№ 413
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева
в присъствието на прокурора Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане на В. В. А., ЕГН **********,чрез защитници адв.Лъчезар Т. от САК и а.Д. от АК
гр.Плевен,с посочени в представено изрично пълномощно съдебни адреси,за възобновяване
на наказателното производство по внохд №386/2021 година на Софийски окръжен съд.
Сочат се основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК,като анализ на сторените
оплаквания от защитата на осъденото лице,релевирани в стореното искане,обобщаващо
препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационни основания по чл.348 ал.1
,т.1,т.2 и т.3 НПК–нарушение на материалния закон,съществено нарушение на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
С присъда №260000/31.03.2021 година,постановена по нохд №200/2019 година по
описа на РС гр.Своге състав на съда е признал подсъдимия В. В. А., роден на ********
година в гр.София,живущ в село ***,община ***,ул.„***” №*, ЕГН
**********,българин,български гражданин,със средно образование,неженен, работещ
,осъждан за виновен в това,че в периода от 02.04.2017 година до 03.04.2017 година в
с.Церово и с.Заноге,община Своге,при условията на продължавано престъпление,с отделни
деяния,които осъществят поотделно състави на едно и също престъпление,извършени през
непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на
вината,при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите,с цел да принуди П. И. Л. и Е. Р. П. да се разпоредят с вещи-парични
1
суми,ги заплашил,чрез изпращане на писма на хартиен носител,с увреждане на имуществото
им и други противозаконни действия-насилие,с тежки последици за техни ближни:
-на 02.04.2017 година в с.Церово,община Своге изпратил на П. И. Л. ,ЕГН
**********,като поставил в пощенската му кутия писмо със съдържание: „огромен палеж,а
не един джип само”,„отвличане на дъщеря ти след училище”,„рязане на пръсти-уши”,
„саморазправа по пътищата”,“при първо съмнение за нещо нередно,сделката отпада и ще
получиш ново писмо,заедно с отрязан пръст на някой от семейството ти” да се разпореди с
вещ-сумата от 7000 /седем хиляди/ лева,които пари да остави на главния път Церово-Бов на
300 метра след разклона за с.Зимевица до мантинелата,
-на 03.04.2017 година в с.Заноге,община Своге изпратил на Е. Р. П.,ЕГН
**********,като поставил върху барака в двора му писмо със съдържание:„Следим твоите
деца”, „Рязане на пръст на някое от децата ти”,„Огромен пожар и може и може да изгорите
живи”, „Отрязаните неща се изпращат в плик”, „Не се опитвай да хитрееш,за да не патят
децата ти”,„Ако има сигнал в полицията до месец два ще има огромен пожар”,да се
разпореди с вещ-парична сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева,които П. да остави
на отбивка в посока с.Бов,община Своге,след табела за край на с.Церово,зад
мантинелата,поради което на основание чл.213а,ал.1 вр.чл.26 ал.2 НК и чл. 54 НК го осъдил
на наказания „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и „глоба” в размер на 1000
/хиляда/ лева,като на основание чл.57 ал.1, т.2,б.„в” ЗИНЗС съдът е определил първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Съдът е привел в изпълнение,на основание чл.68 ал.1 НК,наложено на В. В. А.,ЕГН
**********, наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 10/десет/ месеца по
нохд №105/2013 година по описа на Софийски окръжен съд , като е приспаднал,на
основание чл.59 ал.1,т.1 НК времето,през което В. В. А. е бил задържан,считано от
30.10.2012 година до 20.02.2013 година.
Съдът е определил,на основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС,първоначален „общ”режим на
изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“.
С присъдата,на основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД,подсъдимият В. В. А.,с установена
самоличност и ЕГН ********** е осъден да заплати на П. И. Л. от село ***,община
***,област ***, ул. „***“ № *,ЕГН **********,сумата 2000 лева,представляваща
обезщетение за причинени от престъплението неимуществените вреди,ведно със законна
лихва върху сумата,считано от 20.12.2019 година до окончателното й изплащане,като е
отхвърлил предявения граждански иск до пълния му претендиран размер от 4600 лева.
