РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500651 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Микро Кредит“ ООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. *****, представлявано от изпълнителния директор В. М. В., чрез
пълномощника си адв.Г.М., подадена против Решение № 260000 от 04.01.2022 г.
постановено по гр.д.№ 515 по описа за 2020 г. на Районен съд Асеновград, I гр.с., с което се
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № 1161-10083367 от 25.06.2015г., сключен между Т. К. Т., ЕГН **********
от гр. ***** и „Микро Кредит“ ООД, ЕИК ***** за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги и/или финансиране и разсрочване на сключена застраховка, както следва: пакет
„Комфорт“ със срок 31 седмици и вноска от 7 лева на седмица и застраховка Защита Пакет
„Живот“ със срок от 31 седмици и вноска от 16,50 лева на седмица; ОСЪЖДА „Микро
Кредит“ ООД, ЕИК *****, да заплати на Т. К. Т., ЕГН **********, сумата от общо 637,50,
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и/или финансиране и разсрочване на
сключена застраховка, от които: 126 лева за пакет „Комфорт“ и 511,50 лева за застраховка
Защита пакет „Живот“, платена без основание поради нищожност на клаузата на чл. 3 от
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10083367 от 25.06.2015г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.03.2020г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 250 лева (двеста и
петдесет лева), направени по производството разноски; ОСЪЖДА „Микро Кредит“ ООД,
1
ЕИК *****, да заплати на адвокат Е.Г. И., сумата от 600 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Т. К. Т., ЕГН ********** от гр.
*****, по гр.д.№515/2020г. по описа на АРС.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е недопустимо в частта, в
която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата сумата от 511, 50 лева,
представляваща заплатена на ЗК „Уника Живот“АД застрахователна премия по
застрахователен договор, сключен между последното и въззиваемата, поради липсата на
пасивна процесуална легитимация. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението,
поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Оспорва се изводът
на районния съд, че клаузата от процесния договор за допълнителни услуги, предвиждаща
заплащането на застраховка Защита Пакет „Живот“ представлява услуга, свързана с
усвояване и управление на кредита като немотивиран и неподкрепен от доказателствата по
делото. Поддържа се, че е налице превратно прилагане на материалния закон и се приема, че
заплащането от страна на жалбоподателя на застрахователната премия е услуга, която няма
нищо общо със задълженията на въззиваемата по договора за заем, както и че същата не е
предпоставка за отпускане на кредита. Оспорва се получаването от жалбоподателя на сумата
от 511, 50 лева без правно основание. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на присъдените суми. Развиват се съображения за действителността на клаузата
за възнаградителна лихва. Намира, че Законът за потребителски кредит не намира
приложение по отношение на клаузите на договора за допълнителни услуги към заема с
довода, че последният няма характер на договор за потребителски кредит и с него не се
предоставя кредит, а услуги. Искането към въззивния съд е да обезсили решението на
районния съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата сумата
от 511, 50 лева и да се прекрати производството в тази част. Алтернативно се иска да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове. Моли за присъждане на разноските по делото в двете инстанции. В
съдебно заседание поддържа въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.Оспорва основателността на искането за присъждането на
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. на пълномощника на въззиваемата страна с
довода, че липсват доказателства, че попада в категорията лица по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. К. Т., ЕГН
**********, чрез пълномощника си адвокат Е. И., с която взема становище за
неоснователност на жалбата. Оспорва доводите за недопустимост на решението и излага
други за валидността и допустимостта на атакувания съдебен акт. Обосновава съображения,
че посоченият размер на ГПР не съответства на действителния прилаган, доколкото в същия
не са включени разходите за допълнителни услуги. Поддържа, че допълнително
договореното възнаграждение се дължи на друго лице, но е пряко свързано с договора за
кредит и следва да бъде включено при изчисляването на размера на ГПР. Поддържа, че
районният съд правилно е извършил преценка за действителността на клаузите на договора.
Излага съображения, че процесната клауза, предвиждаща заплащането на допълнително
2
задължение за сключването на застраховка по договор за кредит, заобикаля закона и
накърнява правата на другата страна по договора. Моли да се потвърди обжалваното
решение. С молба, докладвана в съдебно заседание, се поддържа отговора на въззивната
жалба и се моли за присъждането на разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Районен съд Асеновград е бил сезиран с искова молба от Т. К. Т. против "Микро
кредит"АД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.
1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 3 от Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1161-10083367 от 25.06.2015г., сключен между ищцата и
ответника, за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване
на сключена застраховка, както и за осъждането на ответника да върне на ищцата сумата от
общо 637,50, за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и застраховка по
горепосочения договор, от които: 126 лева за пакет „Комфорт“ и 511,50 лева за застраховка
Защита пакет „Живот“, като платени без основание, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2020г., до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото са сключени договор за
кредит № 1161-10083367 от 25.06.2015 г. и договор за допълнителни услуги към договор за
кредит № 1161-10083367 от 25.06.2015 г. Твърди се, че с договора за кредит на ищцата е
предоставена сумата от 1000 лева при ГПР от 49, 92 %, ГЛП от 40, 64 %, със срок на
кредита от 31 седмични погасителни вноски и обща стойност на всички плащания в размер
на 1129, 95 лева. В чл. 3 от договора за допълнителни услуги било предвидено заплащане
на пакет от допълнителни услуги в размер от 217 лева и застраховка защита пакет „живот"
в размер от 511, 50 лева, с които общия размер на задължението възлизал на 1858, 45 лева
при главница от 1 000 лева. Изложени са твърдения за недействителност на договора за
потребителски кредит на осн.чл.22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1
ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, както и за противоречие на договора с чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК и чл.143, т.19 ЗЗП. Излагат се доводи за нищожност на възнаградителната
лихва. Релевира се възражение за недействителност на клузата от чл.3 от договора за
допълнителни услуги като неравноправна и противоречаща на добрите нрави с
позоваването на чл. 143, т.19 от ЗЗП, поради което не пораждала задължение за потребителя.
Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК, тъй като с договорката в чл.3 се
заобикаляло изискването в чл.19, ал.4 ЗПК досежно размера на ГПК не повече от пет пъти
размера на законната лихва. Посочва се, че реално няма допълнително предоставени услуги,
а се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. По
3
изложените съображения се моли за уважаване на исковите претенции.
С подадения отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва приложението на ЗПК и ЗЗП по
отношение на договора за допълнителни услуги като сочи, че правоотношението по
последния се регулира от разпоредбите на ЗЗД. Възразява, че услугите, които били
предоставени на ищцата не били свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което и по отношение на същите не се прилагала
императивната норма, предвидена в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Тези услуги се предлагали по
искане на клиента и за негово удобство и били регламентирани в чл. 28 от ОУ към договора
за заем. По отношение на застраховката „Защита“, ответното дружество било посредник по
договора, сключен между ищцата и ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД. Сключването на договор със
застрахователя било в резултат на изрично изразената воля на заемополучателя и не било
предпоставка за отпускане на кредита. Оспорват се доводите за недействителност на
договора. ГПР в размер на 49, 92 % бил фиксиран и нямало основание разходите за
допълнителите услуги- предмет на договора за допълнителни услуги, да бъдат включвани в
общия размер на ГПР по договор за заем от 25.06.2015 г., тъй като не били част от общия
разход по кредита. Оспорва се и твърдението за нарушение на изискването на чл. 11, т. 20 от
ЗПК, като се твърди, че тъй като е договорен фиксиран лихвен процент, изчисляването на
лихвения процент на ден е нищо повече от елементарна аритметика. Излага се довода, че
договорената възнаградитена лихва не противоречи на добрите нрави. Настоява се, че
договорът е сключен при изрично желание на ищцата.
