Решение по дело №1513/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 690
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20195640101513
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  690 / 04.11.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На седми октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1513 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

Предявени са от С.И.И. с ЕГН ********** ***; против „Виком“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Конуш, общ. Хасково; представлявано от управителя В.Ю.Е.; обективно съединени искове с правни основания чл.128 т.2, чл.221 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество през периода м.09.2008 г. – м.10.2018 г., като заемал длъжността „машинен оператор, металообработващи машини“, с място на работа – производствена база в с. Конуш, общ. Хасково. Със заповед № 1007/01.11.2018 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 01.11.2018 г., било прекратено трудовото му правоотношение. Заповедта била получена от ищеца на същата дата, като в нея не било посочено, че му се дължи обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ – 1 брутно трудово възнаграждение, неизплатените му заплати и неизползвания отпуск. Като работник при ответника, ищецът не бил получил трудовите си възнаграждения за месеците септември и октомври 2018 г.; както и брутно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие от работодателя на основание чл.221 ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не му изплатил и обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за 2018 г. Ищецът отправил искане към работодателя, на основание чл.128 т.3 от КТ, да му бъде издадено извлечение от ведомостите за заплати за неизплатените трудови възнаграждения и обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ, но това му било отказано. Въпреки положения от ищеца труд, според трудовия договор, работодателят не му изплатил гореописаните суми, предвид на което за него налице бил правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на общо 2 293,69 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение от по 613,43 лв. за месеците септември и октомври 2018 г.; както и брутно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие от работодателя на основание чл.221 ал.1 от КТ – в размер на 613,43 лева; както и сумата от 453,40 лева - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник - адвокат, като поддържа исковете си изцяло и иска уважаването им, като по делото се постанови неприсъствено решение.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, а в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.

Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в настоящия процес, съдът намира че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:

Ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не изпрати свой представител в първото и единствено открито съдебно заседание по делото, нито изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си, направи искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са положителните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Налице са и общите законово установени предпоставки за постановяване на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно -  на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, в т.ч. и предвид изготвената и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявеният иск и ищцовата претенция за присъждане на деловодни разноски - се уважат изцяло, без решението да се мотивира по същество.

               Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по предявените обективно съединени искове в общ размер от 150 лв. /3 х 50 лв./ - чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.1 от ГПК, както и сумата от 150 лв., изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран така и на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „Виком“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Конуш, общ. Хасково, представлявано от управителя В.Ю.Е.; ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И. с ЕГН ********** ***; въз основа на сключения помежду им трудов договор, прекратен със заповед № 1007/01.11.2018 г. на управителя на ответното дружество -общо 2 293,69 лева, включващи брутните суми, както следва: дължимо трудово възнаграждение от по 613,43 лв. за месеците септември и октомври 2018 г.; както и брутно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие от работодателя на основание чл.221 ал.1 от КТ – в размер на 613,43 лева; както и сумата от 453,40 лева - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.; ведно със законната лихва върху всяка от главниците поотделно от датата на предявяване на исковете 10.06.2019 г. до окончателното изплащане; както и 450 лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Виком“ ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по предявените обективно съединени искове в общ размер от 150 лева, както и сумата от 150 лева, изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещото лице; както и държавна такса от още 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането на посочените суми.

Решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.

ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете

Вярнос оригинала!

Секретар:М.Б.