С присъдата,на основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД,подсъдимият В. В. А., ЕГН **********,е
осъден да заплати на Е. Р. П. от с.Заноге,община Своге,област Софийска,ЕГН **********
сумата 2000 лева,представляваща обезщетение за причинени от престъплението
неимуществените вреди,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от 20.12.2019 година
до окончателното й изплащане,като предявения граждански иск до пълния му претендиран
размер от 4600 лева,е отхвърлен като неоснователен.
2
С присъдата си съдът е осъдил подсъдимия В. В. А.,ЕГН **********,да заплати:
-в полза на държавата,по сметка на ОДМВР София,направените по делото разноски на
досъдебното производство в размер на 589,47 лева,
-в полза на държавата,по сметка на Районен съд Своге,сумата от 679,84 лева за
направени разноски на съдебното производство,
-сумата 160 лева държавна такса върху размера на уважените искове,
-сумата 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
С Решение №32/15.10.2021 година,постановено по внохд №386/2021 година на
Софийски окръжен съд присъдата е изменена в частта,касателно размера на наказанието
„лишаване от свобода“,като същото е увеличено по размер с 9/девет/ месеца при „строг“
режим на изтърпяване на това наказание.
Присъдата е потвърдена в останалата част.
В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон,за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до нарушаване правата на
осъденото лице и за явна несправедливост на наложени наказания.
Конкретно оплакванията са развити в следните насоки:
1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,изразило се в липса
на мотиви към постановения първостепенен съдебен акт.Сочи се,че въззивният съд е отразил
в мотивите си,че„изцяло се присъединява и споделя възприетата от РС Своге фактическа
обстановка“,като е копирал и „вмъкнал“с минимални елементи на корекция част от
съдържанието на обвинителния акт,ведно с грешките в текста на обвинението,декларативно
и с шаблонни изрази е обобщил заключението си/вж.искане,л.7-ми,посл.абзац и л.8-ми/.
Твърди се,че липсва задълбочен доказателствен анализ,включително превратно тълкуване
на доказателства,без обективно,пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в
наказателно-правния спор,като съдът не е сторил анализ на установени противоречия в
доказателствените източници.На тази основа се твърди,че не е ясно изводим механизма на
формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите и правото.
По същество се твърди нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,доколкото не е разкрита
обективната истина по делото пред първия съд.Сочи се липса на годен съдебен акт,като
оплакването се отнася както за постановения първоинстанционен съдебен акт,така и за
постановеното въззивно решение.
Твърди се,че въззивният съд в нарушение на чл.339 ал.2 НПК не е дал отговори на
поставени от защитата въпроси.В подкрепа на изложените оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения,защитата на осъденото лице се позовава на съдебна
практика,пространно обсъдена в приложеното искане за възобновяване.
Изложени са оплаквания,свързани с допуснати процесуални нарушения от категорията
на отстранимите при изготвяне на обвинителния акт /вж.искане,л.12,4-ти абзац,л.13-ти до
л.16-ти/,който според защитата не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК и не може
3
да бъде годен да изпълни изискването си да очертае фактите,по които да се защитава
предаденото на съд лице.Твърди се,че именно тези посочени от молителя,чрез защитата му
грешки и нарушения,са пренесени безкритично във въззивното решение.В тази насока се
сочи да са нарушени правата на осъдения В.А..
Твърди се,че не е проведено обективно,пълно и всестранно разследване и не е
работено по никакви други версии,освен тази,касаеща за автор на престъпното деяние В.А..
2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е
постановена на основата на неизяснена и противоречива фактическа обстановка,която е
изградена на основа на предположения,при недоказано авторство на отделните деяния
,включени в продължаваното престъпление.Изложени са принципни съображения,
касателно престъпления от този вид.
3.Наложеното наказание „лишаване от свобода“ е явно несправедливо,определено е
„произволно“ и е неоснователно завишено по размер от въззивната инстанция.Претендира
се,че това наказание е несъразмерно тежко,не е съобразено със степента на обществена
опасност на деяние и деец и не постига целите,разписани в чл.36 НК.
На основа на горното се обосновава искане за отмяна на въззивното решение
,възобновяване на производството по внохд №386/2021 година на Окръжен съд гр.София
,отмяна на присъда №32/31.03.2021 година,постановена по нохд №200/2019 година по описа
на Районен съд гр.Своге и признаване на В.А. за невинен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.213а,ал.1 вр.чл.26 ал.2 НК,както и отхвърляне на
предявените против него граждански искове в уважената им част.
Сторено е алтернативно искане за отмяна на въззивно решение №32/15.10.2021 година
,възобновяване на производството по внохд №386/2021 година на Окръжен съд гр.София и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменение на
въззивното решение с намаляване на наказанието„лишаване от свобода“ по размер,и
намаляване размера на уважената част на гражданските искове.
Пред състава на Апелативен съд гр.София защитата на осъдения А. поддържа
оплакванията,изложени подробно в подаденото до съда искане,като по същество акцентира
на наличието на възобновително основание по чл.чл.348 ал.1,т.2 НПК–допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.Твърди,че въззивният съд„…в
действителност е подпирал и вмъкнал с минимални елементи на редакция,идентична част от
на обвинителния акт,ведно с грешките в текста…..“.На тази основа твърди,че въззивният
съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 НПК и чл.14 НПК и не е осигурил на собствено
основание разкриването на обективната истина,касателно престъплението,за което е осъден
В.А..
Твърди липса на мотиви,пряко „рефлектираща“ върху възможността състава на
Апелативен съд гр.София да упражни правомощията си по проверка на въззивния акт,
доколкото се сочи липса на годен за проверка съдебен акт.
Сочи,че не може аргументирано да се установи начина,по който въззивния съд е
4
изградил вътрешното си убеждение,относно главния факт на доказване във връзка с
престъплението,за което А. е осъден,без пълно и всестранно изследване и анализиране на
всички обстоятелства по делото,както от обективна,така и от субективна страна.Твърди,че
доколкото дори грешките от обвинителния акт са „пренесени“ във въззивня съдебен акт,то
липсват мотиви и липсва надлежно изградено вътрешно убеждение и обоснована воля на
съда по фактите и правото.
По същество е възразен начина,по който са анализирани доказателствените
източници,с твърдение за превратното им тълкуване в нарушение на принципите на
формалната логика. Защитата намира,че този превратен начин на оценка на
доказателствените източници е позволил,при липса на доказателства за авторство на
деянието,А. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Твърди се,че „…абсолютно произволно…“,при липса на мотиви,е определено
наказание на осъденото лице.
Защитата поддържа и останалите си оплаквания,както и сторените с искането
претенции към настоящия съд.
В хода на съдебните прения прокурор от САП изразява становище за неоснователност
на искането за възобновяване на наказателното производство,доколкото „….не са налице
процесуалните предпоставки за възобновяване на наказателно производство,визирани в
закона“.
Осъденият А. поддържа доводите на защитата си,включително при дадената му
последна дума.
Като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за възобновяване
основания,Софийският апелативен съд намери за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо,депозирано е от процесуално легитимирана
страна в рамките на 6–месечен срок от влизане в сила на Решение №32/15.10.2021 година
,постановено по внохд №386/2021 година на Окръжен съд гр.София и е срещу акт
,подлежащ на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК-влязло в сила решение,което не е
проверявано по касационен ред.
Разгледано по същество искането е основателно.
Следва да се подчертае в принципен план,че настоящата извънредна инстанция няма
правомощие да проверява приети по делото фактически положения,а предмет на
извънредната проверка е начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия
съд и преценка дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички
правно релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната
съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на
други,поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,като съществено
нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени
съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато са оценени
едностранчиво и тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или
5
несъществуваща доказателствена основа.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.
САС споделя принципните съображения,изложени в стореното искане и поддържани
по същество от защитата на осъденото лице пред настоящия съд,че съдебният акт следва да
почива на пълно,всестранно и обективно разследване на релевантни за предмета на
доказване факти и обстоятелства,включени в чл.102 НПК,а фактическите изводи да се
предхождат от задълбочен анализ на доказателствения обем в неговата взаимовръзка.Съдът
се съгласява и с принципно изразеното твърдение на защитата,че в хода на проведеното
първоинстанционно,а и възивно съдебно дирене,следва ясно да бъде проследима волята на
съдилищата при формиране на вътрешното им убеждение по фактите и правото,както и
начина,по който това вътрешно убеждение се формира.Това е и основата на възможността
да бъде проверен инстанционно един съдебен акт,включително да бъдат проверени съдебни
актове в извънредно производство по реда на чл.422 НПК.
Видно е,че упреците на защитата на осъденото лице са основно относими към
постановения въззивен съдебен акт.
Следва да се отбележи обаче,че упреци за нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК са
отправени и към първостепенния съд,касателно обосноваността на постановения съдебен
акт-присъда и мотивите,изложени към нея,като се твърди липса на обсъждане на
доказателствените източници в пълнота,неизпълнение на задълженията от страна на първия
съд да констатира допуснати при изготвянето на обвинителния акт процесуални
недостатъци и така да постанови „негоден съдебен акт“.
Настоящият съд не споделя като основателно оплакването на молителя,че първият съд
е нарушил свои задължения,не е констатирал „очевидни“ за защитата процесуални
нарушения от категорията на съществените и не е изложил мотиви по фактическите си и
правни изводи.Настоящият съд,след внимателен анализ на постановения
първоинстанционен съдебен акт намира,че при спазване на процесуалните
стандарти,разписани от Законодателя в конкретния наказателно-правен спор,крайният
резултат на доказателствения процес е обективиран по ясен и несъмнен начин от решаващия
съд.Волята и вътрешното убеждение на първостепенния съд е възможно да бъдат
проследени в еднаква степен от страните в процеса и от настоящия извънреден
състав.Поради това настоящият съд обобщително намира,че по никакъв начин в
коментираната насока не са накърнени процесуалните права на молителя,предвид спазване
процесуалните изисквания за оценката на доказателствената съвкупност,а и с осигуряване
възможност за ангажиране доказателства,подкрепящи защитната теза.
Не може да се сподели като основателно оплакването на защитата на осъдения А. ,че
мотивите на първостепенния съд,/за разлика от тези на въззивния съд,които настоящият
състав ще акцентира отделно/,са незадълбочени,неясни и повърхностни,което по същество е
довело до липса на мотиви,а оттам и до „негоден“съдебен акт.
6
Неоснователно е стореното оплакване,че изготвения обвинителен акт не отговаря на
изискванията на чл.246 ал.2 НПК и не може да бъде годен да изпълни ролята си да очертае
фактите,по които да се защитава предаденото на съд лице,доколкото в ОА са допуснати
грешки,пренесени безкритично във въззивното решение.Не може да се приеме,че
единствено допуснатите пунктуационни грешки при изготвяне на обвинителния
акт,твърдени в искането,л.14-л.15,нарушават правото на защита на А..Друг въпрос е,когато
те безкритично,чрез копиране са пренесени в мотивите на въззивния съд.Тогава явства,че
въззивната съдебна инстанция не е провела самостоятелна оценка на фактите,прекопирала
ги е от ОА и така е нарушила правата на осъдения В.А..
