№ 250
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501307 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна
жалба на А. Б. М. насочена против Решение 260167/12.03.2024 г., постановено по гр.д. №
14831/2019 г. по описа на СГС, с което са отхвърлени предявените от въззивницата искове с
правно основание чл.45 ЗЗД, както следва: 1/ против М. С. Ж., като наследник на починалия
в хода на процеса първоначален ответник И. Г. Ж. за заплащане на сумата от 55 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в периода
05.05.2018 г. - 13.08.2019 г. в резултат от злоупотреба и недобросъвестно упражняване на
процесуални права, като ищца в производството по гр.д. № 12957/2009 г. по описа на СГС,
ГО, I-13 състав и свързаните с него съдебни производства, както и като взискател по изп.д.
№ 711/20215 г. на ЧСИ А. П. с рег. № *** от РКЧСИ, изразяващи се в безпричинно
оклеветяване и опозоряване но ищцата чрез измамливите действия на наследодателката на
ответницата - И. Г. Ж. като нелегитимен ищец и привиден кредитор, вкл. злоупотреба с
излагане на неверни и лъжливи твърдения пред съда за съществуването на дълг по частен
документ, какъвто дълг и документ липсвали по делото, липса на надлежно изпълняемо
право, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба -
13.08.2019 г. до окончателното изплащане; и 2/ против В. А. В. за заплащане на сумата от
55 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от
01.12.2017 г. - 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 13.08.2019 г. до окончателното изплащане, които вреди са
резултат от набеждаването и оклеветяването на ищцата по реда на чл.336, ал.1 ГПК пред
прокуратурата, както и поради факта, че ответникът се явява привиден купувач по
проведена публична продан по изп.д. № 711/2015 г. по описа на ЧСИ А. П. на ½ ид.ч. от ап.
№ 21, находящ се в гр.София, ул.“***“ № 14, извършена в нарушение на чл.444, т.7 ГПК и в
полза на привиден кредитор, вкл. без ответникът да е заплатил дължимите данъци в полза
на държавата.
1
Във въззивната жалба се поддържа и неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и
поради това, че първоинстанционният съд не допуснал искани от въззивницата
доказателства и не уважил нейни доказателствени искания; в противоречие с материалния
закон – чл.45 ЗЗД, както и поради необоснованост. Като се навеждат конкретни доводи за
всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен
акт и неговата цялост и по съществото на спора постанови уважаване на предявените
осъдителни искове, както и на исканията за заплащане на законна лихва върху
претендираната главница.
Поддържа се обжалваното решение да било „поръчков акт“, без собствени правни
изводи, основан на неакуални и недостоверни факти, актове и нередовни документи.
Същото почивало на предходно постановени решения по други дела, по които
съдебните състави допуснали съществени закононарушения и „обслужили“ незаконния
материален интерес на наследодателката на въззиваемата Ж.. Така по неясни причини в
решението липсвала преценка от страна на решаващия съд по отношение чл.358 ГПК, вкл.
бил допуснат идентичен порок на волята и липса на законност, съпътствали делата и
актовете, цитирани в самото решение, с изключение на определението от 14.08.2007 г. по
гр.д. № 3134/2007 г. по описа на СГС.
Твърди се срещу втория ответник /въззиваем/ да е образувано досъдебно производство
от 19.09.2023 г. за криминални деяния - факт, който не бил съобразен от
първоинстанционния съд, довел и до неправилния му извод за липсата на противоправност
на деянията на ответника В.. Неправилно били ценени и ангажираните доказателства за
извършеното от същия ответник сезиране на Прокуратурата с искане за поставяне на
въззивницата под запрещение - деяние, което я опозорило и се явявало осъдително.
На отделно основание се поддържа неправилност на извода на първоинстанционния
съд за отсъствието на предпоставките по чл.229, т.5, във вр. с ал.3 ГПК за спиране на
настоящето производство, които били налице и към момента на висящност на въззивното
такова.
В отговора на въззивната жалба на въззиваемата И. Ж., чрез адв.И. В. - П. от САК
оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното решение.
Идентично е становището и в отговора по въззивната жалба на ответника В., чрез
адв.В. Г. от САК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение,
което се атакува в неговата цялост и прецени доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във
въззивната жалба, както и задължителните указания на т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът - ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от решението на СГС в неговата
цялост.
Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност във връзка с въведените
оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени осъдителни искове с правно основание чл.3 от ГПК,
във вр. с чл.45 ЗЗД от А. Б. М. против М. С. Ж., като наследник на починалия в хода на
процеса първоначален ответник И. Г. Ж. и против В. А. В..
