№ 217
гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200477 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "БРАТЯ С.И" ЕООД гр. Септември, ЕИК
*********, чрез адв. Пр. П., против Наказателно постановление №13-
2400022/12.03.2024г., на директор на Дирекция “Инспекция по труда“-
гр.Пазарджик, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател на
основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска
отмяната му с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон,
подробни обосновани със становището по същество.
Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на
жалбоподателя на базата на оспорвани факти по нарушението чрез
ангажираните доказателства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да
се потвърди НП.Претендира разноски за юристконсулско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
Дружеството- жалбоподател ’’БРАТЯ С.И” ЕООД гр. Септември, ЕИК
********* стопанисва цех за производство на PVC и ALU дограма, изходящ
се в гр. Септември.
1
Със Заповед РД-06-44 от 22.11,2022г. на министъра на труда и
социалната политика бил определен коефицент на трудов травматизъм ( КТТ)
по икономически дейности за прилагане през 2023 г. Съгласно приложението
към заповедта за - „Основна икономическа дейност от НКИД- 25.99 -
Производство на други метални изделия, некласифицирани другаде“ е
определен КТТ - 1.01, над средния за страната, който е - Ктт = 0.64.
Посочването на цифров код на икономическата дейност, в която лицето е
заето, е задължителен реквизит, който се вписва при подаване на
Уведомление по чл. 62. ал. 5 от КТ за регистриране на трудов договор, както
и при подаване на месечна осигурителна декларация Обр. 1 в компетентната
ТД на НАП.
На 10.11.2023г. в цеха била извършена проверка от инспектори при ДИТ
Пазарджик Г. С. и Г. М.. Към момента на проверката заварили лицето Д. М.
М. с ЕГН ********** да работи с профили за изработване на дограмата.
Фактическата проверка приключила с призовка до работодателя -
дружеството-жалбоподател, с която били изискани редица документи относно
трудовите правоотношения работодател-работници, както и осигурените
безопасни и здравословни условия на труд.
Въз основа на документите било установено, че Д. М. работи по трудов
договор, но за същия към датата на проверката не е сключен договор на
задължителната застраховка за риска „Трудова злополука" на
работника/служителя. В подаденото до НАП уведомление работодателят-
дружеството-жалбоподател отразило КОД по КИД 2008 ( л. 43)- 4719, който
представя съгласно утвърдения от Председателя на НСИ Класификатор вид
дейност, различна от извършваната в цеха - „Търговия на дребно в
неспециализирани магазини с разнообразни стоки“.
Въз основа на впечатленията си при фактическата проверка,
представените документи и изготвените справка, инспектор Г. М. счела, че
липсата на задължителната за посочения работник застраховка е бездействие
на работодателя , което покрива състава на нарушение по чл. 52, ал. 1 от
ЗБЗУТ вр. чл. 2, ал, 1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука" вр. т. 23 от Заповед
№ РД-06-44 от 22.11.2022г. на министъра на труда и социалната политика за
определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023г.
Затова съставила против дружеството-жалбоподател процесния АУАН за
нарушение на посочените разпоредби . Актът бил съставен в присъствието на
законовия представител на дружеството , предявен му надлежно и с връчен
препис.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и
квалифицираното в акта нарушение е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв.
Претенциите против атакуваното НП са общи- в процесуално - правен и
конкретни - материално -правен аспект и са заявени с жалбата и в
становището по същество.
2
Всички са неоснователни.
Двата административни акта са издадени от материално и териториално
компетентни органи ( виж заповед на л. 23 и нормите на раздел І, гл.ХІХ
КТ).
В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и
яснота обстоятелства по извършеното чрез описаното бездействие
нарушение, което е получило и своята съответна правна квалификация, като и
двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл.
57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са били нормативно- установените процедури по
съставянето, предявяването и връчването им.
В хода на цялостния съдебен контрол не се установиха никакви
нарушения на процедурата по образуване на административно-
наказателното производство със съставянето на АУАН, предявяването му и
връчването на препис.
Безспорни между страните и следващи от всички доказателствени
източници са следните факти: извършвана от дружеството-жалбоподател
дейност в проверения цех - производство на PVC и ALU дограма; сключен
преди повече от две години ( л. 16) между дружеството и лицето Д. М. трудов
договор, въз основа на който той полага труд като на длъжността монтажник -
дограма ( л. 22, гърба, л. 16р, л.43, л.37-38), вкл. към 10.11.23г.