С постановеното по делото решение РС Асеновград е приел, че клаузата по чл.3 от
договора за допълнителни услуги към договор за кредит № 1161-10083367 от 25.06.2015 г. е
нищожна на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, тъй като е договорена в противоречие на чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Според РС включените в допълнителния пакет услуги по същество
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което
същите не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Въз основа на изложеното и
след като е приел, че с процесната клауза се заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, е уважен искът за
прогласяване нищожността на клаузата и искът за връщане на получените плащания за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и застраховка като платени при начална
липса на основание - чл.55 ЗЗД.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за недопустимостта на решението в частта, с
която е осъдено „Микро Кредит“ ООД да заплати на Т.Т. сумата от 511, 50 лева като
платена от нея застраховка с довода, че същата се дължи от ищцата на застрахователното
дружество по договор за застраховка, с което се оспорва процесуалната легитимация на
ответника. Процесуалната легитимация на страните е от значение за допустимостта на
4
исковия процес, но същата се следва от правните твърдения на ищеца, които може и да не
съответстват на действителното правно положение. Материалноправната легитимация
предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение -
кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. В случая процесуалната
легитимация на ответното дружество се следва от твърденията на ищцата, че ответникът е
носител на задължението за връщане на сумата за застраховката, тъй като е получил същата
по силата на сочената за недействителна разпоредба на чл.3 от договора за допълнителни
услуги. Съображенията на „Микро Кредит“ ООД, с които се оспорват тези твърдения на
ищцата касаят материалноправната легитимация на дружеството да отговаря по предявените
искове, а не процесуалната му легитимация, поради което по същите съдът се произнасяне
при разрешаването на правния спор по същество.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба
оплаквания, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че между страните са
сключени два договора: Договор за заем № 1161-10083367 от 25.06.2015 г., по силата на
който ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от 1000 лева, която
следва да върне при фиксиран лихвен процент от 40,64 %, годишен процент на разходите –
49,92 %, договорен за погасяване с 31 бр. равни седмични вноски, всяка с размер от 36, 45
лв. при първа погасителна вноска, дължима на 08.07.2015г. при обща сума за плащане от
1 129, 95 лева, както и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-
10083367 от 25.06.2015 г., съгласно който ищцата дължи заплащане на цена пакет
„Комфорт“ за допълнителни услуги в размер на 217 лв., разсрочена на 31 бр. равни
седмични вноски, всяка в размер на 7. 00 лв., както и застраховка Защита Пакет "Живот" за
срок от 31 седмици при седмична вноска от 16. 50 лева, или обща дължима седмична вноска
по договора за допълнителни услуги в размер на 23. 50 лева.
Посочените два договора за заем № 1161-10083367 от 25.06.2015 г. и за допълнителни
услуги към заем CrediHome №1161-10083367 от 25.06.2015 г. попадат в приложното поле на
Закона за потребителския кредит, доколкото ищцата е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Неоснователно е оспорването в жалбата, че договорът за
допълнителни услуги представлява самостоятелен договор, по отношение на който не се
прилага ЗПК. Представените договори са с един и същи номер и дата на подписване, като с
вторият от тях е уредено именно предоставянето на допълнителни услуги касаещи
обслужването на предоставения заем с първия договор. Самостоятелното сключване на
договорът за допълнителни услуги би било безпредметно, доколкото визираните в него
услуги се предоставят във връзка с дадения заем по договора за заем №1161-10083367 от
25.06.2015 г. Наименованието и съдържанието на договора за допълнителни услуги
безусловно свидетелстват, че същият е подписан с цел уреждането на постигнатото
5
съглашение с договора за заем и както в същия е посочено - представлява допълнение към
договора за заем 1161-10083367 от 25.06.2015 г. С оглед на изложеното съдът намира, че по
отношение на договора за допълнителни услуги като допълнение към договора за заем
намират приложение императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
По делото не е спорно, че договорът за допълнителни услуги към заем CrediHome
№1161-10083367 от 25.06.2015 г. е сключен между страните въз основа на отправено искане
от ищцата, по силата на което се е задължила да заплати цената на допълнителни услуги.