След многократните уточнения на обстоятелствата, на които се основават исковете
2
срещу всеки един от двамата ответници, вкл. след влизане в сила на частично прекратително
определение по отношение на част от заявените претенции срещу тях, както и срещу
посочения като ответник ЧСИ А. П., предмет на производството са останали единствено
срещу посочените ответници, конкретизирани по основание и размер, както следва:
1/ иск по чл.45 ЗЗД срещу отношение ответницата М. Г. Ж., като наследник на
починалата в хода на процеса И. Г. Ж. за сумата от 55 000 лв. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в
периода 05.05.2018 г. - 13.08.2019 г. в резултат от злоупотреба и недобросъвестно
упражняване на процесуални права, като ищца в производството по гр.д. № 12957/2009 г. по
описа на СГС, ГО, I-13 състав и свързаните с него съдебни производства, както и като
взискател по изп.д. № 711/20215 г. на ЧСИ А. П. с рег. № *** от РКЧСИ, изразяващи се в
безпричинно оклеветяване и опозоряване но ищцата чрез измамливите действия на
наследодателката на ответницата - И. Г. Ж. като нелегитимен ищец и привиден кредитор,
вкл. злоупотреба с излагане на неверни и лъжливи твърдения пред съда за съществуването
на дълг по частен документ, какъвто дълг и документ липсвали по делото, липса на
надлежно изпълняемо право.
По отношение на този иск се поддържа ищцата да е претърпяла неимуществени вреди
от действия на наследодателката на ответницата, изразяващи се в злоупотребата с
процесуално право и конкретизирано като - иницииране на съдебното производство по гр. д.
№ 12957/2009 г. по описа на СГС с измамливи действия, защото ищцата Ж. не притежавала
валиден документ, от който да произтича правото на съдене; навеждане на лъжливи
твърдения в исковата си молба по това производство, че частният документ, на който
основава претенцията си - запис на заповед съществува, след като знае, че такъв не
съществува изначално и че между страните не съществува валидно облигационно
правоотношение. Т.к. изобщо нямала процесуално право да предяви такъв иск, а и не била
надлежно материално легитимирана по него, респ. - не притежавала надлежно изпълняемо
право, И. Ж. се явявала и привиден кредитор и нелегитимиран взискател по образуваното
пред ЧСИ А. П..
Гореописаните действия според ищцата сочели на недобросъвестно поведение на
ответницата И. Ж., заместена в хода на процеса от законния й наследник М. Ж., осъществено
в периода 05.05.2018 г. - 13.08.2019 г., в резултат на което претърпяла неимуществени вреди
– емоционални болки и притеснения и безпричинното набедяване и опозоряване от водените
срещу нея съдебни и изпълнителни производства.
2/ иск по чл.45 ЗЗД срещу В. А. В. за сумата от 55 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от 01.12.2017 г.
/издаването на постановление за възлагане/ до 11.07.2019 г., когато било отменено
оклеветяването пред прокуратурата.
Този иск се основава на твърдения ответникът В. да е набедил и оклеветил ищцата
пред прокуратурата по реда на чл. 336 ал. 1 от ГПК - искал е поставянето й под запрещение,
както и на твърдения, че същият се явява привиден купувач по проведена публична продан
по изп.д. №711/2015 г. на ЧСИ А. П. на 1/2 ид.ч. от ап. № 21 /подробно описан/, извършена в
нарушение на чл. 444 т. 7 от ГПК и в полза на привиден кредитор, включително и без
ответникът да е заплатил дължимите данъци в полза на държавата.
Поддържано е ответникът да е закупил неподлежащ на принудително изпълнение
несеквестируем имот, собственост на ищцата, както и че я е набедил пред Прокуратурата на
РБългария, сезирайки я с жалба, в която изложил неверни твърдения относно
дееспособността .
В отговора си по исковата молба ответницата Ж. е оспорила предявения против нея
иск по основание и размер. Не е оспорила фактическите твърдения на ищцата да е
инициирала образуването на исково производство против нея - това по гр.д. № 12957/2009 г.
по описа на СГС, ГО, I-13 състав, приключило с позитивно решение за Ж., както и че въз
3
основа на последното се е снабдила с изпълнителен титул, въз основа на който е образувано
и изп.д. № 711/2015 г. по описа на ЧСИ А. П.. Оспорила е обаче твърденията да е действала
недобросъвестно по посочените исково и изпълнително производства и е поддържала да е
упражнила предоставените й от закона права добросъвестно и единствено в защита на
своите права и законни интереси.
