Р Е Ш Е Н И Е
№ 191 05.12.2019 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и шести
ноември година
2019
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка И.
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка И.
АД № 259 по описа за 2019
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с §2 от ДР на
ДОПК и чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Делото е образувано по жалба на ЕТ „Петер
Стар – П. П.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от П. М. П., чрез а.. В. Д. ***,
съдебен адрес:***, кантора № 5 против Заповед № 353-ФК/ 01.10.2019 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – книжарница, находяща се в гр. Търговище, ул. „Васил Левски“ № 11,
стопанисван от жалбоподателя.
Жалбоподателят сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В нея са изредени бланкетно-общи доводи относно необходимостта за налагане на
ПАМ за определения срок, без да се обсъдят конкретни обстоятелства, свързани с
твърдяното нарушение. Мярката е несъвместима със смисъла и значението, които
законодателят е вложил в този вид принуда. Подменя се смисъла ПАМ да се свързва
с предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и то при конкретна доказана необходимост, а
не при абстрактно сочена хипотетичност на тази нужда.
Касае се за еднократна констатация, липсват данни за повторно или трайно
състояние на нарушение, което да изисква действия по предотвратяване или
преустановяване. Изолираният акт се свързва с неотчитането на незначителна като
стойност продажба от 1, 60 лв. Отделно от това при проверката са дадени лични
обяснения от МОЛ М. И., която в деня на проверката от 25.09.2019 г. и преди извършването и е
маркирала грешно сумата от 600 лв., вместо 6 лв. Сторнирането
на грешно въведената сума е осъществено на следващия ден 26.09.2019 г. след
като служителката не е могла да осъществи операцията веднага и е търсила
съдействие от фирмата, обслужваща фискалното устройство. Неволната грешка силно е притеснили служителката, при
условие че се касае за сума, многократно надвишаваща обичайния оборот в обекта,
с основен асортимент вестници и книги. Твърдяното нарушение с оглед на горното
дори и извършено формално не е от такова естество, че да оправдае такава
сериозна мярка, която на практика не води до предотвратяване и преустановяване
на нарушението, а до трайно прекратяване на работата на търговеца, с всички
следващи от това неблагоприятни за него, партньорите, клиентите и служителите
му последици.
В съдебното заседание по делото, оспорващият
редовно призован се представлява от а.. В.Д. ***, която поддържа жалбата и
изразява мотивирано становище за отмяна на процесната
заповед. Пледира за присъждането на разноски.
Ответникът по оспорването – началника на
отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
редовно призован, се представлява от гл.юрк. Д.,
редовно упълномощена, която счита подадената жалба за неоснователна и изразява
становище за законосъобразност на процесната заповед.
Претендира за съдебни разноски в минимален размер за юрк.
възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок предвид нормата
на чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 3 от АПК, а
разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 25.09.2019 г. около 17, 10 ч. служител на АО е извършил
контролна покупка на 1 бр. химикал на стойност – 0, 60 лв. и 1 бр. вестник на
стойност от 1, 00 лв. в търговски обект – книжарница, находящ
се в гр. Търговище, ул. „Васил Левски“ № 11, стопанисван от жалбоподателя. За
покупката не е бил издаден фискален бон от наличния работещ в обекта ЕКФП, с
което е осъществен състав на нарушение по чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства. За нарушението е бил съставен Протокол за извършена проверка №
0387779 от 25.09.2019 г. Въз основа горното адм.
орган е приел, че е осъществен състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
На 01.10.2019 г. адм.
орган е издал процесната заповед за прилагане на ПАМ
№ 353-ФК, с която разпоредил запечатването на търговски обект – книжарница, находящ се в гр. Търговище, ул. „Васил Левски“, стопанисван
от жалбоподателя ЕТ „Петер-Стар-П. П.“ забрана за достъпа до него за срок от 14
дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта
АО изложил мотиви за продължителността на срока на ПАМ и допуснал предварително
изпълнение на АА.
На 01.11.2019 г. жалбоподателят оспорил по съдебен ред
издадената заповед за прилагане на ПАМ.
По делото е представен Протокол за извършена проверка
(преписката), съкратен отчет от фискалната памет от ФУ на жалбоподателя
(преписката), Заповед № ЗДУ-ОПР-16/ 17.05.2017 г. от изп. директор на
НАП за оправомощаване на лица от НАП да издават ПАМ
по реда на чл. 186 от ЗДДС (преписката), обяснение от М. И. (преписката),
Заповед № ЗЦУ-928/ 05.07.2018 г. на гл. секретар на НАП (преписката).
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС,
ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от
Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (адм. преписка), началниците на отдели "Оперативни
дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол" на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.
186 от ЗДДС.
Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в
рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от
пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
По отношение изискванията за спазване на
установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание
за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.
187 от ЗДДС. Като
фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени
констатациите на органите, обективирани в Протокол за
извършена проверка от 25.09.2019 г., ведно със събраните доказателства, както и
обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на
нормата на чл.
25, ал. 1, във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр.
с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на
заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК,
настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване
на административния акт.
При констатирани нарушения, състоящи се в
неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по приходите действат
в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да
приложат или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка.
По аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС фактическото основание за налагане на процесната ПАМ, което следва да е сред посочените от органа
в заповедта за налагане на ПАМ, е неспазването на реда или начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Неизлагането от органа на други обстоятелства за издаване на
предвидената в закона ПАМ, които обстоятелства са във връзка с конкретното
нарушение (например за причините за неспазването на установения в закона ред),
не следва да се приема, че може да обоснове извод за липса на мотиви и да
обосновава извод за наличие на самостоятелно основание за отмяна на процесната ПАМ.
Съдът приема, че в процесната
заповед не са изложени конкретни мотиви относно определяне на срока на мярката,
които да са относими към конкретното нарушение и
извършителя му, с което са основателно възраженията на жалбоподателя в този
смисъл. Действително законодателят е оставил в преценка на АО определянето на
срока за налаганите ПАМ, в случая обаче съдът счита, че срокът от 14 дни на запечатване на обекта и забрана за
достъпа до него за неиздаване на касова бележка за 1, 60 лв. от продажбата на химикал и вестник се
явява несъразмерно дълъг. Независимо, че максималният срок е от 30 дни, и
определения срок от 14 дни е към средата на мярката, съдът счита мярката за
незаконосъобразна, тъй като става въпрос за търговски обект с основен
асортимент от вестници и книги и лишаване на клиентите от тях.
Не се установява в производството по
издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, обуславящи нейната
незаконосъобразност. В съответствие с чл.
35 от АПК, органът
е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и
обстоятелства.
Оспореният акт е издаден при нарушение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично
предвидените в закона изключения.
В случая административното производството
е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано именно с
регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това,
независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ
запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не спази реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, като при установено такова нарушение,
както се посочи, органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност. Съгласно чл.
118, ал. 3 от ЗДДС
фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,
с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство, от одобрен тип, в случая – ФУ с конкретизирани в оспорената
заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко
лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от
чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г.
Не е безспорно доказано в случая от
доказателствата по делото (писмените – ПИП, отчетите на фискалната памет), че
при извършена продажба на 25.09.2019 г. на контролния орган на 1 бр. химикал и
1 бр. вестник, заплатена в брой от органа по приходите, оспорващото дружество,
че не е издало фискална касова бележка. Съгласно т. 1, б.
"а" на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е
достатъчно да е констатирано, че не е налице спазване на реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Липсва изискване дори да е налице съставен акт за установяване
на административното нарушение. Достатъчно е да е констатирано неправомерното
поведение, визирано в посочената разпоредба, което в случая не е безспорно
доказано от АО.
Основателно оспорващият поддържа, че
налагането на процесната ПАМ не отговаря на целите на
закона. Както вече се посочи, при установяване на административно нарушение
като процесното, органите по приходите действат в
условията на обвързана компетентност и следва да приложат предвидената за това
нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл.
22 от ЗАНН ще
бъдат постигнати именно с налагането на процесната
предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС мярка. В този смисъл би могло да се разсъждава по въпроса в
съответствие с целите, визирани в чл.
22 от ЗАНН ли е
издадена ПАМ, само ако не се установява наличието на фактическите и правни
основания за прилагането, каквото установяване в случая не е налице.
Доколкото ПАМ е израз на административна
държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай същата е определена във
вид и за срок, ограничаващи правата на оспорващото дружество в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна цел. Като
всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно
на дейността в случая на търговеца. Въпросните законноустановени
цели на ПАМ, визирани в чл.
22 от ЗАНН, действително
не биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното деяние.
Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да се цели
чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти, което
става със законосъобразни заповеди за прилагане на ПАМ.
Гореизложеното обосновава извод, че
наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административно-производствените правила, но е постановена в несъответствие
с материалния закон и целта на закона, поради което са налице отменителни основания по смисъла на чл.
146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което процесната заповед следва
да бъде отменена.
При изхода на спора, съдът намира за
основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото в
размер на 250 лв., за внесена държавна
такса и а..възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 353-ФК/ 01.10.2019 г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД“Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект и е забранен
достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - книжарница, находяща
се в гр. Търговище, ул. „Васил Левски“ № 11, стопанисван от ЕТ „Петер Стар – П.
П.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, представлявано от П. М. П.
ОСЪЖДА началника на отдел „Оперативни
дейности“ гр. Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ
„Петер Стар – П. П.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от П. М. П. направените по
делото разноски в размер на 250 лв. съставляващи внесена ДТ и а..
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: