МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
52/20.01.2011 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1773/2010 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против М.Ю.А. ***, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б."б" от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителния акт. С оглед направеното от същия
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.58
от НК.
Подсъдимият, редовно призован,
участва лично в с.з., признава изцяло изнесените от обвинението факти и
изразява съжаление за стореното. Чрез служебния си защитник - адвокат пледира
да му се наложи минимално наказание лишаване от свобода, след отчитане като
смекчаващо отговорността му обстоятелството, че и в двете фази на процеса е
направил искрени самопризнания.
За да постанови присъдата си,
на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът
прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в
обвинителния акт:
Подсъдимият М.А. *** и бил син
на първия братовчед на св. С.Н.А..
На 07.06.2010 г. М.Ю.А. *** на
гости на баба си, но тъй като не я намерил отишъл до дома на С.А. *** и го
помолил да пренощува при него. С.А. се съгласил, като след това го помолил да
отиде до магазина и да му купи цигари, като извадил 20 лв. от джоба на
панталона си, при което подсъдимият А. видял къде държи парите си и решил
по-късно да ги открадне. В 22.15 ч. А. и А. легнали да спят в една стая, като А.
спял на легло, а подсъдимият А. легнал на матрак на земята. А. оставил на стол
в стаята, където спели панталона си, в който имало сумата от 420 лв. в единия
джоб и мобилен телефон „Сименс" с МПЗ в другия. Във времето между 22-15 и
23.45 ч на същата дата 07.06.2010, след като изчакал С.А. да заспи подсъдимият А.
станал, взел панталона от стола и излязъл навън, като там взел от джобовете на
панталона сумата от 420 лв. и мобилния телефон „Сименс", а панталона
хвърлил зад къщата. След това подсъдимият А. отишъл с вещите до ж.п. гарата в
гр. Ямбол и се качил на първия влак за гр. Чирпан. Парите подсъдимият А.
похарчил за лични нужди, а телефона продал на непознато лице в гр. Чирпан
за сумата от 20 лв. В 23.45 св. А. се събудил и видял,
че панталона му не е на мястото, където го бил оставил, както и че подсъдимият А.
го няма. Излязъл навън да го потърси и намерил панталона си зад къщата.
Установил че му липсват паричната сума от 420 лв. и телефона. Същата вечер
тръгнал да търси подсъдимият А. ***, но не го намерил.
Съгласно назначената по делото стоково оценъчна
експертиза стойността на откраднатите вещи, е както следва:
1 бр. мобилен телефон
„Сименс" с МРЗ , без зарядно 60 лв. и парична сума в размер на 420 лв. -
всичко на обща стойност 480 лв.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост, при осъществяване на деянието, предмет на настоящото
обвинение, подсъдимият М.Ю.А. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29 ал. 1 б. „б" НК, тъй като преди осъществяване на процесното
деяние е бил осъждан по НОХД № 255/2008 на PC
- Чирпан, вл. в сила на 19.11.2008 г. на „Лишаване от свобода" за деяние
извършено на 24.06.2008 г. в размер на ЕДИНАДЕСЕТ месеца, като се отлага от
изтърпяване на осн. чл. 66 ал. 1 от НК за срок от ЧЕТИРИ години, а по НОХД
26/2009 г. на PC -Ямбол с присъда влязла в
сила от 27.01.2009 г. е бил осъден на Лишаване от свобода за деяние извършено
на 30/01.12.2008 г. в размер 6 месеца при ОБЩ режим.
Поде. М.Ю.А. ЕГН ********** ***
българин, български гражданин, неженен, без образование, осъждан, безработен,
жив. гр. Чирпан ул. Бреза № 59
Направеното от подсъдимия признание на изложените
обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства -от обясненията му, от показанията на свидетелят А., и от
писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият А. и
от обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."б" от НК, тъй като за времето от 22.15 ч. до 23.45 ч. на
07.06.2010 г. в гр. Ямбол от къща на ул. „Марица" № 9Г е отнел чужди
движими вещи - 1 бр. мобилен телефон „Симен" с МРЗ , без зарядно 60 лв. и
парична сума в размер на 420 лв. - всичко на обща стойност 480 лв. от
владението на собственика С.Н.А. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив - прест. по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.
„б" НК.
Авторството на деянието от
страна на подсъдимия се установява по безспорен начин както от обясненията му,
които съдът кредитира изцяло, като кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, така и показанията на свидетеля А..
От обективна страна, подсъдимият А. е осъществил всички признаци от състава
на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки
парите и телефона от дома на свидетеля и отнасяйки ги със себе си, е извършил
действия по прекратяване владението на собственицика върху тях и установяване
на свое такова. Т.е., налице е прекратяване фактическата власт на собственика
върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при
липсата на съгласие за това от страна на собственика.
Обективно, подсъдимият е действал в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б."б" от НК, тъй като тъй
като преди осъществяване на процесното деяние е бил осъждан по НОХД № 255/2008
на PC - Чирпан, вл. в сила на 19.11.2008 г. на „Лишаване от
свобода" за деяние извършено на 24.06.2008 г. в размер на ЕДИНАДЕСЕТ
месеца, като се отлага от изтърпяване на осн. чл. 66 ал. 1 от НК за срок от
ЧЕТИРИ години, а по НОХД 26/2009 г. на PC -Ямбол с присъда влязла в
сила от 27.01.2009 г. е бил осъден на Лишаване от свобода за деяние извършено
на 30/01.12.2008 г. в размер 6 месеца при ОБЩ режим.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния
собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт, целял е
пряко настъпването на този резултат и е действал с намерение за своене.
Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното
си облагодетелстване. Подсъдимият е разбирал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи, тъй като е знаел, че
върши деянието, след като вече е бил осъждан на лишаване от свобода с влязли в
сила присъди за престъпления от общ характер.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА
ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет
години. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
съгласно която при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372,
ал.2 от НПК, какъвто е настоящия, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата
на чл.54 от НК, съдът определи на подс.Иванов наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, в законовия минимум на предвидената в чл.196, ал.1, т.1 от НК
санкция, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства - дадените и
в двете фази на процеса подробни обяснения, с които в значителна степен е
допринесъл за разкриване обективната истина по делото, признанието на вината,
проявената критичност и изразеното искрено съжаление за стореното. От друга
страна, при определяне такъв размер на наказанието, съдът отчете завишената
степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика
на този вид престъпления понастоящем в страната, както и високата степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, който, отделно от присъдите
водещи до квалифициране на извършеното като такова в условията на опасен
рецидив, е осъждан десет пъти за престъпления от общ характер. Затова съдът
намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание.
След като по горните
съображения съдът определи на подс.А. наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК,
съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното
наказание с една трета, т.е., с осем месеца, и му наложи наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ
НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ ИВАНОВ НАКАЗАНИЕ.
С оглед предходните осъждания
на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, спрямо
него са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане.
Затова, и тъй като същият е рецидивист по смисъла на параграф 3, ал.1, т.1 и
т.2 от ДР на ЗИНЗС, на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът
постанови наложеното му наказание да бъде изтърпяно в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал.З от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати направените
разноски по делото в размер на 50 лв. в приход на ДБ, по сметката на ОД-МВР-Ямбол.