В отговора си по исковата молба ответникът В. В. също е оспорил предявения против
него иск по основание и по размер.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищцата да е участвал в обявената по изп.д.
711/2015 г. по описа на ЧСИ П. публична продан на имот, представляващ ½ ид.ч. от
апартамент, находящ се в гр.София, подробно описан, и да е обявен за купувач на същия,
вкл. да е въведен във владение през м.02.2019 г. Оспорил е твърденията да е действал
недобросъвестно и да е привиден купувач на възложения му след проведената публична
продан имот. Оспорва твърденията закупения имот въз основа на публичната продан да е
несеквестируем, вкл. и с аргумент, че А. М. сама се разпоредила с него, като го дарила след
наложените върху него възбрани.
Поддържа от своя страна през лятото на 2017 г. в качеството си на стажант-адвокат
при адвокат В. Г. от САК, да се е запознал с воденото срещу А. М. изп.д. № 711/2015 г. описа
на ЧСИ А. П. по поръчка на клиент на адв.Г. - М. М., бивш съпруг на ищцата. От изп.дело
установил, че М. е била осъдена на три инстанции с влязло в сила решение да заплати на И.
Ж. сумата от 130 100 евро.
Поддържа и че се е запознал с ищцата през лятото на 2017 г., когато тя посетила
кантората на адвокат Г. в нездрав психически вид, говорила неразбираеми неща за
конспирация срещу нея със замесени магистрати, които целели да я изкарат длъжник.
През месец ноември същата година В. решил да участва на публична продан по
посоченото по-горе изпълнително производство за 1/2 идеална част от недвижимия имот -
апартамент, собственост на М., и като единствен участник спечелил проданта. От този
момент ищцата започнала да осъществява психически тормоз върху личността му, като през
месец декември 2017 г. тя се свързала с него по телефона и го заплашила с наказателно
производство, а впоследствие получил писмо с идентични изявления. На проведения през
м.02.2019 г. въвод във владение във възложения му по публичната продан имот ищцата, в
присъствието на двама полицаи, му заявила, че е лъжесобственик и участва в престъпна
схема – измама, след което го ударила по главата, обидила го и избягала.
Освен това след като се вписал като адвокат В. установил, че А. М. депозира стотици
жалби, молби, заявления и други подобни документи пред съдилищата в гр. София с
идентични твърдения за конспирация между българския съд и нейния кредитор.
Оспорва твърдения да е набедил ищцата в извършването на престъпление пред
прокуратурата и поддържа действията му са се изчерпват в сезиране на компетентните
органи, че вероятно /а не със сигурност/ А. М. страда от някакво психично разстройство,
като поискал да й бъде назначена медицинска експертиза.
След самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства в изпълнение
задълженията на въззивния съд като инстанция по същество и при изричните оплаквания
във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, поради
необсъждане и превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата
и възраженията, които страните своевременно са заявили, решаващият въззивен състав
съобрази следното:
По отношение предявения иск против М. С. Ж..
Независимо от оплакванията във въззивната жалба в горната насока страните по
делото не са спорили по релевантните за предмета на спора факти, установими и от анализа
на ангажираните писмени доказателства, а именно:
4
Преди инициирането на настоящия правен спор между въззивницата и
наследодателката на първата въззиваема И. Ж. са се развили две съдебни производства -
това по гр.д. № 9393/2007 г. по описа на СРС, 54-и състав и това по гр.д. № 12957/2009 г. на
СГС, ГО, I-13 състав.
Първото производство е било инициирано от И. Ж. против А. М. и по него с
Определение от 09.05.2007 г. на СРС ответницата е била осъдена на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД, във
вр. с чл.534 - чл.538 ТЗ да заплати на ищцата сумата от 130 100 евро, като дължима по запис
на заповед, издадена на 27.02.2007 г. С определение от 14.08.2007 г., постановено по гр.д.
№3134/2007 г., по описа на СГС, I ГО в производство по чл.244 ГПК /отм/ определението на
първоинстанционния съд е било отменено с аргумент, че вземането по ценната книга не е
било изискуемо, т.к. в последната не е посочено, че платима на определена дата /на падеж/,
поради което и следвало, че е платима на предявяване.
Второто производство - това по гр.д. № 12957/2009 г., е приключило пред
първоинстанционния съд - СГС, с постановяването на Решение № 746/24.02.2010 г., с което
въззивницата А. М. е била осъдена да заплати на И. Ж. на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с
чл. 534-538 от ТЗ сумата от 130 100 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати мораторна лихва върху главницата за периода от
12.04.2007 г. до 24.09.2007 г. в размер на 8291,64 евро, вкл. сторените по делото разноски в
размер на 12 099 лв. От съдържанието на решението /вкл. мотиви и диспозитив/ е
установимо присъденото вземане да се основава на запис на заповед, издаден на 27.02.2007
г.
