№ 48
гр. Асеновград , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №430713-F475577/19.04.2019г. издадено
от Началник на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите – Жулиета Никова
Михайлова на „ДАКАР-1” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление с.Първенец, обл. Пловдив, ул. „Плиска” №20,
представлявано от А. П. Д., с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.2, пр.2
вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 600
/шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ, във вр. с чл. 118, ал.2 и ал. 4 т.3 от ЗДДС.
Срещу НП е постъпила жалба от „Дакар 1“ ЕООД. В жалбата и в
съдебно заседание чрез пълномощника – адв. Т., се изразява становище за
незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението,
навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му,
както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда
е за пълната му отмяна.
1
Въззиваемата страна Отдел „ОД“-Пловдив при ЦУ на НАП, редовно
призована се представлява от ю.к. Стаматова, която моли за потвърждаване
на НП като законосъобразно.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата и от страните, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален
субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските
показания се установява, че на 28.02.2019 г. сутринта била извършена
съвместна проверка от служители на Агенция „Митници, ДАМТН, Пожарна
и „Икономическа полиция” в търговски обект- бензиностанция „А.з”,
находящ се в гр. Асеновград, бул. “България” № 88, стопанисван от “ДАКАР
- 1” ЕООД. В проверката взели участие и органи по приходите при Главна
дирекция “Фискален контрол” в ЦУ на НАП, които от своя страна за времето
от 10.15 часа до 12.50 часа проверили как се спазват разпоредбите на ЗДДС и
конкретно тези от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ. В хода на
проверката било установено, че в обекта е налице работещо, въведено и
монтирано фискално устройство /ФУ/-Електронна система с фискална памет
/ЕСФП/ модел “Ойл СИС 1.0-Д-KL” с ИН на ФУ OS000697 и фискална памет
/ФП/ 58004652. На проверяващите били представени Договор за сервизно
обслужване №*********/ 03.01.2019г. с „Микроинженеринг” ЕООД и
паспорт на ФУ. Във връзка с извършената оперативна проверка била
направена справка в ИС на НАП, модул “Фискални устройства”, при която се
е установило, че наличното в обекта ФУ е регистрирано в НАП и притежава
съответно свидетелство за регистрация № 3932105. От документите станало
ясно, че във ФУ са отчитани всички продажби, но през периода от
03.01.2019г. до 28.02.2019г. /деня на проверката/ наличното в обекта ФУ не е
2
изпращало данни в НАП за дневните финансови отчети. Установеното в хода
проверката, било отразено е съставения от проверяващите протокол за
извършена проверка серия АА №0407974/28.02.2019г. В същия били
отразени събраните доказателства и факта, че монтираното в обекта и
регистрирано в НАП фискално устройство е в работен режим с поставени
защитни стикери на централното регистриращо устройство /ЦРУ/, фискалната
памет и компютърната конфигурация. От съдържанието на протокола, става
ясно, че проверяващите са отразили и факта, че в обекта не са констатирали
други нарушения освен това, че от 03.01.2019г. до момента на проверката,
там не е имало изградена дистанционна връзка с НАП.
С оглед установеното в хода на проверката, на 07.03.2019г. спрямо
„ДАКАР-1” ЕООД бил съставен АУАН № F475577, в който установеното
нарушение било квалифицирано като такова по на чл. 7, ал.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.2 и ал. 4, т.3 от ЗДДС. В съставения
АУАН, освен другите обстоятелства, било конкретизирано че от наличното в
обекта фискално устройство, за периода от 04.01.2019г. до 28.02.2019г.
/датата на проверката/, не са били изпращани данни на НАП за дневните
финансови отчети, както следва: от дневен отчет с № 0223 от 04.01.2019г. до
дневен отчет с № 0278 от 27.02.2019г. или общо 55 бр. отчети, поради липса
на дистанционна връзка с НАП. Въз основа на АУАН, по-късно било
издаденото и обжалваното НП, с което за горното нарушение на
жалбоподателя е наложена съответната имуществена санкция в размер на 600
лева.