Така и се установява, че Пакет "Комфорт" включва следните услуги: посещение вкъщи или
на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“АД; безплатно внасяне на вноска
директно в офиса на „Микро Кредит“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;
без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни; СМС известяване за
направено плащане. Въззивният съд напълно споделя изводът на първостепенния съд, че
разпоредбата на чл.3 от договорът за допълнителни услуги, задължаващ потребителя да
заплати цена за допълнителни услуги Пакет "Комфорт", е недействителна на основание
чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като със същата се заобикаля забраната кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, уредена в чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Въззивният съд намира, че включените в
допълнителния пакет услуги по същество представляват действия, обслужващи усвояването
и управлението на кредита, за които не може да се приеме, че са допълнителни услуги по
смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Регламентираните в чл.10а, ал.1 ЗПК допълнителни услуги са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора. В случая първите три услуги се отнасят до начина на плащане като следва да се
има предвид, че и без тях не би следвало да има никакви ограничения за кредитополучателя
да заплаща вноските си по банков път или в брой. Посещението вкъщи би било полезно в
случай, че кредитополучателят е възпрепятстван да излиза от дома си, но в тази връзка
следва само да се отбележи, че, съгласно стандартния текст на искането за допълнителни
услуги, кредитополучателят декларира, че няма здравословни проблеми и опредЕ. група
инвалидност и не се установява необходимостта от същото. Възможността за плащане на
каса в офис е единият от установените в практиката начини на разплащане и същата би
могла да се реализира при положение, че дружеството има офис в съответното населено
място. Същевременно с предоставеното право за безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната
има по силата на закона, като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на
падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или
повече погасителни вноски, което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че потребителят си заплаща
правото да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като
на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а последното зависи от волята на
кредитора. По отношение на СМС известяването следва да се посочи, че същото е
стандартна услуга в гражданския оборот. Следва и да се отбележи, че с процесната клауза е
6
договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т.е. същото е
дължимо само при една възможност за предоставянето на изброените услуги и е без
значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
за реалното ползване на опредЕ. услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Въззивният съд напълно споделя и доводите на районния съд за уважаване на
претенцията за възстановяване на сума от 511, 50 лева като платена застраховка и в тази
насока намира за неоснователни оплакванията в жалбата против дължимостта на сумата.
Съгласно чл. 4. 3 от договора за допълнителни услуги в случай, че клиентът е избрал
да сключи застраховка с посредничеството на "Микро Кредит" АД и заплащането на
дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от същото дружество, то в
този случай клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството на равни вноски. По
делото безспорно се установява, че ищцата е избрала да сключи застраховка Защита Пакет
„Живот“ със ЗК "УНИКА ЖИВОТ" АД, с посредничеството на "Микро Кредит" АД при
уговорена премия от 511, 50 лв., разсрочена на 31 броя седмични вноски от по 16. 50 лева
всяка с ден на изплащане – сряда. Изхождайки от съдържанието на посочените договорки
съдът намира, че същите сочат правоотношение по договор за потребителски кредит под
формата на заем, по силата на който ответното дружество е поело задължението да заплати
на застрахователя дължимата от ищцата застрахователна премия, която последната се е
задължил да върне разсрочено на кредитора. Съдът намира, че клаузата за заплащане на
застраховка Защита Пакет " Живот" е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя срещу заплащане на половината от стойността на
предоставената в заем сума, с която съществено се завишава финансовата тежест за
потребителя по договора, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Договорката за заплащане на такава допълнителна сума поставя в по-неблагоприятна
позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение. Следва и да се има предвид, че съгласно чл. 4. 8. от договора за
допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на
предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Така формулирана
клаузата налага на потребителя да изпълни задълженията си дори ако насрещната страна –
кредиторът, не изпълни своите задължения. Тук следва и да се има предвид, че
възнаграждението по застраховка Защита Пакет "Живот" и услугата по пакет "Комфорт" е
следвало да се включат в ГПР по договорът за заем, тъй като същите са в пряка връзка с
договора за заем и представляват разход по него като икономическата тежест се понася от
потребителя, който ги заплаща наред с другите парични задължение по договора за заем. С
невключването на посочените суми в ГПР се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал.
7
4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по
потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, опредЕ. с постановление на Министерския съвет. В
случая безспорно се установява от приетото заключение на ССчЕ, че в ГПР от 49, 92 % е
включен само фиксираният лихвен процент от 40, 64 %, а оскъпяването на кредита с
включването на възнаградителната лихва, таксата по пакет допълнителни услуги и
застрахова в спорната клауза чл.3 от договора за допълнителни услуги, е в размер на 85, 845
%. Вещото лице е заключило, че ГПР ще е в размер на 853, 54 % при включването в общия
размер на разходите по договора за кредит на възнаграждението за допълнителни услуги
пакет „Комфорт“ и застраховка защита пакет „Живот“, от което се обосновава извод за
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на оспорената
клауза по чл.3 от договора за допълнителни услуги. С оглед на изложеното съдът приема, че
съглашението по чл.3 от договора за допълнителни услуги е нищожно и като такова не
поражда права и задължения за страните.
По делото се установява от заключението на ССчЕ, че ищцата е усвоила сумата от
1000 лева по договора за заем, както и че общо е заплатила 1542,84 лева, от които 511,50
лева за застраховка, а 126 лева са платена услуга по пакет допълнителни услуги. Предвид
установената липса на основание за плащане на сумите за пакета допълнителни услуги и
застраховка, съдът намира, че материално-правно легитимиран да отговаря по иска за
връщане на претендираните суми е именно ответника.
Във въззивната жалба се прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземането. Съдът констатира, че възражението за погасяване на вземането по давност не е
направено с отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, а се реливира за първи път в
жалбата. Ето защо и предвид задължителните разяснения в т.4 от Тълкувателно решение №
1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ВКС, възражението е преклудирано, поради което по
същото съдът не следва да се произнася.
С въззивната жалба се развиват съображения за действителността на клаузата за
възнаградителна лихва. Въззивният съд намира, че доколкото се установи
недействителността на оспореното съглашение по чл.3 от договора за допълнителни услуги
и основателността на искането за връщането на платените по същата сума, то развитите
съображения в жалбата за действителността на клаузата за възнаградителна лихва не би
могъл да рефлектира върху вече изложените изводи на съда.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважение, до който извод е достигнал и районният съд, поради което
първоинстанционното решение ще бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба ще
се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на въззиваемата
страна е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 06.04.2022 г.
8
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя се противопостави на
искането за присъждането на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв.,
оспорвайки ищцата да се включва в кръга на лицата, визирани в чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв с
довода, че не се доказва същата да е материално затруднено лице. Възражението е
неоснователно, тъй като при поискано присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществена при условията на чл. 38 ЗАдв. адвокатска услуга, за да е
основателно и доказано същото, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е
посочена конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв, при която помощта се
предоставя и този договор да е представен по делото, както е в случая. Страната, ползваща
безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира доказателства, нито съдът може да
преценява дали тя попада в категориите лица, визирани в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 Закона за
адвокатурата и в коя от тях. (така Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение). Отговорността на задължената и
осъждана за разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния
материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент.
Следователно, предвид изхода на правния спор и представения договор за правна защита и
съдействие, в който е договорено осъществяването на процесуалното представителство в
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство във въззивната инстанция. По отношение
релевираното възражение за прекомерност следва да се има предвид, че в случая съдът не е
обвързан от посочения в договора размер на адвокатското възнаграждение, а
възнаграждението се определя от съда на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на адв. Е. И. следва да се
определи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за осъщественото от нея
безплатно процесуално представителство на въззиваемата страна, което жалбоподателят ще
бъде осъден да заплати на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260000 от 04.01.2022 г. постановено по гр.д.№
515 по описа за 2020 г. на Районен съд Асеновград, I гр.с.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
*****, да заплати на адв. Е.Г. И. с личен № **********, сумата от 300 лв. /триста лева / -
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство във
въззивната инстанция на Т. К. Т., ЕГН **********, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10