Решението на СГС е било обжалвано от А. М. пред САС, като е било потвърдено с
Решение № 525/19.03.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 4012/2011 г., по описа на САС. Видно
е от преписа от същото решение, находящ се на л. 652-656 от първоинстанционното дело, че
въз основа на него на 24.09.2014 г. е издаден изпълнителен лист в полза на И. Ж. за сумата
от 130 100 евро.
Срещу въззивното решение е била подадена касационна жалба, по която е било
образувано гр.д. № 3186/2013 г. на ВКС, II т.о. С постановеното по него Определение№
484/25.07.2014 г. решението на АС София в частта, с която е потвърдено решението по гр.д.
№ 12957/2009 г. на СГС, с която А. М. е осъдена да заплати на И. Ж. сумата от 130 100 евро
по предявен иск с правно основание чл. 538 ТЗ, не е допуснато до касационно обжалване,
респ. - влязло е в сила на датата, на която е постановено определението на касационната
инстанция.
Решението на САС е допуснато до касация единствено в частта му по предявения иск
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е оставено в сила с Решение № 24/12.05.2016 г., постановено по
гр.д. № 3135/2013 г. на ВКС, ТК, II ТО.
Последното налага първоинстанционното решение да е влязло в сила и в тази му част
на 12.05.2016 г.
Установимо е от ангажираните писмени доказателства ответницата по обсъденото
дело А. М. да е инициирала и производство по отмяна на постановеното по гр.д. №
12957/2009 г. влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 ГПК.
По молбата й е било образувано т.д. № 2043/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., а с
Решение № 250/11.02.2019 г. същата е оставена без уважение.
Издаденият въз основа на съдебното решение на САС по в.гр.д.№ 4012/2011 г.
изпълнителен лист е бил представен от И. Ж. на 26.06.2015 г. пред ЧСИ А. П., наред с молба
за образуване на изп.дело за принудително събиране на присъдената сума от 130 100 евро,
ведно със законната лихва от 24.09.2007 г. до окончателното изплащане. Наред с тях е бил
представен и изпълнителен лист от 11.06.2014 г. за сумата от 240 лв. разноски в
5
производството по отмяна.
Въз основа на тях ЧСИ П. е образувал изп. дело № 711/2015 г. По същото за
удовлетворяване на вземането е проведена публична продан на недвижими имоти,
собственост на длъжницата А. М., сред които и 1/2 ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в
сграда в гр. София, подробно индивидуализиран, възложен с постановление за възлагане от
01.12.2017 г. на въззиваемия В. А. В. за сумата то 115 300 лв.
При липсата на спор относно гореизложените факти спорът между страните има
правен характер, като разрешаването му изисква отговор на релевантния въпрос дали тези
факти установяват наличието на елементите от фактическия състав на деликта по смисъла
на чл.3 ГПК, във вр. с чл.45 ЗЗД, предвид че ищцата-въззивник поддържа праводателката на
М. Ж. - И. Ж., да е злоупотребила с правото си на иск, предявявайки такъв по гр.д. №
12957/2009 г., както и че в резултат на развилото се исково производство е осъдила
въззивницата без да е имала правно основание за това, а в последствие и е провела
незаконосъобразно принудително изпълнение, като привиден кредитор, причинявайки й с
тези си действия неимуществените вреди, чието репариране претендира.
По отношение на единствено спорния факт дали въззивницата е претърпяла
неимуществени вреди от водените срещу нея съдебно и изпълнително дело от И. Ж., пред
първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Г. Т. е заявил, че А. М. понесла емоционални
страдания и притеснения от проведените срещу нея съдебни и изпълнително производства,
в резултат на които било разпродадено имуществото й, въпреки че тя няма никакъв дълг
към И. Ж..
Въззивната инстанция в решаващия състав изцяло споделя крайният извод на
първоинстанционния съд отговорът на така поставения правен въпрос да е отрицателен, като
споделя и се присъединява и към изложените мотиви в подкрепа на този извод. За избягване
на излишното им приповтаряне препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба излага и следното:
По въпроса относно отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск, каквато
се претендира в случая да е налице от страна на ответницата-въззиваема, е налице
последователна практика на касационната инстанция, която се споделя от настоящата
инстанция и с която първоинстанционния съд изцяло се е съобразил /Решение № 189 от
20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 610 от 24.07.2019
г. на ВКС по гр. д. № 847/2019 г., III г. о., ГК и др./.
Според нея злоупотребата с право е налице тогава, когато правото се упражнява
недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица, вкл. и в
противоречие с интересите на обществото /добрите нрави/.
При този иск, деликтен по своя характер, в тежест на ищеца е да установи в условието
на пълно и главно доказване осъществяването на деяние от страна на ответника, неговата
противоправност /недобросъвестност/, както и настъпилата вреда от противоправното
поведение, като вината на дееца се предполага до доказване на противното. Приема се, че
при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът следва да
определи нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице по
реда на чл. 162 ГПК.
Според решаващият състав установените фактите по делото изключват извод за
кумулативното наличие на горепосочените елементи от сложния фактически състав на
деликтен състав по чл.3 ГПК, във вр. с чл.45 ЗЗД.
Противно на поддържаното от въззивницата, по делото не е налице нито едно
доказателства /ангажирани са единствено писмени такива/, което да сочи на
недобросъвестно потърсена защита на субективни права от страна на праводателката на
въззиваемата Ж. по двете развили се между нея и А. М. съдебни производства - това по гр.д.
№ 9393/2007 г. по описа на СРС, 54-и състав и това по гр.д. № 12957/2009 г. на СГС, ГО, I-13
6
състав.
Напротив - анализът на обсъдените такива еднозначно предпоставят, че И. Ж. е
инициирала същите в търсене на защита на своите субективни материална права, като
поемател на издаден от въззивницата запис на заповед. Сочат и че търсената защита е била
адекватна и основателна, защото предявеният от нея осъдителен иск за присъждане на
произтичащото от менителничния ефект вземане е бил уважен изцяло от
първоинстанционния съд, чието решение е потвърдено при осъществената му инстанционна
проверка както от въззивната, така и от касационната инстанции. Нещо повече -
въззивницата се е ползвала и от извънредния способ за отмяна на това решение по реда на
чл.303 ГПК, като молба й е била оставена без уважение.
При тази безсъмнени факти какъвто и да е извод за злоупотреба с права от страна на
И. Ж. е изключен, т.к. очевидно инициирайки съдебните производства същата е действаща
със съзнанието, че защитава свое накърнено субективно материално право, чието
съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение.
Несъстоятелен в тази връзка е доводът на въззивницата за нередовност на
менителничния ефект, установена с влязлото в сила определение от 14.08.2007 г. на СГС по
гр.д. № 3134/2007 г.
На първо място същото не е укрито, а е налично по делото, поради което и обсъдено
наред с всички останали писмени доказателства както от първоинстанционния съд, така и от
настоящата инстанция.
На самостоятелно основание същото не установява твърдяната от въззивницата
нередовност на Записа на заповед, на който е основано вземането на Ж., доколкото изобщо
не се съдържа извод за нередовност на документа, поради липса на задължителен реквизит –
падеж, както и на каквото и да било друго основание. В мотивите на определението падежът
е квалифициран като такъв „на предявяване“, поради липса на изрично посочен такъв, с
оглед на което и поради констатирана липса на предявяване, съдът е приел че не е настъпила
изискуемостта на вземането към момента на постановяване на определението. Същото не
съдържа констатации менителничния документ е нередовен от външна страна, нито
недействителен, както се поддържа от А. М..
В обобщение на изложеното въззивната инстанция приема, че ищцата-въззивница не е
провела успешно доказване на наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на
предявения иск, а именно - противоправно деяние от страна на ответника Ж., изразяващо се
в злоупотреба с право на иск и свързаните с него недобросъвестно водене на процеса и на
последвалите го исково и изпълнително производство, както и настъпилата вреда от това
поведение.
Приема за уместно да посочи изрично и че настоящето производство е за обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на злоупотреба с право от
страна на въззиваемата, а не за ревизия на вече приключилото с влязло в сила решение
съдебно производство по гр.д. № 12957/2009 г. на СГС, ГО, I-13 състав, към каквато се
домогва въззивницата.
Затова и трябва да се акцентира, че наличието на последното обуславя наличие на
установената от чл.299, ал.1 ГПК забрана за пререшаване на вече разрешения с влязъл в сила
съдебен акт правен спор, а от там и преклудиране на онези факти и произтичащите от тях
права, осъществени преди постановяване на решението, независимо дали те са били
релевирани от ответника в съдебното производство или не.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че влязлото в сила съдебно решение
може да бъде отменено само при наличие на уредените в чл.303, ал.1 ГПК хипотези, но
отсъствието им в случая е установено с обсъденото по-горе Решение № 250/11.02.2019 г. по
гр.д. № 12957/2009 г. по описа на ВКС, I т.о., с което молбата на М. за отмяна на влязлото в
7
сила решение сила решение по гр.д. № 12957/2009 г. на СГС, ГО, I-13 състав е оставена без
уважение.
С оглед изложеното и т.к. в хода на производството не са ангажирани други
доказателства в подкрепа на твърденията ответницата по развилото се предходно съдебно
производство И. Ж. да е инициирала последното съзнавайки, че защитимото от нея право не
съществува /като е изложила неверни твърдения пред съда и е представила нередовен
менителничен документ/, като с тези си действия е увредила въззивницата М., неустановени
в процеса останаха елементите от фактическия състав на деликта по смисъла на чл.3, във вр.
с чл.45 ЗЗД.
Доколкото общите правила, установени от част Първа ГПК, вкл. принципите и
основните начала на гражданските дела са приложими за всички уредени в кодекса
съдопроизводства, а не само за исковия процес, принципът за добросъвестност, закрепен в
чл.3 ГПК, е относим и към изпълнителното производство.
При установените по делото факти обаче недоказани се явяват твърденията на
въззивницата снабдяването с изпълнителен лист и образуването на изп.производство, респ. -
провеждането на такова за принудително събиране на съдебно признатото парично вземане,
да е злоупотреба с право от страна на праводателката на въззивницата.
Доктрината и практиката са единни в разбирането си, че изпълнителният процес е
„сурогат на липсващото доброволно изпълнение“ /БГПП, изд. Сиела, Част IV -
изпълнителен процес/, защото се инициира тогава, когато липсва доброволно изпълнение на
съдебно признато притезание. В този смисъл и предприемането на действия от кредитора за
удовлетворяването на последното, вкл. снабдяването с изп.лист, образуването на
изп.производство и провеждането на принудително изпълнение не може да се счете за
злоупотреба с право., т.е. за деликтно поведение така, както се поддържа от въззивницата.
Голословни и неподкрепени от каквито и да е доказателства са твърденията на А. М.
за осъществени от И. Ж. „измамни“ действия във връзка със снабдяването с изп.листа, въз
основа на които е било образувано изп.д. № 711/2015 г. по описа на ЧСИ А. П..
Ето защо и като правилно, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта
му, с която предявеният иск с правно основание чл.3 ГПК, във вр. с чл.45 ЗЗД от ищцата-
въззивник против М. Ж. е отхвърлен.
По предявеният иск със същото основание против ответника-въззиваем В. А. В.
основан на твърденията, че същият е набедил и оклеветил ищцата-въззивник пред Софийска
градска прокуратура /СГП/ чрез подадена молба за поставянето й под запрещение /чл. 336
ГПК/, както и защото е участвал като привиден купувач по проведена публична продан по
изп.дело № 711/2015 г. на ЧСИ А. П. за недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ап. № 21,
находящ се в сграда в гр. София, на ул. „***“, извършена в нарушение на чл. 444 т. 7 ГПК и
в полза на привиден кредитор, вкл. и без да е заплатил дължимите данъци в полза на
държавата, като по този начин я е лишил незаконосъобразно и недобросъвестно от
имуществото й.
По отношение на първото от твърденията:
Независимо че нито една от страните по делото не е представила като изрично
доказателство молба по реда на чл.336 ГПК, подадена от въззиваемия с адресат СГП, няма
спор че В. В. е подал такава за преценка от страна на адресата необходимостта от
иницииране на процедура по чл.336 ГПК и поставянето на въззивницата под запрещение.
По тази молба СГП се е произнесла с резолюция от 13.06.2019 г., с която е отказано
внасянето в СГС на искова молба по чл.336 ГПК за поставяне под запрещение на А. М..
Резолюцията е потвърдена с постановление Апелативна прокуратура София от 11.07.2019 г.
Други релевантни доказателства касателно така въведеното основание за деликтно
поведение от страна на въззиваемия не са ангажирани /въззивната инстанция не обсъжда по
8
същество събраните гласни доказателства, т.к. същите не установяват относими към
производството факти/.
Отсъствието им налага извод, че и по този иск ищцата-въззивница не е установила в
условието на пълно и главно доказване наличието на кумулативните предпоставки за
уважаването му. Както вече се посочи, общият принцип за добросъвестност е относим към
всички уредени в ГПК производства, вкл. и към охранителното, каквото е производството
по поставяне под запрещение. Следователно и спрямо него следва да се съобрази, че
подаването на молба от страна на В. за съдействие до прокурора, с оглед преценка от негова
страна наличието на предпоставките за поставянето на А. М. под запрещение, не може да се
квалифицира като действие на злоупотреба с право, доколкото подобна възможност законът
изрично е уредил, при липсата на родствена връзка между лицата /съпруг, близки роднини/.
Ето защо и самото подаване на молба до прокурора от страна на В. В. за събиране от
страна на прокуратурата на достатъчно данни дали по отношение на въззивницата са
налице предпоставките за поставянето й под запрещение не може да се счете за злоупотреба
с право от страна на молителя, т.к. по този начин същият е упражнил свое признато от
закона субективно право и нито е набедил, нито е оклеветил въззивницата така, както се
поддържа от нея.
Набеждаването е квалифицирано като престъпление от законодателя в нормата на
чл.286, ал.1 НК, като изпълнителното му деяние изисква деецът да набеди някого пред
надлежен орган на властта в престъпление.
В случая не се е твърдяло в хода на производството, нито са ангажирани
доказателства въззиваемият не е осъществил такова деяние - в молбата си до прокуратурата
същият да е набедил А. М. в извършване на престъпление, а само, че е поискал да бъде
преценена необходимостта от иницииране на производство по чл.336, ал.1 ГПК.
По идентични съображения за несъстоятелни следва да се счетат и твърденията на
въззивницата, че чрез посоченото действие В. В. я е оклеветил - не е установено по делото
същият да е разгласил позорно обстоятелство за въззивницата, нито да й е приписал
извършването на престъпление, каквото е изпълнителното деяние на клеветата по смисъла
на чл.147, ал.1 НК.
С оглед на тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск на соченото основание е правилен, което налага и
потвърждаване на решението в посочената му част.
Само за прецизност следва да се добави, че е установено от доказателствата,
ангажирани пред първоинстанционния съд, въззивницата да е инициирала множество
съдебни производства пред СГС и САС в периода 01.01.2017 г. - 12.05.2021 г.
Така според удостоверение изх. № 3544/21.04.2021 г. на САС, в периода 11.12.2017 г. –
16.04.2021 г. А. Б. М. е депозирала в регистратурата на съда 145 частни жалби, становища и
уведомления, 8 бр. молби, сигнали и становища до председателя на съда и има образувани
42 бр. дела.
Според писмо от 14.05.2021 г. на председателя на СГС в периода 01.01.2017 г. –
12.05.2021 г. са образувани 70 бр. дела със страна А. Б. М..
Следователно - въззивницата също се ползва, при това - многократно, от признатата
й от закона възможност да предявява искове пред съдилищата в защита на свои субективни
права, вкл. да ги сезира с молби, становища и др. документи.
Подобно поведение, както вече нееднократно се посочи, не може да се квалифицира
като недобросъвестно, ако не се установи при условието на пълно и главно доказване от
засегнатата страна, че е предприето за да се увредят права и законни интереси на други лица,
както и в противоречие с добрите нрави.
9
По отношение твърденията за осъществено от същия въззиваем деликтно поведение
поради това, че е участвал като привиден купувач по проведена публична продан по
изп.дело № 711/2015 г. на ЧСИ А. П. за недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ап. № 21,
находящ се в сграда в гр. София, на ул. „***“, която публична продан била извършена в
нарушение на чл. 444 т. 7 ГПК /т.е. по отношение на несеквестируем имот/ и в полза на
привиден кредитор, вкл. и без да е заплатил дължимите данъци в полза на държавата, като
по този начин я е лишил незаконосъобразно и недобросъвестно от имуществото й.
Посочените твърдения на въззивницата решаващият състав също счита недоказани от
анализа на доказателствата по делото.
На първо място изключен е извод за незаконосъобразно образуван изпълнителен
процес по изп.д. № 711/2015 г. по описана ЧСИ А. П., доколкото данните по делото
установяват в частта си по отношение на предявения срещу него иск по чл.45 ЗЗД
производството по делото да е било прекратено, поради наличието на предходно
приключило исково производство - гр.д. № 16757/2014 г. поописа на СГС, ГО, с влязло в
сила решение № 1380/20.02.2020 г. С последното са били отхвърлени предявените от
въззивницата М. искове срещу ЧСИ А. П. за заплащане на имуществени вреди, в резултат от
незаконосъобразно проведеното от ЧСИ принудително изпълнение по посоченото изп.д.,
вкл. продажбата на апартамента на ул. „***“, поради неговата несеквестируемост.
След като спорът между страните по изп.производство относно реално притежавано
изпълняемо право в лицето на взискателя-кредитор по изп.дело, както и относно
секвестируемостта на имотът, предмет на публичната продан, е бил разрешен с влязло в
сила съдебно решение, по арг. от чл.297 ГПК настоящият решаващ състав не може да приеме
друго, освен че твърдението на въззивницата за недобросъвестно поведение на В. В. в
рамките на развилия се изпълнителен процес поради това, че е участвал като наддавач и е
обявен за купувач в изп.производство, инициирано от привиден кредитор и на
несеквестируем имот, е правно несъстоятелно. В този смисъл и посоченото поведение на
въззивника не може да бъде счетено за деликтно такова /разб. противоправно, с което е
причинена вреда на въззивницата/.
Несъстоятелни са и твърденията на въззивницата за недействителност на
проведената публична продан и поради това, че недвижимият имот - ½ ид.ч. от апартамент,
бил закупен от В. В., докато той е бил адвокатски сътрудник в кантората на адв.В. Г..
На първо място ГПК по императивен начин е установил в нормата на чл.490, ал.1
ГПК кои лица са без право да наддават по публична продан, като адвокатският сътрудник не
е между тях. Отделно от това въззивницата сама е посочила в молбата си с вх.
№289004/27.10.2023 г./ доказателства не са ангажирани/, че В. В. е бил вписан като младши
адвокат, считано от 04.12.2018 г., докато постановлението за възлагане на имота, предмет на
публичната продан, е влязло в сила на 21.03.2018 г., респ. - вписано в Службата по
вписвания на 02.11.2018 г.
Следователно самата въззивница не само не оспорва, но и изрично поддържа, че към
момента на провеждане на публичната продан въззиваемият В. не е имал качеството
младши адвокат, респ. - не е била налице и забраната по смисъла на чл.185 ЗЗД да участва в
проданта.
Изцяло споделим е доводът на първоинстанционния съд, че за настоящия правен спор
са ирелевантни твърденията на въззивницата, за които е ангажирала и доказателства, че В.
В., заедно с адв. В. Г. са се ползвали от неавтентично пълномощно от 15.05.2017 г.,
подписано от М. М. по и.д. № 711/2015 г., предвид че имотът е придобит от въззиваемия на
основание приключила публична продан, а не въз основа на сделка, сключена чрез
използване на цитираното пълномощно.
Ирелевантни са и твърденията, неподкрепени от доказателствата, В. В. да не е
заплатил дължими данъци за имота, което задължение, дори да не е изпълнено от него, не се
отразява на валидността на публичната продан, а би имало значение единствено в
10
отношенията между купувача по публичната продан и фиска. На отделно основание
подобно поведение не засяга по никакъв начин негативно правната сфера на въззивницата,
т.к. задължението за заплащане на дължимите се данъци и такси е лично за купувача по
публичната продан.
Неотносими към предмета на спора са и твърденията на въззивницата, за които се
ангажират доказателства, за осъществен през м. февруари 2022 г. апорт на придобития дял
от процесния апартамент в „Рентал хаус и Яхт“ООД, в което съдружници са адвокат В. Г.
/леля на въззиваемия В./ и нейния съпруг, предвид че този факт не е бил въведен като
правопораждащ претендираните права от въззивницата в хода на производството при
предявяване на иска, поради което и е преклудиран.
За прецизност е необходимо да се акцентира, че са ирелевантни за предмета на
производството и всички твърдения и доводи за наличие на висящи производства пред
Софийска районна и Софийска градска прокуратури по предявени жалби/сигнали от А. М.
против ответниците-въззиваеми.
Съобразно нормата на чл.300 ГПК, със задължителен характер за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, е единствено влязлата в сила присъда
на наказателния съд. В този смисъл и висящността на образувани по жалби и сигнали
преписки пред прокуратурата не е факт, имащ значение за правилното разрешаване на
настоящия спор.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест полза на
въззивницата следва да се присъдят сторените от въззиваемата Ж. разноски пред настоящата
инстанция, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за
плащането им към него са в размер на 600 лв.
Разноски в полза на въззиваемият В. В. не следва да се присъждат, т.к. искането за
присъждането им и доказателствата за тяхното извършване са ангажирани извън
преклузивния срок, установен от чл.80 ГПК - в случая с нарочна молба вх.№ 5204/26.02.2025
г., т.е. след приключване на последното заседание пред въззивната инстанция, проведено на
20.02.2025 г.,
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 12-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260167/12.03.2024 г., постановено по гр.д. № 14831/2019 г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА А. Б. М. - ЕГН ********** от гр.*** да заплати на М. С. Ж. - ЕГН
********** от гр.*** сумата от 600 лв. сторени по делото разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12