответника с отговора на исковата молба разменени между страните искания за
потвърждения на счетоводни разчети не установяват плащането на
процесните суми, нито доказват, че вземанията на ищеца по процесните
фактури са погасени по някакъв друг начин.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават
съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване
от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили. Така съдът е
длъжен да приеме, че ответникът не е платил на ищеца дължимите за
процесните доставки суми.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата е
основателен и доказан, поради което искът по чл. 327 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът претендира и неустойка за забавеното плащане на горната
сума, начислена съгласно чл. 22 от договора. Съгласно тази клауза на
договора, в случай на неизпълнение на задължението на купувача да плати
доставката в уговорения срок, купувачът дължи на продавача неустойка в
размер на 0.1 % от цената на заявката за всеки ден забава, но не повече от 10
6
%. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да извърши заявените от ответника
доставки. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи да е
изпълнил в уговорения в договора срок - до 60 календарни дни от датата на
издаване на фактурата /предвид обстоятелството, че процесните доставки са
реализирани през периода от 01.10. до 31.03/, насрещното си задължение да
заплати цената на доставените му стоки, поради което се явява основателна
претенцията на ищеца за заплащане на уговорената в договора мораторна
неустойка. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД страните могат предварително да
определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди от
неизпълнението, които вреди не е необходимо да се доказват, което е
съществен елемент на неустойката. Това е сторено и в настоящия случай -
налице е постигнато между страните съглашение, по силата на което
неизправната страна се е задължила да даде на другата една парична сума,
начинът на определяне на която е посочен в чл. 22 от договора. Този размер,
съгласно заключението на вещото лице, възлиза на 10700 лева.
Предвид извода на съда за съществуване на вземане за неустойка в
размер на 10700 лева, дължима за периода от датата на падежа на съответната
фактура /60 календарни дни от датата на фактурата/ до датата на исковата
молба /22.01.2024 г./, следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за давност. Безспорно е, че давността за вземания за неустойка е
3-годишна - чл. 111, буква „б“ ЗЗД. Давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, при искове
за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за
който се начислява неустойката. Правилото на чл.114, ал. 4 от ЗЗД се прилага
като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на
изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети
/условие, срок и др./. В тези хипотези, изискуемостта на неустойката настъпва
в съответствие с модалитета. С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 106/10.12.2020 г. на ВКС, I ТО, по т. д. № 1632/2019 г. е прието, че
неустойката за забава на парично задължение, начислявана в определен
процент за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер
на дължимата неустойка, срокът за погасяване по давност на вземането за
неустойка започва да тече от деня, в който начислената неустойка достигне
уговорения от страните максимален размер, а ако главното вземане е погасено
7
чрез изпълнение преди този ден и неустойката не е достигнала максималния
си размер – от последния ден на начисляването й.
В случая главното вземане не е погасено, поради което давността върху
претендираното вземане за неустойка следва да започне да тече от деня, в
който начислената неустойка е достигнала уговорения от страните
максимален размер. Този размер е достигнат около 100 дни след датата на
падежа на съответната фактура, като предвид обстоятелството, че с най-ранен
падеж от процесните фактури са тези издадени на 21.10.2020 г., чийто падеж
настъпва на 20.12.2020 г., респективно уговорения с договор максимален
размер на неустойката по тези фактури е достигнат на 30.03.2021 г., то следва
да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба – 22.01.2024 г., не е
изтекъл предвидения в закона тригодишен давностен срок по отношение на
претендираната мораторна неустойка, начислена върху процесните фактури.
В този смисъл възражението на ответника се явява неоснователно.
Предвид изложеното предявеният от ищеца иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 10700 лева и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10700.02 лева.
При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съразмерно на уважената част на
исковете. Тези разноски възлизат на 5569.50 лева, в това число заплатена
държавна такса от 5169.50 лева и 400 лева възнаграждение за вещо лице. На
ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в
рамките на поискания от ищеца размер на юрисконсултско възнаграждение в
представения списък по чл. 80 от ГПК/.
Размерът, в който е отхвърлен предявеният иск за неустойката
/отхвърлен е за 2 стотинки/, не установява дължими на ответника разноски,
съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.-****“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на „Б.-ГБ“ ЕООД,
8
ЕИК ****, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата 107000 лева
/сто и седем хиляди лева/, представляваща неизплатения остатък от
дължимата цена за доставената минерална вода по договор за продажба,
дистрибуция и логистика на минерална вода № 004 от 31.03.2015 г., във връзка
с което са издадени фактури №№ **********/21.10.2020 г.;
**********/21.10.2020 г.; **********/21.10.2020 г.; **********/23.10.2020 г.;
**********/27.10.2020 г.; **********/27.10.2020 г.; **********/27.10.2020 г.;
**********/27.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.;
**********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.;
**********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.; **********/28.10.2020 г.;
**********/29.10.2020 г.; **********/29.10.2020 г.; **********/29.10.2020 г.;
**********/29.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.;
**********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.;
**********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.; **********/30.10.2020 г.;
**********/31.10.2020 г.; **********/31.10.2020 г.; **********/31.10.2020 г.;
**********/31.10.2020 г.; **********/31.10.2020 г.; **********/10.11.2020 г.;
**********/10.11.2020 г.; **********/13.11.2020 г.; **********/13.11.2020 г.;
**********/16.11.2020 г.; **********/16.11.2020 г.; **********/17.11.2020 г.;
**********/17.11.2020 г.; **********/17.11.2020 г.; **********/18.11.2020 г.;
**********/19.11.2020 г.; **********/19.11.2020 г.; **********/20.11.2020 г.;
**********/23.11.2020 г.; **********/23.11.2020 г.; **********/24.11.2020 г.;
**********/24.11.2020 г.; **********/30.11.2020 г. и **********/30.11.2020 г./,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2024 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Б.-****“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на „Б.-ГБ“ ЕООД,
ЕИК ****, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 10700 лева /десет хиляди и
седемстотин лева/, представляваща неустойка за забава по чл. 22 от договора
за продажба, дистрибуция и логистика № 004/31.03.2025 г., начислена върху
неизплатения остатък по горепосочените фактури за периода от датата на
падежа на съответната фактура до датата на исковата молба, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата по пълния предявен размер от 10700.02 лева
ОСЪЖДА „Б.-****“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на „Б.-ГБ“ ЕООД,
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, разноски по
производството и юрисконсултско възнаграждение в размер на 6019.50 лева
/шест хиляди и деветнадесет лева и 50 ст./.
9
Решението да се съобщи на страните, като може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10