Р Е Ш Е Н И Е № 39
гр. Пазарджик, 26.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Р, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 316 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Ищец по делото е Е.Л.М., ЕГН **********, която предявява срещу ответника ЗД „Бул инс"
АД - гр.София
пряк
иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. за неимуществени
вреди и 42, 08 лв. – за имуществени, претърпяни в резултат от ПТП. Претендира и
законнана лихва за забава върху обезщетението, считано от , на която която дата
се твърди, че истекъл 3-месечния срок за произнасяне на ответника по заявената
пред него застрахователна претенция.
Исковете се
основават на следните обстоятелства:
На г. около часа
в с., на ул. водачът на лек автомобил марка „****", модел „", с per. № Р.С.В.,
поради движение с превишена и несъобразена с пътния участък скорост и
недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, а именно
пешеходците, не пропуска и блъска пресичащата платното за движение пешеходка Е.Л.М..
В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие са й причинени
множество телесни увреждания.
За събитието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № и е образувано досъдебно производство ДП № по описа на РУ на МВР - гр. . От
извършените процесуално следствени действия е установена причината за
настъпване на пътно-транспортното произшествие, а именно субективното поведение
на водачката Р.В., която в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 116
от ЗДвП, поради управление с превишена и несъобразена скорост и недостатъчно
внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, допуска
настъпването на процесното произшествие с пешеходката Е.Л.М. и й причинява
множество тежки травматични увреждания.
В резултат на удара от лекия
автомобил на ищцата били причинени следните телесни увреждания: контузия на лява лакътна става,
фрактура на долната част на лява раменна кост/дистална част на ляв хумерус/,
фрактура на пубисната кост вляво и контузия на гръдния кош.
Непосредствено след произшествието пострадалата е
приета по спешност в Отделението по ортопедия и травматология към „МБАЛ -"
АД, където е хоспитализирана за периода от до , като при приемането й се е оплаквала от
спонтанна и палпаторна болка в областта на лява пубисна кост, отоци и
деформация в областта на лява лакътна става. След надлежното извършване на
необходимите консултации, изследвания и рентгенографии е установена фрактура
на долната част на лява раменна кост. Поставена е
диагноза, изразяваща се в Счупвания,
обхващащи гръдния кош, седалището, таза и крайник, закрито. За
правилното възстановяване от гореописаните травматични увреждания е проведена оперативна процедура, изразяваща се в
открита репозиция на фрактурата на ръката и имплантиране на К-игли за фиксация.
За обездвижването на увредения крайник е поставена гипсова имобилизация, като
на ищцата са дадени указания да пази превръзката и гипса сухи и чисти, както и
да движи активно неимобилизираните стави. Назначен е нискомолекулярен
антикоагулант за прием в домашни условия, предписан й е стриктен
хигиенно-охранителен режим и леглови режим с продължителност от 20 /двадесет/
дни.
Лечението на пострадалата е
продължило в домашни условия, като се твръди, че тя все още страда от засилен
болков синдром и ограничена подвижност в областта на левия крайник и снагата.
Получените травматични увреждания, наложили лечение и възстановяване през
продължителен период от време, довели до
трайно затруднено движение на лявата ръка за период по-дълъг от 30 дни и трайно
затруднение на движенията на снагата за период по - дълъг от 30 дни.
Налице били
остатъчни последици за пострадалата, изразяващи се в множество груби оперативни
белези във видимата част на тялото и ограничен обем на движенията в областта на
счупванията.
Случилото
се и трудното възстановяване на пострадалата оказало силно влияние и на
психическото й състояние. Стрес и тревогата й пречели да продължи нормалния си
начин на живот, а негативните изживявания, предизвикани от пътно-транспортното
произшествие продължават и до днес при спомена за случилото се. Причинени й
били болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които следвало да
бъдат обезщетени справедливо.
Освен
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получените травматични увреждания, на ищцата били причинени и имуществени вреди
с оглед проведеното лечение в общ размер на 42.08 /четиридесет и два лева и
осем стотинки/ лв.
С
молба до Застрахователното дружество от 17.07.2018 г. ищцата предявила
извънсъдебна претенция до ЗД „Бул Инс" АД за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, въз основа на
която била образувана преписка по щета под
№ С оглед на разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1 във връзка с
чл. 380 от КЗ били представени преписи от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №, както и всички налични писмени документи и доказателства,
медицинска документация от болничното заведение, удостоверяващи получените
телесни увреждания, проведеното лечение за възстановяване и обемът на
претърпените неимуществени и имуществени вреди от страна на пострадалата.
С Писмо изх. № ответното дружество изискало
представянето на допълнителни документи, с които да бъдат ангажирани безспорни
доказателства относно вината на застрахования водач, но такива липсвали, поради хода на разследването по образуваното
наказателно производство, което към момента на протичане на кореспонденция не
било приключило с краен акт на прокуратурата - факт, за който ответното
дружество било надлежно уведомено. След разменена писмена кореспонденция с
ответника и представяне на всички налични писмени документи и доказателства,
във връзка с настъпилото ПТП, застрахователят отказал да определи и изплати
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на ищцата. Тя получила Писмо изх. № за отказа, мотивиран с липсата
на влязъл в сила акт, който да докаже виновността на водачката на лекия
автомобил.
В
тази връзка ищцовата страна уточнява, че преди момента на завеждане на
извънсъдебната претенция пред ответното дружество била подадена писмена молба
до Районна прокуратура с правно основание
чл. 107 от КЗ, която е била получена от упълномощен за това служител в
прокуратурата на Поискано било
предоставянето на изготвените документи по ДП № 133/2018 г. по описа на РУ на
МВР –, но такива не били предоставени от органите на досъдебното производство.
Счита, че трайната практика на съдилищата по отношение вината при непозволено
увреждане и доказването й налага извода, че за пострадалия не възниква
задължение да доказва субективното отношение на деликвента, още повече при
наличието на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който ясно са
описани участниците в процесното събитие и претърпените вреди от тяхна страна,
като причинените увреждания и лечението й в случая били подробно описани и в предоставените
медицински документи от лечебното заведение.
Ищцата
се позовава на чл. 496, ал. 3 от КЗ, според който застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. По отношение причинната
връзка между поведението на водачката на лекия автомобил спрямо настъпването и
възможността за предотвратяване на произшествието от една страна и получените
от нея увреждания от друга, счита че тази връзка е налице и следва да се
прецени от съда след изготвяне и изслушване на заключенията на вещите лица по
изисканите съдебни експертизи.
Твърди още, че
към датата на събитието- лек автомобил „**** " сДК № е имал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗД "Бул
Инс" АД със застрахователна полица №, валидна от
15.01.2018 г. до 14.01.2019 г., поради което на основание чл. 432 във вр. чл.
493, ал.1, т.1 от КЗ дружеството било пасивно материално-правно легитимирано да
отговаря по претенцията за обезщетение.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищцата посочва банкова сметка, ***, а именно: IBAN: ***,
при
банка - "" , с титуляр: Е.Л.М..
На ответника е връчен
препис от исковата молба и в законния срок е подаден от него писмен отговор, в
който заявява, че искът е допустим, но неоснователен,при следните основни
възражения:
1.За прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, основаващо се на твърденията, че представената медицинска документация е повърхностна,
особено епикризата и основните данни се съдържали в „История на заболяването“.
От документите било видно, че „била блъсната от кола" и е постъпила в
болничното заведение с оплаквания от „болки в лява лакътна става и лява пубисна
кост". Описвал се „оток и деформация в областга на лява лакътна става.
Спонтанна и палпаторна болка в областга на лява пубисна кост". Описанието
на останалото състояние на пострадалата е нормално, нормални жизнени показатели
(кръвно налягане 130/90 и пулс 80/мин) - консултацията от кардиолог -
„...досега не е боледувала...не е приемала медикаменти". Разчитането на
направените рентгенови изследвания са нормални, освен за лява лакътна става:
„Фрактура на дистална част на ляв хумерус" и за таза: „фрактура на пубисна
кост в ляво". На 17.03.18г. е била оперирана по повод счупването на долния
край па лявата раменна кост Оперативен
протокол №929/17.03.18г. - открито наместване на счупването и фиксиране с 3
К-игли, последвано от гипсова имобилизация. Ответникът твърди, че неизвестно
защо (нямало никакви аргументи, като най-вероятно защото е /, след операцията е
била настанена в интензивно отделение, интубирана на изкуствена белодробна
вентилация (дишане с апарат). На 19.03.18 г. била екстубирана (извадена тръбата от белия
дроб), била на самостоятелно дишане и на - преведена отново в ортопедично
отделение. Изписана била с подобрение, в добро общо състояние и обичайните
препоръки при такива травми.
Нямало представена друга документация за периода след
изписването, т.е. няма
обективна информация (освен описанието в исковата молба) как е протекъл
възстановителния период.
Отевтинкът твърди още, по повод на това свое
възражение, че за установеното от медицинската документация „Счупване в долната
част на лявата раменна кост (в близост до лакътната става или 'хрнископдшша
през двата израстъка в долната част на костта ,
което било екувано оперативно - наместено и фикксирано с три К
(Киршнсрови)-игли, последвано от гипсова имобилизация, на база на информация специализираната литература за оценка тежестта
на телени увреждания, периода на нетрудоспособност за физически труд е около 3-4 месеца (при лиса на усложнения). В
процесния случай нямало обективни данни (контролни рентгетнови изследвания и
становища от специалисти) как е протекъл възстановителния период.
За
установеното: „Счупване на лявата срамна кост (пубис) на таза“. няма данни
какви са характеристиките на това счупване (разместено ли е или само пукване).
В приемната диагноза било записано
счупване на горното и долно рамо, в разчитането на рентгеновото изскледавне
няма уточнения какво е счупването - „фрактура на пубисна кост в ляво". На
тази травма не било обърнато никакво внимание, имайки предвид липсата на
всякаква уточняваща информация в представената документация. За тази травма
нямало и никаква информация за по-нататъшната й съдба - възстановителен период.
Според ответника, в специализираната литература за
оценка тежестта на телесни травми, за счупване на срамна кост (което винаги се
коментирало заедно със счупване на седалищна кост, поради интимното им
срастване), периода на нетрудоспособност за физически труд бил около 2-3 месеца (при липса на настъпили
усложнения). И при тази травма нямало обективни данни (контролни рентгетнови
изследвания и становища от специалисти) как е протекъл възстановителния период.
Предвид на горното си изложение, статистическите данни
за сравнително кратък възстановителен период и липсата на обективизиращи
документи за настъпили усложнения ответникът счита, че по-адекватна сума (в
сравнение с исканата) за обезщетение би била сума от около 15 000 лева, ако
искът се докажел по основание и без да се отчита съпричиняване.
2. Възражение за съпричиняване
на вредата от страна на ищеца, се прави като евентуално/не става ясно под какво
условие се предявява/
Основава се на
обстоятелствата,че ищцата не е пресичала на обозначено за целта място, но дори
и да е, то не е направила необходимото да избегне удара, а е имала възможност
за това. Не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС. Не
е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДП, като се е поставила в превишен риск
спрямо нормалния. Евентуално е престоявала или се е движела по пътното плътно в
нарушение правилата в ЗДП, като се е поставила в риск. Ищцата била удължила
ненужно престоя си на пътното плътно и спряла без необходимост, като така се е
поставила в превишен спрямо нормалния риск и нарушила правилото на чл. 113 ал.
1 т. 2 ЗДП.
Отевтникът моли за възможност
да конкретизира и допълни това възражение, тъй като от единственото
доказателство относно механизма на ПТП не ставало ясно, какво точно е било
поведението на ищцата. В представения КП за ПТП, като причини било посочено, че
са в процес на изясняване.
3. Възразява се да е причинен
деликт от Р.В., като водач на л.а. „****" с per.
№ Касаело се за случайно деяние и застрахователят не носил отговорност съгласно
ППВС № 7/78 година, доколкото самият застрахован не носи ГО за причинените
вреди от ироцесния инцидент. Налице били основания за прилагане на чл. 15 НК,
спрямо водача, което изключвало възможността да носи ГО /гражданска
отгонорност/, доколкото в случая следва да е породена от деликт, фактическият
състав на който се покрива от престъпление по НК. В случая нямало документ,
който да установява механизма на ПТП, от което да се направи извод за причините
и налице ли са елементите от фактическия състав на деликта за да се търси
отговорност от застрахователя на водача.
