№ 3072
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100513265 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Й. Н. З., действаща чрез
упълномощения адв. Ал. Б. В. от САК, срещу решение № 15917/21.08.2024г. по гр.
дело № 54027/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 158 състав. Съдебното
решение се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа се, че обжалваното
съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения. Направени
са доказателствени искания. Искането е съдът да постанови друго решение, с което да
отхвърли изцяло исковата молба, а при условия на евентуалност да постанови
решение, с което да определи режим, който да е съобразен с интересите на децата и
тяхното обучение и да изключва пътувания извън град София всяка втора седмица. Не
претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззивницата редовно призована, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна Р. Т. И. и К. Ц. И., чрез упълномощената адв. М. Т. от САК,
са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна. Не
1
сочат доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемите, лично и чрез представителя си по
пълномощие, изразяват съгласие за промяна на определения с обжалваното решение
режим на лични отношения. В хода на устните състезания пледират да се остави в
сила обжалваното решение или да бъде определен режим на лични отношения по
време на ваканциите и празничните дни. Претендират разноски.
Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени приетите
относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните,
приема за установено следното:
С обжалваното решение № 15917/21.08.2024г. по гр. дело № 54027/2023г. на
СРС, 158 състав, на основание чл. 128, ал. 1 от СК съдът е определил режим на лични
отношения на Р. Т. И. и К. Ц. И. с малолетните им внуци К. М. И. и А. М. И., както
следва:
всяка втора седмица от месеца, за времето от 18,30 часа в петък до 18,30 часа в
неделя, с преспиване /общ седмичен режим/, както и по време на следните времеви
периоди:
тридесет дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на
два пъти по петнадесет последователни календарни дни, с преспиване;
по време на коледните празници във всяка нечетна година, от 18,30 часа на 23
декември до 18,30 часа на 28 декември, с преспиване;
по време на новогодишните празници на всяка четна година, от 18,30 часа на 28
декември до 18,30 часа на 02 януари, с преспиване;
по време на великденските празници на всяка четна година, от 18,30 часа на
Велики четвъртък до 18,30 часа на Светли понеделник, с преспиване;
по време на междусрочната и на есенната ваканция на децата във всяка четна
година, за времето от 10,00 часа на първия ден до 18,30 часа на последния ден от
съответната ваканция, с преспиване;
в първите три дни от пролетната ваканция на децата във всяка календарна
година, в която пролетната ваканция не съвпада с великденските празници, за времето
от 10,00 часа на първия ден до 18,30 часа на третия ден от ваканцията, с преспиван.
Видно от приетите от първоинстанционния съд доказателства, а и от страните не
се спори, че Й. Н. З. е майка на децата К. М. И. и А. М. И., както и че Р. Т. И. и К. Ц.
И., са техни баба и дядо по бащина линия, родители на бащата на децата - М.К. И.,
починал на 21.02.2023 г.
С определение от открито съдебно заседание от 28.04.2025г. въззивният съд е
приел за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че
разстоянието между гр. София и с. Горно Павликени, област Ловеч, където е
местоживеенето на въззиваемите Р. и К. И.и, е 153 км.
Във въззивното производство е приет социален доклад от ДСП-Красно село,
изготвен на основание чл. 21, ал. 1, т. 15, вр. с чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет на 25.04.2025г. От
извършеното социално проучване е установено, че бабата по майчина линия, при която
двете деца са били настанени, е починала на 06.10.2024г. Основните грижи за децата се
полагат от майката с помощта на брат . Сочат, че децата общуват активно с
роднините си по майчина линия, основно с вуйчо си, по-голямата им сестра и
братовчеди по майчина линия. С роднини по бащина линия децата нямат контакти.
Майката заявява, че не харесва начина на комуникация с бабата и дядото по бащина
линия и затова не пуска децата при тях. Децата К. и А. учат в 149 СУ „Иван
2
Хаджийски“ в гр. София, като К. е във 2-ри клас, а А. е в 1-ви клас. Отразено е също,
че децата се чувстват добре със своята майка, но отдавна не са виждали бабата и
дядото по бащина линия.
Във въззивното производство е представено и писмо от ДСП-Ловеч в което е
отразено, че жилищните условия в с. Горно Павликене са добри. Семейство И.и
живеят в къща на два етажа с прилежащ двор към нея. На първия етаж има
всекидневна с кухненски бокс, баня и тоалетна. На втория етаж има три стаи-
обзаведени и подредени, като две от тях са за децата с легла, гардеробчета и място за
личните им вещи. Отразено е, че Р. И. и К. И. са пенсионери, а доходите им са в размер
на 1500 лв. месечно от пенсии.
От извършеното актуално социално проучване е установено, че е налице
ресурс и капацитет на бабата и дядото по бащина линия да осъществяват контакт с
внуците си, които биха могли да вземат децата по време на ваканциите.
Във въззивното производство съдът е изслушал лично К. Ц. И., който заявява,
че живее в с. Горно Павликени от както е пенсиониран, заедно със съпругата си. Преди
това двамата са живели в гр. Ловеч. Сочи, че сам е гледал децата седем години по цяло
лято, а зимата ги е изпращал в гр. София. След смъртта на син си, майката на децата е
забранила да ги виждат, защото щели да откраднат децата. Заявява, че от две години
не е виждал и не е чувал децата К. и А. И.и. Няма контакти с тях и по телефона. В
събота и неделя не може да пътува до гр.София и след това да връща децата в гр.
София, но през ваканциите и лятото може да ги гледа. Знае, че децата са ученици.
Изрично сочи, че за двамата със съпругата му е по-удобно децата да са при тях през
ваканциите и празниците.
Изслушана от въззивния съд, въззиваемата Р. Т. И. потвърждава казаното от
съпруга си, че разстоянието София-Ловеч е далеч и им е по-удобно децата да са при
тях през ваканциите и лятно време. Заявява, че ще се опитат веднъж месечно да идват,
но предпочитат да им отделят и дадат пари, защото майката не работи.
Нови и относими към спора доказателства не са представени във въззивното
производство.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решението – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
3
поисканото.
Въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични отношения с дядото и бабата се
определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат
преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното
му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието
„интерес на детето“, но от тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл.
124, чл. 125 и др. от СК се налага извод, че интересът на детето се свежда до това то
да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия
за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го
подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява
адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и
му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС №
1/12.11.1974 г., което е приложимо и при действащия СК, под „интереси на децата“ се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание -
формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и
изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за
лични отношения на въззиваемите с детето, съобразно чл. 128, ал. 1 от СК, е
обусловено от конкретната преценка за интереса на детето (в същия смисъл е и
съдебната практика на ВКС – напр. решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр. д. №
351/2019 г. на ВКС, IV г. о., ГК; решение № 92 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г.
на ВКС, IV г. о., ГК и др.). Интересът на детето подлежи на преценка за всеки
конкретен случай, тъй като е интерес на отделната личност, която се променя с
времето. Съдът следва да съобрази интересите на децата К. и А. И.и, които са в ранна
детска възраст (навършени съответно 9 и 7 години към датата на въззивното съдебно
решение). Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-
добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите,
психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови
характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да
бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Мерките за лични отношения на дядото и бабата с детето следва да се определят при
съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте
в нормална семейна среда, като контактува максимално с родителите си и регулярно с
роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание,
подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от
близките, включително от дядото и бабата от бащина страна не е в интерес на детето,
освен когато тя вреди на развитието и възпитанието му. Всеки от двамата въззиваеми е
мотивиран да полага грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен
най-добър интерес. В съдебната практика (напр. решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр.
д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о.) понятието „интерес на детето“ се определя като
осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна
среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия
за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота
като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и
опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне
на конкретен режим на лични отношения на дете с дядо и баба следва да се вземат
предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на
същото, отношението му към дядото и бабата, качествата да го отглеждат и
4
възпитават, влиянието, което могат да оказват за развитието на неговата личност. При
определяне на конкретен режим на лични отношения на децата К. и А. И.и с
въззиваемите следва да се съобрази необходимостта децата да посещават съответното
учебно заведение в което са ученици (в случая 149 СУ „Иван Хаджийски“ в гр.
София), да се отчете обстоятелството, че баща им е починал, а по отношение на
майката има неприключило наказателно производство по обвинение за извършено
тежко умишлено престъпление.
Конкретният режим по чл. 128, ал. 1 от СК следва да се съобрази с установения
режим от децата на обучение, почивка, както и на общуването с родителя при който
живеят. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на
подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на децата,
съответно на дядото и бабата по бащина линия, като не е спорно между страните, че
разстоянието между двете населени места е 153 км. Когато постоянното местоживеене
на детето е различно от постоянното местоживеене на родителите на бащата и това
налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни
от седмицата и/или в друг период от годината (напр. летните месеци, когато детето не
е ангажирано с учебни занимания). Цитираната съдебна практика напълно се споделя
и от настоящия въззивния съдебен състав.
В случая съдът приема, че в интерес на децата К. и А. И.и е да поддържа
лични отношения със своите дядо и баба по бащина линия. Страните не спорят, че
въззиваемите притежават качества и финансови възможности да полагат адекватни
грижи за децата – по отношение на непосредственото им обгрижване и в емоционален
аспект, че имат и необходимите жилищни условия. Дядото и бабата по бащина линия
са мотивирани да полагат всестранни грижи за отглеждането и възпитанието на
внуците си К. и А. И.и, което се потвърждава и от заявеното от тях желание във
въззивното производство. Същевременно не се установи, а и не са въведени такива
твърдения от жалбоподателя, да липсва емоционална привързаност на децата към
въззиваемите. Съдът приема, че е важно личните отношения на децата с роднините
по бащина линия, определени от първостепенния съд, да се осъществяват, но и да се
съобрази възрастта и реалните възможности на въззиваемите да пътуват за
осъществяване на срещите с децата. С оглед установената връзка на децата с дядото
и бабата по бащина линия, съдът намира за необходимо срещите да продължат да са
самостоятелни, т.е. без присъствието на майката.
Въззивният състав приема, че предоставянето на дядото и бабата режим на
лични отношения с внуците им К. и А. И.и всяка втора седмица от месеца, през
междусрочната и есенната ваканции на децата във всяка четна година, както и в
първите три дни от пролетната ваканция на децата във всяка календарна година, няма
да е в интерес на децата, тъй като ще е свързано с пътуване за кратко време на
разстояние от 153 км. извън местоживеенето им в гр. София.
Въззивният състав приема, че определените от първата инстанция тридесет дни
през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два пъти по
петнадесет последователни календарни дни, с преспиване; по време на коледните
празници във всяка нечетна година, от 18,30 часа на 23 декември до 18,30 часа на 28
декември, с преспиване; по време на новогодишните празници на всяка четна година,
от 18,30 часа на 28 декември до 18,30 часа на 02 януари, с преспиване; по време на
великденските празници на всяка четна година, от 18,30 часа на Велики четвъртък до
18,30 часа на Светли понеделник, с преспиване, ще е в интерес на децата и реално
може да се осъществява от въззиваемите.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е частично
основателна и я уважава, като отменя частично решението на първата инстанция.
5
Първоинстанционното решение се отменя в следните части: всяка втора седмица от
месеца, за времето от 18,30 часа в петък до 18,30 часа в неделя, с преспиване /общ
седмичен режим/, както и за времето на междусрочната и на есенната ваканция на
децата във всяка четна година, за времето от 10,00 часа на първия ден до 18,30 часа на
последния ден от съответната ваканция, с преспиване; в първите три дни от
пролетната ваканция на децата във всяка календарна година, в която пролетната
ваканция не съвпада с великденските празници, за времето от 10,00 часа на първия ден
до 18,30 часа на третия ден от ваканцията, с преспиване; както и в частта, с която
съдът е постановил, че през лятото - в периода от 01 юли до 01 септември; по време на
коледните и новогодишните празници - в периода от 23 декември до 02 януари; по
време на великденските празници - в периода от Велики четвъртък до Светли
понеделник; както и по време на училищните ваканции, определени от МОН, общият
седмичен режим не се прилага.
За пълнота следва да се отрази, че именно с оглед възрастта и интереса на
децата, както и установените влошени отношения между страните, свързани с
твърдения за извършено тежко престъпление от въззивника срещу починалия родител
на децата, съдът не е допуснал изготвяне на съдебна психологична експертиза, а и във
въззивната жалба липсват доводи за наличие на данни за отчужденост между децата и
въззиваемите. Същевременно допускането на по-разширен режим, при липса на
въззивна жалба от въззиваемите, би било в нарушение разпоредбата на чл. 271, ал. 1,
изр. 2 от ГПК, тъй като с въззивното решение би се влошило положението на
въззивницата. Настоящото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо и ако
страните нямат спор помежду си, то те могат и без съдебна намеса да разширяват
режима на лични отношения на децата К. и А. И.и с техните дядо и баба по бащина
линия, вкл. и в празниците и през ученическите ваканции.
Поради частичното съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи,
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която е постановено
въззиваемите да имат право на лични отношения с децата К. и А. И.и тридесет дни
през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два пъти по
петнадесет последователни календарни дни, с преспиване; по време на коледните
празници във всяка нечетна година, от 18,30 часа на 23 декември до 18,30 часа на 28
декември, с преспиване; по време на новогодишните празници на всяка четна година,
от 18,30 часа на 28 декември до 18,30 часа на 02 януари, с преспиване и по време на
великденските празници на всяка четна година, от 18,30 часа на Велики четвъртък до
18,30 часа на Светли понеделник, с преспиване. В останалата обжалвана част решение
се отменя, като необосновано.
По разноските съдът приема следното:
Въззивницата не претендира разноски, а при този изход от спора на
въззиваемите не се дължат разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 15917 от 21.08.2024г., постановено по
гр. дело № 54027/2023г., по описа на Софийски районен съд, 158 състав, в
6
частта, с която на основание чл. 128, ал. 1 от СК е определен режим на лични
отношения на Р. Т. И., ЕГН ********** и К. Ц. И., ЕГН **********, с децата
К. М. И., ЕГН ********** и А. М. И., ЕГН **********, както следва: всяка
втора седмица от месеца, за времето от 18,30 часа в петък до 18,30 часа в
неделя, с преспиване /общ седмичен режим/, както и за времето на
междусрочната и на есенната ваканция на децата във всяка четна година, за
времето от 10,00 часа на първия ден до 18,30 часа на последния ден от
съответната ваканция, с преспиване; в първите три дни от пролетната
ваканция на децата във всяка календарна година, в която пролетната ваканция
не съвпада с великденските празници, за времето от 10,00 часа на първия ден
до 18,30 часа на третия ден от ваканцията, с преспиване; както и в частта, с
която съдът е постановил, че през лятото - в периода от 01 юли до 01
септември; по време на коледните и новогодишните празници - в периода от
23 декември до 02 януари; по време на великденските празници - в периода от
Велики четвъртък до Светли понеделник; както и по време на училищните
ваканции, определени от МОН, общият седмичен режим не се прилага.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 15917 от 21.08.2024г.,
постановено по гр. дело № 54027/2023г., по описа на Софийски районен съд,
158 състав, в останалата част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7