Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
град Горна Оряховица, 19.07.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря
Мариянка Къцаркова и в присъствието на прокурора …..................…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 248 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.В.Г. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 19-0268-000105/05.02.2019 г., издадено от началника
на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико
Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лв. на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушаване
на разпоредбата на чл.186, ал.7 от същия закон и административно наказание
глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3
от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. Поддържа,
че постановлението е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на надлежно описание на нарушенията. Моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на
жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.01.2019 г. в 15:45 часа жалбоподателят И.В.Г. управлявал
лек автомобил „Ф.” с рег. № *** по път I-4 в района на км
136 в посока към град Велико Търново. В посочения участък от пътя управляваният
от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от свидетелите Х.Х.Х. и И.С.А. ***, които изпълнявали задълженията си като
органи за контрол на движението. В хода на извършената проверка полицейските
служители установили, че водачът И.В.Г. не носи свидетелството за регистрация
на автомобила, който управлява, както и че не е заплатил в срока за доброволно
плащане наложената му глоба с фиш серия Н № *** от *** г.
Полицейските служители съобщили на жалбоподателя, че ще
задържат свидетелството му за управление до заплащане на глобата по посочения
фиш, като в изпратената в съда преписка няма данни да е издавана заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. Видно
от справката от сектор ПП при ОДМВР-Б. (л.33) и от
отбелязването в АУАН, непосредствено след проверката жалбоподателят платил
дължимата глоба и в 16:00 часа на същия ден получил от контролните органи
свидетелството си за управление.
Свидетелят Х. съставил против жалбоподателя в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение № 633646 от
27.01.2019 г., в който приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.100,
ал.1, т.2 и на чл.186, ал.7 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения акт и
получил срещу разписка препис от акта.
На 05.02.2019 г., след като разгледал
административнонаказателната преписка, образувана по съставения от Х. акт за
установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна
полиция” в РУ-Горна Оряховица издал обжалваното наказателно постановление, с
което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20
лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.186, ал.7
от същия закон и административно наказание глоба в размер на 10 лв. на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 01.03.2019
г. На същата дата Г. депозирал жалбата си против наказателното постановление в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б..
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Х.Х.Х. и И.С.А., както и приетите писмени доказателства, подробно
описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен
съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
В частта относно наложеното на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл.186, ал.7 от същия закон наказателното постановление е
незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и поради недоказаност на административнонаказателното обвинение.
В нарушение на изискванията на процесуалния закон
наказващият орган не е посочил на коя дата е изтекъл срокът за доброволно
плащане на наложената с фиша глоба, която в случая представлява началото на противоправното бездействие, за което жалбоподателят е
наказан. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН датата на нарушението е задължителен
реквизит на наказателното постановление и нейното непосочване в постановлението
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.
В обсъжданата част наказателното постановление е
незаконосъобразно и поради недоказаността на административнонаказателното
обвинение. Видно от цитираната по-горе справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б. (л.33), служебно изискана от съда и приета като
писмено доказателство, посоченият в наказателното постановление фиш серия Н № ***
е съставен на *** г. в отсъствие на жалбоподателя. В тази справка и в
приложенията към нея, както и в писмените материали по преписката няма данни
относно обстоятелството изпълнено ли е изискването по чл.186, ал.3, изр.2 от ЗДвП първият екземпляр от фиша да е изпратен на жалбоподателя в качеството му
на собственик на автомобила. От справката се установява, че препис от фиша не е
бил връчен на наказаното лице, вместо което е била изпълнена процедурата по
чл.186, ал.3, изр.3 от ЗДвП за закрепване на уведомление за фиша върху неправилно
паркираното моторно превозно средство. В справката и в приложенията към нея
няма данни кой е управлявал автомобила в деня на закрепване на уведомлението за
фиша и съответно кой е имал възможност да намери уведомлението. Поради това не
може да се приеме за установено по несъмнен начин, че закрепеното върху
автомобила уведомление за фиша е достигнало до жалбоподателя. Уредената в
чл.186, ал.3, изр.4 от ЗДвП фикция, според която закрепването на фиша върху
автомобила се смята за редовно връчване на собственика на автомобила, е
приложима само в особеното производство по издаване на фиш за неправилно
паркиране по чл.186, ал.3 от ЗДвП, но не и в производство по издаване на
обжалваното наказателно постановление, което се е развило по общите правила на
ЗАНН, както и в настоящото производство по съдебно обжалване на наказателното
постановление, в което се прилагат субсидиарно
правилата на НПК. Приложимата в административнонаказателния процес презумпция
за невиновност поначало изключва установяването на елементи от състава на
нарушението чрез прилагане на други презумпции или фикции. В този смисъл е ТР № 1/07.06.2016 г. по тълк.д. №
1/2016 г. на ОСНК на ВКС, постановено по въпроса приложима ли е фикцията за
редовно връчване на наказателно постановление, уредена в чл.58, ал.2 от ЗАНН,
при доказването на субективната страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. Доводите, въз основа на които ВКС е дал
отрицателен отговор на поставения въпрос, са изцяло приложими и за настоящия
случай.
Предвид изложеното по-горе не може да се приеме за
установено по несъмнен начин, че в периода от издаването на фиша на *** г. до
проверката на 27.01.2019 г. жалбоподателят е знаел обстоятелството, че срещу
него е издаден фиш, с който му е наложена глоба за неправилно паркиране. Не
може да се приеме за установено по несъмнен начин и обстоятелството, че Г. е имал
обективна възможност при полагане на дължимата грижа да узнае посоченото
обстоятелство. При това положение обвинението за нарушение по чл.185 във вр. с чл.186, ал.7 от ЗДвП не е доказано от субективна
страна – събраните доказателства не водят до единствения възможен извод, че Г.
е осъществил умишлено или по непредпазливост противоправното
бездействие, изразяващо се в неплащане на наложената с фиша глоба в срока за
доброволното ѝ плащане.
Ето защо съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление
в частта относно наложеното на жалбоподателя административно наказание глоба в
размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на
чл.186, ал.7 от същия закон.
В частта относно наложеното на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.2 от същия закон наказателното постановление е законосъобразно.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
незаконосъобразност на наказателното постановление в посочената част. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган
(заповедта на л.7 и 8) и е предявен на жалбоподателя. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (цитираната заповед и
удостоверението на л.12) преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Към настоящия
момент не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно
преследване по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за
ненадлежно описание на нарушението. Наказващият орган е посочил, че
жалбоподателят е управлявал автомобила и че не е носел свидетелството за
регистрация на този автомобил. По този начин е изпълнил задължението си да
опише нарушението по чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от
ЗДвП.
В обсъжданата част обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно и по същество. От събраните гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че на 27.01.2019 г. в 15:45 часа по път I-4 в
района на км 136 жалбоподателят е управлявал посочения по-горе лек автомобил,
като не е носел издаденото за този автомобил свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство. По този начин Г. е нарушил разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по
чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от същия закон.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е
наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание, а именно глоба в размер на 10 лв.
Процесното деяние разкрива
типичната обществена опасност за нарушенията по чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, а предходните нарушения на жалбоподателя
по ЗДвП (справката на л.9, 10 и 11) следва да бъдат отчетени като отегчаващи
отговорността му обстоятелства. При тези данни е правилен изводът на наказващия
орган, че извършеното от Г. деяние не е маловажен случай на административно
нарушение по чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП,
поради което няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление в частта относно наложеното на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.2 от същия закон.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
1. ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0268-000105/05.02.2019
г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна
Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на И.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.186, ал.7 от същия закон.
2. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0268-000105/05.02.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико
Търново, В ЧАСТТА, с която на И.В.Г. е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. (десет
лева) на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.3 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от
същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….