На ищеца е връчен
препис от отговора на исковата молба и той с е възползвал от правото си да
подаде допълнителна, в която оспорва основателността на всички направени
възражения, като твърди:
1.Относно
възражението, че бил извършен деликт от водача Р.С.В., процесуалният
представител на ответното дружество прави едно бланкетно оспорване, без да
аргументира същото с конкретни доводи . Не било налице случайно деяние, тъй
като водачът на лекия автомобил не е бил
поставен, не по своя вина, в невъзможност да избегне настъпването на
общественоопасните последици. Деянието, в резултат на което е настъпило
пътнотранспортното произшествие със съставомерни последици, било случайно само
тогава, когато опасностите по пътя са изненада за дееца и той не е бил длъжен и
не е могъл да предвиди настъпванею на тези последици. По делото отсъствали
доказателства пострадалата Е.М. да се е появила внезапно на платното за
движение или пък рязко и внезапно да е променяла посоката си на движение.
Напротив, била предприела пресичане на пътното платно в участък от пътя, в
близост до който няма обозначена за целта пешеходна пътека, в населено място,
след като се е убедила, че с действията си няма да създаде опасност, както за
останалите участници в движението така и за собствения си живот и здраве.
Наведените възражения на липса на деликтна отговоронст, поради „случайно
деяние“ според ищеца не се подкрепяли от никакви доказателствакато и били
неоснователни. Във връзка с тях в допълнителната искове молба се твърди, че
при своевременна
реакция на водача на лекия автомобил – В., задействане на спирачната система,
произшествието би било предотвратимо.
2.
По повод възражението за съпричиняване:
Оспорва
се твърдението, че ищцата Е.М. в нарушение на разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП и
доколкото не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на
приближаващото се МПС, е допринесла за настъпване на процесното произшествие.
Без конкретни доказателства, в условията на евентуалност, ответната страна сочила,
че ищцата е престоявала или се е движела по пътното платно в нарушение
правилата за движение по пътищата, удължила е ненужно престоя си на пътното
платно и сама се е поставила в риск. Тези твърдения не били подкрепени от
никакви доказателства, а почивали единствено и само от предположения.
3. По отношение оспорването на размера на
претенцията за неимуществени вреди:
Ищецът отбелязва, че в отговора на исковата молба
процесуалният представител на ответното дружество правел подробен анализ на
представената медицинска документация, като дава заключение
за характера и тежестта на получените от пострадала травми,
продължителността на лечението и срока за възстановяването й. Липсвала всякаква правна и житейска логика в
изложените от процесуалния представител на ответната страна твърдения, с които
се определя тежестта на травматичните увреждания на пострадалата на база
съществуваща в „специализираната литература" информация. Ищцовата страна
считала за неприемливо, лице, с юридическо образование, да прави анализ на
медицинска документация и да изследва характера на травматични увреждания,
доколкото същото няма необходимата квалификация и познания.
Неоснователни
били и твърдения за прекомерност на претендираното обезщетение. Посоченият в отговора на исковата молба
размер от 15 000 лева, което ответната страна счита за справедлив размер на
застрахователно обезщетение, бил твърде занижен и не можел да репарира в пълен
обем нанесените на ищцата неимуществени вреди.
Отново
се описват причинените травматични увреждания, чиято тежест изисквала
хоспитализация в медицинско заведение, провеждане на консервативно и оперативно
лечение, а правилното възстановяване на фрактурата на лявата ръка изисквало да
носи и гипсова имобилизация. Силната болезненост в областта на фрактурите,
обездвижването на крайника били създали изключителни неудобства за
пострадалата. Фрактурата на пубисната кост била причина доверителката ми да
изпитва силна болезненост, страдания и неудобства в седнало и легнало
положение. Произшествието сатанало причина освен за промяна в качеството на
живот на пострадалата, но и за много негативни емоции. Катастрофата преобърнала нормалното й ежедневие -
ограничила контактите си с приятели и
близки, споделяла е за кошмари и силно главоболие, а неудобствата свързани със
самостоятелното й обслужване станали причина да изпадне в депресивно състояние.