Не се спори и следва от доказателствата по делото и фактът, че за лицето
от 26.11.21г. и към 10.11.23г. не е бил сключен договор на задължителната
застраховка за риска „Трудова злополука" на работника/служителя (л.46).
Спорни по делото са правни въпроси - датата на извършване на
нарушението и обхвата на обектите на задължителното застраховане за
посочения риск, респ. вкл. ли работника Д. Механджийски.
Съгласно чл. 52, ал.1 на ЗБЗУТ : „ Работещите, които извършват
работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се
застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет“.
Редът и условията да уредени с НАРЕДБА за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука"( Наредбата), съгласно чл. 2, от която „на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват
работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната. Дали процесната дейност на
предприятието - производство на ПВЦ и алуминиева дограма е основна или
спомагателна е без значение, доколкото изискването важи и в двата случая . А
че дейността е тъкмо възприетата от административните органи следва и от
представените по делото от дружеството писмени доказателства. В трудовия
договор с лицето ( л. 46), кодът за заемната от него длъжност по Националния
класификатор на длъжностите е 82192005- монтажист, дограма. В
3
длъжностната характеристика са налични конкретни задължения по
изпълнение на трудовия договор : „разчитане чертежи на дограма“ ;
сглобяване на дограма“ (л. 47).
Според чл. 52, ал.2 ЗБЗУТ : „При определяне на условията и реда по ал.
1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и
средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите
злополуки“.
Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) е утвърдена
със заповед на председателя на Националния статистически институт
(Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) , виж и в писмото
на л. 62, от НАП , вх. 13728/29.05.24). Заповедта и кодовете са общодостъпни
в редица сайтове, вкл. на НСИ.
Код по КИД 2008 , както се сочи в цитираното писмо от НАП и както
става ясно от заповедта за утвърждаването им, е цифров код на
икономическата дейност, в която лицето е заето и е задължителен реквизит,
който се вписва при подаване на уведомление по чл. 62. ал. 5 от КТ за
регистриране на трудов договор, както и при подаване на месечна
осигурителна декларация Обр. 1 в съответната ТД на НАП. По този начин
работодателят сам декларира / обявява кода. В процесния случай, въпреки
безспорния факт, че извършваната от дружеството в цеха дейност е
„производство на PVC и ALU дограма“, дружеството необективно е
определило в уведомлението за сключения с М. трудов договор КИД 2008 -
„4719“. Правилата за класификация по утвърдения и действащ
Класификатор обосновават напълно възприетото от административните
органи, че код по КИД 2008 за дейността на дружеството в цеха като
„Основна икономическа дейност - Производство на други метални изделия,
некласифицирани другаде - е 25.99. Цифровата стойност на КОД-а е
формирана от стойностите по заповедта за „раздел“, „група“ ,“клас в рамките
на група“ . Напълно ирелевантно за този извод е, че работодателят
необективно е определил друг КИД 2008 за извършваната от него дейност в
цеха, който е 4719 и който, както правилно настоява процесуалният
представител на дружеството, е -„Търговия на дребно в неспециализирани
магазини с разнообразни стоки“, каквато обаче нито се доказа, нито въобще
се твърди да се извършва в цеха. Дейността, извършвана в последния е
напълно безспорно установена „производство на PVC и ALU дограма“, а
процесният работник е монтажист, чиито задължения видно от тр. договор и
длъжностната характеристика за заеманата длъжност, са свързани с монтаж
на алуминиева и ПВЦ дограма.
Не се спори ( а и се доказва) и това, че част от произвежданата в цеха
дограма е била метална, поради което неоснователно се възразява относно
възприетия КОД КИД 2008.
Неоснователно е и възражението, касаещо чл. 4 от Наредбата. Според
тази норма: „Работниците и служителите, които подлежат на задължително
застраховане за риска "трудова злополука", се определят с писмена заповед от
работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с
комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска“ .
4
Вярно е, че разпоредбата ситуитивно е налична в Глава втора на Наредбата ,
именувана „Обхват на застраховането за риска "трудова злополука", но е
невярно, че липсата на заповед по чл. 4 от Наредбата обосновава
бездействието относно застраховането. Нормативното изискване заповедта по
чл. 4 Наредбата да се издаде след консултации със службата по трудова
медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с
оценката на риска гарантира правилното определяне на работниците,
подлежащи на такъв вид застраховка. Задължението за застраховането е ex
lege, следва от посочените като нарушени норми в акта и в НП. То не се
поражда от заповедта по чл. 4 от Наредбата, целта на която е да създаде
максимални гаранции, че всеки работник, който подлежи на задължително
застраховане, ще бъде застрахован. Тъкмо поради това разпоредбата
задължава работодателя да изготви списък на подлежащите на задължително
застраховане работници , за чието установяване е длъжен да ангажира
службите, чиято основна дейност е ориентирана към защита на условията на
труд на работниците: службата по трудова медицина, натоварена предимно с
превантивни функции, реализирани чрез консултантско - съветническа
помощ на работодателя; комитетите и групите по условия на труд по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят е
длъжен при изготвяне на списъка да съобрази и оценката на риска, получена
като резултат от: внимателно изследване на работата за установяване на
факторите, възможни причинители на нараняване, заболяване или вреда,
преценка относно превантива дейност за отстраняването им, намаляването и
контролиране на риска от такъв вреден за работника резултат от работата му.
Неверни са също твърденията на процесуалния представител на
дружеството, че не била изследвана в достатъчна степен дейността на самия
работник, за когото работодателят не е сключил договор за задължителна
застраховка „трудова злополука“. Установено с представения трудов договор
и длъжностна характеристика е, че полага труд като „монтажист“ в цеха за
алуминиева и ПВЦ -дограма, стопанисван от дружестото(л.46 -47).От друга
страна и което е по-важно, според цитирания по-горе чл. 52, ал.2 ЗБЗУТ
определянето на условията и реда на задължителната застраховка за трудова
злополука става въз основа на два фактора, първият от които е
осъществяваната икономическа дейност на предприятието ( а не от тази на
работника). Доколкото дейността на предприятието е изработка и монтаж на
ПВЦ и алуминиева дограма , то работата е свързана с изработка и сглобяване
на профили, стъкла; обработка с бои, лакове, лепила; монтаж - тоест
несъмнено е, че работещите са изложени на „опасност за живота и
здравето“, предпоставка за задължителността на застраховката налага чл. 52,
ал.1 ЗЗБУТ( виж възраженията , свързани с представено реш. на л. 49). Този
извод е още валиден за посоченото в НП лице, което е монтажист на дограма,
сред чиито задължения по представената на л. 47 длъжностна
характеристика са : рязане на сглобки и плоскости под наклон, пробиване на
отвори с машина; ползване на лепила, лакове .
Вторият фактор за определяне на реда и условията за задължителното
застраховане за процесния риск ( чл. 52, ал.2 ЗЗБУТ) е средното за страната
ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.
5
Определянето му става с ежегодна заповед на министъра на труда и
социалната политика за определяне коефициент на трудов травматизъм за
прилагане през съответната календарна година. Така, за 2023г. коефициентите
са определени със Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г.
Доколкото по Класификатор-а за код по КИД 2008 дейността на
дружеството в цеха като основна икономическа дейност е „Производство на
други метални изделия, некласифицирани другаде“ е 25, то съгласно т.23 на
посочената административна заповед кодът е - 1.01, който е над средния за
страната 0.64, определен със същата заповед.
Изложеното напълно обосновава изводите в акта и в издаденото въз
основа на него постановление за извършено от дружеството в качеството му
на работодател и чрез бездействие нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗБЗУТ вр.
чл. 2, ал, 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука" вр. т. 23 от Заповед № РД-06-44
от 22.11.2022г. на министъра на труда и социалната политика за
определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023г.
Неоснователно се претендира, че нарушението е извършено/ довършено
до момента на постъпване на работа на работника и служителя. Задължението
на работодателя да застрахова работника възниква с престирането на труд по
трудово правоотношение ( ирелевантно е дори дали е надлежно сключен
трудов договор, константна съдебната практика е по този въпрос) .
Нарушението не е довършено след постъпването на работа; ако престацията
на труд продължава, неизпълнението на задължението за застраховане ще е
налице във всеки момент, в който има престация на труд по трудово
правоотношение от незастрахован, но подлежащ на задължително
застраховане работник.
Противното (което е съответно на позицията на процесуалния
представител на дружеството- жалбоподател, споделил в представеното за
информация съд. решение, л. 51) означава да се приеме аналогично за друг
вид нарушение, осъществено чрез бездействие по отношение на
задължението на работодателя по чл. 61 , ал.1 от КТ : Трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Ако не е сключен трудов договор до постъпване на
работа на работника, дата на нарушението ( календарна) е възможна, според
коментираното становище само до постъпването на работа, но не и след това.
Нарушението не е довършено с постъпване на работа без писмен трудов
договор, то се извършва във всеки момент/ ден, в който лицето продължава
да престира труд по трудово правоотношение без да има сключен трудов
договор в писмена форма. Продължената престация на труд по трудово
правоотношение поражда във всеки момент на тази престация задължението
по чл. 61, ал.1 вр. чл. 62, ал.1 КТ. Респективно - и това за задължително
застраховане за риска „ трудова злополука" , на процесните основания.
Примерът, в напълно аналогичния аспект относно чл. 61, ал.1 от КТ, е само да
подсили активната теоретична аргументация с практическа.
6
Изложеното до тук обосновава верността на изводите на
административните органи в издадените от тях актове - бездействието на
дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател по смисъла на §1,
т.1 от ДР КТ съставлява нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗБЗУТ вр. чл. 2, ал, 1 от
Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука" вр. т. 23 от Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. на
министъра на труда и социалната политика за определяне коефициент на
трудов травматизъм за прилагане през 2023г.
Въпросът дали нарушението е маловажно следва дефиницията в КТ. В
Кодекса чл. 415, ал.1 , именуван „ Отговорност за маловажно нарушение“ и
предвижда :“ За нарушение, отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици
за работници и служители, работодателят да се наказва с имуществена
санкция .... в размер от 100 до 300 лв....“ За целите на този нормативен акт,
маловажността е свързана с обективните предпоставки, установени с
цитираната норма. Процесното нарушение е установено със съставяне на акта
за установяването му/АУАН - на 10.01.24г. и на тази дата е сключен
договорът за застраховане на работника Д. Механджийски за риска „трудова
злополука“ - полица на л. 21. Така нарушението е отстранено веднага след
установяването му и по съответния ред.
Наред с това по делото не са събрани данни ( такива не са представени от
АНО), че липсата на сключен застрахователен договор за покриване на
посочения риск за този работник е причинило на същия вредни последици.
Не е установено този работник да е претърпял трудова злополука и да не е
могъл да получи застрахователно обезщетение.
Налице са предвидените в чл. 415в, ал.1 КТ предпоставки за възприемане
на нарушението за маловажно , от което следва нормативно предвиденото
облекчение в административно-наказателната отговорност на дружеството-
нарушител. Това обосновава изменение на наложената санкция от 1500 -
на 300 лева, отмерен дори само предвид факта, че две години работникът е
изпълнявал работа с реален риск от настъпване на трудова злополука без да е
застрахован от работодателя за този риск.
Изменението влече уважаване на искането за разноски, заявено само от
представителя на АНО. Дължи се юрисконсултско възнаграждение, което по
чл. 63д, ал4 вр. чл. 144 вр. чл. 143 АПК вр. чл. 78, ал. 7 ГПК вр. чл. 27е НЗПП
, предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на
доказателствения материал следва да определи в размер на 150 лева, които
обаче се редуцират пропорционално на уважената част от претенцията,
предвид чл. 78, ал.3 ГПК ( имуществената санкция е намалена пет пъти) .
Така дължимото от дружеството-жалбоподател юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 30 лева.
С оглед изложеното горе и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №13-2400022/12.03.2024г., на
директор на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Пазарджик, с което на
"БРАТЯ С.И" ЕООД гр. Септември, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева КАТО
НАМАЛЯВА размера на санкцията на 300 лева
ОСЪЖДА "БРАТЯ С.И" ЕООД гр. Септември, ЕИК ********* да
заплати на ДИТ сума в размер на 30 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8