Настоящият съд намира съответност на изготвения обвинителен акт с нормата на
чл.246 ал.2 НПК /макар и при допуснатите пунктуационни грешки/,доколкото в
обвинителния акт подробно са описани релевантни за предмета на доказване факти и
обстоятелства-участие на обвинения тогава А. в изпълнителното деяние чрез отделни
деяния,включени в продължаваното престъпление,условията на време,място и обстановка на
реализиране на престъпната деятелност,причинените вреди и формата на вина.Подробно са
изложени в обвинителния акт съображения за реализиране признаците на престъплението от
обективна и субективна страна.Дали описаните факти и твърдения в обвинителния акт ще
бъдат доказани в хода на воденото от първия съд съдебно следствие е отделен и суверенно
предоставен на решаващия съд въпрос.По-късно,видно от мотивите на първия съд към
постановената присъда и от самата присъда,те са възприети в основата си от решаващия съд.
Но обобщително следва да се посочи,че изготвеният обвинителен акт е годен,с оглед
очертаните в него фактически рамки и обосновката им,да постави началото на съдебно
производство.
Не може да се сподели като основателно оплакването на молителя,сторено чрез
защитата му,че се е „работило“ само по една версия,свързана с осъдения А. като извършител
на деянието.Видно е,че са налице гласни доказателствени средства,приобщени чрез разпит
на свидетели-полицейски служители,за това да са обсъждани и обмисляни различни работни
версии,а обстоятелството,че изписаните текстове са насочили в по-късен момент към
действия,извършени от В.А.,са довели до решаващ извод разследването да се насочи в
определена насока,свързана с деятелност от В.А..
Касателно възражението за нарушение,свързано с различие при номерирането на
първия съдебен акт /присъда/ и посоченото във въззивното решение,то е видно,че
нарушение в тази насока не може да се открие.Няма различие в посочения номер 260000 в
първоинстанционната присъда и посочен №26 във въззивното решение.Отбелязванията имат
еднакво значение.
Първостепенният съд е провел съдебно следствие в съответствие с изискванията на
Закона,събрал и проверил е възможния доказателствения обем при стриктно спазване
правата на страните в процеса.Събирането на доказателствения обем е последвано от анализ
,макар и изключително лаконичен,на доказателства и доказателствени средства поотделно и
в съвкупност,като вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване изискването на
7
чл.14 НПК.Формирането му е ясно проследимо.При условията на чл.305 ал.3 изр.1 НПК
съдът е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени средства извежда
фактическите си изводи и защо,и изрично ги е посочил в мотивите си.Безспорно вярно е
твърдението на защитата,че в мотивите си първия съд е бил изключително лаконичен при
анализа на доказателствата и доказателствените средства,но едновременно с това следва да
се подчертае липса на задължение съдът да прецитира и преразказва събрани по делото
гласни доказателствени средства,писмени доказателства и писмени доказателствени
средства ,включително изготвени експертни заключения.
Неоснователно е твърдението на защитата,че не е получила отговор във въззивното
решение на възражения,касателно сроковете за разглеждане на наказателно-правния спор и
компетентността на прокурорските органи.Т.а твърдение сочи за неточен или некоректен
прочит на мотивите на въззивния съд в тази им част.На л.6-ти от цитираното въззивно
съдебно решение съдът е дал убедителен отговор на поставени пред него въпроси,
поддържани и пред извънредната съдебна инстанция,касателно сроковете на развитие на
наказателното производство и компетентността на съответните Прокуратури.Коректно са
посочени съответните прокурорски актове,л.л.2-5 и л.128-л.135 от ДП,касателно
процедурата по чл.234 ал.3 НПК /актове на прокурори от РП гр.Своге и ОП гр.София/,както
и актове на СпП.Последователно е описано движението на наказателното производство
между отделните прокурорски органи,като ясно е подчертано,че са спазени изискванията на
Закона и възраженията не могат да се отнесат към последици по чл.234 ал.7 НПК.
Отговор е даден и на възражението,касателно начина на изземане на сравнителни
образци и изпълнението на първата графическа експертиза.Видно е,че първият съд,с оглед и
на направените възражения,е изслушал експерта в с.з.,не е приел изготвеното заключение и
е назначил тройна,повторна графическа експертиза.Именно тя е поставена в основата на
фактическите,а оттам и на правните изводи на първия съд.Тя е кредитирана и от въззивния
съд-вж.л.7,първи абзац,последни две изречения.Там,макар лаконично и по-скоро
декларативно,е направен опит да се обсъдят експертните изводи/вж.л.7-ми от мотивите към
въззивното решение/,макар по същество да се констатира някакво позоваване и обсъждане
единствено на неприетата единична експертиза.
Насетне следва да се споделят като основателни оплакванията на защитата на
осъденото лице,че въззивният съд при постановяване на въззивния съдебен акт е допуснал
съществени,неотстраними в настоящото съдебно производство процесуални нарушения,
които са основание за възобновяване на въззивното съдебно производство.
Видно е,че обобщително въззивният съд е посочил,че „…изцяло се присъединява и
споделя възприетата от РС Своге фактическа обстановка….“,л.8,2-ри абзац,посл.изречение.
След това,обаче,както е възразено от защитата на осъдения А.,е поставил с незначителна
„корекция“ в мотивите си,описаното в обвинителния акт.И е сторил това безкритично и
буквално,ведно с допуснатите фактически и пунктуационни грешки от ОА.
За пълнота на изложението следва да се подчертаят онези допуснати „еднаквости“
8
,които са дали основание на защитата да оспори „годността„ на постановения въззивен
съдебен акт.Такива са подчертани в искането,.л.5-ти,напр. „место“,“белият“,на л.6-ти
„веднага предал писмото съпругата на синът му“,“чиито“,“..но не бил установени лица..“ и
т.н. /изброени са изчерпателно в пълните абзаци в стореното искане/,като идентични
смислови и пунктуационни „еднаквости-грешки“ се откриват и в обвинителният акт.
За коректност следва да се посочи,че тези „особености“ не се откриват в мотивите към
първоинстанционния съдебен акт.
Настоящият съд не може да не се съгласи с обосноваността на сторените оплаквания в
искането в тази насока,особено след изчерпателното посочване от защитата на онези факти
,които сочат на „самостоятелна“ и „редактирана“ деятелност от въззивния съд /вж.искане
,л.7 ,посл.абзац и л.8,първи абзац/.
Основателно е оплакването на защитата,че въззивният съдебен акт е постановен при
липса на мотиви и липса на анализ на престъпната деятелност от обективна и субективна
страна.Видно е,л.12,4-ти абзац от мотивите,че след като е описвал факти по делото и
коментирайки последно изготвената по делото графична експертиза на л.42-47 ДП /неприета
от първия съд-вж.стр.12,протокол от с.з.от 20.02.2020 година на РС Своге/,въззивният съд не
е изготвил и предложил на страните никакви собствени съображения,свързани с
обективната и субективната страна на деянието,за което е бил осъден А..Не е коментирал
отделните деяния от обективна страна,включени в единното продължавано
престъпление,твърдяно от държавното обвинение.Направил е единствено констатация,че
„…първият съд е изградил верни правни изводи,като правилно е ангажирал
отговорността/наказателна и гражданска/ на подсъдимия за извършване на престъпление по
чл.213а ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК“.
Впоследствие декларативно е заявено,че обезщетенията за претърпени вреди от
гражданските ищци са справедливо определени.
Именно на тази основа настоящият съд намира,че въззивният съд не е изпълнил
задължението си да стори собствен,независим прочит и анализ на доказателствените
източници,и на тази основа да изведе собствено,мотивирано и ясно проследимо в генезис
вътрешно убеждение по фактите и правото.Коректно защитата се е позовала на съдебна
практика,за да защити тезата си за допуснати съществени процесуални нарушения от
въззивния съд,довели до липса на мотиви и по същество до липса на годен за проверка
съдебен акт.
В действителност е налице цитиране и позоваване на доказателствени източници от
въззивния съд,но без те да се обсъдят във взаимовръзка и без да се сочи как се отнасят към
„главния факт на доказване“,подкрепят ли обвинителната теза,и ако да,по какъв
начин.Вярно е твърдението на защитата,че е нарушен процесуалния закон,доколкото при
така очертаните нарушения на процесуалните стандарти,не може да се проследи и провери
обосноваността ,логичността,последователността и законосъобразността на правните
съображения на първия съд.
9
При същите условия настоящият съд е в невъзможност,при проверка в производство
по реда на чл.422 НПК и дължим контрол върху въззивния съдебен акт,да даде отговор на
поставени с искането пред него въпроси /например за нарушението на материалния закон и
за явна несправедливост на наказанието на А./.Липсва акцентирано обсъждане от страна на
въззивния съд на изпълнена тройна графическа експертиза,като способ на проверка на
доказателства.Вместо това се акцентира на неприета от първия съд единична експертиза.
Основателно на,тази основа,се явява твърдението на защитата,че е налице
възобновително основание,поради допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.348 ал.1,т.2 вр.ал.3,т.2,пр. НПК-липса на мотиви.
Поради всичко посочено по-горе настоящият съд намира за основателно твърдението
на молителя-осъдения А.,сторено чрез защитата му,че въззивният съд не е изпълнил в
пълнота задълженията си по чл.13 НПК и чл.14 НПК,не е осигурил разкриването на
обективната истина,като е изградил вътрешното си убеждение относно главния
доказателствен факт без пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото
,при превратно тълкуване на събрани в хода на съдебното следствие от първия съд
доказателства и доказателствени средства и при явна липса на мотиви.
По оплакването за нарушение на материалния закон и по оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание:
САС намира,че при констатираните допуснати съществени процесуални нарушения е в
невъзможност,до отстраняването им по надлежен ред,да се даде аргументиран отговор на
оплакването за допуснато нарушение на материалния закон,твърдяно като самостоятелно
възобновително основание по чл.348 ал.1,т.1 НПК.Приемайки,че при въззивното
разглеждане на делото са допуснати описаните по-горе съществени процесуални нарушения
,непозволяващи да се даде отговор на оплакването за допуснато нарушение на материалния
закон,настоящият съд намира,че не може да даде изискуемия от Закона обоснован отговор
на поставени от молителя въпроси,свързани и с твърденията за явна несправедливост на
наложеното наказание.
Следва да се подчертае,че коректно защитата на осъдения В.А. се е позовала на
Р№249/17.05.2011 година по н.д.№1395/2011 година на ВКС,акцентиращо на това,че
липсата на мотиви/съставляващо винаги съществено нарушение на процесуалните правила/
се отнася до същностни въпроси,свързани с приложението на материалното
право,рефлектира върху правото на защита на подсъдимото лице,като го нарушава,поради
невъзможност да се разбере съдебната воля,а по същество води като последица нарушаване
на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК.
В заключение се налага извод,че са налице основания за възобновяване на съдебното
производство по внохд №386/2021 година на Окръжен съд гр.София,защото са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон.Решение №32/15.10.2021 година,постановено
по внохд №386/2021 година на Окръжен съд гр.София следва да се отмени като
незаконосъобразно и се възобнови производството,като делото се върне на въззивния съд за
10
ново разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед изложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №32/15.10.2021 година,постановено по
внохд №386/2021 година на Окръжен съд гр.София.
Възобновява наказателното производство по внохд №386/2021 година на Окръжен съд
гр.София и връща делото на Окръжен съд гр.София за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11