Психическата травма не билаа лесно преодоляна, а стресът от изживяното на пътя
я тревожел дълъг период от време след деня на катастрофата. До днес
пострадалата споделя за болка в областта на лявата ръка при промяна във времето
и при натоварване, споделя, че не е същата след инцидента.
Според ищеца размерът на претендираното обезщетение
е съобразен с принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, и критериите
включващи се в понятието „справедливост", които при телесни увреждания са
вида и характера на получените травми, продължителността на лечебния и възстановителен
период. Съобразен бил и с трайната съдебна практика по сходни съдебни казуси,
със социално - икономическата обстановка към момента на настъпване на
събитието, както и с лимитите на отговорност на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност", към момента на събитието.
Не
е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
След
преценка на събраните доказателства и обсъждане доводите и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
От приложените към делото Решение по АНД № 537 от
2019 г. на РС- и решение № 165 / 13.12.2019 г. на ОС-, е видно, че на в с. е
настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „****“, описан н исковата
молба - Р.С.В.. Влязлото в сила решение на наказателния съд, с което е призната
за виновна в извършванена престъпление по чл. 343а във вр. с чл. 343 от НК и е
освободена от наказателна отговоронст с налагане на административно наказание
има за гражданиския съд, разглеждащ делото за гражданските последици от
деянието задължителната сила, указана в чл. 300 от ГПК.
Следователно представените съдебни актове са
достанъчни доказателства за това, че водача В е извършила деянието, за което е
призната за виновна, за неговата противоправност и за вината й за настъпването
на ПТП, от което е пострадала ищцата М., сочена като пострадало лице в
диспозитава на решението на
първоинстанционния наказателен съд.
По
отношение претърпените неимуществени вреди ищецата ангажира доказателства,
както за конкретните е телесни наранявания, така и за начина, по който е
лекувана, времето, през което продължил оздравителния период и физическите болки
и душевните страданиая, които е търпяла от момента на ударада и от автомобила,
до края на лечението, а и към настоящи ямомент.
От
представените писмение доказателства и приетата СМЕ се установи, че в резултата
от прозцесното ПТП на ищцата са причинени:
счупване
на двете рамена на лявата срамна кост и
счупване на лявата раменна кост. Вещото лице д-р М. е категоричен в извода си, че
тези травми са получени при процесното ПТП, с което отпада всякакаво съмнение
за наличиние на причинтата връзка между виновното противоправно деяние на
водача на автомобила и вредите, за които се претендира обезщетение.
По-конкретно
вещото лице обяснява, че при удара от страна на автомобила, който е бил с
неголяма кинетична енергия е последвало падане на пострадалата пешеходка на
ляво върху пътната настилка, при което са счупени лявата раменна кост и срамната
кост в ляво.
Ищцата
е претърпяла спешна операция за наместване на раченната кост, под обща
анестезия, с поставяне на три киршренови игли. След операцията болната е
настанева в ОАРИЛ за рутинно мониториране на кръвно налягане, сърдечна честтата
и др. жизненоважни показатели. Особеното в случая е било, че поради ниски
показатели на стойностите на хемоглобина – 86 г/л е извръшено вливане на 2 сака
еритроцитен концентрат и на 1 сак кръвна плазма. Била е поставена на
изкуствена белодробна вентилация. Изписана е с подобрение в доброобщо
състояние, с препоръчна режим на легло за още 20 дни. Поставена е гипсова
имобилизация на рамената става за месец
и половина, последван от още 2-2,5 месеца за пълното възстановяване на
функциити на ръката.
Счупването
на срамната /пубисна/ кост е било съпроводено от обилна вътрешна кръвозагуба,
т. е. именно то е било причината за острата анемия, в дните сред причиняване на
травмите на ищцата.
Отделно
от това счупването на срамната кост е причинило затруднение на двеженията на
долните крайници за перидо от повече от 30 дни, 20 които изискват режим на легло, след което започва
постепенна вертикализация и натоварване на долните крайнициЦялото
възстановяване от тази травма продължава 3-4 месеца, през които се провежда и
профалактика с нискомолекулен хепарин.
Според
вещото лице през първите 10-15 дни пострадалата е търпяла остри болки, които
постепенно са намалявали, без да иччезнат напълно през целия възстановитилен
период, а в бъдеще е възможна поява на болки в областта на ръката, при промяна
на времето или при натоварване.
По
своят вид и тежест, всяка една от получените от ищцата травматични увреждания
ограничават движението на крайник или на снагата и по своя медико-биологичен
критерий, всяко едно увреждане представлява средна телесна повреда, т.е. касае
се за три средни телесни повреди.
Горните факти, описани в медицинската експертиза се
потвърждават и от показанията на изслушаната в открито съдебно заседание
свидетелка - М Ш. Същата установи, че ищцата е била оперирана и е изкарала
седмица в болницата. След изписването й е трябвало да лежи един месец. Не е
можела да се грижи за себе си, имала е нужда отчужда помощ, като свидетелката полагала
за нея нужните грижи. Била е един месец на легло, с катетър и памперси и не е
можела да стане. След това е започнала да става и да се раздвижва, но още един
месец не е можела да се грижи сама за себе си,
Идвала е жена от „социалните“, за да й помага в обслужването и бита. Към
настоящия момент, ръката я боляла, краката й отичали, ходила трудно,
използвайки бастун.
Според показанията на свидетелката, преди
катастрофата ищцата не се оплаква от здравословен проблеми, нито споделяла да е
ходила на лекар. След произшествието състоянието й било променено, движела се с
бастун, но се променила и психически - станала по-нервна.
Предвид
възрастта на ищцата - , не може да очаква някакво съществено подобрение във
физически и психически план, т. е. тарвматичните увреждания, макар и излекувани
оставят трайни негативни последици върху начина на живот на пострадалата и
емоционланото й състояние. Станала е нервна и неуверена в собствените си сили,
което преди не е било така, въпреки възрастта й.
Пир
така установените обстотаятелства претнидираното обезщетение от 60 000 лв.
за неимуществените вреди не прекомерно и съответства на принципа на
справедливост, с който съдът е задължен да се съобразява на осн. чл. 52 от ЗЗД.
Размерът
на имуществените вреди е безспорно установен от доказателствата по делото.
Става дума за сумата от 42 лв., която е запратена от ищцата 42,08 лв., платени
за киршерови игли и др. консумативи в полза на МБАЛ- за лечението на
пострадалата. Разходите се установят с фактура и касов бон на л. 65-66 от
делото.
Ответникът
не оспорва пасивната си материално правна легитимация по предявение иск с
правно основание чл.432. Тя следва от качеството му на застраховател по договор
за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, какъвто е бил
сключен за покриване на риска от причиняване на вреди при управление на
автомобила, шофиран от Р.В.. В доклада по делото са вклюмчени признанията на
ответника да съществуването на такъв валиден договор и за неговото действие по
времето на причиняването на вредите – 17.03.2018 г.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата Е.М.. Като пешеходец тя също е дължан да спазва определени правила
и да се въздържа от описано в ЗДвП поведение е конкретния случай е допуснал
нарушения, които също са допринесли за настъпване на пътния инцидент, наред с
поведението на признатия за виновен водач на автомобила.
От
заключението на вещото лице В.Ф. и начертаната от него схема, онагледяваща
механизва и мястото на настъпване на ПТП става ясно следното:
Пешеходката
М. е слязла от тротоара е предприела пресичане на пътното платна на място,
което не е предназначено за това, без да се огледа и забележи автомобила, който
вече е бил потеглил на заден ход. На 18 м. от мястото има пешеходна пътека, на
която именно М. е била длъжна на пресече, а предприемайки пресичане въпросното
място с още по-голямо оснавание, отколкото на пешеходна пътека, е следвало да се съобрази с приближаващото към
нея ппревозно средство. С поведението си тя е нарушила разпоредбите на
осн. чл. 113 от ЗДвП.
Не
може да се възприеме тезата на пълномощника, че всъщонст е пресичала на
предназначено за това място, което според него е „продължението на тротоара“,
закото така се пресима при липса в близост на пешеходна пътека. Отстоянието на
18 метра на такава не е оправдание за пресичане по средата на У-образно
кръщовище, каквото се вижда на изготвената от вещото лице скица. Освен това
обозначеното в червено място на удара не говори за предприето пресичане по
продължението на тротоара и по най-късото разстояние, така че пещеходецът да не
удължава неоснователно времето на престоя на пътното платно и пътя си по време
на пресичането. Би следвало да се предпиеме пресичане към отсрещния успоредно
разположен тротоар, а пострадалата изглежда е вървяла към самия център на
У-образното кръстовище, което е неправилно, така или иначе и е създало риск от
ПТП, защото така ищцата не е имала възможност да възприеме потеглилия на заден
ход автомобил. Ако бе се подготвила за пресичане на ул.6-та към отсрещния
успоредно разположен тротоар и бе се огледала преди това, би могла да съобрази
поведението си с движението на потеглилия и приближаващ от дясно на заден ход
автомобил. Но тръгвайки по начина, отразен на скицата, очевидно се е лишила от
видимост към него.
Описвайки
механизма на произшествието и анализирйки поведениете на участниците в него
преди сблъскването, вещото лице Ф. е категоричен, че когато автомобилът е
потеглил, пешеходката още е била на тротоара и в по-късен момент е стъпила на
пътното платно. За това, като единствен логичен и обоснован следва да бъде
възприет изводът, че пострадалата М. е имала възможоност да избегне
произшествието, ако се бе огледала, забелязала и изчакала преминаването на
потеглилия по-рано автомобил. Очевидно тя не направила нужното и не е имала
предписанато от закона поведение, с което сама се е поставила в риск при
пресичане на пътното платно по описания по-горе начин.
Това
нейно поведение следва да бъде квалифицирано като допринасящо за причинените
вреди, за които ищцата претендира обезщетение, а на осн. чл. 51, ал.2 от ЗЗД
посоченото по-горе обезщтение следва да бъде намалено, като се отчете
съответния принос на водача на автомобила, чиято вина в случая е безспорна и този
на пострадалата пешеходка.
Реално, спазването на правилата за движение,
както от страна на едната, така и на другата, биха довели до претовратяване
изобщо на пътния инцидент. За ищцата не е имало никакви пречки и никакви
независещи от нея обстоятелства, поради които да не е могла да избегне
поставянето си в риск при пресичането на пътното платно. За това съдът приема
еднакъв принос за причиняването на вредите от нейна страна и от страна на
водача на блъсналия я автомобил. Обстоятелствата в конкретния случай налагат
този извод, защото както чл. 20 ЗДвП вменява една засилена отговорност на
водачите на МПС при участието им в пътното движение, така и текстовете, предвиждащи задължения и забрани
за пешеходците, имат за цел да ограничат риска за тяхното здраве и живот и да
предотвратят настъпването на ПТП по тяхна вина.
В
случая има пряка причинна връзка между вредите, за които пешеходецът търси
обезщетение и неговото собствено противоправно поведение, описано по-горе. Ето
защо определеното като справедливо обезещетине за неимущестевените вреди от
60 000 лв., както и това за доказаните имуществени вреди в размер на 40,08
лв. следва да бъдат намалени с 50 % на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД и исковете
съответно да бъдат уважени за сумите от 30 000 лв. и 21,04 лв.
Определените
обезщетения се дължат заедно със законната лихва, която се претендира от
датата, на която е изтекъл 3-месечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ за произнасяне
по претенцията към застрахователя.
Ищцата
установи, че е направила искането си до него с молба от но с отговор от са й
изискани допълнителни документи, които тя не е предоставила, не по своя вина,
за което го е уведомила на При положение, че е представила Протокол за ПТП с
пострадали лица, в който е посочено нейното име, цялата медицинска документация
и документи за разходите си във връзка с лечението, застрахователят е следвало
да определи обезщетение за имуществеите
и неимуществените вреди. Вместо това е отказал да изплати такова, видно от
отговора му от /лист 72 от делото/.
А
след като не е изпълнил задължението си в срока по чл. 496, ал.1 КЗ, изтекъл на
основателно ищцата претендира лихви за забава, считано от 17.10.2018 г. до
окончателното плащане на обезщетения и съдът следва да уважи тази нейна
акцесорна претенция.Дори при представяне само на Протокола за ПТП с пострадили
лица, застрахователя няма право да откаже изплащане на обезщетение и
непредставянето на редица други документи,указани по негово усмотрение, не го освобождават от
това негова задължение, нито от забавата му в качеството на кредитор. /арг. от
чл. 106, ал.4 КЗ/
В
конкретния случай по-ранната дата, по смисъла на чл.497 КЗ е след изтичане на
15-дневен срок от подаване на молбата от , в която пострадалата пояснява защо
не може да представи исканите допълнителни доказателства. Събразявайки
доказателствата, приложени още при предявяването на претенцията, то те наистина
са били всички, с които пострадалата разполага и които имат значение за
основанието и размера на претенцията й.