При така установената фактическа обстановка и след като провери
изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от
правна страна:
На първо място в НП описаното нарушение е квалифицирано по чл. 7
ал.3 от Наредба Н-18/13-12-2006 г. на МФ, която норма гласи, че: „Не се
допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна
връзка с НАП, освен в случаите, посочени в наредбата. Безспорно е, че в
обекта е било установено в работен режим, въведеното и монтирано там
фискално устройство – ЕСФП- модел “Ойл СИС 1.0-Д-KL” с ИН на ФУ
3
OS000697 и фискална памет ФП 58004652. Анализът на доказателствата
показва, че съставът на така твърдяното нарушение не е реализиран от
дружеството –жалбоподател. За да е реализиран обективния състав на това
нарушение следва да няма изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, с
което търговеца да не е изпълнил задължението, въведено с чл.7, ал.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. От доказателствата обаче следва изводът,
че между използваното от търговеца ФУ и НАП е имало изградена
дистанционна връзка, но същата е била с нарушена функция. Действително,
за известен период от време, връзката е била прекъсната, по неизяснени в
хода на проверката причини. Това обстоятелство обаче не може да се вмени в
отговорност на търговеца, още повече, че не е установено, във връзка с
използваното ФУ, той да е нарушил друго свое задължение по цитираната
наредба. От приложените към административно наказателната преписка
писмени доказателства, се установява, че към тях е налична и справка
относно подаваните към НАП отчети от установеното в обекта фискално
устройство. От нея се установява, че дневен отчет № 221 от 03.01.2019г. е
генериран в 15.16 ч., изпратен в 15.25 часа и е постъпил във ИС на НАП на
същата дата в 15.32 часа. На същата дата от ФУ е генериран и втори дневен
отчет № 222 в 19.46 часа, който е изпратен в 11.31 часа на 28.02.2019г.
постъпил в 11.40 часа на 28.02.2019г. Освен това, в хода на проверката е било
установено, че използваното в обекта ФУ е с незасегнати стикери, а като
цялост изградената система е в изрядно положение, без да се твърди от АНО,
че има съмнения за подмяна на нейни елементи. От горното следва извода, че
на 03.01.2019г. в 15.25 часа между използваното фискалното устройство и
НАП е имало изградена дистанционна връзка, която по неустановени от
проверяващите причини и без установена намеса от страна на търговеца, е
била прекъсната. Предаването на информация по дистанционната връзка е
било възстановено на 28.02.2019г. в 11.31 часа, по което време, повече от час
преди да завърши проверката, от ЕСФП № OS000697 и ФП 58004652 на
“ДАКАР - 1” ЕООД е стартирало подаване на данните за генерираните и
съхранени във фискалната памет на устройството дневни отчети за периода
03.01.2019г. - 28.02.2019г. / включително и изпратен отчет № 222 от
03.01.2019г./. Между изпратените на 28.02.2019г. отчети са и генерираните на
съответните дати 55 бр. посочени в АУАН и НП, с номера от № 0223 от
04.01.2019г. до дневен отчет с № 0278 от 27.02.2019г. Тези обстоятелства
4
обаче не обосновават съставомерността на нарушението по чл.7, ал.3 от
Наредбата. Поредните номера и датите на самите отчети водят до извода, че е
налице пълнота на данните за извършените продажби и възможността за
обективна проследимост на дейността на търговеца в обекта. Контролните
органи не са отразили коректно тези обстоятелства, нито са установили
причините за нарушената дистанционна връзка с НАП и как тя е била
преодоляна при създалата се ситуация. При това положение съдът намира, че
към момента на проверката в обекта на задълженото лице все е била налице
изградена дистанционна връзка с НАП, което изключва от обективна страна
състава на нарушението по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.1.2006г.
Посочената правна норма поставя изискване за наличие на изградена
дистанционна връзка с НАП, без да държи сметка за евентуални обективни
и/или субективни неизправности по съвкупността от хардуер и условия за
комуникация. Функционирането на ФУ е предмет на ал. 2 от посочената
правна норма, а нарушената дистанционна връзка е визирана в правилата на
чл. 36 и чл. 36а от Наредба № Н-18/13.1.2006г. Горното налага и извода
относно незаконосъобразност на обжалваното НП, поради и което то следва
да бъде отменено.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените в
производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 600 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар на пълномощника адв. Т., от
които 300 лв. за процесуално представителство във въззивното производство
5
и 300 лв. за касационното обжалване пред Административен съд – Пловдив. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК,
следва да му се присъдят разноски в размер на 600 лв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган, като в случая това е Национална
агенция за приходите - гр.София.
Ето защо, поради изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление се явява незаконсъобразно и необосновано
поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 430713-F475577/19.04.2019г.
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите – Жулиета Никова
Михайлова на „ДАКАР-1” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление с.Първенец, обл. Пловдив, ул. „Плиска”№ 20,
представлявано от А. П. Д., с ЕГН **********, с което на основание чл.185,
ал.2, пр.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600
/шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ, във вр. с чл. 118, ал.2 и ал. 4 т.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „ДАКАР-1”
ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
с.Първенец, обл. Пловдив, ул. „Плиска” №20, сумата от 600.00 лева
/шестстотин/ лева за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6