Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.06.2010 год. гр.Д.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На осемнадесети юни
2010
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
АЛБЕНА ПЕЕВА
Секретар:С.Д.
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
въззивно
гражданско дело № 447
по описа за 2010 год.
за да се
произнесе съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба на М.С.Д.,Н.С.Д. и М.С.Д.,*** срещу решение № 31/ 02.03.2010 год. по гр.д.№
538/2009 год. на Балчишкия районен съд,с което е обезсилено постановено в
производство по чл. 33 ал.2 от ЗС решение № 295 т.3 стр.420-436 от 03.07.2008
год. по в.гр.д.№ 712/2008 год. на Д.кия окръжен съд.Посочено е,че обжалваното
решение е порочно :1./недопустимо като постановено по непредявен иск и при
липса на абсолютна процесуална предпоставка-активна процесуална
легитимация;2./незаконосъобразно и необосновано
поради извършена от първоинстанционния съд превратна преценка на
събраните доказателства довела до извод за основателност на искането за
обезсилване на съдебно решение за изкупуване на недвижим имот , независимо от
извършено плащане на собственика на имота.Иска се обжалваното решение да бъде
обезсилено,а в условията на евентуалност отменено и спора решен по същество от
въззивния съд,който постанови отхвърляне на исковата претенция.
При данни,че постановеното
неизгодно за въззивниците решение им е връчено на дата 14.03.2010 год.,жалба
вх.№1355/31.03.2010 год.,изпратена по пощата на дата 29.03.2010 год. е подадена
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.60 ал.6 от ГПК и чл.62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.Неоснователни са навеждани доводи за неспазен
срок за подаване на въззивната жалба поради предаването й на куриерска
служба и след работното време в 18.20
часа.С оглед публикуваните данни на официалната Интернет страница на Комисията
за регулиране на съобщенията ,куриерската служба получила и доставила
въззивната жалба е пощенски оператор ,извършващ съответната услуга по смисъла
на чл.7,чл.19 т.4,чл.38 т.2 и § 1т.18 от ДР на ЗПУ,т.е. срокът не е пропуснат
съобразно и правилото на чл.62 ал.2 от ГПК. Срокът изтича в момента на приключване
на работното време на съда в случаите на
депозиране на документи в канцеларията на съда,не и по пощата-така разпоредбите
на чл. 62 ал.1 и 2 от ГПК.
С молба вх.№ 4922/13.10.2009 год. А.Т.Н.
*** е заявила,че в месечен срок от
влизане в сила на решението по в.гр.д.№712/2008 год.,с което е бил уважен иск
по чл.33 ал.2 от ЗС,определените за купувачи-въззивници не са заплатили на нея и
И.М.Н. като продавачи цената по сделката,поради което е поискано съда да
обезсили решението.В съдебно заседание
от 02.02.2009 год. е извършено уточнение,че обезсилването
се следва поради липса на плащане в полза на посоченото в съдебното
решение лице- купувачката по сделката Д.И.Н..
Искането е оспорено от въззивниците
по съображения за извършено валидно плащане в полза на съсобственика им и
продавач по сделката И.Н..
С въззивната жалба не се оспорват
фактическите констатации в първоинстанционното решение,поради което въззивният
съд следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на
която се е произнесъл първоинстанционният съд,а именно:
С
решение № 295 т.3 стр.420-436 от 03.07.2008 год. по в.гр.д.№ 712/2008
год. на Д.кия окръжен съд ,М.С.Д.,ЕГН **********,Н.С.Д.,ЕГН ********** и М.С.Д.,ЕГН
********** *** са определени по реда на чл.33 ал.2 от ЗС , за купувачи вместо Д.И.Н.,ЕГН ** *** ,по сключен с И.М.Н.,ЕГН **********
и А.Т.Н.,ЕГН **********,*** и
документиран в н.а.№ ** т.* рег.№ * д.№ */2004
год. на вписания в НК под № ** нотариус,с район на действие-БРС,вх.рег.№
7221/30.12.2004 год.,акт № * т.* д.№ */2004 год. на СП гр.Б. договор от
29.12.2004 год. за покупко-продажба на
недвижим имот : ½ ид.ч. от
двуетажна вилна сграда със застроена площ от 52 кв.м.,състояща се на първи
етаж:две стаи,две кухни,две бани с тоалет и на втори етаж : четири стаи,тераса
и външно стълбище от първи за втори жилищни етажи,както и лятна кухня със
застроена площ от 13 кв.м.,построена в поземлен имот- държавно вилно място № **,находящ
се в гр.Б.,общ.Б. по плана на вилна зона”Б.с.” в кв.*,парцел * (по предходен документ за собственост) с площ
от 510 кв.м.,а по скица по одобрената кадастрална карта , представляващ
поземлен имот № ** от кадастрален район *
с площ от 608 кв.м.,ведно с ½ ид.ч. от отстъпеното право на
строеж върху поземлен имот- държавно вилно място № **,находящ се в гр.Б.,общ.Б.
по плана на вилна зона”Б.с.” в кв.*,парцел *
(по предходен документ за собственост) с площ от 510 кв.м.,а по скица по
одобрената кадастрална карта , представляващ поземлен имот № * от
кадастрален район * с площ от 608 кв.м. на цена от 3055.80 лв., която в месечен
срок от влизането на решението в сила да бъде заплатена от М.С.Д.,ЕГН **********,Н.С.Д.,ЕГН
********** и М.С.Д.,ЕГН ********** *** на
Д.И.Н.,ЕГН **********,***.С
определение №209/08 от 08.12.2008 год. по гр.д.№ 4771/2008 год. на V г.о. на
ВКС не е допуснато касационно
обжалване на посоченото въззивно решение
по касационните жалби на А.Т.Н.,И.М.Н. и
Д.И.Н., т.е.съдебното решение постановено в разрешения между страните спор по
чл. 33 ал.2 от ЗС е влязло по правилото на чл.296 т.3 от ГПК на датата на
постановяване на необжалваемото определение по чл.288 от ГПК,а именно на 08.12.2008 год.
Видно от отправена от въззивниците
до А. и И. Н. нотариална покана рег. № 99/07.01.2008 год. и вносна бележка от
същата дата,в полза на Н. е била внесена сумата от 3055.80 лв. в ПИБ АД гр.Д.
на основание решението на ДОС.
Така изложената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение,а по останалите въпроси –ограничително от посоченото
в жалбата по отношение на пороците,водещи до неправилност на решението .
Относно валидността и допустимостта
на обжалваното решение:
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентост ,поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването
и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,обуславя
неговата допустимост.
Неоснователни са навеждани доводи
за ненадлежното упражняване на правото на иск от лице ,което не разполага с
надлежна активна процесуална легитимация и постановяването от БРС на решение по
непредявен иск.
Правото на изкупуване на съсобственика по чл.33 ал.2 от ЗС е
преобразуващо право и се упражнява с конститутивен иск.Решенията по
конститутивни искове не подлежат на изпълнение,тъй като правното им действие
настъпва веднага.Поради особеното действие на този вид решения,които внасят
промяна в правното положение,последната не може да се ограничи само до едно
лице.Промяната се проявява спрямо всички (erga omnes) и всички правни субекти са длъжни
да я зачитат.Зачитането се състои в задължението на третите лица,които не са
били страна по делото да третират промяната като настъпила между страните.Зачитането
на конститутивното действие на съдебното решение предпоставя,че то е настъпило
и съществува между страните.Ако това не така по причина,че решението не е влязло
в сила,отменено е , недействително е или
пък е обезсилено,както те ,така и всяко трето лице може по исков ред или чрез
възражение да оспорва конститутивното му действие,като твърди,че то не
настъпило между страните-така
становището на доктрината :”Българско гражданско процесуално
право”,проф.д-р Живко Сталев,изд.Сиела 2001 год.,стр.373-374 и даденото
разрешение в 1-65-ПП на ВС.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.3
от ЗС ,ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен
срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по
право. От израза на закона трябва да се заключи,че с настъпване на фактите , предвидени в цитираната
разпоредба, обезсилването на решението по иска по чл.33 ал.2 от ЗС настъпва
направо,без да е нужно нарочно волеизявление или иск - така и становището на
доктрината „Съсобственост.Правни въпроси” ,проф.Петко Венедиков.Обезсилването
на решението е законова последица,аналогична със случая по чл. 349 ал.6 от ГПК,а
не резултат от съдебна намеса,поискана от посочени в закона заинтересовани
страни каквито примерно са случаите по чл.
249 от ГПК и чл.362 ал.2 от ГПК.
С оглед изложеното по-горе по
отношение правната природа на решението по изкупуването и задължението да бъде
зачитано даже от трети лица,респективно
след като обезсилването му настъпва по право , както страните в
производството по иска по чл.33 ал.3 от ЗС,така и всяко трето лице с правен
интерес може да се позове на разпоредбата на чл.33 ал.3 от ЗС,т.е. кръга на
лицата,които от процесуална страна могат да искат да бъде прогласено
настъпилото ex lege обезсилване на
решението за изкупуване не е сведен единствено до кредитора,неполучил в
законоустановения срок плащане.
Ищцата е страна по
продажбата-продавач и участник в производството по иска по чл.33 ал.2 от
ЗС,поради което за нея е налице правен интерес да се позове на отпадналите
последици на решение № 295 т.3
стр.420-436 от 03.07.2008 год. по в.гр.д.№ 712/2008 год. на Д.кия окръжен
съд,чиито адресат е-чл.298 от ГПК,т.е. че е
възстановено правното положение
от преди постановяването му. За да бъде прогласено от съда настъпилото
обезсилване по право на решението,достатъчно е ищцата да се позове на липсата
на плащане в законоустановения срок.Същата не следва да излага обстоятелства
каква сума и кому е следвало да бъде платена
и непременно да претендира,че плащането е следвало да бъде извършено в нейна
полза-горните обстоятелства следват от даденото от съда по изкупуването
разрешение и се установяват с представянето на съдебния акт.В този смисъл
промяната в хода на производството досежно твърдяните факти-кой е кредитора на
паричното вземане за продажната цена е правноирелевантна.
Относно съществото на спора между
страните:
Същият се
свежда до това, на кого следва да бъде заплатена продажната цена на недвижимия
имот и следва ли по право обезсилване на
решението по изкупуване,ако цената е заплатена на продавача по договора,а не на
купувача.
Упражненото от
въззивниците право на изкупуване има за последица възникване на ново
правоотношение,по силата на което те като изкупвачи следва в едномесечен срок
от влизане на съдебното решение в сила да платят цената на купувача,тъй като
той вече я е заплатил на продавачите в деня на изповядване по нотариален ред на
продажбата-така документиран в н.а.№ *
т.* рег.№ * д.№ */2004 год. на вписания в НК под № * нотариус,с район на
действие-БРС,вх.рег.№ 7221/30.12.2004 год.,акт № * т.* д.№ */2004 год. на СП
гр.Б. договор от 29.12.2004 год. С изкупуването съсобствениците-въззивници
придобиват правата, които по нотариалния акт е придобил купувачът. Изкупуващите
заместват изцяло купувача при условията на сделката, а това означава, че са
длъжни да възстановят на купувача всичко, дадено срещу имота.
При постановяването на решението,с което се уважава иска по чл. 33, ал. 2 ЗС Д.кият
окръжен съд е изпълнил задължението
си да посочи съсобствениците, определени
да изкупят продадената от другите такива част от недвижимия имот при
действително уговорените условия с третото лице ,вкл. на кого следва да се изплати
продажната цена: на продавача или на купувача по обявената за недействителна
сделка и в какъв срок.Между страните не е налице спор,че продажната цена е била
платена не на купувачката Д.И.Н.,а
на продавачите –другите съсобственици,т.е.това плащане не е изпълнение на
кредитора,а на трето лице,за което по делото липсват данни да е овластено от
кредитора да го получи. Съгласно
разпоредбата на чл.75 ал.1 от ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В
противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползувал от него.Изпълнението към правен субект различен от кредитора,освен
в посочените по-горе хипотези,за които даже не се твърди да са налице по
същество е равно на неизпълнение.
След като до 08.01.2008 год. въззивниците-съсобственици
не са платили дължимата поради изкупуването сума на Д.Н., решение № 295 т.3 стр.420-436 от
03.07.2008 год. по в.гр.д.№ 712/2008 год. на Д.кия окръжен съд на основание
чл.33 ал.3 от ЗС е обезсилено по право.
С оглед на
горното,БРС не е следвало да обезсилва решението, а да прогласи настъпилото
обезсилване по право.
По тия
съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 31/ 02.03.2010 год. по гр.д.№ 538/2009 год.
на Балчишкия районен съд,като вместо това п о с т а н о в я в а: ПРОГЛАСЯВА решение № 295 т.3 стр.420-436 от
03.07.2008 год. по в.гр.д.№ 712/2008 год. на Д.кия окръжен съд за ОБЕЗСИЛЕНО ПО
ПРАВО.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.