Ето защо още с подаване на уточнителната молба, с която това се
изяснява, за застрахователя е започнал да тече 15-дневния срок по чл. 497,
ал.1,т. 1 от КЗ.
Постардалата
обаче претендира лихви за забава от по-късната дата, определена според т. 2 на
същата разпоредба, поради коете следва да й бъдат присъдени такива с начална
дата
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати ДТ и платените разноски от бюджета на съда за двете
вещи леца, съразмерно на уважената част исковете, тъй като ищата бе освободена
от внасянето на такси и разноски по делото на осн.83 от ГПК. Дължимата ДТ е 1 200,84 лв. , а частта от
разноските, които следва да се възстановят в бюджета на съдебната власт – 225
лв..
Отговроността
за разноските, направени от всяка една от страните следва да бъде разпределена
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Ищцата
е защитавана безплатно на осн. чл.38 от Закона да адвокатурата, но ответникът
следва да бъде осъден да заплати следващото се минимално възнаграждение,
определено на осн. Наредбата № 1/2004 г., съразмерно на уважената част от
исковете или сумата от 1165,60 лв. Възнаграджнието следва да бъде заплатено на
адвокат В., упълномощета да я представлява при завеждане на делото.
Ищцата
дължи разноските, сторени от ответника, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Тези разноски са: 200 лв. /за автотехническа експертиза/ и
възнагражднението за адвокат, което е обаче следва да бъде намалено на осн. чл.
78, ал.5 от ГПК по повод на направеното от насрещната страна възражение в хода
на устните състезания.
Договореното и платено възнаграждение е
3 000 лв. /не е договорен и не е платен от ответника ДДС/. Съдът го намира
за прекомерно, съобразно фактимеската и правна сложност на делото. Тя не е
по-голяма от обичайната по този вид дела, като зазстрахпователят е направил
резонните и повтарящи се по всички такива искове възражения за
съпричиняване и за завишен размер на претендираното
обезщетение. Допълнителната искова молба не съдържа нови доводи и
обстоятелства, нито допълнителни доказателствени искания. Отговор на същата
дори не е подаван. Обстоятелствата по чл. 300 ГПК са установени по облекчен ред
с влязло в сила решение на наказателния съд. Ето защо съдът намира за
справедливо да намали размера на адвокатското възнаграждение до 2 340 лв.
/при минимално от 2 331,20 лв./. Така ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника разноски в размер на 1 170,00 лв. /за адвокатско възнаграждение/ и 100 лв.
/за вещо лице/ или общо – 1 800 лв.
Съдът
не намира основание да присъджа като разноски в полза на ответника ДДС върпху
размера на адвокатското възнграждение, въпреки доказателствата, че
пълномощникът му е регистриран по ЗДДС, тъй като няма данни този данък да е
начислен и платен от ответника, в качеството на клиент, ползващ адвокатските
услуги.
По
изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Бул
Инс“ - гр.София
ДА ЗАПАТИ на Е.Л.М.,
ЕГН **********, на осн. чл. 432 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 21,04 лв. , във връзка с ПТП, станало на 17.03.2018 г ., заедно със законната лихва за забава, считано от
17.10.2018 г. до оконачателното плащане
на обезщетенията и разноски по
делото в размер на 1 800
лв.
Сумите
да бъдат изплатени по посочената от ищеца банкова сметка: ***: ***, при банка - "" , с титуляр: Е.Л.М..
ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
30 000 лв. до 60 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди за
разликата от 21,04 лв. до 42,08 лв., както и за законната лихва за забава
върху отхвърлената част от главницата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД - гр.София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт: 1 200,84
лв. – за държавна такса и 225 лв. – за възнаграждения на вещи лица, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс"
АД - гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц. С В., ЕГН
********** от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1165,60 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
решението от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: