Р
Е Ш Е
Н И Е
№
…………../………………2023г.,
гр .Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ
ТАНЯ ДИМИТРОВА
и с участието
на прокурора от ВОП СИЛВИЯН ИВАНОВ, при секретаря КАМЕЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдията
Т. ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 306/2023 г. по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по постъпила касационна жалба от „П.к. “ ООД, подадена чрез адв. И.Г., против
Решение № 46 от 10.01.2023 г., постановено по АНД №
20223110202592 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000055/04.02.2022 г. на
Началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ – Варна /РД АА/, с което на касатора е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лв., на
основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, във
връзка с чл. 18, ал. 1, т. 10 от същата наредба.
С
жалбата се настоява, че районният съд неправилно е възприел фактите, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не са
обсъдени всички възражения на санкционираното лице в това число и възраженията
за териториална некомпетентност на РД АА и нейните служители да съставят актове
за установяване на административни нарушения и да издават наказателни
постановления срещу дружество, чието седалище и адрес на управление се намират
на територията на гр. Бургас. Като неправилен се оспорва изводът на съда, че
декларацията за съответствие на конкретно посочените уреди (газоанализатор) в
пункта за технически прегледи на автомобилите и свидетелството за последваща
проверка на същите уреди са идентични документи, тъй като това води до
разширително тълкуване на правната норма, а волята на законодателя не е такава.
Твърди се, че приложимата правна уредба
не изисква от лицето, което притежава разрешение за извършване на технически
прегледи, да уведомява РД АА за всеки последващ периодичен преглед на уредите,
с които работи в пункта. Такова задължение е закрепено в разпоредбата на ал. 10
от чл. 9 (ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.07.2021 г.) на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г./, но то е вменено императивно на лицата, извършващи първоначален
или последващ контрол на средствата за измерване по чл. 9, ал. 2 и 3 съгласно
Закона за измерванията. Посочва се, че
такова задължение за уведомяване на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, би възникнало за лицето, извършващо
технически прегледи за техническата изправност на ППС, ако настъпи промяна или
бъде подменен с друг някой от уредите и/или приборите, изчерпателно посочени в
ал.1 на чл. 9 от Наредбата, какъвто разглежданият случай не е. На основание
изложеното се настоява решението на ВРС да се отмени ведно с оспореното НП.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, в писмен отговор на касационната жалба, поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че промяна в
обстоятелствата по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
представлява и преиздаването на документ по чл. 18, ал. 1 от същата Наредба
поради изтичане на срока му на годност по аргумент от чл. 24, ал. 6. Според
ответника събраните в съдебното производство доказателства категорично сочат на
осъществен състав на описаното в НП административно нарушение. Оспорват се като
неправилни и неотносими към спора изложените в касационната жалба доводи, относно
приложението на чл. 9, ал. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. като се сочи, че
тази разпоредба касае единствено извършването на последващи проверки на
газоанализатори, въведени в действие преди 30.10.2016 г., какъвто разглежданият
казус не е. Оспорва се и възражението, че от анализа на изчерпателно посочените
в чл. 18, т.10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. уреди и съоръжения, както и
документите, доказващи тяхното съответствие, не следва извод за наличие на
изрично задължение на лицата по чл. 16, каквото е санкционираното търговско
дружество, да представят документи, удостоверяващи периодичната валидизация на
измервателните уреди, използвани в пункта за провеждане на техническите
прегледи на автомобилите. Искането е да
се остави в сила решението на ВРС, като се претендират разноски. Възразява се
за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Наличието на всички положителни процесуални
предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за нейната
допустимост.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите,
изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на
съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и
предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „П.к. " ООД,
представлявано от А.Ж.Ж., против НП №23-0000055 от 04.02.2022 г. на Директора
на РД АА - Варна, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция"
в размер на 1000 лв. на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. първо ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Въззивния
съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На
19.10.2021 г. в РД АА гр. Варна „П.к. " ООД, притежаващо Разрешение №
1670/20.03.2018 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, с валидност до 20.03.2023 г., е подадено
заявление, във връзка с което от контролни органи на РД АА – Варна е извършена
комплексна проверка на дейността на дружеството, осъществявана в пункт за
технически прегледи, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № ***. При
проверката е установено, че проверяваното дружество не е уведомило писмено
изпълнителния директор на ИА АА чрез ръководителя на ОО АА-Варна в 7-дневен
срок, започващ от 12.10.2021 г., за промяна на обстоятелствата, удостоверени с
документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г., тъй като било издадено Свидетелство за проверка № ДД21/168
от 11.10.2021 г. на газоанализатор на отработени газове от МПС „GASBOX AUTOPOWER” c идентификационен номер
GGBGT0011751-CE M16 0122/DE-07-M1010-PTB002.
Проверяващите
квалифицирали описаното като нарушение на чл. 24, ал. 1 във вр. с чл.18, ал.1,
т.10 от Наредба №№1-32 от 16.12.2011 г., за което на 22.12.2021 г. срещу „П.к. " ООД е съставен АУАН, Серия А-2021 №
295933 и е издадено обжалваното пред районния съд НП.
Въззивният
съд е обосновал извод, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е
безспорна между страните и се установява от събраните по делото доказателства.
Същите налагат извод за осъществен състав на посоченото в НП нарушение на чл.
24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., като
правилно е посочена и кореспондиращата с нея санкционна норма - чл. 178а, ал.
4, т. 1, пр. 1 ЗДвП. Прието е, че не са допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП като
незаконосъобразно – АУАН и НП са издадените в предвидените в ЗАНН срокове, от
компетентни лица и при спазване на критериите за форма и съдържание съгласно
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и че правилно е приложен материалният закон.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП.
Настоящият
състав на Административен съд – Варна намира, че доводите на касатора за липса
на териториална компетентност на органите на РД АА – Варна да съставя АУАН и да
издава НП срещу дружества, чиито седалища и адреси на регистрация не са на
територията на област Варна са въведени за първи път едва с касационната жалба.
Освен че тези доводи са въведени за първи път едва с касационната жалба, следва
да се има предвид, че релевантният факт е местоизвършването на нарушението, а в
случая става въпрос за пункт за технически прегледи в град Варна, още повече,
че изискването е за писмено уведомяване на изпълнителния директор на ИА АА чрез
ръководителя на съответното регионално звено на ИА АА, а и наказаното дружество
е подало въпросното уведомление с № 42-03-10-2036/10.11.2021 г. именно до
регионалното звено в гр. Варна.
Неоснователно
е и възражение за липса на задължение за касатора да подаване на информация за
въпросния уред. Съгласно чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 16 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. именно лицето, което извършва прегледите на ППС е адресат на
задължението при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1,
т. 4, 6 – 10, писмено да уведоми изпълнителния директор на ИА АА чрез
ръководителя на съответното регионално звено на ИА АА.
Правилно
в обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, се установява, че санкционираното дружество е нарушило
нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС,
съгласно която при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по
чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на ИА АА чрез ръководителя на
съответното регионално звено на ИА АА в 7-дневен срок от извършването на
промяната или от узнаването ѝ, като приложи документите, които я
удостоверяват. За промяна в обстоятелствата по ал. 1 се счита и преиздаването
на документ по чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., поради изтичане
на неговия срок на валидност – аргумент от ал. 6 на същата правна норма. От
Свидетелство за проверка № ДД 21/168 е видно, че последващата проверка на
газоанализатор на отработени газове от МПС „GASBOX AUTOPOWER” c
идентификационен номер GGBGT0011751-CE M16 0122/DE-07-M1010-PTB002, е извършена
на 11.10.2021 г., от което следва извод, че от следващата дата – 12.10.2021 г.,
започва да тече 7-дневния срок за уведомяване на изпълнителния директор на ИА АА,
както правилно е посочено в НП. Срокът изтича в края на 19.10.2021 г. (вторник
– работен ден). Правилен е изводът на съда, че това задължение не е изпълнено от
наказаното дружество в предписания в разпоредбата 7-дневен срок.
Независимо от
изложеното, решение на ВРС е неправилно.
Разпоредбата
на чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. първо ЗДвП предвижда налагане на имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на лице, получило разрешение по реда на
чл. 148, ал. 2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността
по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи.
От
доказателствата, събраните в хода на проведеното АНП, се установява, че „П.к. " ООД е изпълнил това свое задължение,
макар и със закъснение. Няма спор, че на 10.11.2021 г. дружеството е подало
заявление за промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18, ал.
1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Както и в самото НП е посочено, проверката,
във връзка с която е установено нарушението и е образувано
административнонаказателното производство, е проведена след подаване на
заявлението от страна на задълженото лице, а не е инициирана служебно от
длъжностните лица при РД АА – Варна. Горното мотивира настоящия състав на
касационната инстанция да приеме, че санкционираното дружество е извършило
нарушението не поради напълно негативно отношение към установения в страната
правов ред и нежелание да се съобразява с него, което квалифицира нарушението
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН в актуалната към момента на
извършването му редакция, вр. чл. 9, ал. 2 НК. Фактът на подаване на
изискуемото уведомление, макар и със закъснение (което закъснение е по-малко от
месец) представлява смекчаващо обстоятелство, обуславящо по-ниската степен на
обществена опасност на процесното деяние в сравнение с останалите нарушения от
същия вид, когато задълженото лице изобщо не е изпълнило задължението си за
уведомяване на контролния орган, при настъпване на обстоятелствата по чл. 24,
ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
Съдът
съобрази, че към момента на извършване на нарушението – 19.10.2021 г., все още
не е приет текстът на чл. 189з ЗДвП /ДВ, бр. 109/22.12.2020 г. в сила от
23.12.2021 г./, според който за нарушенията по този закон /ЗДвП/ не се прилагат
чл. 28 и 58г ЗАНН. По аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗАНН следва да се приеме, че в
случая следва да се приложи по-благоприятния за лицето закон, неограничаващ
възможността за квалифициране на случая като маловажен.
Въззивният съд е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 ЗАНН, като отмени НП и предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение от същия вид ще му бъде наложена
имуществена санкция. Като не е направил това, а е постановил решение, с което е
потвърдил обжалваното НП, Районен съд – Варна неправилно е приложил материалния
закон, което е основание по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на въззивното решение.
Касационната
инстанция следва да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени процесното НП и приложи чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН.
При
този изход на спора и предвид нормата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН своевременно
заявената претенция от наказаното дружество за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции се явява основателна. Възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от
същата наредба, т.е. в случая е в размер на 400 лева. Предвид представените от касатора
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение – два договора за
правна защита и съдействие (от 04.03.2022 г. и от 17.01.2023г.), с отбелязване,
че сумите по тях са внесени, следва да се уважи искането за присъждане на
разноски в общия посочен размер съгласно списъка с разноските по чл. 80 ГПК –
700 лв., от които за въззивна инстанция 300 лв., а за касационна – 400 лв.,
което е под установения в посочената наредба минимум.
На
основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 46 от 10.01.2023 г. по АНД № 20223110202592/2022 г. на Районен съд –
Варна.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 23-0000055 от 04.02.2022 г., издадено от Директора
на РД „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „П.к. “ ООД, ЕИК ***, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., на основание чл. 178а, ал.
4, т. 1, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1, т.
10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „П.к.
“ ООД, ЕИК ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „П.к. “ ООД, ЕИК ***, сумата
в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.