Р Е Ш Е Н И Е
Номер 88 14.07.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На единадесети юли
2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 113 по
описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 107, ал. 2 от
ЗАвПр.
Образувано е по жалба на М.К.А. с ЕГН: **********, постоянен адрес ***,
действащ чрез пълномощника си а.. Н. Ф. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка ЗППАМ
№ РД-14-1990 от 05.06.2023 г. на
Директора на РД „АА” град Русе, с която е наложена принудителна административна
мярка - временно спиране от движение на МПС Фолксваген Каравел от категория М1
с рег. № 131 67 АМ, собственост на А.,
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 брой табела с регистрационен номер 131 67 АМ и отнемане на
свидетелството за регистрация № *********, издадено в Р.България, на основание
чл. 106а, ал.1, т.1, б. „а“ и ал.2, т.1 във вр. с чл. 106а, ал.7 от Закона за
автомобилните превози и временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС № *********, издадено на 19.12.2019г. МВР Търговище на А., до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година, на основание чл.
106а, ал.1, т.4 ,б.“6“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози. Счита така
постановената заповед за незаконосъобразна и неправилна по следните
съображения: За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на
пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на
ограничителни мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвП. Легалната дефиниция на
понятието „ обществен превоз“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗАвП и представлява
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага,
който се извършва с МПС. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се
извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена
сметка“ по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗАвП, който представлява превоз на
пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със
собствени или наети без водач ППС, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него. Счита, че това е спорния момент - дали между водача на
автомобила и пътниците е договорено заплащане на цената на превоза. Трайно в
съдебната практика е прието, че основната предпоставка, по която се различават
двата вида превоз е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без
заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е за собствена
сметка. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвПр за извършване
на обществен превоз на пътници административния орган, е длъжен да докаже, че
е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата -
превоз. В настоящия случай счита, че няма заплащане или уговорка за заплащане
на превоза. При това положение заповедта се явява материалноправно
незаконосъобразна и необоснована, поради липса на посоченото в нея фактическо
основание, а именно извършване на обществен превозна пътници с процесния
автомобил срещу заплащане. При издаване на заповедта не са спазени разпоредбите на процесуалния
закон на осн. чл. 59, ал.2 от АПК. Мярката
„временно спиране от движение на МПС“ е
въведена в диспозицията на чл. 106а, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗАвтП, а мярката
„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач“ - в
диспозицията на чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтП, като законодателят ги
характеризира като мерки с преустановителен характер. Нормативно срокът на
двете мерки е предвиден до отстраняване на нарушението. Фактически със
свалянето на регистрационната табела и отнемането на СРМПС и СУМПС на водача
при съставянето на АУАН се постига преустановителния характер на мерките с
конкретното МПС. Срокът на мерките е обаче до отстраняване на нарушението. ЗАвП
изисква лицензионен режим за извършване на обществен превоз на пътници.
Следователно отстраняването на нарушението по смисъла на ЗАвтП би трябвало да
означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача и включване
на процесното МПС в списъка към лиценза, което в случая е практически
невъзможно за физическо лице, което е водач и собственик на МПС, спрямо когото
е наложена ПАМ дотолкова, доколкото лиценз на Общността за извършване на
международни превози могат да притежават само едноличните търговци и търговски
дружества. Това именно налага определянето на конкретен по размер срок на
ПАМ с излагане на съответни мотиви, защото в противен случай е налице пряко
нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи поради липса на ефикасно вътрешно правно средство за защита на правото
на жалбоподателя. Органът на практика
определя максимален срок на мярката 12 месеца без мотиви. В случая в заповедта
е записано че превозът извършван от водача А. не е еднократен и са извършвани
срещу заплащане за икономическа облага, за да се приложи най-дългия срок
предвиден в закона, което обаче не е подкрепено с доказателства по делото, / За
първи път на водача на МПС се съставя АУАН и се прилага ПАМ/, което е липса
на мотиви за прилагането на най дългия срок - 12 месеца, което е нарушение на
чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 107, ал.1 от ЗАвтП и нарушение на
материалния закон. Обстоятелството, че продължителността и на двете мерки се
свеждат до максималния срок от 12 месеца сочи и за нарушение на принципа на
съразмерност и по- конкретно на разпоредбата на чл. 6, ал.2 от АПК, която
предвижда, че административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по- голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава. В с.з. поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата – на Директора на РД „АА” град Русе, редовно призован, не се явява. В писмено становище моли съда да я отхвърли жалбата като
неоснователна. Не претендира разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Със
Заповед № РД-01-553/23.11.2021
г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ е определил съответните лица, които да
издават заповеди за налагане на ПАМ като процесната.
В издадения
акт е прието, че на 04.06.2023 г. при извършване на проверка за спазване на
разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по
пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове и
извършване на проверки за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с цел превантивно осигуряване
на безопасността на пътуващите Г. Г. Д.
- инспектор в Отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Русе, след оказано съдействие па органите на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ - Русе е установил, че на дата 04.06.2023 г. М.К.А.
извършва международен превоз на 5 броя пътници срещу заплащане с маршрут на
движение Германия- България , с лек автомобил марка Фолксваген Каравелот
категория М1, с рег.№ ......, регистриран в Р. България на дата 13.02.2003 г.,
собственост на А.. При снето писмено
обяснение на едно от пътуващите лица Б. М. М. от служител на гранична полиция
инспектор М. Д. на дата 04.06.2023 г. е видно, че Б. М. ще заплати сумата от 50
евро на водача при пристигането си в България. От направена справка в
информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се
установи, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за
моторно превозно средство с рег. № 13167АМ да има издадено заверено копие към
лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни
средства към лиценз, издаден от МТС. Поради това е прието, че е налице
основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.
1, точка 1, буква „а“ и точка 4, буква „б“ от Закона за автомобилните превози. Наложено
е следното:
По чл. 106а,
ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за
автомобил превози - временно спиране от движение на моторно превозно средство
лек България марка Фолксваген Каравел от категория М1, с рег.№
13167АМ,регистриран в Р. България на дата 13.02.2003г., собственост М.К.А. до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца,
отнемане чрез сваляне на и отнемане па 1 /един/ брой табела с регистрационен
номер № 13167АМ и свидетелство за регистрация № *********, издадено в
Р.България.
По чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, точка 3 от Закона за автомобилните превози - отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* издадено на19.12.2019 г. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Към доказателствата по делото
са приобщени АУАН № 332586 от 04.06.2023 г.
съставен на жалбоподателя за нарушение по чл.6, ал.1 ЗАпвП, СРМПС част II № *********, СУМПС № *********
на жалбоподателя. Справки от информационната система на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ за
МПС по VIN.
Писмено обяснение и Фиш серия GА АКТ № 1004656/
25.05.2023г .
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени
доказателствени средства и материалите по адм.д.
С
оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от представител на надлежен правен субект по см. на
чл.147, ал.1 от АПК. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което
обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване.
Заповедта е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока
по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
Според чл. 107, ал. 1 от
ЗАвПр, принудителните административни мерки по
чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от
него длъжностни лица. Разпоредбите на чл. 20а, т. 1, б.
"а" и т. 4 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
предвиждат, че Регионалните дирекции "Автомобилна администрация"
осъществяват контролните функции на агенцията на територията на областите,
включени в състава на дирекцията, предвидени в ЗАвПр и прилагат принудителни
административни мерки в случаите, предвидени в ЗАвПр, ЗДвП и ЗУО, при изрично
овластяване за това. С т. I, подт. 4 от заповед № РД-01-553/23.11.2021 г.
изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" е
упълномощил и директорите на РД "Автомобилна администрация" да
прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвПр.
Както се приема и в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. по д. № ТР-4/2002 г., ОС на ВАС, в случаите, когато законът употребява
думите "упълномощени" или "упълномощава", всъщност се има
предвид "оправомощава" или "делегира", доколкото
упълномощаването е частноправен институт, който не съществува в
административното право. Следователно обжалваният административен акт е издаден
от материално и териториално компетентен орган, при предвидена в закона
възможност за делегиране на правомощия и в рамките на така делегираната му компетентност.
Оспореният акт е в изискуемата
писмена форма като същият съдържа правните и фактическите основания за
издаването му – чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК.
Съдът не констатира в
производството по неговото издаване да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в
административното производство.
Основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на
материалния закон.
Спорът в процеса е
концентриран около това дали процесният превоз има характеристиките на
обществен.
Превозът на пътници по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвПр е
дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага. По този същностен белег той се отличава от понятието "превоз на
пътници за собствена сметка" по § 1, т. 4, б.
"б" от ДР на ЗАвПр,
представляващ превоз на пътници "без заплащане с нетърговска или
нестопанска цел". Заплащането на самата услуга по превоз следва да се
разграничава от заплащането от страна на пътниците само на част от разходите за
горивото и/или пътните такси, характерно за т. нар. споделено пътуване. Тези
разходи съставляват само един от компонентите, формиращи цената на услугата по
превоз, но двете не са еквивалентни (в този смисъл вж. константната практика на
ВАС - решение № 2234 от 27.02.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., решение № 70 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6864/2014 г., VII о., решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6724/2014 г., VII о. и др.).
Като
приложими материални разпоредби, явяващи се основание за прилагане на двете
мерки по заповедта, органът е посочил чл.
106а, ал. 1, съответно т. 1 б. „а“ и т.
4 б. „б“ от Закона за автомобилните превози.
Съгласно
първата разпоредба за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка временно спиране от движение до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца, на моторно превозно средство, с
което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността. Съгласно втората разпоредба в същите случаи се
прилага и ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача.
И в двата
случая, за да бъде приложена предвидената принудителна административна мярка
компетентният орган следва да установи, че водачът чрез посоченото МПС извършва
обществен превоз на пътници. Следвало е събраните доказателства да установят,
че извършвания превоз има качеството "обществен". Доказването на този
елемент от състава на материалната норма е следвало да се проведе от органа
пред съда, което му е било указано с определението за насрочване на съдебно
заседание и обявяване на доклад.
Твърди се
превоз, извършвен срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. В случая
компетентният орган е приел, че констатирания превоз е икономическа облага, но
този извод е необоснован. Обясненията на един пътник от пет сочат, че е обещал заплащане,
но не става ясно за какво. Реално предаване на сума не се твърди. Описаното дори
не води и до извод за реално осъществено поделяне на разходите за
гориво между пътуващите лица. Лицето е заявило, че няма пари. Принципно за т.
нар. "споделено пътуване" - граждански договор за взаимопомощ, при
който се поделят транспортни разходи между водача и пътниците. Обстоятелствата
по случая сочат, че дейността на водача по осъществяване на превоза е
инцидентна и не е насочена към формиране на печалба, т. е. тя няма стопански
характер. Следва да се посочи, че стопанския характер на дейността на водача,
обосноваващ извода за наличие на обществен превоз (като една от предпоставките
за прилагане на мярката), не се предполага, а доказването и е в тежест на
ответника, съгласно чл.
35, 36 и чл.
170, ал. 1 от АПК. В
случая, от саморъчното обяснение на един пътуващите в микробуса лица от още
четирима, макар и те да са почти нечетливи и неграмотни, се установява, че
той не е заплатил разходите по
пътуването. Заявил е , че няма пари и
впоследствие ще му даде 50 евро без да
сочи конкретика : „…пари за пътя“. В случая при
издаването на оспорения акт не е установено, че жалбоподателят е
извършвал с посоченото в заповедта МПС превоз на петима пътници с цел
икономическа облага и липсват категорични доказателства за прилагане на ПАМ.
Изявлението , че няма пари, а същевременно е транспортиран до РБългария по никакъв начин не обосновава икономическа изгода за водача, защото липсва на практика гаранция, че същия би
получил сумата т.е. ще бъде обезпечен
финансово за превоза. Разходите са на практика около 400 евро. В тази
връзка съдът няма основание да не кредитира гласните доказателства, защото
съпоставени с писмените си кореспондират. Те обосноват извод, че не само не е платено, а са дадени пари за
транспорт на лицето до гр.Нови пазар.
Предвид
основателността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна
проверка по чл.
168 АПК съдът прие, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което на основание чл.
172, ал. 2 АПК същата
следва да се отмени.
По повод направеното искане и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" следва да заплати на
жалбоподателя разноските по делото в размер на 1010 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.К.А. с ЕГН: **********, постоянен адрес ***,
действащ чрез пълномощника си а.. Н. Ф. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № РД-14-1990 от 05.06.2023 г. на Директора на РД „АА” град Русе, с която е
наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на
МПС Фолксваген Каравел от категория М1 с рег. № …….., собственост на М.К.А. ,
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с
регистрационен номер 131 67 АМ и отнемане на свидетелството за регистрация №
*********, издадено в Р.България, на основание чл. 106а, ал.1, т.1, б. „а“ и
ал.2, т.1 във вр. с чл. 106а, ал.7 от Закона за автомобилните превози както и временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 19.12.2019г. МВР
Търговище на М.К.А., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 1 година, на основание чл. 106а, ал.1, т.4 ,б.“6“
и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", със седалище в гр. София, ул. "Ген. Й. В. Гурко"
№ 5 да заплати
на М.К.А. с ЕГН: **********,
постоянен адрес *** деловодни
разноски в размер на 1010 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: